ПР и задух

[delicacy]

Скорпи, разбирам идеята ти. Въпросът е, че всеки от нас страдащите от ПР, има различен жизнен опит, различно усещане към света и различно отношение към проблемите. За пример ще използвам себе си. Ако мен ме оставят в група да се справям с даден проблем, трудно бих го направила, защото съм така устроена, че сама да намирам начините за решение. Да не ме разберете погрешно, не се хваля, само споделям. Ако трябва да се съобразявам с групата, сигурно не бих успяла, и това не се отнася само за проблемите, които съм имала с ПР. Отнася се за всичко, така съм устроена, че първо търся решението в себе си и ако не успея, пак търся решението в... себе си . Не казвам, че не ми е полезно общуването ми с братята по съдба, но би ми било трудно да се справя с нещо, ако няма така наречения индивидуален, а групов подход. Понякога личният проблем се размива работата в група. Не бих си взимала лекарствата само защото съм в клинично заведение и някой ме контролира, ако съм си вкъщи бих спазвала назначението на лекаря или съвета на писхотерапевта, без той или тя да ме наглеждат.Затова предпочитам индивидуалния подход, това е само мое мнение, разбира се.

[t.todorov]

Относно специалисти от Ст. Загора - не познавам. Гаранции мога да дам само за специалисти от София и Варна, които да са психотерапевти. Познавам много други из градовете които са в различен етап от обучението си в психотерапия - В. Търново, Ямбол, Габрово и т.н. Но гаранции мога да дам за хора от София и Варна само за съжаление.

[skorpi]

При зависимости този подход е наложителен. Но когато се работи със зависимости говорим по-скоро за депресивни личности, а когато говорим за ПР за тревожни личности.

todorov, А какво ще кажеш за ПР+агорафобия+депресия+зависимост... защото според мене никак не са малко случаите, в които проблемите си се трупат и се нижат един след друг. Прибави една анорексия в миналото и ето ти подходящ кандидат за клиника
Естествено, че ако някой ще свърши работа, то това ще е НПО, макар че и това силно ме съмнява и все пак, ако се разработи такъв проект, аз бих участвала. Колкото до "безопасността" - не тя е ключовата за мен на такова място, а по-скоро средата и хората ще са ми от полза - както специалисти, така и себеподобни. Мисля, че това ще окаже по-силно въздействие - иначе и у нас съм си добре, и там ще съм на сигурно. Разлика няма. Разликата е в подхода. От това, че там реално ще се работи и ще се вижда напредвам ли или не. Сама вкъщи мога да си тъпча до безкрай, терапевтът да си приказва, аз да си знам своето. Кучетата си лаят, керванът си върви, нещата се протакват... и пак алкохол, хапчета, главата в пясъка и така до безкрай.

delicacy, не мисля че си схванала идеята ми напълно. Не става дума да си взимаш хапчетата под надзор, а изобщо да се вижда, че нещо правиш, и напротив - не да пиеш лекарства, а като ги спираш, да те наблюдават как ти се отразява, да ти помогнат да преодолееш симптомите на отнемането, докато утихнат, да се провежда необходимата психотерапия, специалистите да преценят за всеки един случай поотделно какво е необходимо, за да се постигне промяна и да ти изготвят някакъв план.
Да речем: постъпваш доброволно, казваш за какво си там, съставя се предварителен план какво ще се прави, за какво време, пари и пр., специалистът като разговаря с теб преценява дали си за индивидуална или групова работа, обсъждате го (нали сме с всичкия си, можем да си преценим и ние искаме ли да участваме или не), и действате. Ама всеки ден, целенасочено. А не някой ден ще се оправя, ама не знам кога... Стъпваш си на краката, правиш необходимите промени и в даден момент продължаваш сама нататък. И си абсолютно права, не за всеки ще е подходящо, но ако е доброволно, всеки може да си реши дали иска ли да се включи и съответно да се откаже, ако очакванията му не се покриват с резултатите. Нереално ли ви звучи? Никой ли не знае дали това не се прави някъде?

[диана]

здравейте todorov,казвате че познавате добри психотерапевти от софия.може ли да ме насочите към такива."пробвала съм" два пъти но първия постоянно си гледаше часовника каго ще свършим а втория всеки път ме караше да разказвам всимко от начало и дори не си направи труда поне да си запише името ми камо ли да ме запомни.сега ме насочиха към елеонора златинова.дори довечера съм при нея.имате ли някакви отзиви за нея?благодаря предварително

[t.todorov]

Това не е психотерапевт. Тя е соц. психолог и има специализации по психотерапия. Може да е добър и сърцат специалист, но не е психотерапевт и не я познавам. Ще ви напиша няколко имена, а вие намерете координати в нета:

Мален Маленов
Светлана Николкова
Петя Хорозова
Евгени Генчев
Давид Йерохам

 

[reni1506]

Добре,а може ли да ни дадете някакви жокери как да разпознаваме добрите психотерапевти,които биха ни свършили работа.

