Въпроси към г-н Тодоров!

[t.todorov]

Искате да кажете, че нещо което е градено с години и с много подкрепления, е било развенчано от някаква реплика на терапевта? Много е хубаво да вярваме в чудеса, но в терапията такива не се случват.
Грешка е да се оспорва преживяването на клиента за проблем, колкото и нелеп да ни се струва той. Така че въпросният ми колега явно работи по други пътища за достигане на резултати. Каквито и да са те, това не помага. Какво ще помогне на някой с агорафобия ако го убеждавам, че нищо няма да му стане ако пресече булеварда, или площада вкрайна сметка? Най-много да се почувства неразбран. Това не е психотерапевтичен подход, а подхода на "загрижената комшийка"  
За това се казва че психотерапията е емпатиен процес, а емпатия е способността да съпреживееш това което преживява отсрещният. Ако той го преживява като проблем, значи е проблем.

[Stareternity]

Напълно съм съгласен с track! Въпреки, че в книгата на Д. Рей не го пише, ми се струва, че подтекстът е следният: споменатите пациенти са си мислели, че проблемът им е "толкова тежък" - та е "достоен за психотерапевт". Не напразно и у нас когато някой не е съгласен с някого, иска да го уязви, му казва "върви на психиатър" - т.е. максимално хиперболизиране. Това, което е направил авторът, е отказване на терапевтична намеса под претекст, че липсва обект за терапия и съотвтното разясняване на клиента защо е така. А последвалите "сеанси" дефакто не са такива, а просто, както се казва - дошъл човекът, няма да го връщам я!
Между другото - така като не съм запознат с "психодинамичната теория за личността", не желая и не мога да я оспорвам. Това пък откъде Ви хрумна?
Просто ми е интересно как бихте приложили споменатата теория към подобен клиент, какви биха били конкретните й измерения. Ако крайната цел е да бъде премахнато чувството на вина, съм безкрайно любопитен как бихте подходили Вие. Въпреки че е абсурдно и не се допуска, бих Ви давал по една бутилка Чивъс Империъл всеки път само да мога да слушам "сеансите" иззад завесите. 
Апропо, в книгата не пишеше изрично от коя деноминация е клиентът, но "етичната рамка", за която говорите, явно му е наложена, едва ли си я е "изградил".

[t.todorov]

В началото етичната рамка винаги и за всеки идва от вън. И в това се крие основния проблем всъщност. Защото след определено време тя става вътрешна. Другият проблем е, че и да иска човек тя  много не може да се промени от само себе си. Вината какво е с две думи? Искам да направя нещо. Знам че е нередно /от къде го знам е друг въпрос/. У мен възниква напрежение породено от "искам-не трябва". Въпреки това ако "искам" е по-силно /както сексуалния импулс в случая/ го правя. След това идва в мислите ми наказващата инстанция с основно оръжие - вина. А как се появява тази наказателна инстанция?
Детето няма такава. То не се ражда с готови понятия за добро и зло, съответно за "разрешено" и "забранено". Поради тази причина казваме, че то няма такава наказателна инстанция изградена в себе си. За това и децата не носят наказателна отговорност. Кой замества това, че у детето това липсва? Родителите, настойниците, правилата наложени от обществото по-късно и т.н. Така идва момента, в който човек успява по един или друг начин да интегрира собствена санкционираща структура. Но тя е преповторение на тази, която му е наложена, когато я е нямал - като дете. И сега, как ли би могло да се работи с вината по принцип според вас, без да се налага да стоите в кабинета ми ?  

[Stareternity]

...Така идва момента, в който човек успява по един или друг начин да интегрира собствена санкционираща структура...
Т.е. Вие смятате, че сте способен да провокирате промяна в "собствената санкционираща структура" на един клиент?

[t.todorov]

Понякога е възможно, особено при по-млади хора ... да кажем до 30-35г.
Но най-малкото което може да се направи е човек да усети и преживее, от къде идва тази структура, как е била създадена /преди/ и как действа сега. Защото тя обикновено действа по същият начин но актуалната ситуация е вече различна. Ако един човек е възпитаван на честност, скромност, послушание като дете, защото тези качества са били "на мода", какво ще прави ако модата в неговият настоящ живот е коренно различна?
Точно тук психотерапията идва на помощ за да помогне човек да опита да преразгледа своите различни структури и вече като възрастен да попромени или преподреди нещо. Защото детето не може да си избира как да бъде възпитано. Но възрастния може. Просто се връщаме там, където наученото тогава е вършело работа, но в настоящето създава само проблеми.

