evropea.com - форум за паническо разстройство
Декември 08, 2021, 04:55:38 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Ще припаднем ли?  (Прочетена 3919 пъти)
Bella
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 29



Профил
« -: Февруари 08, 2011, 05:25:15 »

Здравейте,

отдавна не бях писала тук, но сега имам нужда от вас, защото много много съм се отчаяла. Пристъпите ми на паника стават все по-чести и съм безсилна. Събуждам се уморена и само при мисълта, че трябва да отида на работа и да изляза от вкъщи започвам да изтръпвам. Сърцето ми започва да прескача...получавам сърцебиене. През деня съм скована като желязо, колената ми треперят. Ужасно е! Започвам да се замислям да напусна работа, но после какво ще правя?
Това което най-много ме ужасява е мисълта, че ще припадна и ще загубя съзнание, което при паник атака няма как да се случи, защото кръвното се покачва, а сърцето изпомпва кръв, но моята глава защо не го проумява?
Моля ви кажете ми вие как се справяте с тези пристъпи? Какво успява да ви задържи на работа цял ден? Какво правите когато не можете да се справите? Има ли сред вас такива, които са напуснали работата си и как се чувстват след това? Някой в това състояние припадал ли е?
Не познавам никой с ПР и ще се радвам да прочета вашите мнения. Благодаря ви!
Активен

Животът е като огледало - ако му се усмихнем и той ще ни отвърне със същото!
Нека се опитаме заедно!
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #1 -: Февруари 08, 2011, 05:49:32 »

Цитат
Започвам да се замислям да напусна работа, но после какво ще правя?

Рискуваш да се застоиш твърде мн вкъщи и да задълбаеш, както се случи при мен Undecided Ще имаш повече време да мислиш по темата и да се депресираш...

Цитат
Това което най-много ме ужасява е мисълта, че ще припадна и ще загубя съзнание, което при паник атака няма как да се случи, защото кръвното се покачва, а сърцето изпомпва кръв, но моята глава защо не го проумява?

Защото търсиш обяснение на ниво логика, а то не е там, а в подсъзнанието.

Цитат
Моля ви кажете ми вие как се справяте с тези пристъпи? Какво успява да ви задържи на работа цял ден?

Докато ходех в офиса, беше трудничко, но се бях мобилизирала максимално. Честно казано едвам издържах, затрупвах се с работа, гледах да нямам минута свободна, говорех с колегите, смеех се, ангажирах мозъка си постоянно, после се мятах на едно такси и се прибирах. И валидол след валидол, иначе не се издържаше... търсех спасение и в тоалетната - ако усетя, че вече не мога да изтрая в стаята, се пъхах там, докато се стегна... и така всеки ден. Връщах се като парцал, дори и почти да не съм имала работа. Може би и досега щях да съм така, ако не бяха ни освободили от длъжност с няколко колежки (така се случи, че не можеха да ни плащат заплатите - иначе състоянието ми така и не се отрази върху работата ми, дори се стремях да компенсирам с още повече старание). Въпреки всичко оставането вкъщи ме върна назад - успокоих се, че не трябва да се тревожа как ще съм на следващия ден, да съм там точно в определен час и да не мога да се прибера цели 8 часа от една страна, но от друга загубих и малкото социален живот, който имах.

Цитат
Някой в това състояние припадал ли е?

В живота си съм припадала мн пъти, но никога не е било от страх. Най-често от ниско кръвно, ако например се изправя по-рязко, или по време на цикъл (в 99 от 100 случая това е била причината), или по някаква друга обективна причина. От високия адреналин само съм имала усещането, че всеки момент ще припадна, но това не го броя за "припадък" - то е някакво предсъстояние, което или съм пресичала в самото му начало, ако успея, или ме завладява за 1-2 минути и после настъпва постепенно успокояване на тялото (като след оргазъм, само дето е гадно Grin)


« Последна редакция: Февруари 08, 2011, 05:51:31 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #2 -: Февруари 09, 2011, 01:04:54 »

