evropea.com - форум за паническо разстройство
Март 26, 2017, 11:40:21 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:


КАРТИЧКИ ЗА ВЕЛИКДЕН
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 7
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 7

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Въпроси към г-н Тодоров!
[Паническо разстройство]
Alice
Март 22, 2017, 08:47:34

Спонсорирани връзки

Страници: [1] 2 3 ... 160
  Изпечатай  
Автор Тема: Въпроси към г-н Тодоров!  (Прочетена 109138 пъти)
Ioan
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 16


Профил Ел. поща
« -: Май 18, 2011, 04:23:05 »

 Здравейте!
 Ако г-н Тодоров е против, нека модераторите заключат темата Smiley.
 Тъй като Вие, г-н Тодоров, сте така любезен да ни помагате в този, а и не само в този сайт, добре ще е да има тема, в която да Ви задаваме конкретно въпроси!
 Та, моят въпрос е следният: В продължение на 3 години, от 2001 до 2004, пиех само ривотрил и диазепам. Бях стигнал до 3 таблетки на ден от 2 мг ривотрил. С много нерви и зор успяхме с моят психиатър да спрем бензодиазепините, чрез терапия с Феварин, постепенно намаляйки ривотрила. Спрях и феварина в началото на 2005-та, като до този февруари всичко беше наред. Почти нямах кризи и се чувствах добре. Сега запознаха кризите отново, отново същият психиатър ме лекува с Феварин, вземам по таблетка и половина на ден. Нещата се пооправиха, но не толкова колкото бих искал. Все още имам кризи, по една две на седмица, което ме побърква, защото не смея да тръгна на път, а ми се налага да пътувам често. Споделих онзи ден с психиатъра ми този проблем, но тя  оправда кризите с променливото пролетно време и каза, че ще минат. Въпросът ми е: Разбирате защо, не смея да вземам ривотрил или диазапем, дори когато имам кризи, разчитам само на Феварина и на себе си. Страхувам се, че бих могъл да съм по-податлив към пристрастяване към бензодиазепините, след като съм бил пристрастен, и съм ги пил толкова години. В същото време си мисля, че когато ми предстои пътуване например, бих могъл да си помогна с ривотрил. Как мислите Вие?
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2254


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #1 -: Май 18, 2011, 04:43:20 »

По отношение на лекарствата не мога да коментирам, защото не съм лекар а психолог. Задайте тези въпроси на своя психиатър, а ако имате съмнения потърсете и второ мнение от друг психиатър.
Все пак ми прави впечатление, че до сега сте наблягали само на медикаменти. Колкото и добри да са те, не могат да ви излекуват. Понякога и това се случва, но обикновено е за кратко и има рецидиви. Опитайте да включите и психотерапия в "менюто".
Активен

http://ttodorov.alle.bg
Ioan
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 16


Профил Ел. поща
« Отговор #2 -: Май 18, 2011, 07:21:32 »

 Аз чета доста от публикациите Ви, и ми се струва, че сте убеден в ползата от психотерапията при ПР, както и във възможността за пълно излекуване след прилагането и. Правилно ли съм разбрал?
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2254


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #3 -: Май 18, 2011, 10:34:40 »

ПР не е болест в истинския смисъл на думата. То изчезва, когато човек си преподреди живота и изискванията, които реалността му налага и не се нуждае от симптоми за да я овладее.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
vesi2003
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 313



Профил
« Отговор #4 -: Май 19, 2011, 12:56:34 »

Знам,че нищо не разбирам.ПР. не е болест,а на мен физическите симптоми ме съсипват.Появяват се когато съм спокойна и нищо не подозираща,че ще ме връхлети атака.Когато ми се случи сутрин,а след това взема ривотрил,нещата се потушават,но в главата ми става каша до края на деня.Как да си обясня всичките симптоми,които имам и как да повярвам,че не е болест.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2254


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #5 -: Май 19, 2011, 05:41:09 »

Това не е толкова лесна работа, колкото звучи. За всеки отговора е индивидуален и се стига до него в процес на психотерапия.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
vesi2003
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 313



Профил
« Отговор #6 -: Май 19, 2011, 09:57:51 »