[Stareternity]

Track, абсолютно, абсолютисимус си права - това, което казваш и това, което чета в момента почти изцяло срива постамента на "дълбинната" терапия - действително пациентът може да не е искрен умишлено, да не желае да споменава някои неща и така всъщност да манипулира терапевта. В крайна сметка ще се получи фонноймановият "боклук на входа - боклук на изхода".  Дори и пациентът да е напълно "отворен", искрен, без са скрива всичко, то в книгата, която чета пише, че "...All of our memories are not accurate, video playbaks, but instead, reconstructions. Memories get filterd by our prior prejudices, and mixed up with things that happen later..."
Та, въпросът е какво всъщност цели терапевтът, не разчита ли той не едно обикновено сугестивно шаманство в стил "Кажи си, та да ти олекне"?

[Stareternity]

Значи, г-н Тодоров, ако моят "проблем" е, че съм разбрал, че след няколко милиона години двете галактики Млечен път и Андромеда ще се сблъскат - следователно човечеството е обречено, смятате ли, че един терапевт би имал достатъчно рационално-научен багаж и способности за ръководене на процеса на промяна на тази "структура" у мене, така че в крайна сметка сам да престана да смятам това за проблем (разбира се след преминаване през всички етапи - защо това е проблем за мене, как се формирала тази структура, че смятам, че това е проблем и прочее)?

[t.todorov]

Тук трябва да минаваме от общото към частния ви случай, което няма как да стане във форум, където по-скоро се говори от общ поглед за нещата. Но все пак това е чувствителна тема за вас, както е видно и това не е случайно.

[Stareternity]

Горкият г-н Тодоров, на такава фронтална атака сме го подложили тази вечер. Аз утре съм на работа и трябва да ставам рано, ама не ми се спи...

[t.todorov]

"...е след няколко милиона години двете галактики Млечен път и Андромеда ще се сблъскат - следователно човечеството е обречено..."

Ако това ви създава проблем най-вероятно ще ви предпишат антипсихотик.
Сега ако трябва по-сериозно да коментираме това което ви интересува дайте по-реалистични сюжети. По фантастичните са специалисти психиатрите.

П.С. Няма как .... волейбол 

[Stareternity]

  Е, явно действително моят е фантастичен, затова и ходя на психиатър. Значи съм на прав път и психотерапевт не ми трябва. Ех, тази научна фантастика, тези Бредбъри, Саймък и Азимов гледай докъде ме доведоха...
By the way, това за галактиките е научен факт - не помня дали не беше изведен по Хистъри или Нашънъл Джиографик.

[t.todorov]

Адмирации за куража.

[anonimen_]

Стана интересно.
Track, според мен е нормално вече да не ви се отговаря в тази тема.

[Stareternity]

"Но започвам да се съмнявам дали и вие не сте психотерапевт "под прикритие"."
Мария,
не, не съм психотерапевт под прикритие. Откъде пък ти хрумна това? Мисля, че ако бях, щях да намеря сили като г-н Тодоров да си призная.
По професия съм завършил информатика.
Между другото, хрумна ми едно предложение. Ако г-н Тодоров е съгласен, било ти или аз, или някой друг от форума да проведе сеанс с него (дали ще е материално-визуален, или онлайн - както и да е), като чрез запис или по друг начин вербалната страна на сеансите да бъде изложена тук, в този форум. Естествено на г-н Тодоров ще му бъдат заплатени полагащите се хонорари, но ако аз съм "избраният" бих се осмелил да предложа и една уловка, една задачка-закачка: ако след края на сеансите действително сметна, че са ми "помогнали", водя г-н Тодоров примерно в магазин Метро и му казвам: Ето Ви количка, пълнете я с каквото желаете за 1000 лв.; ако сеансите не са ми помогнали, то нека да си разменим ролите, та да мога да се напия с луксозно уиски и да имам пари за следващия терапевт  . Съгласен съм и да бъда подложен на детектор на лъжата (аз ще си заплатя таксите), ако някой сметне, че ще излъжа, че терапията не ми е помогнала.
Може би идеята е твърде ексцентрична, но кой знае, току виж след това, ако се напечата може да се превърне в световен бестселър - психотерапия от а до я.
P.S. Аз лично нямам от какво да се "притеснявам", бих си казал всичко, дори и някой четящ впоследствие да се "подиграе" мисловно с мене. Примерно, ако бях гей, щях да си го кажа - какво пък, не е много "весело", но напоследък взе да става "престижно". Пък знам ли, г-н Тодоров може и да ме изкара... То в "дебелите книги" пише, че много от неврозите при мъжете се дължат и на неосъзнат хомосексуализъм?!? Въх, пепел ми на устата!!!

[t.todorov]

Това може да се случи само в холивудски сериал. Иначе просто няма как да се случи. Но идеите които ви хрумват са ценни от гледна точка на това, как да направим терапевтичният процес по-удобен и по-осветен, което де факто означава, по-неработещ.