Въпроси към г-н Тодоров!

[Stareternity]

"...как да направим терапевтичният процес по-удобен и по-осветен, което де факто означава, по-неработещ..."
Значи, ако утре отворя местния вестник, "заплюя" си терапевта Х, изкарам У на брой сеанси (само че тайничко в джоба ще си нося едно диктофонче) и след това публикувам "стенограмите", априори това означава, че процесът е неработещ?
Г-н Тодоров, Вие направо сринахте и Епименид със земята...

[t.todorov]

Неработещ би бил заради мотивите ви, които не са готовност за промяна, а разкриване на някаква тайна. Но без вашата мотивация тайна няма да има, защото няма да има и терапията. Това е доброволен процес, а клиента трябва да има мотивация за промяна. Той б  трябвало да започне терапия за да засили и осъществи това свое желание за промяна. Къде тук виждате диктофона.
Все пак има терапевтични методи, които дори работят с видеозапис на сесията и после анализ на материала заедно с клиента, или за учебна цел при изричното съгласие на клиента и указване, за какво ще се използва записа.

[Stareternity]

"...Но без вашата мотивация тайна няма да има, защото няма да има и терапията..." No comprendo, por favor... 
Защо смятате, че нямам мотивацията? И за каква "тайна" става дума?! То всеки си има тайни, ама... Нещо работата започва да ми намирисва на приказката за Настрадин Ходжа и костенурката. 
Или като някое комедийно шоу - изпълняват актьорите някакъв скеч, камерата следи как всички присъстващи в залата се превиват от смях. Пък на мене не ми е смешно. После се сещам - те тези са дали по 100 лв. за билети, ще се смеят не ми... А, да, забравих. Терапевтът би ми казал, че не се смея на това, защото нали съм "болен", че "съм имал много взискателна класна ръководитела, която съм забравил, но травмата..."
Абе, трябва да взема да се запиша аз на един психотерапевт... Интересно ако впоследствие тук споделя, че съм тотално разочарован, как бихте отреагирали Вие? А, да, да, че ми е липсвала мотивация и че съм бил предубеден, примерно... Твърде йезуитски, не мислите ли? То в такъв случай клиентът със същия успех може да си провежда "сеансите" и при врачка; особено ако лесно се поддава на внушение, така "хубаво" ще му бъдат "разяснени" нещата, че и най-отраканият психотерапевт би зяпнал.
Май съм малко закачливо-остър в повече, но съм свикнал, когато бъде зададено едно уравнение с две неизвестни например, то да бъде изведено според заложената в него логика, а не да се добавят нови неизвестни, защото уравнение с две и повече неизвестни се решава трудно. Може би имам погрешно разбиране за това как протича един психотерапевтичен процес и всъщност тук "преливам от пусто в празно". Дано само на греша в интуицията си, че просто на просто се касае за едно платено "изслушване" в рамките на n-на брой т.н. сеанси.

[t.todorov]

Изслушването е една малка част. В случая няма кой знае какъв смисъл какво аз ще кажа. Има доста изследвания, които са правени и ефективността на психотерапията е недвусмислена. Така че моето или вашето мнение няма как да промени това. А иначе, психотерапията, която е насочена към самопознание е задаване на въпроси и търсене на отговори. Всеки отговор довежда до нов въпрос и така човек разширява своето знание за себе си. Винаги се появява по едно неизвестно, после още едно, и още едно ... Може би заради това не ви допада особено това, защото няма формула за пресмятане. Както едно дете всеки ден се сблъсква с нещо ново за него което трябва да усвои, за да е готово за следващото ново нещо, което да усвои и т.н. В психотерапия се работи с детето в нас, което се страхува, мрази, ядосва се, обича, чувства се виновно и т.н., и което не е успяло да порасне по един или друг начин.
Разширявайки знанието за себе си човек би могъл да предприеме и необходимата промяна, за да излезе от състоянието, което го е тласнало към себеизследване.

[skorpi]

Леле, тука станало интересно
Аз нали гледам да поизлизам вече и не съм видяла около 11 страници постове, но само ги прехвърлих, защото

Не става въпрос да се огъзим на плажа и да си провеждаме терапията там.

