evropea.com - форум за паническо разстройство
Май 19, 2022, 09:16:52 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 3
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 3

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Анкета
Въпрос: КАК ДА ПРЕОДОЛЕЯ БОЛКАТА , ПО МЛАДИЯ СИ СЪПРУГ КАТО СЪМ С ПР?
Да потърся помощ при близки? - 0 (0%)
Да потърся помощ от специалист? - 4 (50%)
Да си дам време и да се успокоя, след това да взимам решения? - 2 (25%)
Да потърся хора, които са били в моето положение и са излезли от ситуацията? - 1 (12.5%)
Да се обърна към социалните служби за съвет? - 0 (0%)
Аз съм силна  и сигурно ще успея да се справя с повечето неща и сама! - 1 (12.5%)
Общ брой гласове: 8

Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: ПАНИЧЕСКОТО РАЗТРОЙСТВО И СМЪРТТА НА ЛЮБИМИЯ ЧОВЕК  (Прочетена 1989 пъти)
polita77
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил Ел. поща
« -: Февруари 24, 2011, 07:51:11 »

ЗДРАВЕЙТЕ! КАЗВАМ СЕ ПОЛЯ , И СЪМ МНОГО ОТЧАЯНА. СТРАДАМ ОТ ПР ОТ 10 ГОД. НО НА 19.01.2011 ИЗГУБИХ ЛЮБИМИЯ СИ . ПОЧИНА ОТ НОВИЯ ВИРУС КОЙТО ВЪРЛУВА ТАЗИ ЗИМА . ТОЙ БЕ МОЯТА ПОДКРЕПА ПРЕЗ ВСИЧКИ ТЕЗИ ГОДИНИ С ПР , С НЕГОВА ПОМОЩ УСПЯВАХ ДА СЕ СПРАВЯ С ПА . ИМАМЕ ДВЕ ПРЕКРАСНИ ДЕЦА - ДВЕ АНГЕЛЧЕТА .НЕ ЗНАМ КАК ДА СЕ СПРАВЯ С ТАЗИ БОЛКА ,СТРАХ МЕ Е ДА НЕ ПОЛУЧА ПА И ДА НЯМА КОЙ ДА СЕ ГРИЖИ ЗА ДЕЦАТА МИ . СТРАХЪТ МИ ОТ СМЪРТТА ,КОЯТО МИ ГО ОТНЕ Е ОЩЕ ПО-ГОЛЯМ . ПОМОГНЕТЕ МИ , ДАЙТЕ МИ СЪВЕТИ . МНОГО МИ Е ТЕЖКО И САМО ЛЕКАРСТВАТА МЕ ДЪРЖАТ .
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #1 -: Февруари 24, 2011, 08:30:20 »

Здравей, това наистина е голяма травма. Адмирации, че 10г. си успявала да понасяш ПА. Това си е геройство. Сега обаче си изправена пред възможността вече да нямаш нужното обгрижване от някой друг и да се заемеш сама с тази задача. Моят съвет е да започнеш психотерапия. Имаше една поговорка:
"Ако търсиш подкрепяща десница, търси измежду собствените си ръце".
Активен

http://ttodorov.alle.bg
Ema
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 566


Профил Ел. поща
« Отговор #2 -: Февруари 24, 2011, 08:41:36 »

Здравейте, Поля
Искрено ви съчувствам за това, което ви се е случило  и всичко, което сте преживяла. Наистина е  много тежко да загубиш любим човек. Трудно се  живее с тази мисъл. Но старите хора казват „ животът за живите  продължава”  и  вие ще трябва да се справите с него, защото имате и две деца, на които също е трудно и  ще търсят опора във вас. Трябва ви много сила и смелост. Тук ще получите съчувствие, съвети, но най-добре е да потърсите  помощта на специалист. Той знае как и трябва да ви преведе през този труден за вас период, така че да се справите  с това, което ви предстои като решения, отговорности.  И заради вас, и заради децата сте длъжна да сте силна. Кураж!
Активен
Administrator
Full Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 152


Профил
« Отговор #3 -: Февруари 24, 2011, 10:22:17 »

Поля, ти си силна и ще успееш! Искрено те подкрепям и ти съчувствам за това, което преживяваш. Мака че сигурно ти е непоносимо като изживявавне, дай си малко време и тогава взимай генерално решение. Ще видиш, че човек притежава неподозирани сили и те се проявяват точно в трудните моменти. Няма да получиш ПА, защото сега психиката ти е заета с болката по загубата! Бъди силна, тук при нас ще намериш разбиране и подкрепа.

