СТРАХ.......

[дидо]

Въпреки че от 10 години имам диагноза ПР несъм сигурен че е това..или по скоро не е само това,отварям нова тема с надеждата да разбера дали има някой друг като мен...чета за вашите състояния и пристъпи но все си мисля че при мен е друго..............понякога изпитвам такъв БРУТАЛЕН СТРАХ ей хора ужасно е тръгва като някаква вълна в мен и имам чуството че ще се пръсна понякога ми се случва посред нощ и тогава е още по зле....немога да опиша добре какво чуствам но е страшно за мен ....виене на свят и сърцебиене вече ми се струват толкова незначителни(знам че не е така)СТРАХ че умирам и че губя разсъдака си и нищо немога да направя

[Vuicho Ceco]

Гледай сега, въпреки,че не съм официално диагностициран, според това, което сам съм разбрал и аз имам ПР, но от скоро. Случвало ми се е точно това, което ти казваш, даже съм се завивал през глава и съм треперел на лист. Ама страх, та страх. А професията ми е свързана с доста неприятни ситуации понякога. Там не съм имал никога криза с изключение на веднъж, бе доста силна. Изведнъж всички с стаята ми се сториха връждебни, бях седнал на едно канапе, в акъла ми започна да прониква някакъв студ, после през цялото ми тяло. Потъвах някъде. Бях сигурен, че съм до там. А и никога преди това не ми се бе случвало. Ужасът беше неописуем. Взех си 15 дни отпуск от страх, че пак ще стане така, но всичко си беше ок. И вече след това кризите зачестиха, но се опитвам да ги контролирам с воля. Антидепресантите като се започнат - спиране няма. А и биричка няма, а аз я обичам много. Забелязал съм също, че когато съм пийнал 4-5 бирички - кризи няма. Може и това да ти помогне - пробвай...Дано съм ти бил полезен.

[butterfly]

Гледай сега, въпреки,че не съм официално диагностициран, според това, което сам съм разбрал и аз имам ПР, но от скоро. Случвало ми се е точно това, което ти казваш, даже съм се завивал през глава и съм треперел на лист. Ама страх, та страх. А професията ми е свързана с доста неприятни ситуации понякога. Там не съм имал никога криза с изключение на веднъж, бе доста силна. Изведнъж всички с стаята ми се сториха връждебни, бях седнал на едно канапе, в акъла ми започна да прониква някакъв студ, после през цялото ми тяло. Потъвах някъде. Бях сигурен, че съм до там. А и никога преди това не ми се бе случвало. Ужасът беше неописуем. Взех си 15 дни отпуск от страх, че пак ще стане така, но всичко си беше ок. И вече след това кризите зачестиха, но се опитвам да ги контролирам с воля. Антидепресантите като се започнат - спиране няма. А и биричка няма, а аз я обичам много. Забелязал съм също, че когато съм пийнал 4-5 бирички - кризи няма. Може и това да ти помогне - пробвай...Дано съм ти бил полезен.

Вуйчо Цецо ами който не може да пие биричка или алкохол

[skorpi]

Аз мисля, че нямам ПР и "диагнозата" принципно съм си я поставяла сама и така съм отивала при психиатър - с готов отговор какво ми е, че даже и с идеи за "лечение". Повечето, ако не и всички специалисти, при които отидох, ми казваха, че не съм типичен случай на ПР, тъй като нямам обичайните симптоми и поведение на човек с паническо разстройство, а съм изолиран случай на агорафобия (което се води рядкост), без ПА, страх да съм сама, от полудяване, умиране, сърдечен пристъп и каквото там изпитват останалите хора с ПР. Дори и сред различните съм различна.  Наричали са ме "необикновен пациент", каквото и да означава това. В крайна сметка за мен вече не е от съществено значение как ще нарека състоянието си, по-важното е как да се измъкна от него. Така че съветвам и вас да не задълбавате толкова в терминологията и да се съсредоточите върху справянето с проблема, независимо от неговото име. 
Колкото до хората, които са на лекарства, според мен те бавят и отлагат преодоляването му, като едновременно с това страничните действия на хапчетата им пречат да разберат докъде са стигнали, кое е симптом и кое следствие на "лечението" и така се въртят в омагьосан кръг - питали ли сте се дали не сте отдавна излекувани, но не го знаете, защото медикаментите ви пречат да видите нещата "на чисто"?

[Student_21]

Страхът е един от основните симптоми на ПР, особено когато е внезапен. Просто не се бори срещу него, а го приеми. Така ще се редуцира.

