Как казах "Сбогом" на ПР

[ninq_]

И аз съм така .. не искам да излизам по цял ден съм затворена вкъщи с приятеля ми,който пък изобщо не ми помага..Още повече ме ядосва и депресира с гадното си държание.Той знае,че съм на хапчета и имам чувството,че той не се стреми да изляза от това състояние,а точно обратното.Отчуждих се от всичките ми приятели и сега се чувствам сама и не мога да говоря спокойно чувстам едно постоянно напрежение,което ме кара да се затварям вкъщи и край това е живота..Не знам защо,но понякога много ми помага като гледам някакъв хубав филм с хубави момичета,а аз си стоя вкъщи по пижама и изведнъж се стимулирам и започвам да се гримирам да се обличам добре и си казвам живота е пред мен.Но тези мисли са за някакво известно време (1-2 часа) При момичетата може и да помогне това.. Също много ми помага като гледам някакъв филм от рода на "Голямото напушване" Моят съвет е да си намираме работа постоянно и да не оставаме време на лошите чувства и мисли да ни завладяват..Занм,че е много трудно,но просто няма как живота си върви и трябва да го изживеем пълноценно!

[Шашмагюл]

А можеш ли да разкажеш по-подробно в какво се изразява държанието на приятеля ти?Разбрала ли си какво е предизвикало твоето състояние?

[ninq_]

Извинявам се за закъснението.Ами например,когато усещам промяна(отрицателна) и се появява това чувство,когато се държи безразлично към мен,когато не ми обръща внимание и започвам да си мисля как ще се разделим и после как няма да мога да намеря любовта и как винаги ще се появява това гадното чувство и винаги ще ми пречи да водя нормален живот.Или когто имам лоши оценки в училище и веднага започвам да си мисля,че няма да мога да се реализирам в живота.. Вече не излизам с приятели не споделям с никой и това е много лошо,защото винаги трябва да споделяш,за да ти олекне малко или много.Например като намерих този сайт разбрах,че не съм единствена,което не е хубаво,но все пак знам,че има и други хора като мен.Много често си мисля,че живота няма смисъл.Хората се раждат,после детсвото,после учението,работа,деца и умират.. И за мен всичко това сякаш понякога е без значение.. И се чувствам много зле..

[t.todorov]

Ако можеше от да промениш всичко което искаш, така както желаеш, как би изглеждал денят ти утре? Какво щеше да е по-различното?

[Шашмагюл]

-

[Nelly1317]

Dnil, шапка ти свалям за тази борба която си провела! Аз имам скоро час при психиатър който да ми даде някакви лекарства за ПА...имам един въпрос, тези лекарства постоянно ли се вземат или само като те удари атаката, тоесто според нуждата...помагат ли. Каква медитация правеше, и аз сега съм на път да започна с това, взела съм си много книги и материал по въпроса....а за народна медицина имаш ли информация какво може да се взема. Успех ти желая в по нататъшната борба, ще се справиш!

[хриси]

Поздравления на всички, които се справят! Благодаря Ви за споделеното. Наистина това много помага. Пожелавам на всички борещи се успех! И аз съм убедена, че има "сбогом" на ПР, просто всеки трябва да намери своя път.

[dnil]

Dnil, шапка ти свалям за тази борба която си провела! Аз имам скоро час при психиатър който да ми даде някакви лекарства за ПА...имам един въпрос, тези лекарства постоянно ли се вземат или само като те удари атаката, тоесто според нуждата...помагат ли. Каква медитация правеше, и аз сега съм на път да започна с това, взела съм си много книги и материал по въпроса....а за народна медицина имаш ли информация какво може да се взема. Успех ти желая в по нататъшната борба, ще се справиш!

здравсти Нели, хапчетата се пият постоянно без НИКАКВО прекъсване най-малко 1 година. На мен много ми помогнаха. Медитация правех абсолютно аматьорска - сядам на един стол, затварям очи и започвам мноого бавно да визуализирам как всяка част от тялото ми се отпуска, от върха на пръстите до главата. Когато наистина се отпуснеш цялата остани така около 5 мин. без да мислиш абсолютно нищо. Аз лично освен това започвах да си представям как мозъка ми се снабдява със серотонин и как ПА изчезват под формата на енергия през ръцете ми. Може и да звучи смешно, но ефекта беше осезаем.
За народната медицина мога да ти кажа само, че ходих на ирисова диагностика, където ми потвърдиха Тревожно разстройство (без да съм споменавала нищо) и ми изписаха доста видове билки (дадох около 100 лв.), които се смесват и се прави чай всеки ден. не мога да ти кажа обаче дали има ефект защото издържах да го пия само 10 дена ни спрях, защото ми беше изключително гаден.
Ако имаш още въпроси - питай.

[dnil]

Ако можеше от да промениш всичко което искаш, така както желаеш, как би изглеждал денят ти утре? Какво щеше да е по-различното?

Това е въпросът, на който ако си отговаряме всеки ден (и наистина вникнем в позитивното съдържание) ще ви помогне толкова много в борбата с ПА. Просто опитайте. Нищо не ви коства. Всяка вечер си представяйте как точно искате да протече денят ви. С подробности. Правете го с месеци... Ще има резултат. Бъдете сигурни.