Знам че не е лесна работа и всеки човек е индивидоален в лечението си.Вие като специалист ми кажете,горе-долу колко процента гаранция се дава,че от психотерапията ще се оздравее.Пишете ми на лични,ако е възможно да ми кажете вие самия работите ли някъде и давате ли необходимата помощ.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2254


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #7 -: Май 19, 2011, 10:20:52 »

Гаранцията в голяма степен зависи от мотивацията на клиента. Промяната идва не само с усилията на терапевта, а обратно - в по-голямата си част промяната извършва самият клиент, а терапевта просто улеснява неговата готовност за това. Много често, когато "ножа опре до кокъла", или когато човек се сблъска с действителните проблеми, които са пред него и трябва да промени и разреши не посмява. В този случай отново се връща към старото си и "сигурно" функциониране, включително и към симптомите си. Както виждате терапевтичният успех не може да се предвиди, но ако всички предпоставки за успех са на лице той винаги е 100%. Терапията работи с личността, а не със нейните симптоми. Използва симптомите за да достигне до личностния проблем на даден човек. За да се стигне до симптома човек трупа определен опит, като дете поставен в определена ситуация заучава специфични модели за поведение, когато порастне тези модели се компрометират от реалността с която се е сблъскал и един от изходите е да се появят симптоми, без значение на какво, които да компенсират. Така човек получава това от което има нужда но чрез симптома а не с конструктивно поведение. Терапията започва винаги от симптома и тръгва назад по веригата докато стигне до самото създаване на тези модели и ситуацията около това.
Все пак има някои устойчиви личностни характеристики, които не подлежат на промяна, дори и с дълга терапия, особено при хора над 30г. които дълго време не са променили ситуацията около себе си. Личностната промяна става толкова по-трудна, колкото повече е била "подкрепяна" в своето неконструктивно поведение. В този случай терапевтичната цел е, как по-добре да живее човек въпреки своите специфични особености, след като ги приеме естествено. В такива случаи понякога отново се появяват ПА, но човек разбира много ясно защо, т.е. те не са "некакените гости" от които изпада в ужас, а индикатори за определени неща, за които си дава сметка.
Надявам се разбрахте по-голямата част от това, което искам да кажа с прости думи и което всъщност е много трудно за обяснение.
Работя във Варна като психолог-терапевт. Мился, че това не е голяма тайна, като щракнете на името ми и излиза тази информация.
« Последна редакция: Май 19, 2011, 10:29:59 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
vesi2003
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 313



Профил
« Отговор #8 -: Май 20, 2011, 08:42:38 »

Разбрах ви напълно,зная че нещата стоят по този начин.Аз съм от София,имам голямо желание да посетя психотерапевт,но и много ме е страх да не попадна на поредния безхаберник,на който да си давам парите,а на него да му е все тая.Изкам човек,който наистина да ми влезе в проблема.Останаха все по малко лекари на ,които им пука за пациента,въпреки че почти навсякаде си плащаш.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2254


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #9 -: Май 20, 2011, 08:49:43 »

Давам ви няколко имена. Координатите сама ще откриете в нета:

Мален Маленов
Евгени Генчев
Светлана Николкова
Петя Хорозова
Весела Банова
Активен

http://ttodorov.alle.bg
mara
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 53


Профил
« Отговор #10 -: Май 20, 2011, 10:40:40 »

Малко се отклонихме от темата, и простете за скептичния ми подход, сега разбирам, че сте готин човек, който има желание за това да подкрепя и да дава насоки и да се развива. На мен лично ми бяхте изключително полезен и някак успях да разреша някой важни проблеми в главата си. Виждам истинска мисъл по въпроса и това е повече от добре. Аз също смятам , че проблема е в приемането на промяната и преподреждането- "ПР не е болест в истинския смисъл на думата. То изчезва, когато човек си преподреди живота и изискванията, които реалността му налага и не се нуждае от симптоми за да я овладееи наистина"-благодаря за тези думи. Другото зависи от нас самите.  Просто не е много лесно, но няма друг път, иначе си седим в омагьосания кръг Smiley
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #11 -: Май 22, 2011, 02:51:40 »

