evropea.com - форум за паническо разстройство
Януари 18, 2022, 09:44:10 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 5
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 5

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: ПР или нещо друго?  (Прочетена 927 пъти)
VampireGirl
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


Профил
« -: Май 02, 2011, 04:01:07 »

Здравейте!

Пиша ви с една огромна надежда и молба за помощ Smiley
Знам, че не сте лекари, но изчетох доста теми и останах с впечатлението, че повечето си помагате взаимно - затова и реших да се обърна към вас.

При мене положението е много сложно. Аз не знам от какво точно страдам. Първоначално беше хипохондрия или поне аз такава диагноза си лепнах, тъй като получавах доста силни и обезпокоителни страхове от определени болести. Все си мислех че ми има нещо и то все най-страшното. Ходих по изследвания и след като навсякъде всичко беше ок се успокоих малко. Сега отново от време на време си помислям, че може да ми има нещо, но за мое щастие - за кратко.
Другият ми и основен проблем се появи много отдавна. Аз съм на 21 години, младо, съвсем нормално момиче, но откакто се помня все съм си по-страхлива. Страх ме е най-вече от смъртта. Още от 14-15 годишна като чуех за смъртни случаи и настръхвах, но тогава бях по-малка и не обръщах толкова внимание на тези неща - някак не ги приемах толкова навътре, казвах си, че това са нормални неща и за 2-3 дни се оправях и забравях за всичко. Да обаче от може би половин година насам нещата доста се влошиха. Започнах да изживявам всичко прекалено емоционално. Като стане някоя трагедия, за която науча от новините или интернет и направо започнах да откачам.
Преди 1 месец след една подобна новина получих и първата ПА, или поне като такава я определям - вечерта, точно преди лягане, започна едно гадене в стомаха, потене, сърцебиене и неистов страх от самоубийство. Пих два валерияна и някак си успях да заспя. След това може би около 7-10 дни все се страхувах и си мислех лоши работи докато накрая всичко изчезна от самосебе си.И точно преди една седмица големия кошмар се завърна. Както може би вече се досещате всичко започна с ужасната трагедия и загиналите деца в Симеоновград - дочух без да искам от новините и като ме обзе един страх, една паника, че и на мен ще ми се случи нещо такова... И оттогава досега все същото, че даже и по-лошо. Точно 2 дни след това трябваше да пътувам на дълъг път - не ме питайте с каква нагласа тръгнах, как стигнах, как едва не полудях 3 дни и как на 4-тия с огромни притеснения едва се прибрах с колата до вкъщи. През цялото това време не спирах да мисля за смъртта, за това как и аз може да си отида млада също като тези дечица и в момента, в който се сещах за това нещо започвах да треперя и да получавам сърцебиене. Опитвах всеячески да се успокоявам и да мисля положително, но просто не се получи. Мислех си че като се прибера у дома, на сигурно, ще се успокой и всичко ще се оправи, но не - страха си остана и продължава да набира скорост. Лошите ми мисли са насочени най-вече към това да си представям как съм мъртва и как близките ми, и най-вече родителите ми, страдат за мен и ме погребват - тези мисли като дойдат в главата ми и започвам понякога да усещам сърцебиене и почти всеки път задух, трудна концентрация и чувство за нереалност... сякаш не съм част от този свят. Постоянно си мисля че всеки ден ми е последен, че определени хора ги виждам за последен път, не смея да върша определени неща от страх да не би да е за последно, броя предметите и си внушавам, че нещо ако не го поставя по определен начин или ако да речем по пода не направя определен брой стъпки, лошото ще ме застигне. Започнах да се страхувам и да излизам навън - онази вечер например не отидох на дискотека от страх да не ми се случи нещо. Страхувам се и да шофирам - преди го обожавах и ако имаше как денонощно щях да седя зад волана, а сега се качвам със страх и отново с ужасната мисъл, че ми е за последно. Когато съм някъде измежду повече хора започвам да усещам отново задух и напрежение в гърдите, както и чувството за нереалност. А вечер заспиването ми е трудничко - винаги преди лягане смучам под езика по един Валидол и някак си успявам да заспя. Страх ме е също и да оставам сама, а всеки път, когато съм с близките си около мен си внушавам, че ги виждам за последен път.