оттука нататъка аз пък така смятам да си провеждам терапията, само по бански и на плажа, по кафетата, дискотеките и където има хора и шум, писна ми от изолация, всичко ми е забавно и интересно, като дете в лунапарк съм
На Тодоров не му е лесно с нас, като гледам, ама такава професия си е избрал човекът. Вярно е, че трябва да се доверяваме, ама най-вече на самите себе си и в никакъв случай да не се оставяме в ръцете на един единствен човек, който ще ни "оправи" - ако ще и магьосник да е, ако не е богочовек, няма да може. Дори Господ ни е дал свободната воля и той не ме меси в решенията ни, какво остава за един терапевт. А този комфорт, дето си го създаваме, не е нищо друго, освен избягващо поведение. Галенето с перце не е никаква терапия, а подхранване на състоянието и няма какво да се чудим защо симптомите ни не изчезват. Докато се оставяме състоянието ни да ни командва, вместо ние него, така ще е. Колко пъти ми го повтаряха това, ама докато сам не се убедиш... Възхищавам се на хората с агорафобия, които всеки ден минаваха там, откъдето най-много ги е страх и в момента са много по-добре от останалите, включително и от мен, която си стоях вътре, на "безопасно" и "сигурно". Не искайте сигурност от обстановката и хората, не ги карайте те да се съобразяват с вас, вие сте тези, които трябва да се адаптирате. Никой няма да ви щади, да растете в саксия необезпокоявани, ще ви мачкат и стъпкват хиляди пъти, вие трябва да се научите да устоявате, така както имунната система се бори с всичко наоколо. Ако не може, временно й се помага, но кой боледува по-рядко? Онзи, който не се подлага на никакъв риск или този, който всеки ден рискува да се сблъска с бактериите и вирусите? Дори да изживеем един стерилен живот без болести, какъв ще е той, като няма да сме вкусили нищо в него... Показваме се на бял свят, каквито сме, и каквото стане, мамка му...

[t.todorov]

"оттука нататъка аз пък така смятам да си провеждам терапията, само по бански и на плажа, по кафетата, дискотеките и където има хора и шум, писна ми от изолация, всичко ми е забавно и интересно, като дете в лунапарк съм "

Чудесно. Само да хванеш детето за ръка, да не направи някоя бела. Те са много непослушни. После пак ще трябва да го наказваш с "домашен арест" 

[skorpi]

Знаех си, че това ще ми кажеш.  Тодоров, колкото и да е непослушно детето, ми се иска да го изведа навън поне за малко и да рискувам. После ако се върна пак вкъщи, поне ще съм си откраднала 1-2 щастливи мига. Това не означава нито край на терапията, нито по работата върху себе си, но и вманиачаването само на тази тема не води до нищо добро, убедих се.

И така... понеже и аз съм от тия, дето си "губят времето тук", четат и пишат, опитвайки се да разрешават свои и чужди проблеми, все пак се изкуших да прочета открай докрай какво сте си писали и леко се шашнах... какви кафета, какви 5 лева, хаха, представям си извън форума какви покани получават терапевтите, ако тука пред всички стават подобни "свалки". Не че и аз не съм ги правила де, ама не с терапевтите, само със "себеподобни" Стана ми смешно, обаче ако се върна назад, се присещам във случаи, в които съм се опитвала да си наглася терапията, както на мен ми е удобно и разбира се, беше особено безрезултатна - за мен де, "специалистите", които са се поддали, са си получили своето. Какъв беше моят извод от цялата работа? Че добрите специалисти са не онези, които се поддават на манипулациите, а които откъдето и да се пробвам да ги подхвана, не се получава, защото знаят как да отклоняват тези ми опити. Това чисто и просто показва, че се случва наистина терапия, а не нещо друго. Не че някой терапевт не може да ми стане симпатичен или аз на него и да си говорим като приятелски, ама това са други отношения, не терапевтични. А ние с ПР сякаш много обичаме да тестваме собстените си граници, както и чуждите, да ги прекрачваме... както правят децата. Пробват се и гледат докъде им е позволено. И обикновено родителят, който не се поддава, възприемат като лошия, а онзи, който разрешава и отстъпва, е добрият... в живота и в терапията обаче не е така. Лошият всъщност е добрият. Той те води, накъдето трябва.

