Как казах "Сбогом" на ПР

[skorpi]

колкото по-пълен е животът ни, толкова по-леко ни се отразява загубата на нещо от него.

А когато си загубил почти всичко, за което ти е пукало, тогава откъде започваш? Около какво да се върти животът ми, ако съм стигнала до там, че едва си показвам носа навън и гледам как да се прибера по-бързо? И общувам с няколко дежурни човека, с които си приказваме едно и също?
Когато животът ти се състои от излизане от една стая и влизане в друга, къде да търся разнообразието? За какво да се хвана, за да се изправя? За което и да се хванах през последната година, то се разпадна. Малко ме е страх да се хващам вече... гледам мн да не мърдам, поне да не става по-зле, обаче и така не става... отвреме навреме тръгвам пак. В началото и аз се надявах спасението да ми е Ципралекса, но не ми понесе.
Тук някой беше споменал за билки... може ли пак да ни кажете за какво ставаше въпрос...

[Mari]

Скорпи,всички сме губили,всички сме стигали дъното,всички сме били в омагьосания кръг и не сме виждали светлина в тунела! Никой не е в състояние да помогне ако не си помогнеш сама!Предния пост го доказва.Слагай главата в торбата и смело напред,колкото и да пишеш и да ти пишат във форума,никой не е в главата ти ,само ти можеш да се измъкнеш от състоянието си!Преинсталирай се ,има живот и на  вън! Само не ми казвайте ,че е невъзможно !
Относно билките има много комбинации в аптеките ! Аз съм пила жълт кантарион-който е естествен АД,страшниче-за страхова невроза ,успокоителен чай-коктейл от билки за нервната система. Също така има билкови сиропи и капки които не са за подценяване.

[Ari]

skorpi, опитай с деанксита, тай е лек антидепресант и след 2-3 седмица потушава атаките. Няма странични ефекти, както при другите антидепресанти.

[sadbuttrue]

Винаги има начин да се измъкнеш. Не се предавайте! Ще ви споделя още нещо, коетото много ми помогна. След като започнах да пия АД и отидох в едно малко селце сред природата, където живях половин година. Още на втория месец се почувствах нов човек! Т.е. не нов човек, а отново станах предишния човек. И понеже толкова време бях живяла без амбиции, без мечти, без да мисля за бъдещето и въобще без да помисля за себе си, след този един месец съзнанието ми се изпълни с мечти, планове, амбиции, с желание за живот и желание за занимание с нови и нови интересни за мен дейности.
И така вече година и половина пия АД и честно казано ме е страх да го спра... Напоследък пак имам леки ПА, но не могат да се сравняват с преди. Може би се дължат на напрежението, на което съм подложена напоследък, или на това, че не съм посещавала психотерапевта си отдавна, тъй като се преместих в друг град.
И така исках да кажа, че положителното влияние на природата върху човека е уникално. Ако имате възможност се опитайте да прекарвате известно време сред природата. Спортът също много помага (и това също го казвам от личен опит).
Скорпи, понеже каза, че вече дори не излизаш... В днешно време в интернет могат да се намерят много хобита и интересни дейности, които да ангажират съзнанието ни и да му повлияят по положителен начин. Аз например открих един сайт, който много ми помогна. Не е сайт за взаимопомощ или нещо такова, а е за туризъм Стана ми интересно, започнах да му отделям време и сега вече се превърна в моя надомна работа. Искам да те посъветвам да започнеш да приемаш някакъв медикамент. Билковите са много слаби и в случаи като твоя и моя не е най-правилното решение да се разчита само на тях.
Ако има някой, на който мога да помогна по някакъв начин ще се радвам да ми споделите. Все пак съм минала през толкова много неща... страдания, чувство за безизходица, загубана на желание за живот, но успях да се оправя...засега... и продължавам да се боря!