Такааа.. ето че с последните постове ме подсетихте за нещо, което смятам за една грешка, която доста дълго време допусках: смятах, че задача номер едно ми е да елиминирам ПР и после да правя каквито и да било промени в живота си. Е, да, ама не. Колкото повече опитвах, толкова повече скапвах и малкото, което ми беше останало. За сметка на това ПР не само, че не си отиваше, ами и ме превземаше все повече. И тогава реших да тръгна по обратния път- да го зарежа и да почна да правя промени в др аспекти - смяна на работа, на местоживеене, на ежедневие, на обкръжение - и нещата леко тръгнаха към подобрение.
Та какъв е изводът: ПР трябва да ни стимулира да променяме живота си ПРЕДИ да сме го преодолели и именно ТАКА да го преодолеем. Защото него заради това го има, за да ни юрка да действаме, да мислим, да преосмислим нещата. Да ги променим към по-добро. Ето това е много трудно за осъзнаване. Не, когато някой хубав слънчев ден си добре, тогава ще имаш хубава работа, хубаво ежедневие, еди какво си, а тук и сега, за да си добре. Отлагането просто ни спечелва още време с ПР. И така, докато ни втръсне и не направим каквото трябва. А какво трябва? Всеки сам ще си усети. Аз засега пробвам. Инстинктите подсказват, промяната в състоянието също насочва. С терапия също може, но донякъде. Терапевтът може да даде насоките, но той няма да ги изпълни. Никой не може да живее нашия живот, вместо нас.

Понеже така казано, изглежда много просто и лесно, ето я и "черешката" на "тортата" (че без нея не е интересно Cheesy): Всеки път, когато се опиташ да внесеш промяна в живота си (колкото и положителна да е), неврозата "услужливо" се опитва да те върне в стария коловоз с целия си арсенал от симптоми, за да те убеди всячески, че не е момента за промени и да ги саботира. Поддадеш ли се, ето те отново на стартовата линия. 100 пъти се връщаш отначало и се питаш вървиш ли изобщо нанякъде или се заблуждаваш... Горе-долу така става и с терапията, особено пък ако е успешна - докоснеш ли се до идеята за промяна, бягаш панически и си казваш: "Така съм си добре" - оставаш си в познатото, неприятно съществуване, с което си свикнал. Просто излезеш ли от него, не знаеш какво те очаква. Ето я и символиката на агорафобията - вкъщи всичко е познато и под контрол, навън - непредсказуемо и променливо. А промените, както стана ясно, плашат. Дотолкова могат да те уплашат, че да си останеш вкъщи. Какъв избор ти остава? Или да се примириш с това, че не можеш да контролираш света, или да си останеш в малката територийка, която смяташ, че можеш да управляваш. Wink Така с неврозата си можеш да въртиш всички наоколо, включително и терапевта, при който отиваш за помощ... Ето и защо психотерапията е криворазбрана и не жъне големи успехи сред такива като нас, които просто се предават в ръцете на друг човек да им оправи той живота, че ние не можем. Ако откаже, се сърдим, търсим следващ, "загрижен", "разбиращ" и "съчувстващ". Такъв, дето ще ни храни неврозата, вместо да ни отърве от нея. Едно нещо научих аз със сигурност - помощта има много лица и най-ефективната не винаги е с най-красивото "лице" - понякога тя е скрита зад садомазохистични методи, обаче единствено те те изваждат от коловоза, в който упорито си се движиш.. трябва нещо дотолкова да те разтърси из основи, че да нямаш абсолютно никаква друга алтернатива, освен тази да се промениш.
« Последна редакция: Май 22, 2011, 05:03:47 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
lora
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил
« Отговор #12 -: Май 25, 2011, 08:48:50 »

Здравейте,г-н Тодоров!
Скоро чух едно определение за хората от един известен психоаналитик и ми е интересно вие как ще го "развиете".
"Едни хора живеят за да се лекуват,а други се лекуват за да живеят."
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2254


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #13 -: Май 25, 2011, 09:07:04 »

Едва ли го е казал за да го развие някой, като мен. Как го разбирате вие и бихте ли могла да го развиете?
Активен

http://ttodorov.alle.bg
lora
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил
« Отговор #14 -: Май 27, 2011, 07:31:13 »

Разбира се,че мога,но крайният извод е доста стряскаш за мен.
Попитах Ви,защото ми е интересно какво мислите по въпроса.Да Ви попитам по друг начин,хора с ПР.,които се лекуват по 10г. искат ли да се излекуват напълно ?
Активен
Страници: [1] 2 3 ... 160
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1