Не знам какво да правя вече хора, ужасно е и искам да се отърва от този песимизъм и страх към всичко. Споделих с майка си и тя от своя страна ми каза, че това са глупости и не трябва да си мисля такива неща, а да гледам по-позитивно на живота. От няколко дни ви чета и по-специално темата на Радостина М за справянето й с ПР без лекари и се опитвам да правя всичко, което тя описва и да си призная действа, но само за определен период от време. Честно казано вечерно време съм най-спокойна като че ли - сутрин още със събуждането и после през целия ден е най-гадно. Не смея да се замислям дори за бъдещето от страх. Дори за след няколко дни не смея и всеки път, когато опитам или някой ми каже "еди кога си ще отидем еди къде си" веднага започвам да се чувствам едва ли не гузно, че си правя планове и през главата ми минават мисли от типа на "Ако съм жива до тогава" или "Ако не ми се случи нещо". Sad

Не знам това моето дали е точно ПР, но се надявам вие да ме ориентирате поне горе-долу. Обмисляла съм варианта за консултация с психотерапевт, даже съм си набелязала такъв, но честно казано много ми се иска сама да се справя с този се период. Знаете как е - едно е човек сам да се справи, съвсем друго е с чужда помощ, защото един ден ако лошите мисли се върнат няма веднага да седна и да се тръшкам "Леле край отивам на психо", а ще си кажа "Един път вече ги преборих сама - ще ги преборя пак". Smiley

Извинявам се много за дългата тема, но исках по-подробно да обясня всичко и да не пропусна нещо. Благодаря предварително на тези, които ще ми обърнат внимание! Smiley
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #1 -: Май 02, 2011, 05:20:36 »

" ... но честно казано много ми се иска сама да се справя с този се период."

Вие и с психотерапевт ще се справяте сама, така че опасенията ви са напразни. Добре е да правите разлика между психиатър и психотерапевт, между медикаментозна терапия и психотерапия.
Доколкото ви чета това не е един екзистенциален страх от смъртта, а точно определен, с точно определени представи какво ще се случи после и т.н., което ми говори, че наистина трябва да поработите психотерапевтично над проблематиката си, за да разберете каква роля играят тези страхове за вас и какво ви "говорят", а ви е трудно да ги чуете.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
VampireGirl
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


Профил
« Отговор #2 -: Май 02, 2011, 05:50:01 »

Благодаря за отговора!

Прочетох вашата тема за разликата между психолог, психиатър и психотерапевт, но понеже, както казах, нямам представа моето състояние как точно трябва да бъде дефинирано и затова и не зная към какъв специалист да се обърна. Потърсих доста информация и за трите разновидности и най-логичен за моите оплаквания ми се стори психотерапевта. Smiley

И да, страховете ми наистина са насочени главно към едно определено нещо, един определен начин. Наистина много ми се иска сама да се преборя, но вече около седмица не успявам и май накрая ще се принудя да потърся помощ. По принцип преди като се плашех от такива неща ми минаваше за 3-4 дни най-много, а сега за първи път нещата се проточват толкова дълго и лошото е, че всяка вечер, когато се почувствам спокойна си казвам, че от утре вече няма да се страхувам и ще се оправя, но на сутринта, още с отваряне на очите, и гадните мисли веднага ме атакуват... и така като се почне, та цял ден. Sad

Хубавото е, че когато усетя паника и силен страх веднага влизам във вашия форум и като почета малко мнения и видя, че има и други хора с подобни на мен симптоми, се успокоявам поне малко. Smiley
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1