Въпроси към г-н Тодоров!

[Петкова]

Здравейте! Съвсем нова съм в този форум. Моля да ми помогнете да си изясня следното:

Тревожното разстройство с епизоди на панически атаки повлиява ли се добре от краткосрочната терапия, фокусирана върху решения?

Може ли да се съчетае с психотерапия, базирана на Юнгианската психоанализа (която, доколкото разбирам от собствен опит, е ориентирана по-скоро към осъзнаване на проблема и неговите корени)? Интересува ме дали двата подхода не си противоречат и дали, ако се съчетаят или приложат последователно, би помогнало човек да се справи с тревожното разстройство.

Става въпрос за симптоматика от страна на нервната, сърдечно-съдовата, ендокринната и храносмилателната системи. Съответните специалисти установяват незначителни (и бързо решими) проблеми или въобще не намират такива. Диагнозата тревожно разстройство е поставена от психиатър на фона на провеждана психотерапия по Юнг. Преценката му е, че не е необходимо медикаментозно лечение и е предложена терапия, фокусирана към решения.

Благодаря много!

[t.todorov]

Здравейте! Диагнозата тревожно разстройство се поставя от психиатрична гледна точка, според действащите справочници за болести. От психотерапевтична нещата са по-различни.
Фокусираната към решение терапия наистина се занимава само със симптомите, т.е. тя работи само с това, което споделя клиента като проблем. Тъй като страданието е от самите симптоми и човек рядко е наравил някои връзки какво от ежедневието, общуването и преживяванията му го тласкат към създаване на симптоми. Би могла да се използва в начален стадий, ако симптоматиката е много силно изразена и човек е силно фиксиран към нея. Докато е в такова положение трудно би могъл да разглежда симптомите си в по-широк смисъл. Така разхлабвайки тази фиксация към симптомите с терапия към решения може да започне след това и действителна дълбинна терапия.
Има и варианти с терапевтични школи, които са структурирани така че съдържат в себе си и краткосрочна и дълбинна ориентация, т.е. смесени. Въпреки всичко, основни фактори са личността на човекът с тревожно разстройтво и терапевта, с който се е ангажирал да работи. С две думи различните методи дори и с различна концепция не си пречат, стига да не се работи едновременно.

[Петкова]

Благодаря ви много за отговора. Не знам дали правилно съм схванала, че е по-добре терапията, фокусирана към решения, да предшества психоанализата. Но при мене нещата се случват обратно - започнах преди повече от 2 години психоанализа и на неин фон се разви богата палитра от симптоми, въпреки разбирането ми (уж) къде се коренят те. Първоначалните намаляват, появяват се други, те провокират отново появата на първите, после се припокриват, следва обикаляне по доктори, които нарастват лавинообразно... нямам думи. И да, наистина, както вие казвате, се получава фиксиране към симптоматиката. Интересно ми е, че ако се открие истински проблем, повечето симптоми от страна на вегетативната нервна система изчезват, но когато проблемът се реши, отново се появяват, така да се каже на равно място. Направих консултация с психиатър и той именно препоръча SFBT. Та, искаше ми се да си изясня дали да прекратя въобще психоанализата и да почна другата, кратката, или да я преустановя  за малко докато направя кратката, или да зарежа всичко, че взе да ми писва. Може би трябва да почета малко литература....Дано не се объркам още повече...

[t.todorov]

Действително психоанализата е тромав метод, но и целите които си поставя са по сериозни. Не би трябвало ако се отчита напредък в психоанализата разградените симптоми да се връщат. Това ме кара да мисля, че действителният проблем не е разкрит, или самият процес не върви така както се очаква, поради някаква причина. Все пак има различни предпоставки за поява на проблематика. Не всички с подобни симптоми извървяват еднакъв път докато се справят. Зависи какво има "под" симптомите. Ако въпреки усиляита ви в терапията не отчитате сама за себе си напредък, можете да обмислите вариант за мяна на терапевта. Не забравяйте че терапевтичните отношения са уникални, т.е. с един аналитик са едни, с друг други. В единият случай може да няма напредък, а в другия да има. Работата с един терапевт не е оказателна за успешността на даден метод, а за успеха или неуспеха на атерапевтичният процес между двама ви.

[Петкова]

Да..., и на мене ми се въртяха такива мисли напоследък и преди време дори разредих доста сесиите с идеята да ги преустановя напълно. Няма да се сугестирам от вашето мнение, то съвпада с моите подозрения. Може пък сега случаят да ми подсказва нов път. За всеки случай си купих една книжка, където става въпрос за терапията, фокусирана към решения и ще я прочета преди да взема Решение.