[skorpi]

Благодаря ви за съветите! По пътя с лекарствата минах, може би ще пия нещо, но няма да е АД или бензодиазепини, ще видя какво... за билките имах предвид тези, които ги изписват индивидуално за всеки, но както и да е, събрала съм координати и не пречи да опитам и това. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде - не се знае къде е моето, а аз от самото начало си обещах да опитам всичко, което ми се предлага, докато открия онова, което е за мен...
Уединението сред природата и аз го направих за няколко месеца, помогна ми до известна степен, но вече нямам възможност, знаете, животът си тече, има задължения, отговорности... притискат те обстоятелствата.
Интернет го вършея из основи, разбира се, че не само форумът е единственото място, което посещавам... Мисля, че с времето ще се ориентирам накъде да хвана... все още съм в период на размисъл. 
Малко ми е сринато самочувствието, затова така... но не съм се предала. Просто малко се поуморих. Досега винаги съм живяла на пълни обороти с газ до дупка, може да е дошъл моментът да спра и да помисля сега накъде... и понеже доброволно не бих се спряла, принудително ми се наложи да го направя.

[Шашмагюл]

-

[skorpi]

Искам да съм богат,искам да съм умен и т.н. създава на подсъзнателно ниво комплекс че съм бедна,глупава...Което означава,че всяко едно утвърждаване трябва да започва с Аз съм!....

DG, не само Норбеков, но и мн други ни препоръчват да следваме тази методика - вярвайки, че сме здрави, щастливи, красиви, умни и успели... и сме постигнали онова, което искаме. Било то чрез утвърдителни мисли, визуализации... моите опити в тази посока обаче са плахи и ще ти кажа защо - защото потъна ли в празни мечти, се страхувам, че съвсем ще изгубя връзка с реалността и ще забравя на коя планета се намирам
Ако тръгна да вярвам в нещо, което не е факт в живота ми, не е ли леко налудно?  
Или утвържденията действат на принципа, че като повториш 100 пъти една лъжа, се превръща в истина

[Шашмагюл]

-

[ninq_]

Аз съм почти на 16 и преди 7-8 месеца изпитвах същото нещо и сега отново започна.Когато започна това не знаех какво се случва с мен.Не бях яла 1 седмица и не ставах от леглото и се стресирах още повече като си мислех,че завинаги ще съм така и че ако заинаги съм така животът ми няма да има смисъл.Дори съм си мислела и за самоубийство.. и най-накрая майка ми ме грабна и отидохме на психиатър във Варна.Там си изписаха стимулатон,флуанксол,невробекс(това са витамини) и ривотрил за най-лошия случай.Когато отидох във Варна и когато поговорих с присхиатърката и ми олекна,че не съм само аз така и тя ме убеждаваше,че всичко ще отшуми и аз и вярвах и така стана за 2 дена се оправих.Но след известно време пак се появи паниката и това чувство на страх.И пак се справих купих си книгата на Джон Кехоу "Подсъзнанието може всичко" и донякъде и тя ми помогна,за да мисля позитивно.Но ето,че сега пак се появи същото нещо.И много се страхувам,че този път няма да има кой да е до мен и да ми помогне да се справя знам ,че аз трябва да си помогна и се опитвам но.. Преди когато пих тези хапчета аз си мислех,че като изпия хапчетата и цялият ми ден ще е хубав и донякъде беше така,но може би защото аз си мислих така,а в действителност по-важна е нагласата.Мисля си,че през целият ми живот ще съм така на периоди ще съм щастлива.. 

[skorpi]

Иначе и аз като гледах и четох книги за тайната на успеха,живота и каквото се сетите,ми мина през ума,че всички дето са писали тези неща,ако посетят психиатър сигурно ще им лепнат диагноза биполярно разстройство.

