Гаденето при паническа атака

[mss]

Ще се опитам да започна някакво действие, че то с оплакване е ясно, че нищо не става, сама също видях че не мога да се справя, слаб характер, липса на воля и мотивация.....и аз незнам защо.

[anonymous]

Ще се опитам да започна някакво действие, че то с оплакване е ясно, че нищо не става, сама също видях че не мога да се справя, слаб характер, липса на воля и мотивация.....и аз незнам защо.

Не се самообвнинявайте. "Слаб" характер не съществува. Характерът е такъв какъвто е. Нещата не са въпрос на воля или мотивация. Просто сам човек не може да се справи (или може но в пъти по-трудно отколкото би могъл чрез психотерапия).

[lotxen]

    И аз не вярвам в слабия характер!
И съм съгласна,че психотерапията е най-безвредният метод,но не е ли малко скъпичко удоволствие в тази криза,а и защо ми се струва,че и кризата започна преди три години???

[anonymous]

    И аз не вярвам в слабия характер!
И съм съгласна,че психотерапията е най-безвредният метод,но не е ли малко скъпичко удоволствие в тази криза,а и защо ми се струва,че и кризата започна преди три години???

Не съм запознат с цените. Може би терапиите в група са по-евтини.
От друга страна съм чел, че самото заплащане си има някакъв символичен смисъл-кара пациентът да се чувства един вид ощетен.

[lotxen]

    О,разбира се,това си е част от терапията!

[lotxen]

     Що ми се струва,че ако имам,да раздам по стотина хиляди лева на калпак,във форума,всички ще се пооправим!И аз тръгвам на психоанализа,5,6 годинки,два пъти седмично,по 50 лв?

[Метатрон]

Парите, зависими сме само от тях!

[anonymous]

    Що ми се струва,че ако имам,да раздам по стотина хиляди лева на калпак,във форума,всички ще се пооправим!И аз тръгвам на психоанализа,5,6 годинки,два пъти седмично,по 50 лв?

Прекалено песимистично ми се виждат 5-6 години. По-скоро една максимум две като зависи и от самият посещаващ.

[lotxen]

    Мсс,ти какво ще кажеш?Ако ти паднат финикийските знаци от небето,гаденето,дали ще се намали?
   Мисля,че трябва да наблегнеш на приемане на ситуацията,ама не причиренчески,а мъдро!
   Може и с промяна,като наблегнеш на собствените си нужди!
Хем знам,че съвети не помагат,хем не мога да се спра!

[mss]

Нямам представа дали ще се изпари, честно да си кажа....вече не ми пука, искам само да нямам тези гадости........щото много ми писна....седиш си най-спокойно и си блееш в нета примерно и хоп от нищото ти прилошава и после айде пустия му страх се задейства кога ли пак ще дойде......??

[lotxen]

    Спасение дебне отвсякъде!!!
Айде Чао!Късмет!

[Little Овненце]

Недейте така.Всичко в този живот си има цена. Нима като лекувате физически проблем не заплащате за това? Няма скъпо ,няма евтино. Има нужно и ненужно. Когато е нужно,тогава няма никакво значение цената. Аз не се чувствам ощетена. Моят терапевт ме попита от самото начало,дали цената е ок и е посилна за мен. Чувствам се добре с него. Знаете ли колко струва в чужбина този лукс,да идеш на терапия? Не си играйте с възможностите,които са пред вас. Не всеки човек има възможността да се вгледа в себе си,да се погрижи за себе си. Защото аз така възприемам това,което правя. Аз се грижа за себе си
Мсс,не унивай.Няма слаб характер,както и няма безволие. Трудно ти е,защото може би си далеч от любимите хора,ситуацията е такава,и трябва да я приемеш. Но не се бави,пак казвам,каквото и да ти казваме ние тук,това няма да си отиде без да поработиш върху него. На първо време ,не се опитвай да го прогониш,остави го да мине през теб,дишай бавно и дълбоко и просто изчакай да отмине. Не изпадай в паника,защото така само го подсилваш и удължаваш престоя му вътре в теб. Усмихвай се,знам че е много трудно ,но си казвай,аз съм здрава и моят организъм ще се погрижи за мен. Всичко ще е наред. Ще видиш. Но започвай терапия,нужно е. От кой град си ако не е тайна?

[april_sheep]

За Вселенските закони: нулево съпротивление? На няколко пъти ми попада да чета как като дойде ПА не трябва да се съпротивлявам, а просто да изчакам да мине. Това ми е все едно някой вбесен чичка да дойде и да ми бие шамари и аз да чакам докато си излее гнева. Как точно да се оставя на страха? И още един въпрос: Мисля student21 (не съм сигурна) беше писал,че спорта спомага за по-малкото количество отделен адреналин по време на ПА. Не съм добре запозната, но да разбирам ли, че след 45-50 минутна кардио тренировка, организмът ми няма да може да синтезира същото количество адреналин, както ако не съм тренирала?

[Ema]

И още един въпрос: Мисля student21 (не съм сигурна) беше писал,че спорта спомага за по-малкото количество отделен адреналин по време на ПА. Не съм добре запозната, но да разбирам ли, че след 45-50 минутна кардио тренировка, организмът ми няма да може да синтезира същото количество адреналин, както ако не съм тренирала?

 Спортът помага да се разгради наличния адреналин и нещо много важно - ще се отделят хормоните на щастието - ендорфини.
Но това не решава въпроса с ПА, защото мислите си работят по стария начин и си изработват пак адреналина.

[Little Овненце]

Спорта просто е едно от нещата,които помагат при справянето с ПР, но както казва Ема, мислите в главите ни не се променят от него и върху тях трябва да се конзетрира човек, върху промяната.

Овенче знам колко абсурдно ти се струва това,да се оставиш на страха. На мен също ми е много трудно,но след като милиони пъти съм преминавала през ада,дори за няколко минути,си казах,че трябва да опитам. В крайна сметка какво губиш? Няма да умреш така или иначе.....направи си експеримент със самата себе си и си кажи,добре де,какво толкова може да се случи,хайде да видим. Така поне си повтарях аз. Вълната идваше със страшна сила и обвземаше цялото ми тяло, страхът ставаше все по голям и по голям, но аз просто затварях очи,дишах дълбоко и бавно и зачаках, без да се панирам,просто чаках и наблюдавах вълната. Така и в един момент си замина,както и дойде,изведнъж. Не всеки път ми се получава, понякога в зависимост от ситуацията и аз не успявам да се оставя,пак преминава разбира се,но аз също преминавам през голям ужас. А всъщност няма никакъв смисъл от това.

Преди бях чела една статия на един китаец, лекар, относно рака и туморните заболявания. Много ме заинтригува как те мислят по отношение на тези болести,които ние свързваме непременно със смърт. Той казваше така: хората не умират от тумора,те умират от терапията,която им се прилага и най вече от страха. Китайците казват,живей с рака,не го премахвай. Просто живей с него. Така имало случай,където един човек си живеел с рак на панкреаса повече от 13 години,в които е бил напълно трудоспособен и пълноценен. Не знам колко сте запознати,но този рак се хваща най-трудно и вече в много краен етап,защото е скрит зад задстомашната жлеза. Вторият най-страшен рак,след този на белия дроб.
Извинявам се ,че отворих темата за болести,моля хипохондриците да не се шашкат, аз самата до скоро не можех да говоря за подобни неща,но ето че с помоща на терапията си и а с много усилия от моя страна ми е много по леко и вече не ме е страх,когато споменавам тази болест.

Та,надявам се разбирате какво исках да кажа с тази история.

Овенче намери ли книжката?