ПР и храносмилателни проблеми

[Dimcho]

Колеги, искам да ви питам имате ли проблеми със стомаха. Че при мен като се яви напрежение, почва едно гадене, болки в стомаха, киселини, особено в следобяд и вечер, абе направо кошмар.

[t.todorov]

Какво се опитвате да "смелите" от ежедневието си по това време на деня?
Как протичат обикновено следобедите и вечерите, когато със стомаха си се опитвате да смелите нещо от ежедневието и общуването с другите, което не можете да смелите по друг начин?

[fenja]

и на мен ми се случва много често.... и често се опитвам да намеря първопричината, но не успявам...... единствената връзка, която досега съм направила, е че след силна паник атака или напрежение, и като ме поотпуснат другите симптоми почва едно силно гадене..... как да открия какво се опитвам да "смеля", опитвам се да поровя в себе си, за да открия какво ме кара да се треса от тези симптоми, но някакси не успявам да стигна до причината, и само се въртя в кошмарен кръг....

[василия]

пийте зелен чай...и няма да имате проблеми със стомаха

[t.todorov]

Преди да започнете да ровите в себе си първо доволно добре трябва да наблюдавате, дори да описвате ситуациите, в които получавате симптоми. Става въпрос за наистина подробно наблюдение. Какво ми се случи преди атаката, какво преживях? Как го почувствах? За какво си мислех преди атаката, с кого говорих, как преживях този разговор? Какво очаквам да ми се случи в следващите няколко часа? Чувствам ли, че се изправям срещу нещо което не мога да реша /в ежедневието, а не в симптоматиката/ в този момент? Какви чувства остават в мен неизразени? ... изобщо колкото е възможно по-пълно описание на актуалния  момент, равносметка за миналия момент непосредствено преди атаката и мислите за това какво предстои. Обстойното наблюдение на ежедневието, реалността и начина по който я преживявате в дадения момент /не по време на криза/ е много важно за да може да се стигне до някакво разбиране на причините. Моят съвет е да си водите дневник на вашето ежедневие. Много скоро сами ще видите доста общи неща, които се случват и които преживявате преди ПА. Това е едно добро начало да работите в тази посока.

[Dimcho]

При мен стомаха ме боли и имам киселини в точно определени часове,но по време на ПА не съм получавал. Иначе като си помисля защо в тези часове се случва, отговорът м е защото явно тогава храносмилането е най-силно и човешкия организъм е вече уморен от дългия ден работа и напрежение. Иначе за ПА съм казал, че имам социална фобия, която намаля по сила и получавам ПА, когато съм изложен на различни  преценки и изпити.До тези изводи съм стигнал.
Василия, каква е рецептата за зеления чай, как да го пия?

[fenja]

Преди да започнете да ровите в себе си първо доволно добре трябва да наблюдавате, дори да описвате ситуациите, в които получавате симптоми. Става въпрос за наистина подробно наблюдение. Какво ми се случи преди атаката, какво преживях? Как го почувствах? За какво си мислех преди атаката, с кого говорих, как преживях този разговор? Какво очаквам да ми се случи в следващите няколко часа? Чувствам ли, че се изправям срещу нещо което не мога да реша /в ежедневието, а не в симптоматиката/ в този момент? Какви чувства остават в мен неизразени? ... изобщо колкото е възможно по-пълно описание на актуалния  момент, равносметка за миналия момент непосредствено преди атаката и мислите за това какво предстои. Обстойното наблюдение на ежедневието, реалността и начина по който я преживявате в дадения момент /не по време на криза/ е много важно за да може да се стигне до някакво разбиране на причините. Моят съвет е да си водите дневник на вашето ежедневие. Много скоро сами ще видите доста общи неща, които се случват и които преживявате преди ПА. Това е едно добро начало да работите в тази посока.