[t.todorov]

Отново забелязвам една сериозна грешка, която се прави. Има два вида подходи към справяне с ПР. Единия е насочен към справяне със симптома. Тук влизат лекарства, поведенческа терапия, релаксация, медитация, дишане, визуализиране и каквото още се сетите. Това дебело подчертавам не лекува. Това притъпява симптомите. Понякога и по сила и по време в което да ги няма. Но винаги, някога те се завръшат отново. Това не е лечение на ПР, а облекчаване следствията на ПР.
Вторият подход, който е психотерапевтичен и лекува от ПР, /ако изобщо лечение е подходящата дума/ защото работи с психологичните причини, а не със симптома. Тук се споделя опит само от първият подход а това е "обезболяващият" подход. Без да се работи целенасочено към причините, човек си остава цял живот на "обезболяващи". Това не е дългосрочно приемлива стратегия. Това е "спешната помощ" при работа с ПР, но след нея трябва да се работи психотерапевтично, в дълбочина, до постигане на разбиране за истинските причини, които са в личността, а не в средата. Средата е еднаква за всички, но само някои реагират по "благоприятен" начин, за да развият въпросната проблематика.

[dnil]

Искате да ми кажете, че 100 % ПР ще се появи отново при мен при положение, че така съм се "избавила"? Съжалявам, че няма да се съглася с вас.

[t.todorov]

Да, ако попаднете в подобна психологична ситуация, която е отключила първия епизод. Разбира се не може да се абсолютизира за всички. Но това е често срещаният вариант. При някои избива в друга симптоматика, което наричаме местене на симптома.

[Ioan]

Здравейте, "колеги"  !
Отдавна не е писано в тази тема, аз като новак се включвам направо в нея.
 През 1999-та, когато бях на 32 години, получих първата си ПА, беше много страшно, от друга страна интересно, като първо подобно преживяване . След "задължителната" обиколка на наличните невролози, кардиолози и т.н. стигнах до психиатър, с който започнахме същинското лечение, което продължи около две години с няколко медикамента- анафранил, сероксат и серопрам. Смених и няколко психиатъра, което разбира се, беше грешка и само удължи агонията ми. 2001 година се преместих в друг град и реших да се лекувам сам. Започнах да пия само ривотрил, което в растящи дози продължи до 2003 година, когато си дадох сметка, че съм станал наркоман, вече вземах по 2-3 таблетки от 2 мг дневно. През този период нямах почти някакви ПА, чувствах се добре, агорафобията беше изчезнала. Отидох на психиатър, и започнахме лечение със Феварин, като намАляхме дозата на Ривотрила в продължение на година. Продължих още година с Феварина, след което го спрях и него. Нямах никакви абстинентни прояви нито при спирането на Ривортила, нито при Феварина.
 Чувствах се чудесно в продължение на шест години, без никакви лекарства, без ПА. В началото на 2011-та, след една много силна година с много пътуване, много работа и трошене на нерви, паническите атаки започнаха отново. Аз изчаках месец, преди да отида на психиатър, надявайки се, че кризите ще бъдат единични и ще спрат, но те зачестиха. Започнахме лечение отново с Феварин, които вече е доказал ефективността си при мен, обаче без бензодиазепини, заради възможно повторно пристрастяване. След 6-7 седмична терапия, се чувствам по-добро, ПА намаляха, но отново развих агорафобия, която успешно  преборвам със страх и много инат.
 Оптимист съм за бъдещето, и смятам, че ако нямах толкова проблеми в бизнеса, които аз приемах много емоционално, (такъв ми е характера), може би ПР нямаше да рецидивира.
 Желая Ви смелост и вяра, приятели!

[skorpi]

ПА намаляха, но отново развих агорафобия, която успешно  преборвам със страх и много инат.

Е, това ако ми го обясниш как става, ще съм ти мн благодарна.. да пребориш агорафобия със страх??

Оптимист съм за бъдещето, и смятам, че ако нямах толкова проблеми в бизнеса, които аз приемах много емоционално, (такъв ми е характера), може би ПР нямаше да рецидивира.

Едва ли това е причината. По-скоро си потушавал нещо, което винаги е било в теб и то много преди появата на ПР. Ти си замъглявал картината с лекарства, останалото само са поводи за подновяване на симптомите. Много често бъркаме истинските причини за рецидива, та дори и се обвиняваме за това "Ако не бях постъпил еди как си, ако не бях такъв, ако не бях онакъв"... е, да ама в перфектни обстоятелства няма как да живееш, случват се непредвидени неща, не всичко е под контрола ни. Та ако нещо е излязло извън нашия контрол, значи проблемът ни не е в това, че не е станало както искаме, а в желанието ни да го контролираме на всяка цена.

П. С. Поздравления, че си успял да махнеш Ривотрила!

[Ioan]

 Привет!
Май не съм се изразил разбираемо . За мен страха е бил движеща сила през целия живот. Като малък ме беше страх от тъмното, родителите ми са ми разказвали, че съм искал да ме оставят сам в тъмната ми спалня, и съм плакал, но не съм викал за помощ, така съм се излекувал. В прогимназията преплувах един голям язовир и излекувах фобията си дълбоките води. Със много страх станах и парашутист и т.н. Отдавна вече нямам други страхове, освен този свързан с ПР, и по-конкретно агорафобията. Колкото повече ме завладяват мислите, че сега като излеза, ще ми стане зле и ще падна да умра на улицата, толкова повече съм амбициран да го направя. Надявам се, че сега съм го обяснил разбираемо .
 Относно причините за рецидива на ПР, не знам какво да мисля, през тези три месеца, откакто започнаха атаките отново, правих какви ли не сравнения между нещата отпреди 11 години и сега, търсих сходни преживявания, усещания, някакви знаци, които биха могли да подскажат, че подобно нещо ще се случи. Не можах да стигна до сравнение, обясняващо рецидива, затова се опитвам да насочвам мислите си към работата и красиви, весели неща .
 Желая Ви Любов и Здраве!