[toni4ka]

Здравейте г-н Тодоров,възможно ли е някои от симтомите на ПА да се появяват самостоятелно и да държат почти целоднево,например днес от сутринта ей така от нищото ми умекнаха краката и получавах "прескоци" на сърцето и така цял ден, и в главата ми веднага изплуваха мисли,че ми има нещо сериозно.Един ден съм добре,а на другия някакъв симптом се появява и отново тези мисли и хуквам по доктори.Много ме притеснява пълното безсилие сутрин.Възможно ли е да се получава почти всеки ден ПА?

[t.todorov]

Възможно е, но ПА по принцип трае около 30мин. до 1ч. Повече не може. Подобна мобилизация на тялото не може да продължи по-дълго. Но това как ще се нарекат вашите симптоми няма особено значение, ако лекарите казват, че сте клинично здрава. Ако е така се касае за психосоматични симптоми. Те обикновено са много разнообразни и непредвидими, или еднакви и постоянни, изобщо богата гама симптоматика.

[skorpi]

Г-н Тодоров е железен, не поддава, а кви ли не фатки употребих    

Само така! Разбери, не е в твой интерес да го офертираш и да му прилагаш хватки, нито който и да е друг, с който искаш да провеждаш терапия. Ако си решила да му се довериш, просто го остави да си свърши работата. Това, ако сме сериозни и ако се опитваме да разрешим проблема, заради който сме тук.
Иначе форумната обстановка предполага някакъв вид интимност, в което да си се чувстваме достатъчно близки и да си отправяме подобни "оферти" От което обаче би могло да излезе нещо друго, което е далеч от терапията. Да речем, плаж
А за предложението ти за кафето ми стана смешно, защото аз ако можех да изляза на кафе като хората, нямаше да си плащам на събеседника за целта Че на мене нали тва ми е проблема... с излизането. Досега не съм предлагала пари на мъж, за да пие кафе с мен и дано не ми се наложи, било то и терапевт. Една от причините да ходим на терапия е в това някой безпристрастно, необременен от чувства и ситуации, да ги разгледа без излишни емоции и да се намеси където и доколкото е необходимо, за да се подобрят нещата. Ако се сприятеляваш и го присламчваш на своя страна, саботираш терапията си и я обричаш на неуспех. Той дори и да иска, няма да може да гледа по същия безпристрастен начин и вече ще влага лично отношение като твой приятел или нещо друго. Отношенията се омешват, а и самият той няма да ти е такъв авторитет, както ако си държи дистанцията. Абе не знам дали ме разбра, но не е добра идея да си сваляш терапевта, тва исках да кажа И че в правилата, които съществуват, има смисъл да ги има.

[toni4ka]

Г-н Тодоров ,благодаря ви за бързия отговор.Моля за съвет какво бихте ме посъветвали да правя в такива случай.

[t.todorov]

Ако лекарите са казали че сте здрава, не бива да се притеснявате от тези така нормални реакции на организма, когато е в стрес. Но ако решите да работите върху причините които ви стресират потърсете консултация с психолог-психотерапевт. Ако все пак симптомите са много силни и чести направете консултация и с психиатър за да ви изпише някакви медикаменти.

[skorpi]

tracк, и ти ме разбра погрешно за кафето. Да, агорафобия имам, това ми е основният проблем, и на кафе излизам с ритници, или поне до съвсем скоро беше така. Сега поне като идея ми харесва и се престрашавам по-често. Та затова се пошегувах, че ако можех да отида на кафе, той нямаше да ми трябва - проблемът ми просто щеше да е решен. Защото честно казано на мене пък в кабинета на терапевта ми е по-комфортно - ей сега като направих това признание, сигурно ще ме извади да си "лафим" на шосето.
Недей с агресия да подхождаш към психолога, че ще ни трябва поне докато влезем в правия път. Как ще го биеш? Знам, че се шегуваш, затова ще ти кажа, че ми звучиш доста приповдигнато, което не е много характерно за човек с ПР - това го приеми като комплимент. Има някаква жизненост в тебе, усеща се дори тука. Научи се да се доверяваш повече на себе си, на другите и на самия живот, така лека-полека ще пуснеш контрола и нещата сами ще се нареждат естествено. Не е чак толкова страшно. Днеска като се прибирах от плаж, отпред имаше линейка - на някой му станало лошо. Казах си: "Голяма работа" и си купих сладолед Какво можем да направим в крайна сметка? Животът е непредвидим въпреки всичките ни опити да го направим такъв...

