Симптомите - приятели, или врагове?

[t.todorov]

Тук темата е, какво е значението на симптомите, а не точно коя химия ги притъпява.
Загуба на време е да се лекува ПР с лекарства, ако целта е да се върне старото функциониране. Това просто е невъзможно, така както човек не може да стане пак дете. ПР е част от развитийната стълбица, която трябва да извърви човек. Единствено борбата със симптома е крачка назад в справянето.

[ddiddi]

Здравейте! Искам да Ви попитам за симптома недостиг на въздух, чувство, че не можеш да си поемеш достатъчно въздух и чувство на постоянна тежест или пречка върху гърдите, корема. При мен остана точно това след другите симптои на паническото разстройтство, които вече отминаха, те бяха: страх, чувство, че умирам, неспособност да излизам на вън, тресене на тялото и т. н. Сага трябва да си поемам дълбоко въздух, за да изпълня дробовете си, тъй като при нормалното дишане, което правя имам чувството, че е недостатъчен. В резултат на това се прозявам много често. Как да се справя с този проблем. Другите симптоми на ПР отминаха за 9 месеца, въпреки че бяха много тежки,  а проблема с дишането ми е вече от 1,5 година. Как се повлиява и лекува ли се напълно, тъй като пречката в дишането ми е постоянна, понякога силна и с кризи, понякога по- слаба, но все си я има...

[t.todorov]

Оставам с убеждението, че вярвате в съществуването на "каталог", чрез който да се интерпретира вашият симптом. Такъв обаче няма, защото ако пет човека имат симптом "задушаване", значението и посланието, което носи той ще е различно за всеки. За да може да се претълкува симптома на някой трябва да се работи с преживелищният му опит и фактология.

[Шашмагюл]

-

[ddiddi]

Благодаря Ви за отговорите!  Да съсредоточла съм се върху дишането и му обръщам повече внимание, просто защото там е проблема ми в момента. Не медитирам, но идеята е добра за което ти благодаря! Всичко, което правя е лечение с нетрадиционна медицина, смяна на средата и много рисуване, защото ми помага да " не мисля " толкова за проблема си...

[Шашмагюл]

яя,и аз рисувах,ама преди...някой ден може би пак ще рисувам  опитай се,ако не си успяла,да направиш рисуването си работа.

[Шашмагюл]

макар че ти докато рисуваш,може би медитираш малко или много.

[t.todorov]

" .. смяна на средата и много рисуване, защото ми помага да " не мисля " толкова за проблема си..."

Как ли точно не-мисленето за проблема го решава? Как решавате останалите проблеми, с които се сблъсквате?

[ddiddi]

Да то рисуването ми е и работа!:)  Ами другите проблеми преди ги решавах много трудно, да не кажа никак, но тагава имах други симптоми като страх, странност, треперене и т. н. Сега основния ми проблем е дишането, въпреки че свиках с него вече.

[Шашмагюл]

-

[t.todorov]

"Сега основния ми проблем е дишането, въпреки че свиках с него вече."
Аз мисля че това, което поражда поредният за вас симптом, в случая с дишането, е основният ви проблем. Ама кое ли е то?

[butterfly]

здравей Диди!
така като чета защо не нарисуваш картина в която даизразиш с каквото пожелаеш нещата които мислиш, че ти "тежът" и в последствие те задушават и си помисли докато рисуваш какви емоции ще изпиташ и кога преди си изпитвала нещо подобно..Много ми е любопитно каква ли ще е картината ти ? успех

[skorpi]

Как ли точно не-мисленето за проблема го решава? Как решавате останалите проблеми, с които се сблъсквате?

todorov, немисленето за проблема не го решава, но фиксирането в него не само че не го решава, ами и го задълбочава. Имало е моменти, в които съм се отпускала и съм забравяла за фобията си и съм се разхождала преспокойно, все едно нищо не е било, но те винаги са били, когато не съм мислила за агорафобията,  а за далеч по-приятни неща и съм концентрирала силите и енергията си в тях. Аз веднъж излязох от състоянието сама и макар, че имах рецидив, изкарах няколко спокойни и щастливи години, в които можех да се радвам на живота не както преди, а много повече отпреди. Това са безценни години - кой ти ги дава? Тогава съм се чувствала добре и това е важното. Докато сега рових ли рових в душата си, и да, много неща си изясних, научих... но от практическа гледна точка се закопах, защото загърбих хубавите неща, лиших се от тях... Хорат с ПР имат тази склонност да се фиксират върху лошото, да им правят впечатление новините, драмите, тъжните събития... и така ги викат и в живота си. А определени действия, ако се правят достатъчно дълго и упорито, променят светогледа и оттам носят спокойствие и помагат на духа да укрепне отново... лошото е, че един път като си тръгнал да се мразиш, ти е трудно да се заобичаш...  

[delicacy]

Аз веднъж излязох от състоянието сама и макар, че имах рецидив, изкарах няколко спокойни и щастливи години, в които можех да се радвам на живота не както преди, а много повече отпреди. Това са безценни години - кой ти ги дава? Тогава съм се чувствала добре и това е важното.

Скорпи, какво се случи през тези години, когато успя да се справиш със страха? Защо не използваш същите промени, които са настъпили тогава и при сегашната ситуация?

[Vuicho Ceco]

Поне при мен симптомите не са нито приятели, нито врагове, а поредният повод при най-малък симпром на предстоящо събитие, ако съм в службата си, да отида при началника си и да го излъжа за пореден път, че спешно трябва да излизам и беж на "безопастно" място, ако съм в магазин - дим да ме няма от там, а ако съм на улицата - в първото кафене. Но най-най лошото е, когато шофирам. Тогава бягане няма и, ако попадна в задръстване, а такива неминуемо има из цяла София, жална ми майка. Валидоли се гълтат, цигари се пушат, а след това като излезна от колата - все едно съм карал Париж-Дакар. Най-интересното е, нещо, което забелязах много скоро - реших да сменя маршрута си за и от работа - пак с кола. На идване към работа - много кратък - 10 мин, почти без задръствания преди 8 часа, но на връщане - след 17:30 има навсякъде задръствания, минавам по един доста по-заобиколен път, където пак има задръстване и то сериозно, но нищо, въпреки, че удължавам пътя си с около 1-2 км. Интересна работа. Аз лично си го обяснявам, че във втория вариант на връщане, се минава предимно по малки улички, където поне можеш да отбиеш и да спреш, докато при първия - на бул.България, няма отбиване, няма спиране.....
 Малко се отплеснах, но сега по темата, въпреки, че съм некомпетентен в сравнение н други личности тук. За мен, най-удачно, честно казано би било да ги няма тези симптоми. Ето, гаден симптом е примерно треперене на ръцете. Смях в залата, като се съберем на събиране с колеги по повод нещо, аз никога не наливам напитки в чашите на другите, дори и в своята. Чакам някой друг да го направи. Обикновено чашите са пластмасови, мен ме е страх да си вдигна чашата, да не я разлея, та го правя като не ме гледат, а как си правя наздраве, само аз си знам. Колегите си мислят, че съм алкохолик и за това ми треперят ръцета, а в това няма нищо вярно. Пия си като всеки нормален човек, но те не го разбират.....Гаден симптом, но не можеш да кажеш приятел или враг. Пак казвам, най-добре хич да ги няма....