Колкото и пъти да ме е било страх и колкото и много да ме е било страх, никога досега не съм припадал, макар че съм имал усещането че всеки момент може да се случи. Не познавам и никой припаднал от страх. От други неща може, но конкретно от страх и паника едва ли. Това е просто едно субективно усещане, породено от завишеното производство на адреналин.
Активен
harmony
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 3


Профил Ел. поща
« Отговор #3 -: Февруари 09, 2011, 03:12:34 »

Здравейте! Аз имам ПА от 3-4 години,като от време на време ми се струва,че съм ги победила,докато отново не се появят:). В началото и на мен ми се струваше,че всеки момент ще припадна, ще умра,но за щастие това нсе се случи:)След като пробвах лечение с антидепресанти,реших да се боря сама, с каквито методи реша,че ще ми действат най-добре. Това,което последно открих и мисля,че ми помага най-много, се нарича ТЕС- техника за емоционална свобода,може би сте го чували. Но за тези,които не са горещо препоръчвам да се заемат с това-не изисква почти никакви усилия и е винаги с теб:) Това е техника,при която потупваш определени точки от тялото и така освобождаваш енергията си.Препоръчват го за всичко,което те мъчи-физическо или психическо. Аз го пробвах за ПА, защото това ми е най-големият проблем и ,макар и да не вярвах в началото,това наистина ми помага. Не знам,може би по време на ПА,когато се "почуквам" отклонявам вниманието си от това,колко ми е зле в момента, или е нещо друго,но...причината не ме интересува,доволна съм,че просто ми помага. Ще се радвам да помогне и на вас. Опитайте! Прочетете за ТЕС в интернет или намерете книгата на Иван Петърнишки и започнете! резултатът ще дойде,повярвайте!
Активен
lemana
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 33



Профил
« Отговор #4 -: Февруари 09, 2011, 03:33:56 »

И аз много пъти съм имала чувството, че ще припадна, но не се е случвало. Вече просто съм свикнала и като го усетя, успявам да го подмина, знам, че няма да припадна и това ме държи. Това е просто нашето мислене, не е страшно, понякога е трудно да го осъзнаем, но е така.
Активен
ddiddi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 203



Профил
« Отговор #5 -: Февруари 09, 2011, 04:30:25 »

Здравейте! Имала съм чувството,че ще припадна, че ще умра, че губя контрол над себе си, но не съм припадала. Колкото и мъчителни да са всички тези симптоми, те са лъжовни. Да, наистина много пречат и трябва много време, но когато ни се случват трябва да мислим за хубави неща, да се отпуснем макимално и да си повтаряме, че това ще отмине... Да, знам, че е много трудно, но не е невъзможно.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #6 -: Февруари 09, 2011, 06:45:12 »

harmony, би ли описала в темата за ТЕС какви Декларации си използвала и изобщо по-подробно кое и как ти е помогнало - може да подейства и при останалите. Ето тук: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=380.0

Благодаря!!
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Bella
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 29



Профил
« Отговор #7 -: Февруари 09, 2011, 08:09:39 »

Благодаря ви!
Знам, че всичко, което казвате е така, но трудно го проумявам. Аз преди време приемах антидепресанти, бях добре, но когато ги спрях симптомите се върнаха. Това е причината, поради която не искам да ги почвам отново. Посещавах психотерапия, помогна ми донякъде, но също не ме излекува.
Сега се боря със симптомите като прилагам точно ТЕС, използвам методи за релаксация и визуализация. Чета много такива книги на тема приложна психология. Опитвам се да променя мисленето си, но ми е трудно! Надявам се ТЕС да има ефект и при мен, но още съм в началото. Имам книгата за която говорите, вярвам й безрезервно.
« Последна редакция: Февруари 09, 2011, 08:35:12 от Bella » Активен

Животът е като огледало - ако му се усмихнем и той ще ни отвърне със същото!
Нека се опитаме заедно!
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #8 -: Февруари 10, 2011, 01:04:23 »

Bella, моят съвет е да не напускаш работата си, а да потърсиш алтернатива за справяне с проблема. Ако напуснеш работа, ПР просто ще се пренесе на друго място (навън или вкъщи) и ще придобие нов облик.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #9 -: Февруари 10, 2011, 01:14:45 »

Цитат
Ако напуснеш работа, ПР просто ще се пренесе на друго място (навън или вкъщи) и ще придобие нов облик.