Заб. Позволих си да редактирам анкетата, която си пуснала, моля съфорумците  да гласуват и така да се опитта да ти помогнат!
Admin
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #4 -: Февруари 24, 2011, 12:15:30 »

polita, здравей и от мен. Първо, моите съболезнования. Много хора ще ти съчувстват, ще ти казват, че си силна, ще ти говорят за клишетата как "животът продължава", а ти ще ги мразиш за това, че не те разбират. Недей, само който го е изживял, ще разбере... останалите ще се мъчат да си го представят, ще искат да помогнат... но това, което носиш в себе си, ще го знаеш само ти и никой друг. Казвам ти го не просто така, а защото аз съм една от тези, на които се случи. Спомням си мн добре причината да се регистрирам в този форум - ако искаш, прочети първото ми мнение, там има подробности около смъртта на моя тогавашен годеник, който загина също така внезапно и нелепо и ме остави сама... какво направих тогава? Ходих на църква, купих си оттам една книжка за това какво се случва с душите на покойниците и как можем да им помогнем да преминат отвъд... като цяло, започнах много да се интересувам от това какво се случва след смъртта... гледах и такива филми. Писах каквото ми дойде на ум - дори съм му писала писмо - така ме посъветва специалист. Написах онова, което не съм успяла да му кажа приживе, извиних се за грешките си и помолих за прошка... Още го пазя този лист, но не смея да го чета, за да не се разстройвам. Меко казано е трудно. Животът завинаги се променя. Ти сигурно още не си го осъзнала, подвластна на емоциите. След време ще установиш, след като си се поуспокоила, че не си същия човек. Но това не е непременно нещо лошо - напротив. Може би оттук нататък повече ще те вълнуват духовните неща за сметка на материалните, ще обичаш още повече децата си и близките си, ще цениш хората около теб... Лично аз станах по-чувствителна към скръбта на другите.
Мога много да ти говоря, но не е сега времето, още е прясно. При мен раната още не се е затворила, но за една година стана с една идея по-добре. Времето не лекува, но притъпява усещанията, както и симптомите на ПР, които временно се изострят при травматичното събитие.
Скръбта преминава през 5 фази и те съветвам да си ги изживееш (отрицание, гняв, пазарлък, депресия, приемане). За разлика от другите аз няма да ти кажа, че си силна и трябва да продължиш, заради децата си и защото имаш отговорности или защото така "трябва". Ти така или иначе ще го направиш това, но когато си готова, не се насилвай, ако не си. Преди да се случи обаче трябва да си ги изживееш всичките етапи - позволи си го. Плачи, тръшкай се, каквото искаш прави, но си го изживей - само така можеш да продължиш. Само като стигнеш до стадия на депресия, в който вече си се изтощила от предишните, гледай да излезеш от него - да не зацикляш. Ако не успееш сама, тогава е добре да потърсиш специалист - аз го направих. Просто нямаше накъде.
Ще те излъжа, ако ти кажа, че сега съм добре. Не съм. Няма как да съм. Но съм по-добре отпреди и живея, въпреки загубата и въпреки ПР, и въпреки всичко ужасно, което се е случвало. Ти имаш за какво да се хванеш - децата. Аз си нямам и затова си обичах кученцето, в началото заради него се стегнах, и то се нуждае от грижи и то от моите грижи. Smiley
Хубаво е да продължиш някакво негово дело - аз си набелязах някои неща и като ги направих, се почувствах по-добре. Някои все още ги правя с мисълта, че така има смисъл, че съм останала - не знам, важно ми е да съм полезна... на него, на околните... на близките му.
Може би е време и за нещо ново - помисли си какво отдавна си искала да направиш и се захвани с него, но не е задължително да е веднага - ти ще усетиш момента. Но като цяло остави си място за нещо ново в живота ти.
Хубаво е, че споделяш, не се затваряй, дай на приятелите си възможност да бъдат до теб - най-верните няма да те оставят и няма да им омръзне да те слушат. Дори да не те разбират, ще са наоколо.
Понеже знам, че смъртта на любимия човек носи и чувство за вина, опитай се да се освободиш от него. Не се обвинявай за минали неща, не се питай дали си можела да направиш нещо повече, не търси грешките си и не се съди заради тях.
Относно анкетата ти - попълних я, макар че няма правилни и грешни решения - не са едно или две нещата, които ще ти помогнат, прави ги всичките, докато видиш кое ти носи най-много спокойствие.
Аз съм благодарна на един лекар (не беше психиатър, а УНГ), който тогава ми каза, че е настъпил моментът, в който да помисля за себе си , да се поглезя, като правя приятни и любими неща: да слушам музика, да гледам филми, да ям каквото обичам - с цел да си доставя положителни емоции, за да се балансират отново хормоните в мозъка, които се разбъркват от стреса... Съветвам те и ти да го направиш.
И последно: не се насилвай да взимаш прибързани решения - например смяна на местоживеене, преместване в др жилище, изхвърляне на общи вещи или изобщо каквато и да е коренна промяна. Макар че аз не издържах и се преместих в др град, зарязах работа, апартамент и всичко останало, не бързай... под влияние на емоцията можех да захвърля неща, за които съм се борила мн преди това... по-мащабните отложи за по-късно, когато ще можеш да мислиш рационално.
Дай си време. Но го използвай, за да намериш спокойствието си, да се изясниш със себе си и да продължиш нататък. Успех Wink

