Непрестанен страх от смъртта

[JDS89]

Здравейте, не съм от редовните форумци тук, но съм в сайта (да си призная) почти всекидневно.На 22 години съм и имам паническо разстройство повече от 3 години (след автомобилен инцидент). Въпреки неприятните панически атаки не съм го лекувала никога с медикаменти, понеже реших да се справя сама с този ад.
Сега ако в мен се надига паническа атака просто я възпирам с много усилия, повечето пъти се получава. Понякога избухвам в неконтролирам смях/плач докато усещанията са в своята кулминация (при мен "симптомите" са чувство на задавяне, изтръпване на цялото тяло, стягане на езика (страх ме е, че ще си глътна езика и ще се задуша), задух, мисълта че съм луда, деперсонализация). Но дори и с тези неща налице, в един момент те отминават. Дори в момента докато пиша в мен отминава една нелека паническа атака - само допреди 20 минути бях сигурна, че този път ще го глътна този мой проклет език и ще ме намерят мъртва у дома. 
Дотук добре... справям се някак. Друг ми е обаче ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ. Изпитвам огромен страх от смъртта. Да, всички знаем, че не сме вечни. И аз го знаех, приемах го или по-скоро не мислех за това, а си живеех живота. А сега същият този живот, който ИМАМ, преминава в криене у дома... 
Това ме съсипва, искам да спра да мисля за смъртта, тя така или иначе ще дойде, поне да си изживея пълноценно живота.
Отказах се от студентстването си (често пъти бягах от лекции, защото тълпата ме задушаваше, исках да уча сама, но отивайки на изпит се сещате, че тази същата тълпа отново беше там), в момента не мога да си намеря работа, но да речем, че това е малък кахър.
Искам да върна амбицията в себе си. Сега, когато си наумя да направя нещо веднага в мен се надига въпроса "Има ли смисъл?"...
Приятелят ми ме прегръща и аз не се страхувам, че ще отиде при друга, а че може би утре ще е мъртъв поради някаква причина.
Приготвям се за излизане с приятели и си мисля дали да излизам, дали нещо няма да ми се случи.
Тези натрапливи мисли за смъртта не ме оставят намира...
Ако някой има същият проблем, много бих искала да го обсъдим...


P.S. По принцип правя всичко възможно да гледам оптимистично на нещата, постоянно мечтая за най-доброто. 

[hpjon]

Здравей!

Проблемът, който описваш до голяма степен се припокрива с терзания, които и аз имах в миналото. Разликата е, че при мен не бе провокирано от инцидент, а от... кой знае от какво - с времето капка по капка.

Хубавата новина, която имам за теб е, че това състояние е напълно преодолимо. Аз успях да се преборя със страха от смъртта и с още няколко други страхове и въобще като цяло с т.нар. ПР.
Не мисля обаче, че в момента имаш полезен ход да се справиш сама. Т.е. в крайна сметка ти така или иначе ще се справиш сама, но ти е необходимо малко помощ.
Тази помощ се нарича психотерапия. Щом като споделяш, че четеш форума редовно вероятно си прочела, че психотерапията е най-сигурния начин да се справиш с изброените от теб проблеми.

Позволявам си да те насоча директно към решение, което да вземеш, тъй като другия вариант с обсъждането на страховете и споделянето на техните вариации е крайно неплодотворен.

Междувременно можеш и да се замислиш за нещо друго.
Намери няколко снимки от времето, когато си била на около 2, 5, 9, 12, 15, 20 години... не знам на колко си, но предполагаемо си между 20 и 30 (ако си на повече включваш и по-късни снимки).
Разгледай се добре. Когато отново те хване страх да не умреш, извади ги, поогледай ги още по-добре.
Къде мислиш са хората, които са снимани? Онова човече на 5 можем ли да го видим днес някъде?
Не!
Ти си умирала много пъти.
Но продължаваш да живееш, нали?
Схващаш ли?
Ще умреш още много пъти, но все така ще продължаваш да си жива
Защо да те е страх?

[ddiddi]

JDS89, здравей! Този страх, който описваш ми е до болка познат. И аз бях така, когато ПР ме беше връхлетяло с пълна сила. Това е типичен симптом, на ПР. Но се лекува. Това, което мога да ти препоръчам е въобще да не гледаш новини, където има всеки ден лоши неща, да спреш да гледаш филми на ужасите или подобни натоварващи. Гледай комедии. Въобще изолирай се от всичко лошо и негативно и обръщай внимание само на хубавите неща в живота. Излизай си на разходки с приятели и имай вярата, че този страх няма да се оправдае, че той е нереален. Но не се затваряй в себе си и сама. Аз така се преборих, с много усилия. Знам, че не е никак лесно, но просто трябва време, с времето полагайки усилия ден след ден ще се справиш.
И щом неуспяваш сама, потърси помощ. Отиди при психиатър- психотерапевт. Успех!

[JDS89]

Добре, ще се възползвам от съвета и ще си потърся психотерапевт.

