излекувах се от П.Р.

Цитат

Scorpi, ама то като не излизаш, естествено че няма смисъл гласенето...

АААА, как да няма, Мохамед като не ходи при планината, не значи, че тя не може да дойде при него Grin

А за да се върне и друг път, трябва да сме приведени във вид... как? Да не говорим и за самочувствие... сега аз като казвам, че не излизам, имам предвид не че не прекрачвам прага на дома си абсолютно никъде, а че живея с ограничения и да речем, си спестявам някои оживени места, има дни, в които не мръдвам от вкъщи, и такива, в които не се прибирам. Но в тези вторите ми е много трудно, защото е свързано с една огромна организация и усилия, сметки къде ще спрем, колко близо е колата, кои хора ще присъстват, в каква обстановка ще съм, абе всички подробности трябва да съм преценила, за да отида... И е едно голямо подканяне, мислене часове и дни преди това как точно ще се случи... В най-лошия случай излизам 2 пъти дневно да си разходя кучето около блока... при мене няма точно атаки принципно. Аз съм си в едно постоянно състояние на физически проблеми и страх от излизане навън... и мога да излизам по точно определен (от мен) начин, който не ми се струва "опасен"... да речем, мога да си хвана такси и да ви дойда на гости, обаче не мога да дойда пеша или с друг транспорт... ако сме в заведение, ще ми е гадно, но ако в заведението има малко хора или сме сами, ще е по-добре. Обичам по-малките пространства, избирам си да съм в такива, ако имам възможност, и се оглеждам за легла, дивани, столове, навсякъде, където мога да легна или седна, ако ми е лошо. През по-голямата част от времето съм зле, като под зле разбирайте вечни здравословни проблеми от някакво естество, несвързани с ПР - част от тях са хронични и са достатъчна причина да съм зле, обсъждала съм ги многократно. Та като така вечно ми е лошо, ми е трудно да съм сигурна навън. Обаче добре ли съм физически, страхът моментално изчезва - при мен по този път се случват нещата. т.е. не паниката ми прави физическите състояния, а обратното - те ме паникьосват. Така ми се роди агорафобията - заради физически проблеми се застоях вкъщи и добих навика да не излизам... като изляза всичко ми е интересно, хем ме е страх, хем се кефя, гледам хората вървят наведени и намръщени, аз вдишвам въздух на открито, радвам се на слънце и си казвам - "Добре съм, бе!"... съгласявам се да ме "разхождат" на най-нелепи места, дори и да е само с колата, все е нещо. Ходя с разни приятели да им правя компания, като вършат разни неща - да речем да си измият колата, да отидат на лекар, да си напазаруват... каня си хора вкъщи, защото не знам как точно да ви обясня, обаче аз винаги съм била суперсоциална, обичам хората и много обичам да общувам... искам да имам социален живот. И реален, не само виртуален, пред компютъра. В крайна сметка ПР не е единственото нещо, което имам, нали?

Колкото до това, което е написал todorov, макар и за мен симптомите да са неприятни, да ме тормозят и да ми пречат, аз съм напълно съгласна с всяка негова дума и се убедих, че нещата са така. С помощта на терапевт (най-после открих правилния!) разгадах собствените си симптоми, знам какво е тяхното значение, "преведох" си ги, но като ме хванат, това не помага особено... вероятно още нещо е останало, но съм спряла да се ровя и се опитвам практически да се ориентирам... казвам, че се опитвам и че искам, не че съм се оправила... Може би точно осъзнаването на факта, че с воля и насилване не стават нещата, така както се проповядва тук, и имам малко по-различно мислене от останалите. Дали това е добре не знам, но определено не се задоволявам с това да се интересувам само от пулса и кръвното си... интересува ме повече не как да ги "оправя", а кое ги прави такива и как да го променя. Знам, че отнема повече време и усилия, но за мен това е вярната посока.