evropea.com - форум за паническо разстройство
Май 23, 2022, 06:06:46 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 3
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 3

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 2 3 [4]
  Изпечатай  
Автор Тема: Симптомите - приятели, или врагове?  (Прочетена 11308 пъти)
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #45 -: Февруари 21, 2011, 04:40:02 »

Vuicho Ceco, първата си ПА в задръстване ли получи?
Активен
Vuicho Ceco
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 21


Профил
« Отговор #46 -: Февруари 21, 2011, 04:58:11 »

delicacy, много пъти и аз съм се връщал назад за да мога да констатирам точно кога получих първата си ПА и това се оказва, че бе през 2000 година в Ню Йорк, когато пътувах сам в някакъв автобус за Ню Джърси. Но не бе в задръстване....Симптомите бяха силно изпотяване, треперене, сърцебиене, но нямаше страх от умиране или нещо от сорта. След това много-много време не съм получавал ПА до преди около 6 месеца, но тогава бях на работното си място. Въпросната ПА бе от качествените - с всичките му екстри. След това шофирайки, попадна ли в задръстване - кофти. Ако някой друг ме вози - такси например - нищо.... И от 6 месеца насам - доста честичко, ама опитвам да го боря без лекарства и лекари. Поне засега. Успехът е променлив за съжеление. Ту аз водя в резултата 2-3 дни и след това като ме раздруса, чак отпуск си пускам за по 3 дни малко да влезна в релси. Гадна работа...
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #47 -: Февруари 21, 2011, 05:01:40 »

delicacy,
Цитат
Скорпи, какво се случи през тези години, когато успя да се справиш със страха? Защо не използваш същите промени, които са настъпили тогава и при сегашната ситуация?

Нищо особено не съм правила тогава, просто задълженията ме притискаха и трябваше да ги върша, нямаше накъде - бях студентка в средата на следването си, ходех на работа, правех жилище... имах гадже, на което да обръщам внимание, приятели, които чакаха да изляза, а тогава много излизах и исках час по-скоро да се върна в компанията ми. И това ми помагаше - служебните излизания, пътувания, с колегите от университета по кафетата, бутането сред хора, по събития, в които има публичност... абе всичко, което хем ми е харесвало, хем ме е било страх. Но покрай приятните разговори, хубаво прекараното време и другите неща някак успях да елиминирам симптомите или поне ги "приспах" (макар че тогава мислех, че завинаги съм се отървала, даже забравих, че съм ги имала, толкова нелепо ми беше, че съм имала такива смешни и безумни страхове). После самите обстоятелства в живота ми рязко се промениха - смених си работата, жилището, средата, записах магистратура, почнах шофьорски, имах си ново гадже и така ми се подреди, че ми потръгна във всички сфери и нямаше никакво място за депресии и страхове. Забравих ги!!! И така, докато не паднах от високо. Сега не знам как да го направя това отново, защото обстоятелствата са съвсем други - опитвам се да ги променя, ама не ми се получава особено. В момента се пробвам да почна с това, което помогна и предишния път - работата и то в нова насока... но вече мн ме е страх да планирам, всичко ми е "ще видим" и по-далеч от днес и утре не ми се мисли... Предния път, като се оправих, не бях преживявала чак такава сериозна травма, каквато е загубата на скъп човек. След това вече не съм аз. Нещо умря и в мене, такава депресия не бях хващала никога, не знаех как да се справя с толкова мн проблеми накуп. Този път сривът беше огромен. Не знам дали има пълно възстановяване. Но и да няма, докъдето успея, до там. Пробвах се да оправям всичко едновременно и не се получи така под натиск. Затова сега ще опитам където каквото мога, и така...  Smiley Кой знае, след време може и по-добре да се подреди Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #48 -: Февруари 21, 2011, 05:07:10 »

Ако първата ти ПА, както казваш си я получил в автобус, т.е. в ограничено пространство, където не можеш да изпълняваш напълно волята си, си развил агорафобия. Аз също първата си ПА получих в кола и след това , когато се почувствах несигурна в себе си и се намирам в ограничено пространство, където съм зависима или ограничена в действията, развивах ПА. Най-често това се случваше в таксита и най-много ми отне  да се преборя със страха ми от пътуване с такси. Разбира се, ПА съм получавала и на други места /магазини, опашки, метро и т.н./Преодолях страха си като навързвах последователността на симптомите и причините, които ги пораждаха, това ми отне някъде около 1-2.5 години сериозно занимание и тренировки. Агорафобията е като вид навик  да се напрягаш от нещо. Тя е като вид концентрация - така ,както съсредоточаваш вниманието си, за да разбереш нещо, по същия начин автоматично се включва и на вълна агорафобия или някакъв друг вид фобия при определените условия.
Активен
ddiddi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 203