Много ви благодаря за вниманието, г-н Тодоров! Дадохте ми доста 'материал' за размишления.

[стейси83]

Здравейте  г-н Тодоров! Имам  ПР от 4 год Минах през всякакви лекари докато се стигне до този извод....правиха ми множество изследвания и кардиограми(заради сърцебиенето, което получавам) и всичко при тях е наред! Най-важното е че сърцето ми е здраво През цялото това време ми бяха изписани всякакви лекарства от сорта на антидепресанти и успокоителни,необходими  за лекуването на ПР. В момента даже взимам ксанакс и сероксат от месец и половина  ....В някои случаи лекарствата  даваха резултат,за определен период от време и после всичко се повтаряше.Мога да твърдя,че симптомите ми вече за тези 4 год.  са в по лека форма,но проблемът е че все още ги има! Пробвах да се занимавам с медитация ...да гледам на живота с розови очила.....но без особен резултат и ми става доста некомфортно и  зле, когато се развият симптомите на ПР (сърцебиене,треперене,задух,стягане в гърдите,кръвното ми става ниско....)    Вие какви насоки бихте ми дали и какво бихте ме посъветвали за да мога и аз да се излекувам от това "ПР"? Предварително ви Благодаря и с нетърпение ще чакам отговорът ви! 

[t.todorov]

Здравейте. За съжаление често хората се "облъчват" от множество медицински прегледи, преди да се потвърди, че въщнот са клинично здрави.
Това, което мога да ви посъветвам е да започнете психотерапия. Това е сериозен и сравнително дълъг процес, така че е добре внимателно да се планира по време, средства, специалисти и т.н.

[kned17]

Г-н Тодоров, от около седмица някъде ми се случва да изпитвам силно главоболие в областа на задната част на главата. По принцип съм свикнал там главата ми да изтръпва в следствие на ПР нали, но сега е различно и си е баш силно напрежение и главоболие, от което ми се гади и ми е трудно да мисля чак. Може и да е обикновена настинка, но ако не се лъжа за първи път го получих от тия непрестанни мисли за шизофренията и изведнъж ми се появи това главоболие и мозъка ми сякаш блокира, та дали може да е изцяло на нервна почва това главоболие?

[Шашмагюл]

Какъв е профилът на шизофреника, ама подробно може ли?

Само да питам, тревата едно време не се ли е ползвала от разни племена "за връзка с Боговете"?

Стига си се ровил в това ПР и шизофрения, кнед17!Боли те тук, боли те там...Казват, че ако развиеш шизофрения, въобще няма да си задаваш въпроса дали си шизофреник???Така ли е, г-н Тодоров?Или зависи от типа шизофрения и статуса на всеки отделен човек???

[Шашмагюл]

Повечето хора, с които разговарях и нямат психични проблеми, казват, че реагират инстинктивно и не търсят собствените грешки във взаимоотношенията си с хората. Разчитат на интуицията си. Тези хора обикновено нямат проблеми и с разговорите.

Искам да попитам всички тук с психични проблеми, чели ли са книги затова как да се държим в обществото, а също и какво означава езикът на тялото?Аз съм забелязала,че когато разговарям с човек се концентрирам повече върху това какво излъчва тялото му и очите му, а думите приемам и запомням и после анализирам всичко и едва тогава стигам до някакъв извод какво бих могла да отговоря и си съставям мнение за отношението на този човек към мен. Тоест, не мога да измисля подходящи отговори на момента, понеже ми трябва време, за да анализирам всичко  и като цяло съм изпълнена с недоверие към хората.

[kned17]

Фатмагюл, аз когато ходих на невролог за последно, това беше Юли месец мин година, тогава той ми каза, че хората с шизофрения почти не говорели и не се оплаквали, на тях им било хубаво така както им е. Каза ми също, и че ми гарантирал, че аз шизофрения няма да развия, ама въпреки това последно време май здраво съм се панирал...

[Петкова]

Аз съм забелязала,че когато разговарям с човек се концентрирам повече върху това какво излъчва тялото му и очите му, а думите приемам и запомням и после анализирам всичко и едва тогава стигам до някакъв извод какво бих могла да отговоря и си съставям мнение за отношението на този човек към мен.