Здравейте отново, това което казвате звучи много логично... проблема ми е, и съответно въпроса, че толкова се вглеждам в симптомите /плашат ме до смърт/ и всеки път като се запитам какво се е случило преди по-силните атаки и не намирам отговор.... още от събуждането почват симптоми.... преди малко изкарах бебето на разходка, в обичайната градинка под блока, и пак започнаха да се засилват симптомите, особенно като започнах да говоря с един приятел по телефона.... сега като се замисля, имам сериозно засилване на замайване и симптоми когато говоря с хора и се вълнувам от разговора... а често пъти разговорите не са никак вълнуващи, и въпреки това като затворя телефона и цялата съм изтръпнала, сякаш вдигнала кръвно.... същото се случва и когато изпитвам силна радост....  и тогава се отчайвам, защото дори положителните емоции ми придизвикват симптоми.....

[t.todorov]

"още от събуждането почват симптоми..."

Какво ви предстои когато се събудите? С какви дейности свързвате предстоящият ден? Преди да заспите предната вечер как го "планирате" във фантазията си? Случва ли се често да мечтаете за по-различно ежедневие, без отговорности, без изпитания /като изключим симптомите/ с различни отношения между хората. Т.е. това е вашата първа следа която можете да наблюдавате и то за дълъг период от време, да кажем 2-3 седмици.
Втората следа която откривате е разговорите. При разговорите с кои хора ви връхлитат емоции? За какво говорите? Как изразявате емоциите които усещате с тялото си? Как те получават някакъв израз за останалите? Какви са точно емоциите по време на такива разговори - страх, гняв, вина ...
Третата следа е че дори и при положителни емоции вие отново ги преживявате чрез тялото. Хрумва ми въпроса как си позволявате да се чувствате добре, да правите неща които харесвате, дали се чувствате виновна след като сте направила нещо егоистично, само за себе си.
Изобщо наблюдавайте всичко това в преживяванията си и най-добре го описвайте, за да можете да направите когато пожелаете една "ревизия", в която ще видите как се открояват истинските трудности, които трябва да преодолеете.

"отговорът м е защото явно тогава храносмилането е най-силно и човешкия организъм е вече уморен от дългия ден работа и напрежение"

Нормално е човек да търси обяснение в тялото за телесни симптоми. Но в този случай едва ли е така. На стомахът ви психиката поставя отговорността да "смели" проблемите, които самата тя не може. По този начин винаги когато сте изправен пред тях, стомахът ви ще опитва да смели тези проблеми както той си знае. Лошото е че стомахът може само да разгражда храна, дори и проблемна, но не и психологични проблеми, но психиката се е "отървала" по този начин, като се е самоизлъгала.
Тук идва въпроса какви са нещата които ви стресират? Какво се случва във вашето ежедневие в споменатите отрязъци от време? Пред какво се изправяте в този момент? С кого се налага да общувате? Как?
На всичко това може да се отговори само след прецизно самонаблюдение на собственото ви ежедневие, и какви преживявания у вас провокира то. На втори план е защо ли тези преживявания са "несмилаеми" за психиката ви, та тя така упорито прибягва до тяхното разрешаване, като активира стомаха ви.
Както знаете язвата е психосоматична болест, т.е. ако психиката прекалено дълго "смила" проблемите /или емоциите и преживяванията които пораждат/, активирайки стомаха, може да се стигне до реална болест.

[fenja]

благодаря ви за отговора.... от вчера се опитвам някакси да "говоря" с пристъпите и да мисля и записвам какво съм правила и чувствала преди по-сериозните кризи за деня....
За сутрешните кризи още не мога да измисля какво става, може би лягайки си знам, че предишната сутрин и ден са изминали тежко, и възможно е това да се връща и следващия ден....
За хората и разговорите - няма значение с кого и за какво, но често ми става зле, чак до степен, че мисля че ще припадна или че всичко ме задушава и замайва.... често пъти се чудя какво става и се опитвам да си кажа,

[fenja]

без да искам натиснах да се прати....

