evropea.com - форум за паническо разстройство
Април 04, 2020, 01:26:28 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 6
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 6

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама


Спонсорирани връзки

Страници: 1 [2] 3 4 ... 7
  Изпечатай  
Автор Тема: Агорафобия (страх от излизане от вкъщи)  (Прочетена 17232 пъти)
tania123456
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил Ел. поща
« Отговор #15 -: Януари 12, 2011, 11:06:51 »

През месец май на 2009 започна да ми става лошо в автобуса за работа. Отидох на доктор и ми каза, че имам агарофобия. Тогава можех още да се возя на такси и да се разхождам. Дадоха ми болничен и ми казаха да се разхождам. Започна да ми става лошо както се разхождах. Затворих се вкъщи една година без да ходя никъде. Напуснах работа, финансите оправя мъжа ми и майками ми праща от чужбина. Много трудно се обяснява на семейството какво ти е и как се чустваш. Дойде пролетта всички излизаха на пейката пред блока, започнах да излизам и аз. Кога ми стане лошо беж у дома. Хората не са се срещали с такава чудо и неможеха да ме разберът. Казваха ми отпусни се бе човече. Всичко ще отшуми. Много ми помагаха да се смеем и да не ми обръщат много внимание. Аз клеках, ставах играех си с малките деца. Започнах макар и с много страх да ходя до края на блока, после зад блока и така до сега вече мога с много страх да ходя в кварталните магазини. Помогна ми една майка с малко дете и с количката всеки ден по крачка все по-далеч. Много трудно се описва какво чустваш, какво ти е. От една година не съм се качвала на кола. И мисля тези дни да започна, но не знам дали ще мога. Чета в този нет всичко което пише и се надъхвам, че ще се преборя и ще забравя. Аз съм на 39 г. Благодаря Ви че Ви има!!!
Активен
butterfly
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 64


Профил Ел. поща
« Отговор #16 -: Януари 12, 2011, 02:40:58 »

Здравей Таня !
А опитвала ли си консултация с психотерапевт ? да се опиташ да споделиш със специалист проблема си защото е имало момент в който се е отключил този страх от излизане но сам човек не е способен да достигне до тези аргументи! аз също изпитвам адски кризи като съм навън страх ме е от хората. За разлика от всички тук с агорафобия които не могат да остават сами аз пък имам страх от тях... доста странно нали ? Huh?
но се надявам с психотерапевта си да успея да се преборя ! успех с опита с кола ! стискам палци самият факт че имаш цел сама да го направиш вече ти дава крачка напред в справянето  Smiley
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #17 -: Януари 12, 2011, 03:25:08 »

Мен също ме дразни като има хора и не искам никой да ми помага, дори да ми е зле, а само да се скрия някъде, където да ми мине... Принципно вече мога да кажа, че съм наясно кое откъде идва, симптомите ми са разтълкувани, но не и премахнати... дори се поизостриха след осъзнаването им.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
butterfly
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 64


Профил Ел. поща
« Отговор #18 -: Януари 12, 2011, 03:29:55 »

продължаваш ли "лечение"?
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #19 -: Януари 12, 2011, 03:37:39 »

Ако под "лечение" разбираш психотерапия, в момента не, но са ми дадени насоки за самостоятелна работа. Паралелно с това ще търся и други начини, докато намеря този, който ще ми даде нужното спокойствие и мир в душата най-после, независимо какво се случва с тялото ми Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
butterfly
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 64


Профил Ел. поща
« Отговор #20 -: Януари 12, 2011, 03:42:45 »

аз все още правя начални стъпки в теряпията си но и аз се надявам скоро да разбера защо все съм болна и ми е лошо ... макар че стигнахме до някаде и дори с насока пак не знам какво да променя  Huh? Huh? лошо...
Активен
dani29
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 67


Профил Ел. поща
« Отговор #21 -: Януари 12, 2011, 04:58:48 »

здравейте и за много години на всички !!!!!!!Всичко което сте описали важи на 100% и за мен.Всичко което съм прочела или чула за ПР ПА Агорафобия  съм опитала но щом съм още тука резултата е ясен.Само при мисълта че се налага да излизам напрежението ме залива като лавина и когато  съм на входната врата от страх и ужас какво ще правя ми става  зле .Максимално съм ограничила излизанията си  дори до магазина не отивам а как искам и аз като всички да се разходя в МОЛ например ей така само да зяпам.На домашните вече им писна от моето състояние дори вчера след  поредната ПА съпругът ми е влизал в форум където прочел положителни отзиви за ривотрила и искаше да ме води на лекар и да го почвам.Много лек. съм пила но точно това не съм  и като чета какво пишете за него няма да го пия.От два дни съм се запалила по една ставна гимнастика на Норбеков - в друг форум прочетох  че е помогнала за премахване на световъртежа.  Ако имам положителни резултати ще пиша.БЛАГОДАРЯ на всички който сте най активни за интересните теми и разговори вие ми помагате в най -трудните моменти когато няма на кого да споделиш и ти идва да се пръснеш от самота и безизходица.Така че пишете ние ви четем с удоволствие и НАДЕЖДА  Wink Roll Eyes Smiley
Активен
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #22 -: Януари 12, 2011, 05:55:08 »

