evropea.com - форум за паническо разстройство
Декември 09, 2022, 02:10:20 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 1
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 1

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Въпроси към г-н Тодоров!
[Паническо разстройство]
dulo681
Декември 06, 2022, 07:21:41

Спонсорирани връзки

Страници: 1 2 [3]
  Изпечатай  
Автор Тема: излекувах се от П.Р.  (Прочетена 16699 пъти)
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #30 -: Март 14, 2011, 12:17:37 »

Цитат
Scorpi, ама то като не излизаш, естествено че няма смисъл гласенето...

АААА, как да няма, Мохамед като не ходи при планината, не значи, че тя не може да дойде при него Grin Cheesy А за да се върне и друг път, трябва да сме приведени във вид... как? Да не говорим и за самочувствие... сега аз като казвам, че не излизам, имам предвид не че не прекрачвам прага на дома си абсолютно никъде, а че живея с ограничения и да речем, си спестявам някои оживени места, има дни, в които не мръдвам от вкъщи, и такива, в които не се прибирам. Но в тези вторите ми е много трудно, защото е свързано с една огромна организация и усилия, сметки къде ще спрем, колко близо е колата, кои хора ще присъстват, в каква обстановка ще съм, абе всички подробности трябва да съм преценила, за да отида... И е едно голямо подканяне, мислене часове и дни преди това как точно ще се случи... В най-лошия случай излизам 2 пъти дневно да си разходя кучето около блока... при мене няма точно атаки принципно. Аз съм си в едно постоянно състояние на физически проблеми и страх от излизане навън... и мога да излизам по точно определен (от мен) начин, който не ми се струва "опасен"... да речем, мога да си хвана такси и да ви дойда на гости, обаче не мога да дойда пеша или с друг транспорт... ако сме в заведение, ще ми е гадно, но ако в заведението има малко хора или сме сами, ще е по-добре. Обичам по-малките пространства, избирам си да съм в такива, ако имам възможност, и се оглеждам за легла, дивани, столове, навсякъде, където мога да легна или седна, ако ми е лошо. През по-голямата част от времето съм зле, като под зле разбирайте вечни здравословни проблеми от някакво естество, несвързани с ПР - част от тях са хронични и са достатъчна причина да съм зле, обсъждала съм ги многократно. Та като така вечно ми е лошо, ми е трудно да съм сигурна навън. Обаче добре ли съм физически, страхът моментално изчезва - при мен по този път се случват нещата. т.е. не паниката ми прави физическите състояния, а обратното - те ме паникьосват. Така ми се роди агорафобията - заради физически проблеми се застоях вкъщи и добих навика да не излизам... като изляза всичко ми е интересно, хем ме е страх, хем се кефя, гледам хората вървят наведени и намръщени, аз вдишвам въздух на открито, радвам се на слънце и си казвам - "Добре съм, бе!"... съгласявам се да ме "разхождат" на най-нелепи места, дори и да е само с колата, все е нещо. Ходя с разни приятели да им правя компания, като вършат разни неща - да речем да си измият колата, да отидат на лекар, да си напазаруват... каня си хора вкъщи, защото не знам как точно да ви обясня, обаче аз винаги съм била суперсоциална, обичам хората и много обичам да общувам... искам да имам социален живот. И реален, не само виртуален, пред компютъра. В крайна сметка ПР не е единственото нещо, което имам, нали?  Smiley

Колкото до това, което е написал todorov, макар и за мен симптомите да са неприятни, да ме тормозят и да ми пречат, аз съм напълно съгласна с всяка негова дума и се убедих, че нещата са така. С помощта на терапевт (най-после открих правилния!) разгадах собствените си симптоми, знам какво е тяхното значение, "преведох" си ги, но като ме хванат, това не помага особено... вероятно още нещо е останало, но съм спряла да се ровя и се опитвам практически да се ориентирам... казвам, че се опитвам и че искам, не че съм се оправила... Може би точно осъзнаването на факта, че с воля и насилване не стават нещата, така както се проповядва тук, и имам малко по-различно мислене от останалите. Дали това е добре не знам, но определено не се задоволявам с това да се интересувам само от пулса и кръвното си... интересува ме повече не как да ги "оправя", а кое ги прави такива и как да го променя. Знам, че отнема повече време и усилия, но за мен това е вярната посока.
« Последна редакция: Март 14, 2011, 12:53:34 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #31 -: Март 14, 2011, 11:19:45 »

Според мен е съвсем логично че това че знаеш "превода" на симптомите ти не ти помага особено. Изходът е освен в осъзнаването на проблема и в неговото решаване. Иначе човек си остава с едни преведени симптоми и един осъзнат проблем и дотам. Това е все едно да ме боли корема, аз да знам че ме боли защото съм ял развалена храна и да си продължавам да си ям развалена храна (продължавам, защото не знам алгоритъма на решаване на проблема си и не ми е известно че трябва да спра да ям развалена храна, за да ми мине корема).
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #32 -: Март 15, 2011, 12:07:56 »

Student, разбирам и си абсолютно прав - това е половината свършена работа, но идеята ми беше, че съм разбрала, че потушаването на самите симптоми чрез позитивизъм и приятни развлечения не е достатъчно, каквито препоръки се дават - на нас ни е необходимо да го правим дотолкова, доколкото да не задълбаваме в депресивните състояния и да доскапваме каквото ни е останало, т. е. това са необходими неща, но само те не стигат. Ако се гримирам, страхът ми няма да изчезне, само външно ще съм по-добре. Отвътре емоциите ще си стоят. Това е просто излизане на театралната сцена, но не и справяне. Вътрешната промяна не се постига толкова лесно и бързо, за съжаление, а е един продължителен процес, който изисква постоянство, упоритост и още много много неща, на които имам да се уча...
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #33 -: Март 15, 2011, 02:51:52 »

Вътрешната промяна не се постига толкова лесно и бързо, за съжаление, а е един продължителен процес, който изисква постоянство, упоритост и още много много неща, на които имам да се уча...

Точно така и тези усилия трябва да бъдат насочени в правилната посока, която отдавна е трябвало да е станала известна.
Активен
Страници: 1 2 [3]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1