[butterfly]

Аз мисля, че нямам ПР и "диагнозата" принципно съм си я поставяла сама и така съм отивала при психиатър - с готов отговор какво ми е, че даже и с идеи за "лечение". Повечето, ако не и всички специалисти, при които отидох, ми казваха, че не съм типичен случай на ПР, тъй като нямам обичайните симптоми и поведение на човек с паническо разстройство, а съм изолиран случай на агорафобия (което се води рядкост), без ПА, страх да съм сама, от полудяване, умиране, сърдечен пристъп и каквото там изпитват останалите хора с ПР. Дори и сред различните съм различна.  Наричали са ме "необикновен пациент", каквото и да означава това. В крайна сметка за мен вече не е от съществено значение как ще нарека състоянието си, по-важното е как да се измъкна от него. Така че съветвам и вас да не задълбавате толкова в терминологията и да се съсредоточите върху справянето с проблема, независимо от неговото име. 
Колкото до хората, които са на лекарства, според мен те бавят и отлагат преодоляването му, като едновременно с това страничните действия на хапчетата им пречат да разберат докъде са стигнали, кое е симптом и кое следствие на "лечението" и така се въртят в омагьосан кръг - питали ли сте се дали не сте отдавна излекувани, но не го знаете, защото медикаментите ви пречат да видите нещата "на чисто"?

Скорпи миличка не си обективна в преценката си.. всеки човек и всяка психика е различна.аз ходя на психолог а отскоро имам агорафобия страх от смъртта.. преживявам тежка раздяла с бившият си мъж.. смяна на апартамент липса на работа и така всекидневно постоянно получавам кризи..Психолога ми каза че нещата не са добре защото не я посещавам редовно и ще ми назначи среща с психиатър от психиатрия Варна към някакъв психиатричен санаториум ... ужасена съм от новината ...   питах луда ли съм и тя каза НЕ просто има нужда от медикаменти и ще бъда под наблюдение.. понякога се налага ..

[didi]

Ако някой ви каже,че не го е страх от онази с косата.....е той според мен е"откачалката"  на всеки би му се изправил косъма при мисълта,че идва за него .Просто при нас всичките симптоми които усещаме :сърцебиене световъртеж,причерняване, стягане в сърдечната област,главоболие,задух....са толкова реални,че няма как да не те надуе шубе.Ето това е психосоматиката,всичко е в главите ни.Лекарството е препрограмиране и позитивно мислене. :)Знам,че не откривам тепърва топлата вода и не ви казвам нищо ново,но това е изхода от нашето състояние. :)Казват,че на Коледа стават чудеса и желанията се сбъдват...е аз пожелавам от сърце на всички ви успешно и бързо излизане от този лабиринт.Честит празник!

[simeon]

zna4i skorpi i az sam tka nito imam vezdeshushtite opredeli simtomi za PR  i nito PA i az mn se praniram s moite si strahove da ne pukna ot znaeti obiknovennite ne6ta ot koito se srahuvame ... neznam s tezi sranni bolki preska4aniq i stqganiq na curceto i gurdite da li naistina mi e ot tova .. no kakvo to i da e e golqm ujas za mene ve4 ne sam si sa6tiq s postoqnen strah :X no trqbva qvno ako ne se umira ot tva da se opitam sam da si pomogna :X:X 

[skorpi]

Много съм си обективна в преценката даже, и тя тази преценка не е само моя, а на специалистите, при които ходих - не са един-двама И аз обикалях и се мъчих, докато не попаднах на подходящия, който за сравнително кратко време работи целенасочено по зададеното от мен желание да видим за какво точно става въпрос в моя случай и с негова помощ излязох "на светло", така да се каже, като спрях да си задавам много въпроси, просто получих отговорите на това, което ме интересуваше. По никакъв начин лекарства не биха могли да ми помогнат за това, напротив, само биха попречили и замаскирали нещата.
Към момента нямам никакви физически симптоми, свързани с агорафобия или страхове, валидола почти го забравих. Разхлопва ми се сърцето от приятно вълнение или ако някой ме ядоса
Остана ми по-скоро един навик да се страхувам и да избягвам определени места, все пак отдавна си подредих ежедневието в услуга на страха...
Кое как ще наречете е без всякакво значение, защото веднъж преведете ли си симптомите, те спират да звучат като "ПР" или еди каква си фобия или разстройство. Боравите с друга терминология, знаете какво означават те конкретно за вас,по-малко се обвинявате, че ги имате, разбирате и по какъв точно начин ви помагат и от какво ви пазят. Накратко, гледате на тях вече от др ъгъл, дори и да продължите да ги имате. Знаете към какво да насочите усилията си и в общи линии остава да го направите
Не знам за какъв страх от смъртта говорите, но на мен дори и когато ми прилошава или ми е прилошавало, никога не съм си мислила, че умирам. Като ми се вие свят, ми се вие свят, като ми причернява, съм свалила кръвното и т. н. Няма какво да си мисля всеки път, че е краят на света.
Вижте, всеки сам си решава как да действа, но личното ми мнение е, че ПР не е работа за психиатри и клиники. Още повече ме изненадва това да е препоръчвано от психолог, те обикновено правят всичко възможно да избегнат подобни крайни мерки... но вие си знаете.
Аз искам да попитам някой ходил ли е на Кръстова гора или познавате ли хора, които са ходили и са имали ефект, независимо за какво са били там? Ето това е нещо, което не съм опитвала...

