evropea.com - форум за паническо разстройство
Юни 25, 2022, 02:44:35 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 6
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 6

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Заучена безпомощност  (Прочетена 2538 пъти)
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« -: Февруари 27, 2011, 08:57:56 »

Тъй като агресията и неспособността да бъде социално изразена е в основата на ПР че това ще ви е от полза.

"Една от най-честите причини за песимизъм, депресия и тревожност е усещането за безпомощност. Това усещане не е вродено, а може да се породи в различни ситуации. „Заучената безпомощност“ (на английски – learned helplessness) била открита случайно при провеждане на експеримент, който целял да анализира как се научава емоционалното поведение. Експериментът се състоял в пускане на слаб електрически ток в клетка с кучета, като предварително бил подаван звуков сигнал. Учените очаквали кучетата да се научат да свързват сигнала с предстоящия електрически ток, а след това да се научат да избягват тока, като прескачат бариера и се озовават в друга част на клетката. Те искали да разберат дали единствено звуков сигнал (страх от предстоящия електрически ток) е достатъчен да накара кучетата на прескочат бариерата. Експериментът обаче не се развил според плана на учените. Вместо да се научат да прескачат бариерата и така да се спасяват от тока, кучетата станали пасивни и постоянно лежали на земята, т.е. те се научили да бъдат безпомощни. Научили се, че каквото и да правят пак ще последва нещо лошо и че негативните обстоятелства не могат да бъдат избегнати. Експериментът все пак продължил и след множество усилия от страна на учените кучетата, които били станали пасивни и безпомощни, успели все пак да се научат да избягват електрическия ток. Те обаче не могли да преодолеят пасивността си сами, нуждаели се от помощ.

С помощта на други експерименти било установено, че ако още като малки кучетата се научат, че лошите неща (в случая електрическия ток) могат да бъдат избегнати, по-късно те никога не стават пасивни и безпомощни, дори ако попаднат в много по-лоша ситуация. Кучетата се научили да очакват, че имат способността да избегнат удара, че имат контрол над ситуацията. Т.е. научили се да бъдат оптимисти, а веднъж станали такива, те никога не се превърнали отново в песимисти.

Подобен експеримент бил проведен и с хора, които били подложени на дразнещ шум, докато се опитвали да решават математически задачи. Когато хората се научили, че не могат да избягат от шума, те станали пасивни и безпомощни и не предприемали никакви действия, дори когато по-късно им се давала възможност да спрат шума. На част от участниците в експеримента пък бил даден бутон, за който им било казано, че спира дразнещия звук. Дори когато те не натискали бутона, резултатите от представянето им се подобрявали значително. Самият факт, че можели да спрат шума по всяко време, че имали контрол над ситуацията, им бил достатъчен, за да се справят с разсейващия ефект и да не се чувстват безпомощни.

Установено било също така, че за разлика от животните, хората могат да придобият чувство за безпомощност и по друг начин – като наблюдават как някой друг е безпомощен в ситуация, която не може да контролира. Колкото по-неконтрулируеми и непредвидими изглеждат събитията, толкова повече стрес изпитват хората и постепенно губят надежда и желание да направят някаква промяна в живота си.

Въпреки че група хора могат да бъдат изложени на едни и същи негативни обстоятелства, начинът им на реакция определя дали те ще страдат от „заучена безпомощност“ или не. Хора с песимистична нагласа, според които негативните обстоятелства са постоянни („това никога няма да се промени“), лични („аз съм виновен“) и влияещи върху всички аспекти на живота („нищо не мога да направя като хората“) – е по-вероятно да страдат от „заучена безпомощност“.

Друго интересно откритие е, че 33% от кучетата и хората в тези експерименти не можели да се научат да бъдат безпомощни, т.е. независимо колко лоша изглеждала ситуацията те никога не се отказвали от опитите си да се справят с нея."

Можете ли да пренесете тази информация към вашият конкретен случай, или поне да опитате  Smiley
« Последна редакция: Февруари 27, 2011, 09:00:11 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #1 -: Февруари 27, 2011, 02:33:12 »

Цитат
Можете ли да пренесете тази информация към вашият конкретен случай, или поне да опитате 

Аз ще опитам Smiley

Цитат
На част от участниците в експеримента пък бил даден бутон, за който им било казано, че спира дразнещия звук. Дори когато те не натискали бутона, резултатите от представянето им се подобрявали значително. Самият факт, че можели да спрат шума по всяко време, че имали контрол над ситуацията, им бил достатъчен, за да се справят с разсейващия ефект и да не се чувстват безпомощни.