« Последна редакция: Февруари 24, 2011, 12:20:51 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
диана
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #5 -: Февруари 24, 2011, 01:42:50 »

моите съболезнования поли,ох незнам какво да ти кажа.....ако кажа че те разбирам,ще излъжа -защото само който не го е преживял неможе да те разбере.и аз преди две години загубих близък човек и това нещо отключи всичките ми симптоми на пр.борих се много,е имаше и моменти в които се предавах,но с раждането на детенцето ми осъзнах много неща.дъщеричката ми е тази която ми дава сила и смисъл да живея.знам че сега в началото е много трудно ,но намери сили,стегни се и си гледай дечицата.сега и на тях им е много трудно загубили са единия си родител но имат теб и ти си тяхната закрила-за тях трябва да живееш и да продължиш напред.срещай се с приятели по често,излизай на въздух ,освободи съзнанието си от всичко и мисли че въпреки лошото което ти се е случило,живота продължава.незнам дали съм ти била полезна но знай че можеш да разчиташ на мен.ако искаш пиши ми на лични
Активен
polita77
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил Ел. поща
« Отговор #6 -: Февруари 25, 2011, 08:47:47 »

БЛАГОДАРЯ ВИ , НА ВСИЧКИ .НИЕ ДВАМАТА СМЕ ОТ ОБИКНОВЕНИ БЕДНИ СЕМЕЙСТВА , САМИ СИ СЪЗДАДАХМЕ ФИРМА ,СМНОГО ТРУД И МНОГО ЖЕРТВИ ,КОЯТО В МОМЕНТА Е ЕДНА ОТ НАЙ -ГОЛЕМИТЕ ЗА ДИСТРИБУЦИЯ НА ХЛЯБ, БРАШНА И ЗАКУСКИ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ. НА SKORPI ЩЕ КАЖА ,ЧЕ ЕДИНСТВЕНОТО НЕЩО КОЕТО МЕ ИЗТРЪГВА ОТ ЛОШИТЕ МИСЛИ Е РАБОТАТА. АЗ НОСЯ ОТГОВОРНОСТИ, ДОСТА ГОЛЕМИ . ИМАМЕ 6 ШОФьОРА , НА КОЙТО СЕМЕЙСТВАТА РАЗЧИТАТ НА ТАЗИ РАБОТА. ОТДЕЛНО ИМАМЕ ХР. МАГАЗИН В ЕДНО СЕЛО ДА ШУМЕН. С ДВЕ ДУМИ АЗ ПРОДЪЛЖАВАМ НЕГОВОТО ДЕЛО .ВЕДНАГА СЛЕД СМЪРТТА МУ КОНКУРЕНТНИ ФИРМИ СЕ ОПИТАХА ДА МЕ ИЗМЕСТЯТ ОТ ПАЗАРА, НО АЗ ДОСТАТЪЧНО ДОБРЕ СИ ЗНАМ РАБОТАТА , И ГИ ПОСТАВИХ НА МЯСТОТО ИМ.ЗАЕДНО РАБОТИХМЕ , И ЕДИН ДЕН ПРЕЗ ТЕЗИ 13 Г. НЕ СМЕ СЕ РАЗДЕЛЯ ЛИ . ВСИЧКО САМИ СМЕ ПОСТИГНАЛИ . АЗ РОДОМ СЪМ ОТ ГЕН.ТОШЕВО/МАЛЪК ГРАД ДО ДОБРИЧ/, А ТОЙ ОТ ПОПОВО. НО СЕ ЗАПОЗНАХМЕ В ШУМЕН , КЪДЕТО БЯХ СТУДЕНТКА И ТУК СЕ ОЖЕНИХМЕ. САМ САМИ БЕЗ ПОМОЩ ОТ БАБИ СМЕ СИ ИЗГЛЕДАЛИ ДЕЦАТА .