СТРАХ.......

[delicacy]

Скорпи, аз бях развила агорафобия, вследствие на деперсонализацията. Накратко, агорафобията е страх да не попаднеш в ситуация, от която да не можеш да се измъкнеш веднага. Аз все се оглеждах и внимавах да не попадам на такива места, но после разбрах, че мога да я преодолея само ако попадам в подобни места. Беше ме страх да пътувам с таксита, обаче си направих подобна терапия - в продължение на няколко месеца през определен период от време пътувах с такси, изпитвах силен страх, но лека полека нещата минаха под контрол. Мога да призная, че онзи ден пътувах с такси и бях забравила дори да си задам въпроса - ами, ако сега започне...Представяте ли си, дори аз се изненадах! А, вярвайте ми преди го правех често. Така че, аз имах агорафобия, причинена ми от деперсонализацията. А пък деперсонализацията беше резултат от силен стрес.

[Student_21]

- в продължение на няколко месеца през определен период от време пътувах с такси, изпитвах силен страх, но лека полека нещата минаха под контрол.

delicacy, как точно нещата минаха под контрол? Какво правеше със силния страх и симптомите, когато те се появят в таксито?

[delicacy]

Student_21, първото нещо, което смятам, че ми помогна, е че схванах последователността на симптомите, както и кой симптом, кога е възможно да се появи. Не се притеснявайте, ако ви се струва, че е трудно, това е моя метод, при вас може да подейства нещо друго. Но какво имам пред вид. Например, знам, че когато ми е нервно и не мога да задържа вниманието си на едно място, е напълно възможно да ми се появят симптоми, ако съм в среда където не мога да се измъкна веднага, това са таксита, хипермаркети, градски транспорт /метрото е най провокативно/. И  така, лека-полека осъзнах последователността на симптомите и не се боях толкова много от тях. Още нещо много важно, изчетох доста литература по въпроса, едно момиче Радостина,тук от форума също ми помогна много, помогнаха ми и други момичета, на които съм много благодарна за обмяна на информация, те знаят кои са няма да ми се сърдят, че не ги споменавам по именно ! С една дума опознах ПР и ПА из основи/ сигурно има още какво да се научава . Искам да допълня нещо друго. Когато бях в тежките периоди, взимах транквилант, за да мога да излизам, той ми беше като патерица. След което бавно се научих и без лекарства.Днес, например, приятели, пазарувах в една огромна верига хипермаркети, беше претъпкано от хора - на касите се чакаше около час. Аз, заедно с пълната количка продукти, стояхме чинно, без абсолютно никакъв симптом и без никакво лекарство! Вярвайте ми, никакъв симптом!А такива тълпи хора рядко се вижда, в центъра ,на които, заградена и без възможност за изход, си стоя мирно, идваше ми да се разплача от радост.Преди година нямаше да повярвам, че това е възможно. Изчаках си реда, след което  си взех такси, пак без никакъв симптом, и ето ме тук.  И други хора са ми казвали ,че разгадаването на последователността на симптомите им е помогнало да се справят с тях или по-точно със страха. Друг основен жокер за нашето състояние е да се чете максимално и да се научи максимално за ПР. Въпреки че някои лекари твърдят обратно, но аз си мисля, че ако не чета, нямаше да знам какво се случва с мен и щях да се плаша още повече. Овладяване на симптомите при мен стана като осъзнах, кой симптом след кой се явява. Ще ви дам пример. Стоя на опашка, казвам си, ето сега ако ми прилошее няма откъде да изляза на въздух, напрягам се максимално, за да изгоня мисълта, след което ми се появява деперсонализацията и след нея приливите на страх. Като разбрах последователността /във сайта също четох доста по въпроса/, сега и да си кажа, ето може да ми стане лошо,  и няма как да избягам,  вече не се напрягам, превърна се в условен рефлекс. Опитайте и вие, знаете за какво говоря, онова напрежение в главата, което имаме докато стискаме зъби да не отпушим страха.Не се напрягайте в този момент, прекарах няколко месеца, докато тренирах това напрягане и отпускане, и сега когато ми се случи, автоматично отпускам напрежението.
Сега ще ме попитате вероятно какво е психологическото значение на страха? Страхът е да не се изложа пред хората и да не успея да се представя по най-перфектния начин,  като покажа слабост. А, нали говорихме вече, че така искам да спечеля вечната любов на родителите/защото съм усетила на подсъзнателно равнище, че те не обичат ревливи и слаби деца / Та, затова гледам да съм силна /но да ви призная, вече не отдавам такова значение, как ще ме възприемат хората, аз съм си такава, каквато съм си.
Много изписах, има още какво да се каже, но ако ви залея с информация едва ли ще правилно, все пак човек асимилира важните нещата по-бавничко, поне при мен е така. Честита Нова 2011 на всички приятели от форума!