Или ще се задълбочи и после ще ти е трудно да се върнеш по обратния път, а измъкването ще е по-сложно. Тръгнеш ли да си нагаждаш ежедневието спрямо ПР, вместо обратното, спукана ти е работата - от опит ти го казвам. Ще видиш голям зор да си възвърнеш изгубеното, ако допуснеш да се фиксираш в състоянието. Иначе те разбирам и знам колко трудно е да устоиш на цялото това напрежение. Търси начини и решения, но не ги търси в бягството.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
harmony
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 3


Профил Ел. поща
« Отговор #10 -: Февруари 10, 2011, 01:43:22 »

Здравейте! Skorpi, ще ти отговоря тук:) Ставаше въпрос за декларациите,които си правя,когато се "тесам'. Когато ми стане супер напрегнато и усещам как 'вълната' се надига, започвам да се почуквам и си повтарям: Въпреки,че в момента имам паническа атака,аз напълно и безрезервно се приемам''. В началото не ми помагаше веднага,но напоследък резултатът е почти мигновен. Може би това е и "плацебо" ефект,но не ми пука,напоследък винаги ми действа. А иначе,когато се почуквам без ПА си повтарям това,което ми идва отвътре, например:"Въпреки,че не мога да се преборя с това,което ме прави слаба...'' или "Въпреки,че не мога да разбера какво точно се случва с мен..." абе,просто пробвам това,което ми идва на ум в момента. Случвало ми се е да го правя дори на работа,пред колегите и не ми пука кой какво си мисли за мен. Веднъж дори ми се случи и когато бях в Бърза помощ,защото и до там съм стигала,но дори лежейки так се почуквах пред учудения поглед на лекаря. Но винаги се опитвам да се усмихвам и да си казвам,че аз съм по силна от това,мамка му...Smiley
Активен
butterfly
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 64


Профил Ел. поща
« Отговор #11 -: Февруари 10, 2011, 02:55:48 »

HARMONY кАкво означава почуквам се и за какво си била в линейка ?
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #12 -: Февруари 10, 2011, 05:19:31 »

Цитат
"Въпреки,че не мога да се преборя с това,което ме прави слаба...''

"Въпреки че по някаква причина не си позволявам да бъда слаба...",
"Въпреки че се страхувам хората да видят, че съм слаба...",
"Въпреки че имам усещането, че всеки момент ще припадна",
"Въпреки че не вярвам (се съмнявам) в действието на ТЕС..."

Затова исках да се преместиш в темата за ТЕС, защото там е мястото да го обсъждаме, пък и хората са наясно с терминологията и не се чудят какво е "почукване" Grin
Там съм дала и някои линкове и препратки. Прави ми впечатление, че и в двете Декларации използваш "не мога" - така сама си забраняваш справянето един вид.
И още нещо: Декларациите ти са формулирани така, сякаш причината за състоянието ти е извън теб - нещо се случва, нещо те прави слаба... кое е това нещо, ако не си ти... Работи в тази посока.
Замени го с тези, които ти написах, да видим какво ще се получи.  Wink
« Последна редакция: Февруари 10, 2011, 05:21:30 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
harmony
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 3


Профил Ел. поща
« Отговор #13 -: Февруари 11, 2011, 10:13:20 »