Това е точно като моята система за подсигуряване, която никога или почти никога не се налага да използвам, но това, че я имам ми носи сигурност - като например ако съм навън, да държа ключовете за колата в ръцете си, така че по всяко време, ако поискам, да мога да се върна в нея. Ако я виждам (колата) и знам, че прилошее ли ми, мога да вляза вътре и да се "спася", мога да седна в някое кафене, или изобщо да отида навсякъде, защото нещата са "уредени" и са под моя контрол. Затова ми е спокойно и вкъщи - и да ми прилошее, веднага имам къде да седна и легна, затова и рядко ми прилошава, освен ако не е от нещо съвсем друго, несвързано с ПР. Валидолът в джоба може да си остане там, неизползван, но ако усетя, че го няма, идва паниката. Сигурността изчезва. Голямото пространство, от което не мога да се измъкна когато си поискам, т. е. веднага, претъпканите заведения, навсякъде, където се чувствам притисната, безпомощна, ме ужасяват... но при определени обстоятелства мога да снижа тревожността - т. е. ако аз планирам и контролирам нещата - ако съм избрала крайна маса с изглед към изхода, може и да не ми се наложи да избягам, но мисълта, че когато поискам, ставам и си тръгвам, е достатъчно успокоителна, за да ме държи относително добре. И т. н., и т. н.
Затова си правя извода, че ако се почувствам достатъчно комфортно и уютно в дадена обстановка, аз започвам да я припознавам като своя - т. е. вече нещо познато, от което знам какво да очаквам и съответно мога и да го контролирам... така бих могла да се чувствам спокойна и навън. Например по време на едно пътуване и предстояща служебна вечеря в ресторант, на която трябваше да присъствам (вече имайки този проблем), няколко часа по-рано отидох да огледам ресторанта, вече и секунди са ми достатъчни, за да преценя веднага "опасността" - преценила съм всички предмети, обекти, изходи, набелязала съм "зони на сигурност" и така по-късно присъствах на вечерята относително спокойна.
Ако съм успяла да впечатля някои от присъстващите с нещо и съм им се харесала, ги печеля за свои "съюзници" - не ги приемам като заплаха и се чувствам уютно и сигурно в компанията им... ако са ми непознати, ще се страхувам от оценката, която ще ми дадат и няма да се успокоя, докато тя не е положителна... В ситуации, в които аз съм ръководила, съм се чувствала много по-спокойна и уверена, защото аз съм взимала решенията и то не само за мен, но и за другите.

Цитат
Установено било също така, че за разлика от животните, хората могат да придобият чувство за безпомощност и по друг начин – като наблюдават как някой друг е безпомощен в ситуация, която не може да контролира. Колкото по-неконтрулируеми и непредвидими изглеждат събитията, толкова повече стрес изпитват хората и постепенно губят надежда и желание да направят някаква промяна в живота си.

Преди години, когато още не се бях сблъсквала с агорафобията, видях на релсите на трамвая едно припаднало момиче... Не бях сама, а с тогавашния си приятел и много се притесних дали ще се оправи - насъбраха се хора да я гледат, а тя просто си лежеше... в безсъзнание. На пътя... и то на няколко метра от болница. Дойде линейка, взеха я. Така и не разбрах какво стана с нея. Нито от какво е припаднала, нито дали се е оправила. Няколко дни ми беше гадно, почти не говорех и не спирах да я мисля. След не повече от седмица за първи път ми прилоша на същото място - тогава се оказа, че имам физическа причина, но все пак не мисля, че е случайно. Просто и днес като се сетя, ми е пред очите. И аз нищо не направих, за да й помогна. Не защото не съм искала, просто не можех, защото стоях като вцепенена.
Рецидивът ми миналата година се появи след разпита ми в полицията относно злополуката с приятеля ми. В продължение на 2 часа и половина разказвах в най-големи подробности всичко около съвместния ни живот и когато вече приключвахме, аз помолих инспектора, който го е открил на мястото на произшествието, да ми опише как е изглеждал, за което по-късно съжалих.  Образът на това, което ми каза, не излиза от главата ми и до ден днешен. Точно това беше усещането - че е бил безпомощен и сам... а аз също съм безпомощна да променя това. Тъй като не присъствах и на погребението му, у мен остана това усещане, че съм го изоставила, че не мога да се погрижа за него... Още на следващия ден след разпита вече бях зле. Самонаказах се за вината, която смятах, че имам... за всичко.


Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1