[t.todorov]

Единствения джокер е да има диплома за психотерапевт от акредитираните школи в БАП. Има различни сертификати, за асистент, за консултант ... ако не пише "психотерапевт" специалиста не е такъв.
Школите са:
Българско дружество по психодрама и групова терапия
Дружество по позитивна психотерапия в България
Българска асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия
Българска асоциация по фамилна терапия
Българско неорайхианско дружество
Българско общество по аналитична психология К. Г. Юнг
Група за развитие на психоаналитичната практика в България
Българска асоциация по музикотерапия
Дружество на краткосрочните терапевти в България

Това пак не е гаранция, но поне тези школи имат етичен кодекс и терапевтите към тях подлежат на контрол, както върху дейността си, така и към теоритичната си подготовка. Аз лично бих ви препоръчал терапевт от първите три школи, но това е мое мнение.

[ddiddi]

 Тревожните разстройства са с по-слаб приоритет.

Много жалко ако наистина е така. Всъщност хората, които нямат ПР едва ли ни разбират, едва ли проумяват какво се случва с тялото и душата ни. Аз също мисля, че на хората с ПР трябва да се обърне по- голямо внимание, защото справянето с това заболяване или състояние незнам е много дълъг, труден и мъчителен проблем. Нормални и обикновенни неща ни се струват толкова трудни и ако кажа на някого, че немога да изляза, че немога да се кача в автобуса и т. н. едва ли ще ме разбере и ще ме помисли за "луда", а аз сигурно съм по- наред с акъла от него. Това е заболяване за което трябва да се помисли по- сериозно, защото ние хората с ПР едва ли ще се видим на улицата, за да споделим какво ни мъчи. Затова и аз мисля, че трябва да има места където да преодолеем проблемите си. Между другото ходих на специалист и той ми изписа велаксин, флуамиксол, деанксит и ривотрил и ми даде гаранция, че от тези хапчета дишането ще ми се оправи за две седмици...възможно ли е това да стане...? Някой пробвал ли е такова лечение за проблема с дишането ...?

[t.todorov]

Това очакване някой да помогне е част от проблематиката. Главното е вашата активност по отношение на вашата проблематика. Много хора доволно дълго успяват да са на терапия, поради тяхната лична мотивация, а не благодарение на някой, или нещо извън тях. Само това може да даде резултат. Това, че "не можете" да ходите на терапия, е част от вторичната психологична печалба от проблематиката. Вие "не можете" и много други неща да правите заради симптомите, което означава че те ви помагат да "не можете" точно тях. Когато сте готови има варианти много. С придружители в начало, ако има агорафобия и т.н. Терапевти има много и те ви очакват. Заповядайте. Специалист няма да почука на вратата ви, за да ви покани да работите със себе си. Това е изцяло ваша отговорност. На места където няма терапевти могат да се правят регионални групи, но отново с активна страна - вие.

[delicacy]

Г-н Тодоров, физическите симптоми в началото на заболяването са изключително силни и затова повечето от хората търсят външна помощ, защото някои от тях дори трудно се движат и трудно биха отишли дори до психотерапевта. В началото на моето ПР, моят психотерапевт  идваше вкъщи, защото физически бях много изтощена. След като се съвзех ходех в кабинета му, но ми трябваше време. Затова  разбирам повечето от тях, които казват че се нуждая от подкрепа на някото, за да могат да се вземат в ръце. В острата фаза силата на физическия и психическия симптом е толкова силна, че движението на някои човек с ПР на моменти би било невъзможно без чужда помощ.

[t.todorov]

Така е, особено преди сесията при психотерапевта, всичко се засилва, зная
В началото с придружител. Психотерапевт не ходи по домовете. Ако симптомите са толкова силни, първо се започват лекарства и след като започнат да действат за да осигурят първоначален терапевтичен процес, т.е. клиента да може да ходи на терапия, нещата започват да стават. Схемата е тази. Когато напредне терапията нещата са ясни, няма нужда нито от лекарства нито от придружител защото човек се е осмелил да изследва себе си, и е използвал помощта на терапевта за тази работа.

[Cristo]

"Между другото ходих на специалист и той ми изписа велаксин, флуамиксол, деанксит и ривотрил и ми даде гаранция, че от тези хапчета дишането ще ми се оправи за две седмици...възможно ли е това да стане...? Някой пробвал ли е такова лечение за проблема с дишането ...?"
Специалистът ти е предписал "множко" лекарства. Можело е само с "Венлафаксин" и ривотрил, като ривотрила се спира, другото се пие около 4-5 месеца и си "готова"..;.

[Student_21]

Със сигурност тази комбинация ще премахне симптома "задушаване". Комбинирани са доста и силни медикаменти. Мисля че дори няма да е нужно да чакаш 2 седмици.

[ddiddi]

Благодаря Ви за отговора, но понеже казвате, че медикаментите са много силни, това което ме притеснява преди да ги започна е как ще се чувствам докато ги взимам. Дали няма да ме направят прекалено отпусната, защото аз веднъж преди извесно време пих един деанксит и после цял ден неможах да стана от леглото, аз сега трябва да взимам по два на ден, а другите хпчета са по половин или четвърт за три месеца първоначално...

[Student_21]

Възможно е, но това ще е за кратък период от време в началото на терапията, докато преминат страничните действия на лекарствата и организмът се адаптира към тях. След това всичко ще се нормализира. Някой от предписаните ви медикаменти предизвикват зависимост, така че внимавайте. Аз досега съм пил само деанксит за около месец и се чувствах добре от него. Макар че това не беше скоро, спомням си че в първите дни от приема спях двойно повече. След още няколко дни започнах да усещам действието му.
Нямате основание за притеснение.