ААА и още нещо: една от вторичните ползи е съчувствието. Не го търси. Колкото по-малко го получаваш, толкова по-добре ще си. Е, ще се ядосваш, че не те разбират, но въпреки това то е в полза на неврозата ти, не на теб. За да бъдеш "нормална", като останалите, дето по цял ден "работят и не мислят за глупости", съответно трябва да получаваш и същото отношение - тях никой не ги щади, нали? А със сигурност и те си имат други проблеми и притеснения. Докато се делим на болни и здрави, ние ще сме от страната на болните, схващаш ли? Ако искаме да сме като всички, не можем да изискваме специално отношение, щото имаме ПР. Опитвайки се да изработим останалите, накрая изработените сме ние. Затова няма не мога, няма не искам, каквото за другите, това и за нас. С или без ПР. Каква е печалбата от една отпуска или болничен за "възстановяване"?? Най-много да се роди агорафобия и да влезе в списъка с проблеми, с които трябва да се справяш. Защото излезеш ли един път от обичайния ритъм, пътят обратно е много труден. Знам, че е голяма мъка да живееш с ПР все едно го нямаш, но ако има някакъв шанс наистина да го няма, то е този...

[butterfly]

Здравейте
Моят въпрос е следният ... Идва момент след психотерапия  със или без употреба на лекарства..пристигаме в кабинета на терапевта ни провеждаме поредният разговор и стигаме до изречението от негова страна .." ти вече нямаш паническо разтройство,агорафобия,социална фобия и всички подобни сега можеш спокойно да излезеш от тук да се огледаш около себе си и наоколо и да знаеш че всичко вече го няма и си "освободен" от симптоми и фобий. тогава навлезли в "нормалният свят" в които до сега просто сме се блъзкали или крили от него сякаш се раждаме наново но вече осъзнати хора..тогава как ще реагираме на това НОВО аз .. предполагам че всички от нас може би вече са "свикнали" с всичко случващо се симтоми проблеми страх прилошаване, а какво ще е ако един ден всичко това ни отбяга и не да изчезне а да се е преобразило в обратно по себе си приятно ?
Самият факт, че в момента фантазирам доказва ,че все още съм във друг свят,но тук всеки споделя проблематиката си , а може би само аз се осмелявам да помечтая "на глас" пред Вас ? Вие как бихте преживели тази моя фантазия ако е ваша ?
благодаря
Благодаря

[t.todorov]

Терапията има много етапи. Последният е как да ползваме свободата от това, че вече нямаме ПР. Това също изисква много работа. Защото точно прекалената детска свобода, води до катастрофата ПР у възрастният. Т.е. в края на терапията човек е изправен пред същият проблем: ако аз като подрастващ, съм имал много свобода и изведнъж съм се озовал в света на възрастните, където понеже не знам, как да я ползвам, живота ми удря различни "шамари", как сега, като знам всичко това, да я ползвам по начин, който няма пак да ме вкара в същата симптоматика. По тази причина психотерапията в последния етап можа да е и само една сесия месечно, за да може човек да анализира и осмисля новия опит който трупа, като вече преодолял ПР. Както се казва "свободата от..." и "свободата да ..." са различни неща. На мен за това любимият ми въпрос е:
"какво ще правите ако стане чудо и от утре нямате ПР?" Любопитното е че в повечето случаи хората започват да изреждат нещата които всъщност са активирали ПА преди да са го имали. Т.е. ако може живота им да е същият който е докарал ПР ще е супер за тях. Идеи?