P.S. На 22 съм, но няма и значение де )

[JDS89]

Здравейте, пиша 2 години по-късно. Вече съм на 24 години, ПР продължава да е с мен, но рядко ме плаши истински. Е, случва се да изгубя контрол, но в сравнение с преди нещата са къде-къде по-леки. 
Признавам си, че все още не съм потърсила психолог, а причината за това е липсата на средства  . Но съм си обещала при първа възможност да потърся специалист.
Успех на всички. Имаме само един живот, трябва да се хванем в ръце и да изживеем мечтите си 

[Dimcho]

JDS89 ,здравей! Поздравления, че си се научила да се справяш с ПА! Би ли разказала малко по-подробно как стана това?

[temple One]

Точно от този страх тръгнаха атаките ми. Това си е победа, че си го преодоляла. И аз успях. За около 2-3 години, но мина. Все по-нормален взех да ставам. Понякога ги усещам да се връщат, но са все по-слаби. Така на периоди е. Всеки следващ все по-бързо изчезват. Ако си правиш често психична почивка, няма и да се сещаш за тях.

[delicacy]

Ако човек се сблъска с някакъв инцидент, когато осъзнава, че може да умре в този момент, това усещане се запаметява и е в началото на всяка паническа атака. Усещането е за нетърпимост, предел, незабавно махане от ситуация, невъзможност да останеш на едно място. Именно от тук тръгва и страха от смърта. Затова всяка атака преповтаря това изживяване на предел.

[welinski55]

и какво  трябва  да  се  напррави  като  те  сграбчи  атаката  и  ривотрила  не  помага     ако  някой  знае   моля  да  ми  каже  и  още  нещо   влияе ли  дълговременното  вземане  на ривотрил  на  продължителността  на  живот  скапан  но  все  пак  щото  аз  го пия  от  10  години  и  за  спиране  и дума  не  може  да  ставаа   съм  на  54

[sladkymeche]

Здравейте и от мен,нова съм във форума,но това продължава от 5 години.Пих в началото серопрам и ривотрил в продължение на 2 години и след това забременях.Спрях хапчетата внезапно.Не получих синдром на отнемането.Днес 3 години по-късно рецидива ми се връща с пълна сила.Сега вдигам кръвно само като помисля че може да имам.И го вдигам от порядъка на 150/100.Замаяна ми е главата,нямам желание за нищо,изтръпва ми цялото тяло,губя апетит,боли ме от ляво сърцето.Втълпих си,че просто имам няколко дни живот.Обръщам голямо внимание на детето си,направо го обсебвам за да може да ме помни когато умра.Представям си как ме пускат в гроба с ковчега,как всички плачат.Как детенцето ми ще пита "Къде е мама".Незнам...Сега пия ривотрил три пъти по четвъртинка и лароксин сутрин по едно.За кръвното пия корвитол сутрин и вечер по половинка.Пия ги вече втори ден а никаква полза няма.Пишете ми на вас така ли ви се случва.Някой има ли като моите симптоми.Не искам да остана сама в нас,защото ще умра и това е. Помогнете ми

[Little Овненце]

Ето и мен пак след толкова време. Няма да описвам какво се лсучва с мен, защото sladkymeche вече го е описала много добре. Само, че аз се лекувах с Ципралекс без успокоителни. Сега ,когато всичко се завърна отново със страшна сила, започнах да взимам и успокоителни. Физическият дискомфорт  ,който сега усещам е нищо в сравнение с това,което е било предните пъти. Може и да си въобразявам,на страха очите са големи. Но всеки ден съм на ръба на пропастта и всеки ден кризитите ме връхлитат една след друга,коя от коя по тежка и страшна.
Искам само да кажа на sladkymeche ,че бих се посъветвала все пак със специалист за тези хапчета за кръвно. Когато при мен се завърнаха нещата, моето измерено кръвно беше 170 на 90 и пулс 120. Точно след 10-тата минута в лекарския кабинет всичко си влезе в норма. Докторът ми каза,че си е чиста нерван криза това и ме посъветва за взимам леки успокителни. Иначе и аз като теб не искам да съм сама ,защото смятам,че ще умра. Не че като имам някой не може да се случи,но това е симптома на ПА. Моята глава ме стягаше отзад,и си мисля,че получавам мозъчен удар. Слес като започнах приема на АД отново, това отшумя,но кризите не са намалели все още. Изтръпва ми чак лицето,крайниците,заливат ме студени вълни,все едно тялото ми се охлажда и аз се наблюдавам чак и си мисля,ето сега умирам и за това изстивам. Мисълта е ужасяващо плашеща.
Направих грешка първият път,че започнах терапия. Моят психиатър видя,че се повлиявам добре от лекарствата и кво ли си каза,ще и мине сега и айде. Да обаче всеки е различен и аз мисля,че той е трябвало да предвиди подобна ситуация.Но както и да е.
Никога не е късно.
Та на теб мила sladkymeche ще ти кажа да се обърнеш към специалист и да си направиш една психотерапия.