Профил
« Отговор #49 -: Февруари 21, 2011, 09:34:51 »

Тази празнота за която ми казваш я имах преди, но сега вече отмина. Чувствам се нормално и проблема с дишането и той отслабна значително за тази една година и половина...просто все още го има и аз освен да свикна с него докато се опитвам да го преодолея нямам друг избор todorov. A рисуването е нещо, което само ми помага.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #50 -: Февруари 21, 2011, 09:42:35 »

Да, но как отмина? С решение на някои въпроси, или просто със "свикване" с празнотата.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
ddiddi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 203



Профил
« Отговор #51 -: Февруари 22, 2011, 12:12:53 »

Когато получих рецидив ми трявбаха девет месеца, за да притъпя симптомите на ПР. Много трудно е отговорът на въпроса- Как? С лекарства предписани ми от лекар, и с много усилия. Когато неможех да излезна от вкъщи майка ми ме хващаше за ръка и излизахме заедно, първо е парка близо до нас, където няма много хора и има зелена поляна и дървета. Рисуването също ми помогна. Дълго време неможех да излезна и с приятел или приятелка. После постепенно започнах, въпреки огромните усилия, които полагах. Незнам как е при Вас, но аз се чувствам много по- спокоина, когато шофирам и много по- притеснена, когато се возя в автобус...
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #52 -: Февруари 22, 2011, 12:14:37 »

Аз питах как се справихте с чувството за празнота.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
ddiddi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 203



Профил
« Отговор #53 -: Февруари 22, 2011, 12:43:10 »

Ами така, както казах. Празнотата отмина, когато се притапиха и другите симптоми.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #54 -: Февруари 22, 2011, 01:48:35 »

И с какво се запълни тая празнота?
Активен

http://ttodorov.alle.bg
ddiddi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 203



Профил
« Отговор #55 -: Февруари 22, 2011, 02:19:35 »

При мен празнотата се изразяваше в неспособността ми да се радвам на хубави моменти като среща с приятел, взет изпит или още по- обикновени неща като липса на интерес към някой филм или спорт. А това не е нормално за мен тъй като състоянието ми възпираше тези обичайни за мен неща. Тази празнота се запълни именно с това, да възвърна нормалния си начин на живот, доколкото мога и да не губя интерес към интересни за мен неща. 
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #56 -: Февруари 22, 2011, 02:31:31 »

ddidddi, това означава ли, че ако отново попаднеш в ситуация, в която не можеш да вършиш тези неща, празнотата ще се върне?
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #57 -: Февруари 23, 2011, 10:48:29 »

Симптомите са като вид страж, щом забележат, че се отклонява човек от своята идентичност и предначертание, моментално се появяват.Това се случва особено, когато някои се намира в сложна житейска ситуация. Когато "всичко ни е наред" е възможно да се притъпят. Симптомите могат да  се появяват ако учим нещо, което не харесваме, ако работим нещо,което не харесваме, ако живеем с човек, когото не харесваме, ако се съобразяваме с родителите ни, въпреки че съзнаваме, че техните съвети могат да бъдат недотам полезни за нас.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #58 -: Февруари 23, 2011, 01:05:58 »

Цитат
Симптомите могат да  се появяват ако учим нещо, което не харесваме, ако работим нещо,което не харесваме, ако живеем с човек, когото не харесваме, ако се съобразяваме с родителите ни, въпреки че съзнаваме, че техните съвети могат да бъдат недотам полезни за нас.

delicacy, прави ли ти впечатление кое е общото в изброените ситуации - контролът не е в нас в тях, а зависим от нещо или някой др. Появява се чувството на безпомощност и желание да си върнем контрола... чрез симптомите!
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #59 -: Февруари 23, 2011, 02:15:45 »

Да, Скорпи. Изводът е верен Cheesy Контролът над някои важни неща за нас,  е попаднал в определен период от време в чужди ръце. И на нас не ни е принадлежал. И симптомите са се "ангажирали" всеки път да ни напомнят за това Cheesy
Активен
Страници: 1 2 3 [4]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1