ИМАМЕ ДВЕ МОМИЧЕНЦА .И ДВЕТЕ СЪС СИНИ ОЧИ И МНОГО КРАСИВИ , МАЛКАТА МИКАЕЛА Е ПЪЛНО КОПИЕ НА ТАТКО СИ. ДЕЦАТА МИ СЪЩО МНОГО СТРАДАТ , НЕ МОГАТ БЕЗ НЕГО.ТЕ ГО ОБОЖАВАХА . МРАЗЯ СЪДБАТА , МРАЗЯ ЖИВОТА , ИЗПИТВАМ ОГРОМНА ЗЛОБА КЪМ ТЯХ . ОЩЕ ВЕДНЪЖ БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ХУБАВИ ТЕ ДУМИ , ПОДЕЙСТВАХА МИ ДОБРЕ .РАДВАМ СЕ ЧЕ ИМА С КОГО ДА СПОДЕЛЧ
Активен
диана
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 87


Профил
« Отговор #7 -: Февруари 25, 2011, 01:20:36 »

поли,никой и нищо няма да замести съпруга ти и какво и да ти казваме  тук мъката ти няма да стане по малка,но аз виждам че ти си силна и борбена жена.така че горе главата-отдай се на работата и децата си и продалжавай делото започното заедно със съпруга ти.знай че той гледа там някъде отгоре и ще се гордее с тебе като вижда че не се предаваш и продължаваш да се бориш за биснеса ви и да си обичаш дечицата.живота наистина е много гаден и жесток но приеми това като едно изпитание което бог ти изпраща и знай че преминеш ли го идва и хубавото.от цялото си сърце ти желая много здраве търпение и кураж и много радост от двете ти слънчица.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #8 -: Февруари 25, 2011, 02:46:48 »

Polita, добре се справяш очевидно, само ето върху това
Цитат
МРАЗЯ СЪДБАТА , МРАЗЯ ЖИВОТА , ИЗПИТВАМ ОГРОМНА ЗЛОБА КЪМ ТЯХ .

ще трябва да поработиш по-нататък, защото омразата към живота е омраза към себе си, т. е. автоагресия, която ще се обръща срещу теб и няма да се чувстваш добре. Но всичко с времето си, ще се успокоиш, когато настъпи последният етап на скръб - приемането или примирението, а може би ще разбереш и защо се е случило и какво е трябвало да научиш - аз поне се научих да вярвам, че животът ни поднася уроците си - че не се раждаме, за да сме щастливи и да ни е кеф, а за да преживяваме чрез болката духовното си израстване, което на един др етап е по-ценно от физическото оцеляване - имам предвид в световете, което не познаваме. Но докато сме тук, съсредоточаваме се върху земния живот и това, което той ни предлага. Кураж  Kiss
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1