[skorpi]

Само delicacy ме бие по дълги постове тук
Значи ние с теб от самото начало досега се движим в един и същ ритъм, така като гледам. По абсолютно същия начин протече и моето пазаруване онзи ден, толкова се изненадах, имах чувството, че съм свалила тонове цимент от гърба си, появи ми се мисълта, че може да ми стане лошо, обаче точно до там го пресичам на ниво мисъл. Не прераства в паника и деперсонализация. Ако ми става лошо, не е от страх. Разбира се, не броя ситуациите, в които на всеки може да му се разтрепери всичко, като например вчерашното ми посещение на гробищата, ама не съм от камък все пак. Може би контролът се състои именно в това да пуснеш контрола, колкото и парадоксално да звучи. В мои "патерици" се превърнаха околните предмети - столове, гишета, места, на които мога да се подпра, да легна, седна - като видя, че ги има, минава. Истината е, че ако тяхното присъствие (на предметите за успокоение, тип домашна среда) не помага, значи ми е станало лошо по съвсем друга причина. Но тогава и вкъщи ще ми е зле, където и да съм, защото прилошаването не ми е от страх. Не съм сигурна кое точно ми помогна най-много да прогоня най-натрапливите физически симптоми и да снижа нивото на тревожност, но съм съгласна, че осъзнаването на някои неща помага, виждаш всичко в друга светлина. А да погледнеш на случващото се с други очи е доста голяма част от справянето според мен. Спираш да се обвиняваш и знаеш защо е така, приемаш го, а точно като се научиш да го приемаш, спираш да му се съпротивляваш и то те навестява от време на време, но като "види", че не може да те плаши както преди, си заминава
В началото на рецидива си допуснах и една много съществена грешка - придадох изключително голямо значение на състоянието си, като така многократно задълбах в него. Под това имам предвид твърде голямата си амбиция на всяка цена и по най-бързия начин да се измъкна от него, което влошаваше нещата, а оттам и паниката, че ще изгубя всичко, което ми е останало. Между другото, накрая наистина го загубих, но поне спрях да се тревожа за това.   Преди едва ли не мислих, че всяка свободна минута трябва да ми е посветена на ПР и накрая само то ми остана в живота. И като не ми дойде акъла навреме, се наложи отново всичко да построявам, за да не остана просто една самотна психарка. Сега фобията я има, дотолкова, доколкото не се чувствам свободна да отида където си поискам и се съобразявам все още, правя си планове къде и как да стане най-"безопасно", макар и не както преди, но не съм и напълно свободна... обаче и да ми призлее, не ми е само това пък в крайна сметка, не го поставям на първо място и край, друго да нямам. Опитвам се да имам ежедневие на човек, който НЯМА агорафобия и ще продължавам с опитите, докато не се превърне в истина
За да не звучи така общо и теоритично, ще дам прост пример: да речем, че съм в банята и се къпя и изведнъж почва да ми се върти мисълта: "Ами ако ми прилошее, ако се плъзна, ако ми падне кръвното, ако.. ако.... акооооооооо" и после си казвам: "Ако Левски беше жив, а Ботев беше с каска... нямам ли си друга работа, и нещо по-приятно за мислене... я да си избера сега за кое гадже ще си мисля"... става ми смешно и минава:) Отвличам си вниманието и се получава.  

Може в други случаи признаването на проблема да е първата крачка към преодоляването му, но що се отнася до ПР, смятам че "излекуването" настъпва точно когато забравиш за него. Пожелавам на всички през следващата година да имат шанса да им се случи. От това по-голям подарък здраве му кажи.  

[Шашмагюл]

Мойте поздравления за хубавите постове!Звучите чудесно и се надявам да се чувствате така!!!