Споделям наблюдението на Фатмагюл. Аз също отделям много от енергията си да следя езика на тялото на събеседниците си и особено се вглеждам в очите им. Опитвам се, обаче, да замаскирам това 'вглеждане'. Гледам даже настрани, правя се на разсеяна, но пак виждам, чувам, усещам...., защото някакси всичките ми сетива се включват. И си мисля, че улавям всяка нотка на прикрити лицемерие, натърпение, досада, нечисто любопитство и прочее. Не че съм мнителна, напротив, с ума си винаги подхождам с доверие към човека, дори с прекалено доверие. Но въпреки това с всичките си сетива следя доколко човекът отсреща е искрен, сякаш те се включват на свой ход, без команда от 'центъра'. Много ми пречи тази свръхчувстителност, много.  Често не чувам какво се говори (но чувам 'как' се говори) и естествено, не ми хрумва точния отговор. Той идва на по-късен етап, когато си припомня и анализирам. Струва ми се, че именно тази свръхчувстителност ми предизвиква палитрата от панически симптоми. Интересно, че когато 'усетя', че човекът срещу мене е искрен във всеки един момент, то мисълта ми запазва своята логичност, концентрирана съм, идейна... и паника няма. Благодарна съм, че все пак има и такива хора.

И понеже темата е за въпроси към г-н Тодоров, ще бъде интересно, г-н Тодоров, ако можете да споделите опита и познанията си като психолог и терапевт - дали това е често наблюдавано при тревожните хора (хайде да не казваме психични проблеми) и дали може да се смята, че има обща причина, обяснение. То е ясно, че при всеки подлежащият проблем е различен, но дали има нещо общо в биохимията....

[Шашмагюл]

Тоест, определени вещества да липсват или да са в повече?
Аз мисля,че се случва точно обратното. Все пак и шизофрения и биполярно се развиват след 13годишна възраст, това е достатъчно време, за да ти повлияят определени неща - като лошо отношения, грешни вярвания в Бог и всякакви суеверия. Не напразно близки на психично болни имат възможност да я развият, особено ако това са родители, защото ти сбиваш възпитаван по този шизофреничен /паническо разстройство и т.н/начин.

[Петкова]

Тоест, определени вещества да липсват или да са в повече?

Нещо такова. Например да се отделя повече и по-бързо адреналин отколкото при 'нетревожните' хора, и то при много слаб дразнител, мисъл, ситуация и пр. И това да не е резултат от разни забравени, изтласкани преживявания в детството, а от 'конструкцията' на човека, от генетиката му или от функционално нарушение.

Е, подобно мислене може да е просто желание да се 'избяга' от друго разбиране на нещата, но може и да има нещо рационално. Сещам се за пример в друга област - на човек все повече и повече  му се яде сладко. Обясняват му, че това е опит да компенсира дълбоко скрита в него болка за това, че не му достига обич. А пък се оказва, че просто е развил инсулинова резистентност, т.е клетките му не реагират на сигналите от инсулина и не оползотворяват глюкозата от храната, в резултат на което организмът 'гладува', въпреки че клетките се къпят в захар. За да 'вкара' глюкозата в клетките, панкреасът отделя все повече инсулин, това на свой ред засилва още повече желанието за сладко... пък сугестираният човек  си повтаря, че му липсва обич, докато един ден не го сюрпризират, че е развил диабет (защото от много работа панкреасът му се е изтощил). Това е само пример.

[t.todorov]

" ...но ако не се лъжа за първи път го получих от тия непрестанни мисли за шизофренията и изведнъж ми се появи това главоболие и мозъка ми сякаш блокира..."

Значи болката в главата ви спира да мислите за шизофрения, нещо което сигурно е много изтощително. За съжаление обаче болката в главата и тя е изтощителна, но е физическа болка. Психиката предпочита да боли физически, а не психически.

Иначе ПР и шизофрения са много далечни. Макар че понякога едно дълго тревожно разстройство може да прерастне в шизофрения, това в никакъв случай не може да се нарече тенденция.

За въпросите за общуването в обществото - това започва да се учи още когато човек дори не може да говори още и този процес е динамичен и продължава до края.
Що се отнася до невебалната комуникация - тя изгражда 85% от общуването между хората и дава несъзнателна информация. Останалите 15% са вербално общуване със средствата на речта.

Относно примера с диабета - жлезите с вътрешна секреция са пряко свързани с емоциите. Тяхната работа зависи от тях в доста случаи. Описаният пример наистина е показателен за развитие на диабет тип 2. Разбира се в много случаи това се подпомага от наднормено тегло, което отново е способността с храната човек да си даде това, което му липсва в емоционален план.