[Mari]

Skorpi,както на теб ти е непознат страха от смъртта ,така на някой хора им е непозната агорафобията.В първия случай си в напрежение нон стоп ,а във втория се затваряш в къщи и там се чувстваш спокоен и защитен.
Сега за Кръстова гора! Тази година щях да ходя с една позната която имаше здравословни проблеми ,но така и не отидохме. Тя се отказа в последния момент.Гледах предаването "Горещо",там доста хора споделиха ,че са получили подобрение.И догодина живот и здраве се каня да отида. ;)Но и на мен ще ми е интересно ако има хора от форума които са ходили да споделят дали са получили подобрение и са казали сбогом на ПР.

[skorpi]

Skorpi,както на теб ти е непознат страха от смъртта ,така на някой хора им е непозната агорафобията.В първия случай си в напрежение нон стоп ,а във втория се затваряш в къщи и там се чувстваш спокоен и защитен.

Разбирам. Това ми мнение беше по повод дискусията имаме ли ПР или не, та аз заключих, че имам агорафобия, тъй като нямам характерните за ПР симптоми. А съответно при другите явно е обратното

Относно Кръстова гора, аз доста се замислих дали да не отида като се постопли - ще се радвам, ако има и други желаещи да се присъединят
Има време до пролетта, лятото - помислете си И ако някой вече е ходил, нека наистина сподели имало ли е ефект и какъв. Благодаря!

[butterfly]

Много съм си обективна в преценката даже...
Мислиш ли че щом посещавам психотерапевт и то един от най-добрите в страната и ми е препоръчал консултация с психиатър греши или не знае какво прави   Медикаменти се изписват за да притъпят усещането на симтомите за да може по леко да се работи в процеса на работа..Макар 4е аз с много неща не съм наясно..ти казваш 4е сама си си поставила диагноза ПР- паническо разтройство ? как успя  казваш 4е те е страх от смъртта 4е имаш типи4ните симтоми на ПА после казваш 4е никога като ти е зле не си мислиш 4е умираш ... и още многооо противоре4ия .. в разли4ните теми.. не те виня просто констатирам НЯМЯ как да твърдиш 4е медикаменти не трябва да се приемат особено след като съм уточнила по какъв начин се е стигнало до там и тук всички мнения са субективни освен ако няма специалисти !

[skorpi]

butterfly, да, напълно е възможно психотерапевт и от най-добрите в страната да греши, няма да е първия случай. Може и да е прав конкретно за теб, а какво ще направиш си зависи от теб.
Колкото до ПР, казах, че си я "поставих" диагнозата сама преди да съм отишла на специалист още, тъй като по стечение на обстоятелствата бях информирана за този проблем отпреди и съм се сблъсквала с хора с ПР, което тогава се наричаше "страхова невроза". Та по оплакванията ми предположих, че ми има това. Те принципно го потвърдиха специалистите - психолози и психиатри, защото и при двата вида специалисти съм ходила, но ми казаха, че не съм типичен случай на ПР, тъй като водещата при мен е агорафобията, която доста рядко се среща изолирана. За смъртта казах, че ме е страх колкото всеки друг човек, е може би малко повече, имайки предвид, че на утрешната дата преди година погребах любимия си мъж. Ако някой може да преживее подобно нещо, без да му се разклати психиката, да му се подкосяват краката и да му се разхлопва сърцето, евала - аз не съм от камък... и се сринах рязко и отведнъж. Беше голям удар! Но за разлика от останалите с ПР не получавам атаки, не мисля, че получавам удар, нито че умирам, нито нещо др. Не виждам къде си видяла противоречие? За лекарствата попитай тези, които от по 15-16 години ги пият дали са им помогнали и как точно, какви странични действия са получили и как се спират просто за да знаеш с какво се захващаш, аз там съм пас.
Относно това дали съм специалист или не, принципно имам право да работя с хора с подобни на нашия проблем, ако пожелая, но не и да им изписвам лекарства, тъй като това правят само лекарите.  

П. С. Подобен на моя случай с агорафобията има тук и той е на Student21 -мн пъти сме коментирали, че нещата ни са долу-горе аналогични. Абе, Student, вземи си кажи за тебе, за да стане по-ясно кое ни е различното от останалите с ПР?!!!

[Mari]

Skorpi, на Кръстова гора се ходи на Кръстовден 13 срещу 14 септември.Е,не че не можеш да отидеш и през пролетта. Но казват ,че тогава е добре да се отиде. Имам една книга "Лековити места и чудотворни икони в България" и ако питаш мен искам да ги посетя всичките . . Надявам се някой ден да стане.

[skorpi]

Благодаря. Значи ако продължим с метафората за врабчетата, пилците ще се броят наесен