Мили приятели, аз също много се страхувах да излизам навън. Сега вече не ми прави впечатление, но преди беше ад и огромно напрежение предизвикваше в мен всяко излизане. Направо парализа!
Най-важното е да си отговорите на въпроса - от какво най-много ме е страх навън? Да бъда в магазин, да се возя в метро, да пътувам с такси, да използвам асансьор, да имам обществени изяви, да говоря пред публика, да изчаквам на опашка, да използвам ескалатори, да ходя на кино, да ходя на клуб, да стоя дълго време в ресторант... От този отговор започва разплитането на нещата. Обикновено той е свързан с мястото където за първи път човек е получил паническа атака. За мен това беше едно такси. И най-много се страхувах от таксита, градски транспорт, коли и т.н. Затова най-трудно преодолях този страх. Преди нова година споделих, че бях в един огромен хипермаркет, където се редих на опашка около час и даже не се сещах да си помисля - какво ще стане ако...Бях много щастлива и даже се разплаках, но преди ми беше трудно. Преодолях страховете /и още преодолявам някои, които нямат нищо общо с ПР/ като правех тренировки всеки ден. Много е изтощително, но когато нещо ми се опъваше, оставях го за утре и пак продължавах. Вече ми е навик, даже и в почивните дни да не ми се случва да има ден, в които да си стоя вкъщи. Стана ми като рефлекс. Обичам да се разхождам пеша по улиците, за да изпитвам наслада от свободата. Мили приятели, не стойте вкъщи, излизайте до входа на блока, ако трябва, но не стойте вкъщи!!!
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #23 -: Януари 12, 2011, 07:14:24 »

Цитат
Мили приятели, не стойте вкъщи, излизайте до входа на блока, ако трябва, но не стойте вкъщи!!!

delicacy, през последната година сутрин и вечер разхождах не едно, а две кучета. Излизах и сама, и с придружител. Обикалях магазините и изкупих всичко в тях, само и само да влизам в контакт с хората и да се задържам повече време там... сменях дори градовете, в които живея по няколко пъти, пътувах дори когато бях най-най-зле. Ходих на работа на пълен работен ден, и то работа, свързана с много публичност, отговорности и там, където много, много хора те зяпат. Хора, пред които не бива да се проваляш или да показваш несигурност. През лятото бях по 2 пъти на плаж, дори в най-голямата жега, когато всички изпоприпадваха. Милион пъти съм била на ръба да се откажа и да си тръгна, и съм оставала. Направих си няколко "почивки", през които бях на ресторант, обикалях гори, църкви, манастири и каквото се сетите, бутах се из най-оживените пазари, откъдето трудно става измъкването... И в най-страшните си моменти ставах и тръгвах. И какво се промени за този период, като ги правих тези неща? Стана ли по-лесно? Не. Същото си е. Всеки път. Докога ще трябва да си стискам палци, че ще се върна, тръгвайки за някъде? Колко още опита трябва да направя? Честно казано, ненавиждам този си начин на живот, но вече свикнах с него... почти не си спомням коя и каква бях преди това. Вероятно бих могла още днес или утре да тръгна по улиците по-далеч от района си, като всички останали (както много пъти се опитах), но не знам ще дочакам ли момента, когато го правя, да се чувствам нормално... хората отиват да се забавляват някъде, не да се мъчат. А на мен ми звучи толкова невероятно, че съм го можела преди... До съвсем скоро бях много сигурна, че ще успея, но не знам защо отново се чувствам в задънена улица... Знаете колко мн пъти съм ви давала кураж, но и аз не съм от камък, имам чувства, емоции... и то в изобилие. Не мога винаги да ви се показвам само силна, защото не съм.  Наистина се уморих през последната година да ми се повтаря колко съм силна - аз имах нужда да бъда слаба, но не проявих слабостта си. И затова тъпкано ми се върна - все някъде трябваше да избие, нали? Така че може би греша като искам да демонстрирам някакво величие и успех - може пък начинът да е точно в проявата на слабост... вие позволявате ли си да бъдете слаби? Да признаете провала си, да губите? Аз все още се опитвам. Да бъда себе си, дори и това, което съм, да не е това, което останалите искат или очакват...

Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #24 -: Януари 12, 2011, 10:37:02 »

Мила Скорпи, напълно те разбирам, не се очайвай, когато се почувстваш така. Позволи си да бъдеш слаба, това май е част от терапията. Аз по същия начин исках да бъда винаги силна, но спрях, сега си признавам слабостта и винаги моля за помощ, когато има кой да ми помогне, разбира се. Разплаквам се, когато някой ми помгне за нещо. Всъщност, откакто получих първата си ПА, станах много чувствителна и плача много често, хей така - за щяло и нещяло. Скорпи, тези дни и аз се чувствам напрегната и спя лошо, не заради ПР, просто преосмислям личния си живот Cheesy и ми е много трудно и съм доста неспокойна.
Скорпи, спомняш ли си точната ситуация, когато получи първата ПА?
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #25 -: Януари 12, 2011, 11:20:04 »

Цитат
Скорпи, тези дни и аз се чувствам напрегната и спя лошо, не заради ПР, просто преосмислям личния си живот  и ми е много трудно и съм доста неспокойна.