Скорпи,писах тук,защото оттатък никой не е влизал от повече от 100 дни(така ми излезе), а и сметнах,че е хубаво да говорим за ТЕС тук,където още никой не е чувал, тъй като това може да е спасение за тях. Нямам нищо против да обяснявам какво е това "почукване" или нещо друго. Някой беше попитал защо съм била в линейка, може би е прозвучало страшно и съм уплашила някого. Няма нищо страшно,просто докато се науча какво се случва с мен съм ходила до Бърза помощ,защото освен че не можех да дишам,имах сърцебиене, но и ми изтръпваха ръцете и краката. Сега вече обаче знам,че това се дължи на високото ниво на адреналин.
Исках обаче да споделя нещо друго. Много от вас говорят за това как не излизат, не се срещат с приятели и т.н. Аз бях така също. Когато всичко това започна,дори спрях да ходя на работа- взех си болничен, ходих на санаториум после си седях вкъщи затворена в една стая. Тогава минавах през труден период(бракът ми се разпадаше) и се чувствах изгубена. После си дадох сметка, че не искам детето ми да има такива спомени от майка си- жена, която само лежи и гледа безумно и отчаяно. Някак си успях да се съвзема,ходих по доктори, баячки и къде ли не, бях отслабнала с 15 кг.,не можех да ходя. И  изведнъж си дадох сметка,че никой друг не може да ми помогне, освен мен! Разделих се с мъжа си, който ми беше  основен дразнител и продължих напред . естествено, че не всичко се изчисти и изчезна като с магическа пръчка. Ясно е,че продължавам да имам ПА, но винаги гледам да съм сред хора, да пътувам, когато мога, въпреки че отвътре понякога ми е малко страшно  :)Но знам, че ако се затворя и не се срещам с никого,ако спра да общувам с близките си съм загубена. Затова си казвам,че всичко е в моите ръце и в моя ум и тръгвам. Когато ми стане малко напрегнато понякога, прилагам си ТЕС и се отпускам. Близките ми са свикнали да ме гледат как се "почуквам" и не се притеснявам Smiley Дори приятелят ми, когато види ,че съм малко нервна ми казва:"Я се почукай малко да се успокоиш" Smiley Smiley
 Знам, че няма да ми мине отведнъж,знам, че понякога пак ще ме"хапе кучето" Smiley, но и знам, че съм силна и ще се справя!! И всички вие можете!
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #14 -: Февруари 11, 2011, 01:10:30 »

Цитат
Скорпи,писах тук,защото оттатък никой не е влизал от повече от 100 дни(така ми излезе), а и сметнах,че е хубаво да говорим за ТЕС тук,където още никой не е чувал, тъй като това може да е спасение за тях. Нямам нищо против да обяснявам какво е това "почукване" или нещо друго.

Когато пишеш нов отговор по стара тема, тя излиза напред в челните редици. Аз също нямам против, но темата е друга и може авторката да се разсърди...

Цитат
Но знам, че ако се затворя и не се срещам с никого,ако спра да общувам с близките си съм загубена. Затова си казвам,че всичко е в моите ръце и в моя ум и тръгвам.

Това, че си стоим вкъщи основно и през повечето време не означава, че не правим никакви опити да излезем навън или че сме спрели да общуваме - напротив, аз се опитвам да компенсирам колкото се може повече и не говоря само за виртуално общуване, макар че и то доста спасява положението в момента. Просто е малко по-сложничко, защото ми е трудно да отида където и когато си поискам, но който иска, ще намери начин да се видим и да не прекъснем общуването си. Не контактът с хората ми липсва, а свободата да стана, да тръгна и да отида някъде - може и да предпочета да остана вкъщи, но искам да знам, че решението го взимам аз, а не се съобразявам с някаква фобия и ограничения. Да не живея с мисълта, че не съм като другите, като знам, че мога да бъда.

Цитат
Дори приятелят ми, когато види ,че съм малко нервна ми казва:"Я се почукай малко да се успокоиш" 

Така каза и мъжът на една моя позната, само дето й каза: "Върви се изчукай и ше ти мине" и тя първо се обиди, докато зацепи за какво иде реч Grin Та, внимавайте да не стане фал... Кажи ако изпробваш Декларациите, които ти написах, дали си усетила ефект.

Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1