ПР и задух

[lemana]

Здравейте! Моля ви, кажете ми как се справяте с този задух, аз не мога, като получа криза и това е единственото нещо, с което по никакъв начин не мога да се справя, много ме мъчи. Ако някой успява по някакъв начин да го преодолява, моля пишете. Благодаря!

[t.todorov]

Какво ви задушава в живота, ежедневието ви, общуването с другите, или в мислите ви? Симптома само ви подсказва къде да търсите истинският проблем, с който трябва да се справите.

[raspberry230]

lemana,съжалявам,че не се чувстваш добре в този прекрасен ден,но нали казват,че през преходните сезони симптомите зачестяват!
и за мен задухът е най-мъчителен,особено като се случи в автобуса...тогава почвам да се прозявам и в един момент успявам да си поема по-дълбоко дъх...ако и това не помогне,вземам валидол и може да е внушение,но бързо  се успокоявам и го преодолявам!
а често следвайки съветите на хората във форума просто търпеливо изчаквам да мине кризата без да предприема "спасителна" операция!
дано да се справиш по-бързо,когато се случи пак!

[vesi2003]

Аз също не мога да се справя с задуха,започна да ми се случва все по често.t.todorov,нищо не ме задушава в ежедневието и незнам от къде се получава всичко това.Когато съм в заторено пространство и когато съм на чист въздух е едно и също,задушава ме.Не мога да си го обясня.Ето днес ми беше такъв ден,дори ривотрила не помага,а той по принцип винаги ме спасява.

[lemana]

Благодаря ви! Опитвам се да се справя, но за сега помага само чакането да отмине. Валидола го взимам прекалено често и вече не усещам кога действа.
Относно какво ме задушава в ежедневието, не съм се замисляла, но ще потърся този отговор.
Аз също мисля, че може да е от смяната на сезоните, много хора не се чувстват добре през този период , но в това прекрасно време ме е яд, че не мога да изляза да се разходя а си стоя тук и надничам през прозореца, знаете какво е.
Пожелавам на всички един прекрасен ден, без никакви кризи и дано тези дни са повече за нас!

[t.todorov]

"t.todorov,нищо не ме задушава в ежедневието и незнам от къде се получава всичко това"

Със сигурност въздух има достатъчно, така че едва ли е от неговата липса. Много често в живота си човек се чувства задушен от различни ситуации, следствия, неща които го притискат, повече "трябва" и по-малко "искам", контакт и взаимоотношения с другите, мисли и фантазии .... Изобщо задушаващо могат да действат много неща. При вас обаче явно "душевното чувство за задушаване" някак липсва /което може лесно да се открие в терапевтичен процес/ и психиката ви го въвежда в съзнанието чрез физически задух, за да си дадете сметка, какво е това, което вие държите да не разбирате и да не допускате в съзнателните си мисли, и ви "задушава" в живота ви.

[vesi2003]

Разбирам ви горе-долу какво искате да ми кажете.Не мога да си обясня,всеки ден ходя на работа,пътувам с градсия транспорт,посещавам МОЛ-ве,излизам с приятели,и точно в най неочакваниа момент,когато съм весела се започва всичко,без да съм се замисляла и за момент,ами сега ако....Минала съм периода на агорфобията отдавна.Тези физически симптоми,като задух,стягане в гърдите,световъртеж и др. ме съсипват.Знам,че няма да умра или припадна,всичко знам,но всичко продължава.

[ddiddi]

Здравеите! Аз съм си точно за тази тема. Писах няколко пъти за моя проблем с дишането. Имам задух и пречка в гърдите от юни 2009 г., в началото кризите бяха постоянни, чувството е, че не ми достига достатъчно въздух и постоянно трябва да поемам дълбоко, сега вече проблема ми е по- слаб, дори има дни в които дишам нормално, но все още се редуват етапи на кризи с такива на отпускане. И аз пия валериан, лексотан, взимам валидол, но понякого помага, понякога не. Имам чувството, че този проблем сам си определя кога да се появи, колко време да ме държи и кога да отмине...това съм забелязала върху себе си. При мен в никакъв случай задуха не е свързан с проблеми в ежедневието ми или с някакви външни фактори, а е последствие от ПР, което имах, тъй като и аз преодолях етапа на страха, треперенето, неможенето да излизам навън и т. н И аз се прозявам много често, когато задуха е по- силен, но това за мен си е чисто физическо страдание, което най- вероятно е породено на психическа основа, въпреки че немога да си обясня защо едно най- нормално действие като дишането е толкова голям и мъчителен проблем ...и въобще след като другите симптоми на ПР  отминават, този ще отмине ли някога, защо е толкова упорит...

[delicacy]

ddiddi, преживявала ли си някакъв инцидент, където ти е било ограничавано възможността да дишаш, например пожар или някое затворено пространство. При такива инциденти се появява и този симптом впоследствие.

[skorpi]

Принципно упорито избягвам обсъждането на физическите симптоми тук, но ще направя изключение. Задухът беше едно от първите неща, които усетих след като научих за смъртта на приятеля ми. Много добре си спомням причината - чувствах се виновна, че аз дишам, а той не. После почнах да се чудя дишам ли, не дишам ли, достатъчно дълбоко и често ли дишам и дали няма да си глътна езика... после почна малко да отминава това и винаги пристъпът на задушаване се появяваше точно на мястото на инцидента - нямаше как да не минем оттам с колата. Може да ви се стори странно, но аз го преодолях с музика. Вместо да затварям очи всеки път на въпросното място, един път реших да надуя радиото и пях с всичка сила - направих така, че да заменя едното усещане с другото. Сега много рядко ми се получава, особено като почна да мисля, че съм сама, че си нямам никого и все неща, които ме тормозят... и отново не мога да дишам. Причината да го пиша това е, че преди няколко часа го почувствах задушаването, оправих се по същия начин. Ако не сте опитвали, пробвайте.

