Симптомите - приятели, или врагове?

[delicacy]

Vuicho Ceco, първата си ПА в задръстване ли получи?

[Vuicho Ceco]

delicacy, много пъти и аз съм се връщал назад за да мога да констатирам точно кога получих първата си ПА и това се оказва, че бе през 2000 година в Ню Йорк, когато пътувах сам в някакъв автобус за Ню Джърси. Но не бе в задръстване....Симптомите бяха силно изпотяване, треперене, сърцебиене, но нямаше страх от умиране или нещо от сорта. След това много-много време не съм получавал ПА до преди около 6 месеца, но тогава бях на работното си място. Въпросната ПА бе от качествените - с всичките му екстри. След това шофирайки, попадна ли в задръстване - кофти. Ако някой друг ме вози - такси например - нищо.... И от 6 месеца насам - доста честичко, ама опитвам да го боря без лекарства и лекари. Поне засега. Успехът е променлив за съжеление. Ту аз водя в резултата 2-3 дни и след това като ме раздруса, чак отпуск си пускам за по 3 дни малко да влезна в релси. Гадна работа...

[skorpi]

delicacy,

Скорпи, какво се случи през тези години, когато успя да се справиш със страха? Защо не използваш същите промени, които са настъпили тогава и при сегашната ситуация?

Нищо особено не съм правила тогава, просто задълженията ме притискаха и трябваше да ги върша, нямаше накъде - бях студентка в средата на следването си, ходех на работа, правех жилище... имах гадже, на което да обръщам внимание, приятели, които чакаха да изляза, а тогава много излизах и исках час по-скоро да се върна в компанията ми. И това ми помагаше - служебните излизания, пътувания, с колегите от университета по кафетата, бутането сред хора, по събития, в които има публичност... абе всичко, което хем ми е харесвало, хем ме е било страх. Но покрай приятните разговори, хубаво прекараното време и другите неща някак успях да елиминирам симптомите или поне ги "приспах" (макар че тогава мислех, че завинаги съм се отървала, даже забравих, че съм ги имала, толкова нелепо ми беше, че съм имала такива смешни и безумни страхове). После самите обстоятелства в живота ми рязко се промениха - смених си работата, жилището, средата, записах магистратура, почнах шофьорски, имах си ново гадже и така ми се подреди, че ми потръгна във всички сфери и нямаше никакво място за депресии и страхове. Забравих ги!!! И така, докато не паднах от високо. Сега не знам как да го направя това отново, защото обстоятелствата са съвсем други - опитвам се да ги променя, ама не ми се получава особено. В момента се пробвам да почна с това, което помогна и предишния път - работата и то в нова насока... но вече мн ме е страх да планирам, всичко ми е "ще видим" и по-далеч от днес и утре не ми се мисли... Предния път, като се оправих, не бях преживявала чак такава сериозна травма, каквато е загубата на скъп човек. След това вече не съм аз. Нещо умря и в мене, такава депресия не бях хващала никога, не знаех как да се справя с толкова мн проблеми накуп. Този път сривът беше огромен. Не знам дали има пълно възстановяване. Но и да няма, докъдето успея, до там. Пробвах се да оправям всичко едновременно и не се получи така под натиск. Затова сега ще опитам където каквото мога, и така...   Кой знае, след време може и по-добре да се подреди

[delicacy]

Ако първата ти ПА, както казваш си я получил в автобус, т.е. в ограничено пространство, където не можеш да изпълняваш напълно волята си, си развил агорафобия. Аз също първата си ПА получих в кола и след това , когато се почувствах несигурна в себе си и се намирам в ограничено пространство, където съм зависима или ограничена в действията, развивах ПА. Най-често това се случваше в таксита и най-много ми отне  да се преборя със страха ми от пътуване с такси. Разбира се, ПА съм получавала и на други места /магазини, опашки, метро и т.н./Преодолях страха си като навързвах последователността на симптомите и причините, които ги пораждаха, това ми отне някъде около 1-2.5 години сериозно занимание и тренировки. Агорафобията е като вид навик  да се напрягаш от нещо. Тя е като вид концентрация - така ,както съсредоточаваш вниманието си, за да разбереш нещо, по същия начин автоматично се включва и на вълна агорафобия или някакъв друг вид фобия при определените условия.

[ddiddi]

Тази празнота за която ми казваш я имах преди, но сега вече отмина. Чувствам се нормално и проблема с дишането и той отслабна значително за тази една година и половина...просто все още го има и аз освен да свикна с него докато се опитвам да го преодолея нямам друг избор todorov. A рисуването е нещо, което само ми помага.

[t.todorov]

Да, но как отмина? С решение на някои въпроси, или просто със "свикване" с празнотата.

[ddiddi]

Когато получих рецидив ми трявбаха девет месеца, за да притъпя симптомите на ПР. Много трудно е отговорът на въпроса- Как? С лекарства предписани ми от лекар, и с много усилия. Когато неможех да излезна от вкъщи майка ми ме хващаше за ръка и излизахме заедно, първо е парка близо до нас, където няма много хора и има зелена поляна и дървета. Рисуването също ми помогна. Дълго време неможех да излезна и с приятел или приятелка. После постепенно започнах, въпреки огромните усилия, които полагах. Незнам как е при Вас, но аз се чувствам много по- спокоина, когато шофирам и много по- притеснена, когато се возя в автобус...

[t.todorov]

Аз питах как се справихте с чувството за празнота.

[ddiddi]

Ами така, както казах. Празнотата отмина, когато се притапиха и другите симптоми.

[t.todorov]

И с какво се запълни тая празнота?

[ddiddi]

При мен празнотата се изразяваше в неспособността ми да се радвам на хубави моменти като среща с приятел, взет изпит или още по- обикновени неща като липса на интерес към някой филм или спорт. А това не е нормално за мен тъй като състоянието ми възпираше тези обичайни за мен неща. Тази празнота се запълни именно с това, да възвърна нормалния си начин на живот, доколкото мога и да не губя интерес към интересни за мен неща. 

[skorpi]

ddidddi, това означава ли, че ако отново попаднеш в ситуация, в която не можеш да вършиш тези неща, празнотата ще се върне?

[delicacy]

Симптомите са като вид страж, щом забележат, че се отклонява човек от своята идентичност и предначертание, моментално се появяват.Това се случва особено, когато някои се намира в сложна житейска ситуация. Когато "всичко ни е наред" е възможно да се притъпят. Симптомите могат да  се появяват ако учим нещо, което не харесваме, ако работим нещо,което не харесваме, ако живеем с човек, когото не харесваме, ако се съобразяваме с родителите ни, въпреки че съзнаваме, че техните съвети могат да бъдат недотам полезни за нас.

[skorpi]

Симптомите могат да  се появяват ако учим нещо, което не харесваме, ако работим нещо,което не харесваме, ако живеем с човек, когото не харесваме, ако се съобразяваме с родителите ни, въпреки че съзнаваме, че техните съвети могат да бъдат недотам полезни за нас.

delicacy, прави ли ти впечатление кое е общото в изброените ситуации - контролът не е в нас в тях, а зависим от нещо или някой др. Появява се чувството на безпомощност и желание да си върнем контрола... чрез симптомите!

[delicacy]

Да, Скорпи. Изводът е верен Контролът над някои важни неща за нас,  е попаднал в определен период от време в чужди ръце. И на нас не ни е принадлежал. И симптомите са се "ангажирали" всеки път да ни напомнят за това