Въпроси към г-н Тодоров!

[kned17]

Добре, разбирам, благодаря. Но ме интересуваше, човек като се излекува въобще ли спира да се страхува?

Не, изпитваш страх само когато има реална заплаха, ако те подгонят глутница кучета вечер докато се прибираш сама да речем и т.н. Така нареченият невротичен страх изчезва.

[sadgirl]

Г-н Тодоров

Отново благодаря за отговора на моите писания. Искам да помоля за повече информация за въпросната групова терапия, която препоръчахте. Къде/при кого е добре да отида за такъв вид терапия, има ли информация някъде в интернет? Аз съм от София. Социалната изолация е голям проблем за мен и не знам как ще успея да се впиша в група. Освен това заради депресията и тревожността ми е трудно да върша каквото и да е. Не мога да се задвижа дори за елементарните домашни задължения, като смазана от някаква голяма тежест съм. През повечето време просто си седя или си лежа в леглото, като болна съм. Иска ми се да опитам с някаква терапия, защото ми се струва, че лекарствата ще ме довършат, ако за пореден път се обърна към тях. Не пия антидепресанти вече около една година, но често когато положението стане нетърпимо, взимам по четвърт или по половин Ривотрил. Мисля, че дори тези сравнително редки и ниски дози не ми влияят добре, смачкват ме още повече. Успокоителните действат депресивно, също като алкохола, и съсипват мозъка. Четох много за вредите и опасностите от дългата им употреба. Не знам какво да кажа ...  чувствам се обречена, в безизходица. Може би преувеличавам проблемите си. Истината е, че много ме е страх от положението, в което се намирам и не мога да видя реалистичен позитивен изход.

Мислех да ви пиша лично съобщение, но после реших да пиша тук. Мисля, че информация за групова терапия може да бъде от полза и за някой друг от форума.

[t.todorov]

Здравейте, информация за терапевтични групи в София би могъл да ви даде Мален Маленов /координати лесно ще намерите в интернет/. Най-ефикасният метод за групова психотерапия е психодрамата. Има доволно много информация в интернет за него. Много бързо ще преоодолеете вашите задръжки в общуването с другите, както и ще намерите мотивация за самата себе си. Успех.

[sadgirl]

Благодаря ви

Намерих координатите в Интернет.

[sadgirl]

г-н Тодоров

Искам също така да ви попитам дали предлагате услуга като например терапия онлайн, да речем по скайп. Ако човек иска да направи няколко консултации с вас или да работи за дълго терапевтично с вас, но живее в София и няма как да пътува до Варна всяка седмица, как може да стане това? Има ли някакъв начин?

[t.todorov]

По принцип няма такова нещо като интернет терапия. Това е компромис, който може да бъде допуснат, ако или терапевта, или клиента нямат физическата възможност да се срещат на живо в даден момент от терапията, например, ако клиента отиде в командировка в друг град за .... 3-4 месеца.
Иначе онлайн може да има само консултиране. Но то далеч не е достатъчно, за да се нарече психотерапия. За съжаление само психотерапията като процес, т.е. нещо което се надгражда постепенно, може да се каже че работи добре с всякаква психологична проблематика. Ако все пак нещата са много на повърхността би могло да помогне и психологично консултиране, което може да се осъществи и онлайн. Но това е по-скоро рядко, или при мен е така.
По-важното е да разбера, какво ви подтиква към подобно решение? В София има много добри специалисти.

[ta]

        Здравейте,
от няколко месеца се случи така, че станах изключително близка с момче, на което преди години са открили симптоми на деперсонализация. Когато той ми сподели това, не обърнах особено внимание, защото в него виждах въпреки наглед странността му доста добро същество, което ми беше и интересно, но вече от месец и половина сме заедно и започвам да забелязвам признаци на прекалена обърнатост към себе си, затвореност, чувство за непринадлежност към този свят, нихилизъм и апатия, които започнаха да се превръщат в проблем за връзката ни. Без значение дали ще осана с него или не, как мога да му помогна, при все че той отказва да пие медикаментите, които са му изписани за деперсонализацията, а здравословните проблемите и тревожността, поради които (според мен) се стига до тук, остават? Наистина ще се радвам да ме посъветвате как да се държа спрямо него, тъй като ми е много скъп като човек, но на моменти реагирам крайно нетърпеливо, а едва сега осъзнах, че поведението му най-вероятно се дължи на дисоциацията?