П. С. О, между другото, сега като ме почне пролетната алергия, ще има да се задушавам, ама няма да знам от какво... а мене и отдавна не ме интересува

[ddiddi]

delicacy
Аз съм го писала и преди, неискам да повтарям едно и също, за да не досаждам с проблема си, но не не съм преживавала някакъв инцидент, нито съм била свидетел на такъв... Просто преди доста години се разболях от вирустна пневмония и след нея получих ПР, тогава нямах задушаване, имах всички други симптоми, но нямах задушаване. През 2008 г. получих рецидив на ПР, пак от болест- екзема, повториха ме същите симптоми от първия път, но когато отминаха се появи задуха и той продължава при мен по- дълго от другите симптоми на ПР, въпреки, че сега не изпитвам сртах, нито треперя, излизам навън и т. н.

[delicacy]

ddiddi, казваш, че си се разболяла от вирусна пневмония. Не си ли спомняш в този момент да си имала затруднено дишане от самото заболяване, което да те е изплашило?Да не си могла да дишаш, пневмонията да ти е причинявала пристъпи на затруднено дишане?

[ddiddi]

delicacy
Много добър въпрос ми задаваш, не се бях замисляла, но сега като се сетя, да имаше такъв момент. От пневмонията, която изкарах много тежко тогава, получих някаква инфекция в гърлото, може и от антибиотиците да е било незная, но тогава имах и налепи и много тежко дишах. От тогава имам и слабо гърло, често ме боли. Но онова затруднено дишане го чувствах по друг начин, то отмина когато отмина и инфекцията в гърлото, а от тогава минаха и 5 години до 2009 когато се появи този задух, който не съм имала преди...Не бих казала, че съм се изплашила тогава, аз незнаех какви последствия ме чакат, мислех си, че това е просто пневмония която ще отмине, и тя отмина, но ми остави ПР, с което се справих на два пъти, но със задуха все още немога...

[delicacy]

ddiddi,обикновено първата ПА е резултат от някакъв симптом, физически или психически. При мен първата ПА беше резултат от деперсонализация.При други е било спазъм в гърлото, при трети задух и т.н. При всички тези симптоми общото е, че не могат да бъдат контролирани с волята. Именно загубата на контрола на волята  ни е предизвикало този силен страх и ПА. Впоследствие симптомите се натрупват и трудно се стига до първопричината, но не е невъзможно. Иска време.
Затова те питах за трудното дишане и пневмонията. Казваш, че пневмонията не те изплашила със задуха. Тогава кога получи първата ПА? Хо време на ПА, когато трудно си поемаше въздух или? Успееш ли да възстановиш порядъка на симптомите, лесно ще разбереш какво се е случило и защо. Аз ясно си спомням първата ПА, за разлика от следващите, и това много ми помогна за разгадаването на логиката на ПА.

[t.todorov]

Добре е да уточним, че всеки един симптом при ПР е ирационален, т.е. да търсите физическа причина, или начало няма смисъл. Не самата физическа болест, каквато и да е тя го докарва. Докарва го психичното преживяване.
Симптома винаги по символичен начин пресъздава вътрешната психологична борба, която се води вътре в нас, в мислите ви и във фантазиите ви.
Задуха е способността чрез физическото изживяване на задух да се загатне, че много неща в живота ни, ни задушават - брак, деца, начин на живот, неспособност да поемем живота си в свои ръце, невъзможност да се справим с определени "трудни" за нас ситуации, хора, мечти ..... всичко, което в преносен смисъл може да задуши нашата жизнена енергия. Всеки път, когато си "затворим" очите пред тези реалности, нашата несъзнавана психика мисли за нас, как да ни помогне и ни предоставя чрез симптома, шанса да се изправим с точно тези затруднения, ако успеем да разчетем неговото значение и символика.
Много често симптома се засилва, когато най-силно сме изправени пред истинският ни проблем, но някак сме го избутали на страни, или като "нерешим" или като " не искам да мисля за това", или като "не мога да променя това" ..... Но психиката ви изобщо не се интересува от вашите рационални обяснения и винаги ще произвежда симптома, за да ви насочи към решение на това, което е отложено.
В този смисъл аз пак ще ви попитам, какви неща, хора, мисли, или ситуации ви карат да се чувствате като "задушена", изземват ви личната свобода и чувство за пространство. Кога този симптом отшумява и при какви /или след какви/ обстоятелства е най-силен?
От момента, в който насочите вниманието си от физическият симптом към реалните неща, които ви "задушават", едва тогава ще успеете да премахните физическите страдания и ще се заемете с реалните страдания. Това е трудна и нелека задача все пак. Но изборът, пред който сте, е този. Няма лекар, лекарство, техника на дишане, или нещо друго, което да измести вашият избор настрани и съответно да махне симптома. Това може да стане единствено с реална промяна на реалните ситуации в живота ви, които ви задушават психически.