Паническо разстройство в самолет.

[stenli_benli]

Здравейте!
От 6 години съм с ПР, но малко по-малко започнах да се справям. В началото дори не можех да изляза от къщи. Сега вече си излизам, живея сама, дори пътувам. Най-голямото ми постижение беше до София по 5 часа отиване и връщане в един ден , но сега съм изправена пред по-сериозен проблем. Налага ми се да пътувам със самолет до Лондон и имам 2 месеца да се подготвя психически. Никога не съм летяла и самата мисъл ме побърква, че ще се задуша, че ще умра, че ще се побъркам и всякакви други подобни. Моля, ако на някои от вас се е налагало да лети да сподели как е минало, какво е било усещането, как сте се справили, пили ли сте някакви медикаменти преди полета. Всякаква информация ще ми бъде интересно да прочета, а надявам се полезна и приложима. Благодаря предварително  .

[Student_21]

Здравей. Ще се радваме ако споделиш как си постигнала този напредък. А относно самолета - не се самопрограмирай отсега. Мисли си само хубави неща за самолета и полета ти. Вземи си лекарства в случай че нещата излезнат извън контрол. Освен това ако дишаш в хартиена кесия по време на полета, това значително ще намали симптомите.

[stenli_benli]

Относно напредъка ми, нямам точна рецепта. Но това, което ми помогна беше да се подлагам постоянно на изпитания и да се предизвиквам. Примерно, когато се чувствах добре, нарочно започвах да си мисля за атаките за да ги предизвикам. В началото ми беше много трудно да ги овладея, но малко по-малко започвах да виждам напредък и всеки път изпадах в еуфория от щастие понеже съм го надвила. Следващата крачка беше да правя нещата, които си мисля, че ще предизвикат ПА и да ги притъпявам. Това, което си казвах беше, че съм минала най-лошото и няма какво по-лошо да почуствам, и че няма да умра, а сама се самоизмъчвам като го удължавам. Също така ми помогнаха релаксациите, които моята психотерапевтка ме научи да правя. Започнах да чета повече литература, да обръщам по-голямо внимание на себе си, физически и психически. Даже мога да кажа, че не съжалявам, че това ми се случи, а по-скоро ми помогна да оценя живота си. И точно това си мисля, ако преживея и самолета, това ще е последната крачка към победата ми.

[mimcho]

аз съм летяла много пъти-забавно е..

Винаги се представях на стюардите, ако мигат от недоумение не се притеснявай-просто си самичко в това преживяване,защото не знаят какво е.
Случвало ми се е да се грижат за мен,веднъж ме преместиха в 1ва да съм под око,след като им показах в кое джопче ми е хапчето ми асистираха-при атаки се парализирах силно.
Карали са ме да подписвам документ, че съм съгласна да приема лекарството си и те не носят отговорност за това и евентуалните му последици.
Различните Компаний са обучавани по различни системи-някой знаят други не.
Понякога и хората помагат-просто си бърбори с някой.
Мен псх-ито ме е съветвало 2ни дози,в деня на полета ..или някаква система ,преди и по време зависи как си взимаш лекарствата.
Ако без лекарства, за  да успокоиш може да дишаш в торбичката бавно-това помага много при атака..дори ако се съсредоточиш я спира.

Вземи си успокоително,говори със стюардите и приятен полет !!!