та, за хората и разговорите..... напоследък си мисля, че цял живот се опитвам да бъда добра с всички, да не ги конфронтирам, или често да не казвам нещо което мисля, за да не ги обидя, нараня .... и вътрешно го правя, за да не би като го направя, те да спрат да ме обичат и да ме оставят сама.... общо взето това е кръгът, който се очертава или поне това анализирам напоследък...

за хубавите моменти ..... в последните години започнах да се страхувам да бъда щастлива, защото подсъзнателно мисля, че всяко хубаво нещо се компенсира с нещо лошо.... и сякаш си казвам, я по-добре не проявявай радост или вълнение, ами стой в баланс,  и най-важното нащрек за следващата лошо нещо или пристъп.....

[t.todorov]

Към това трябва да се насочите за да се справите. В изследване и интерпретиране на тези ваши представи. Както виждате ПА са "слуги" на тези страхове.

[Ioan]

Преди да започнете да ровите в себе си първо доволно добре трябва да наблюдавате, дори да описвате ситуациите, в които получавате симптоми. Става въпрос за наистина подробно наблюдение. Какво ми се случи преди атаката, какво преживях? Как го почувствах? За какво си мислех преди атаката, с кого говорих, как преживях този разговор? Какво очаквам да ми се случи в следващите няколко часа? Чувствам ли, че се изправям срещу нещо което не мога да реша /в ежедневието, а не в симптоматиката/ в този момент? Какви чувства остават в мен неизразени? ... изобщо колкото е възможно по-пълно описание на актуалния  момент, равносметка за миналия момент непосредствено преди атаката и мислите за това какво предстои. Обстойното наблюдение на ежедневието, реалността и начина по който я преживявате в дадения момент /не по време на криза/ е много важно за да може да се стигне до някакво разбиране на причините. Моят съвет е да си водите дневник на вашето ежедневие. Много скоро сами ще видите доста общи неща, които се случват и които преживявате преди ПА. Това е едно добро начало да работите в тази посока.

Г-н Тодоров, не е ли това излишно вживяване в проблема ни, които и без това обсебва почти цялото ни мислене?

[t.todorov]

Колкото повече и по-силни симптоми имате, толкова повече трябва да направите това, което смятате за излишно. В противен случай проблема в психиката ще е "решен", за сметка на телесното здраве. Но това решение не е действително. И така хем проблеми в ежедневието, хем и някоя телесна болест може да се появи. 
Много по-лесното е симптомите ви да заемат цялата ви енергия, отколкото действителния проблем. Зная го това. По-лесно е да си махна симптома отколкото да реша проблема кардинално. Но това не води до нищо добро в крайна сметка.
Така че, посоката не е да елиминираме симптомите, а да ги направим излишни. Това може да стане само ако проблемите в реалността бъдат решени и отпадне необходимостта чрез тялото да се прави това.

[Ioan]

  Разбрах идеята Ви! Благодаря!
 Желая Ви успех!

[Vuicho Ceco]

Честно да ви кажа не знам какво се опитва да смели стомахът вместо психиката, но откакто започнах да получавам ПА, сутрин, когато стана, имам чувство, че не съм ял от дни, гади ми се, имам яко разстройство и какво ли още не. Още повече, ако е делничен ден и трябва да ходя на работа, защото там става просто страшно. Даже скоро се бях зачудил да ходя на лекар за тези стомашни проблеми. Другото интересно е, понеже съм пушач и то от доста години, пуша по около 1-1/2 кутии цигари на ден, след като запаля първата си цигара за деня, започва без нищо да ми се повдига, гърлото ми се свива и имам чувство, че се задушавам. Така е докато изпуша 5-6 цигари и след това всичко си влиза в нормата. Същото важи и за алкохола - първата напитка направо ми разгонва фамилията, независимо дали е бира, ракия, уиски или друго. Не еднократно съм повръщал след 2-3 глътки, след повръщането - ускорен пулс, прескачане на сърцето - треперене и всички екстри на ПА. Ако някой може да ми каже имат ли връзка тези неща с ПР и как бих могъл да се справя, ще му бъда много, много благодарен.....