[t.todorov]

Единственото което може да се направи в случая, е да поеме отговорност за собственото си страдание, за да може да е той активен, а не вие. Т.е. ако отстъпите от позицията да му помагате ще му "връчите" тази отговорност на самият него. Ако това не е достатъчен фактор да го мотивира, за съжаление вие не можете нищо да направите по въпроса, освен да прецените за себе си, дали можете да приеме тази пречка във връзката, по начин, по който да не страдате вие самата.

[Alice]

Не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който е най-адаптиран към промяна.

Г-н Тодоров, вие какво мислите ?

П.С.: Мисълта, разбира се, не е моя. 

[t.todorov]

Това е мисъл на Дарвин. И аз съм доста съгласен с него. Макар, че мисълта е свързана с борбата между животинските видове и изчезването на по-неадаптивните, при хората също може да се отнесе в някаква степен.

[kasanena]

Може ли да се каже, че хората с паническо разстройство са по-трудно адаптивни към към заобикалящата среда и затова изпитват много проблеми?

[t.todorov]

Може да се каже. Но това което днес може да наречем дезадаптация, някога преди същото нещо е било адаптация, но подходяща за тогавашната среда. Което означава, че адаптирайки се към един тип изисквания, човек губи своята способност в последствие да се адаптира към някои по-различни. Така, или трябва да прави всичко възможно средата, в която "вирее" да наподобява на тази, в която е развил адаптация, или попадайки в нова среда с нови изисквания, да развие нов тип адаптация. В някои случаи, ПР е новият тип адаптация /както и много други проблематики/, поради липса на други възможности /а такива винаги има по принцип, на което се опира и психотерапията/.
Много е важно да се уточни, какво съдържание се влага обаче в понятието "човешка среда". Това са хиляди детайли.  Взаимоотношения с родители, братя, сестри, приятели, отношение на другите към нас /в ранна възраст/ , в последствие как съм приеман от средата и моите връстници /училищна възраст/, развиване на собствена ценност - аз съм това, което правя, мисля, говоря и т.н. /тийнейджърска възраст/. После ранна зрялост ... и така във всеки нов етап  в живота си човек е изправен пред предизвикателството да се адаптира към нещо. Например ако моите родители са много строги към мен, за да оцелея ще развия един тип адаптация, ако прекалено ме неглижират - друг тип. Ако съучениците ме отбягват, ще развия един тип адаптация, ако съм център на внимание друг. Така се надграждат различни адаптивности през различните етапи от живота. Така ако една "красавица", която е била център на внимание в училище, се окаже в последствие неспособна в работата и професията си /т.е. детронирана от "центъра"/ тя няма да има изграден механизъм да се адаптира и ще продължи да търси "центъра", в който е свикнала да бъде, дори с много висока цена, която ще плати /често срещано, при хистерична проблематика/.
Ако можем да обобщим, благодарение на миналия си опит човек е развил едностранчиви адаптивности, които са му помагали да преживее тогавашните ситуации, но му пречат в преодоляването на сегашните ситуации и техните изисквания. "Вазата се чупи" когато се сблъскат нови изисквания с неразвити възможности. И понеже ние не можем да променим факта, например че хората умират, някои дори ненадейно и изведнъж /събитие, което често предхожда развитието на някакво тревожно състояние/ трябва да развием нов тип адаптация в този аспект от живота.

[kasanena]

Неразвити възможности казвате. Всеки човек не се ли ражда с определени възможности, които понякога да не са достатъчни за дадената среда, в която той живее и въпреки желанието му, да не притежава потенциал по рождение, за да ги развие?

[t.todorov]

Напротив. Говорим за способности, които се учат и създават след раждането на човек. Социалното учене по един, или друг начин. Но тъй като това са приказки за общи неща трябва да се фокусираме върху конкретен пример, за да изясним това.
Самият факт че има ПР вече говори за създаване на адаптивен отговор. Просто е в грешната посока, но има способност за адаптация. Така е и депресията, и повечето тревожни проблематики. По тази причина в психотерапията се говори за претълкуване на ситуацията, или тълкуване по нов начин на едно състояние. Защото ПР е всъщност способност да се изразят емоции и преживявания чрез тялото, които на този етап не могат да се изразят по друг начин.

[kasanena]

Ами, да речем, че съм прекалено чувствителна и всяка ситуация ми създава напрежение, било то положително или отрицателно. Имам нужда след всяка ситуация, по-напрегната, да се усамотявам, за да се презареждам. Имам слаба възможност за концентрация, нещо като недостиг на внимание по рождение. Как мога да я компенсирам след като по рождения нямам достатъчна подкрепа в мозъка от определени вещества, за да бъда концентрирана по-дълго време?