Ами така де, именно, то нали оттам тръгва цялата работа... все от личния живот. Ти да не мислиш, че на мен фобията ми е единственият проблем... отвсякъде съм я цъфнала и вързала, лошото е, че повечко страдам и по-малко действам, а така живея в миналото, не в настоящето, за бъдеще пък да не говорим... Някак си агорафобията ми смачква желанието за всичко останало и дори ако се захвана с него, не ме повлича, както преди... карам малко по инерция. Бях се събудила по едно време, но беше за кратко. На приливи и отливи. В моментите на "проблясъци", както ги наричам, ми се струва толкова глупаво да ме е страх от такива неща и тогава се усмихвам и си казвам: "Я, добре съм си", но после... всичко започва отначалооооо. И така една напред, две назад... Влизам и излизам от състоянието, така както се сменят деня и нощта. Ами то се изперква да си по цял ден сам... и нищо да ти няма, пак ще ти втръсне. Докато ходех напред-назад, и имах определен график, беше по-лесно някак и стегнато. Но след празниците си останах сама вкъщи и контактите ми са ограничени. И със съня е трудно напоследък, по едно време беше по-добре положението. Може би от многото местене се обърках къде съм, но вече цяла година съм така.

Цитат
Скорпи, спомняш ли си точната ситуация, когато получи първата ПА?

Аз нали съм странна птица, не съм сигурна имала ли съм ПА или не, камо ли да помня първата... спомням си, че първата наченка на агорафобия ми се появи при един здравословен проблем, но тогава още не можех да усетя, защото така или иначе бях на легло и не излизах - по-скоро при възстановяването започна да се появява и страх, защото раздвижването стана мн трудно и не можех да пазя равновесие. Дотогава бях човек като всички останали, много излизах, даже рядко и за малко се прибирах, навън ми беше мн по-добре, отколкото вкъщи. Обичах си колегите, приятелите... Сега ако нямаше Интернет, не знам какво щях да правя. Преди това да ми се случи, и през ум не ми е минавало не само че може да имам ПР, ами каквото и да било - като цяло съвсем не съм разбирала болните хора. Просто не съм знаела какво е. Сега, ако чуя, че на някой му е прилошало, го чувствам едва ли е като брат Grin А ако има и ПР, направо ми става любимец Grin Grin Grin
Ако е с ПР и излиза, се превръща в истински ГЕРОЙ!!!! Cheesy




 
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
reni1506
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 162


Профил Ел. поща
« Отговор #26 -: Януари 12, 2011, 11:42:36 »

"Сега, ако чуя, че на някой му е прилошало, го чувствам едва ли е като брат "

 Grin Grin Grin Ох и аз съм така....всички болни и тъжни са мои хора.
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #27 -: Януари 13, 2011, 09:35:07 »

Скорпи,никой няма да те упрекне затова ,че прояваваш слабост! Хайде стига сме се правили на мъже ,че затова сме на това дередже.Пишеш ,че си свикнала с това си състояние да стоиш в къщи! Голяма грешка ...! Достатъчно стоя ,време е да свикнеш да стоиш и на вън дори и в моменти на слабост.Не се отказвай и не се примирявай в никакъв случай!
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #28 -: Януари 13, 2011, 03:23:15 »

Мари, това "свикване" не е толкова примирение, че така ще бъде, а по-скоро някакъв навик, който вече си го имам - вреден навик, ама нали знаеш вредните навици каква борба пада, докато ги отстраниш... и замениш с нови, полезни... Аз като си поставя някакви условия, при тях излизам почти без притеснения, но идеята ми е да отпаднат с времето, за да мога да водя нормален живот, без такова яко премисляне кое как нон стоп...
Ще успея аз, ама не и без да си разраня краката, ходейки по трънливия път...
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #29 -: Януари 13, 2011, 03:58:44 »


Цитат
Аз нали съм странна птица, не съм сигурна имала ли съм ПА или не, камо ли да помня първата... спомням си, че първата наченка на агорафобия ми се появи при един здравословен проблем, но тогава още не можех да усетя, защото така или иначе бях на легло и не излизах - по-скоро при възстановяването започна да се появява и страх, защото раздвижването стана мн трудно и не можех да пазя равновесие.

Скорпи, мисля си, че когато си получила този вестибуларен проблем и изключително неприятното виене на свят и усещане за загуба на съзнание, е предизвикал силния страх в теб и той е предизвикал първата ти проява на ПА. Сега именно от това се страхуваш , когато си навън, ти си в постоянно очакване ,че можеш да получиш пак този вестибуларен проблем. Така си мисля, като чета написаното от теб. При теб няма конкретен обект на страх, а конкретна ситуация - ситацията да не получиш отново това вестибуларно нарушение.Затова те е страх да бъдеш навън, въпреки че навън се чувстваш много добре и си много социална.
Активен
Страници: 1 [2] 3 4 ... 7
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1