Диагнозата ще е по-скоро мания, тъй като за нея са характерни такива позитивни настроения, мегаломанщина и вяра, че си важна особа
Но не е толкова важно какво пише в учебника по психиатрия, в крайна сметка важното е да се чувстваме добре. Критерият за норма отдавна е само някакъв ориентир, колкото да се въведе ред в хаоса от психични отклонения. И DG, едно е да мечтаеш, друго да си набиваш в главата, че нещо е така, а то не е. Да речем, ако аз много искам да ми се случи нещо, мога да се надявам и да си мечтая, да си представям как се превръща в реалност, но напълно различно е да вярвам, че вече се е случило - това, което проповядват напоследък по книгите и филмите за позитивно мислене... в стил "Тайната". Лично аз спирам до етап визуализация, нататък ме е страх да си "повярвам" - трябва да се държи връзката с реалността. А вечер преди да заспя, винаги мога да си помечтая.
Хрумвало ли ви е и друго - да използвате някоя игра, която симулира реалността, за да "сбъднете" там нещо, което ви се иска да се случи? Най-малкото е забавно   Там можеш да разиграваш и добрите, и лошите варианти, при това в безопасна среда. Да речем, можеш да се скараш с някой член от семейството ти, да го натупаш, да си изясниш отношенията с него... абе да си излееш каквото има там. Или пък смело да направиш всичко, което не ти стиска да направиш наяве - аз например тия дни играх The Sims 3, и "излизах" така, както би ми се искало да го правя и в живота. Абе, детска му работа
Всъщност, давам играта само като пример - а посланието ми е да се огледате наоколо и да видите с какви подръчни ресурси и инструменти разполагате, които могат да ви бъдат от полза (дори предназначението им да е съвсем друго), понеже не се знае откъде точно ще изскочи зайчето

[Student_21]

Приятели, имам чувство че прекалено много разводнихме темата.....

[Cristo]

Всеки споделя проблемите си, страховете, преживяванията. За пръв път преди 9 години преживях силен стрес, започнаха тревожност, депресия и ПР в едно. Лекарствата, които ме стабилизираха бяха анафранил и ривотрил.Единственото, което трябва да прави човек е да не се отпуска, да се бори и само в краен случай да прибягва към лекарствата. Това е като една рана, която малко щом "прокърви", започва да боли и се нуждае от лечение.

[ddiddi]

Знам, че ПР пречи на тялото и душата ни, сякаш не сме ние. Получих го за първи път през 2004 г. и борбата беше много трудна и мъчителна. Лекувах се с успокоителни и билки. После се оправих, но през 2008 г. получих рецидив. Отново започнах от нулата. Знам, че ПР много пречи да водим нормален социален живот. Не можеш да излизаш на вън, да се срщаш с приятели, да се возиш в градския транспорт... Трябва да се учиш да го правих, но това коства огромни усилия. Аз разбрах, че не трябва да се затварям в къщи ако искам да си помогна. Майка ми ме водеше на разходки в парка, в гората, на по- тихи и спокойни места. Да, беше много трудно и отне много време, но стана, получи се. Сега излизам сама и ходя на оживени места. Остана една пречка в дишането ми, която все още не отминава. Пишете моля ви, ако имате проблем с дишането си в следствие на паническото разстройство и как се справихте. Благодаря ви!!!

[Шашмагюл]

--

[skorpi]

Ти лично,защо не спреш да се занимаваш със симптомите и не започнеш да се концентрираш върху хубави неща???Не можеш ли да зарежеш мисленето за симптомите и да запълниш ежедневието си с нещо смислено???

Най-малко аз се занимавам със симптоми от всички. Те ме измъчват, да, усещам ги, но не ме вълнуват толкова, плаша се само, когато усетя, че ще припадна... точно заради което избягвам ситуациите, в които ми се отключва тази най-неприятна част.
Иначе вниманието ми винаги е било насочено към причините, които ги провокират и тяхното разтълкуване, там поне успях да стигна до същината или поне така смятам (сама и с помощ). Сега знам кое откъде идва и какво означава, т. е. имам "превод" на симптомите си, но все още не съм открила начина да ги неутрализирам напълно и да премахна основното - агорафобията си.
Не знам ти как си представяш, че живея, нито кои са тези, хубавите неща в живота ми... Мога да си отвличам вниманието с работа и др. занимания, но не и да избягам от себе си... остава една празнота в мене, която се влачи, където и да съм... като сянка е. Нещо угасна в мен преди година и не мога да го върна. 
Преди много се дразнех на хленчещите вдовици, които само приказват за мъжете си... и живеят в сянката на миналото, сякаш и те са умрели. Може би все още чувствам вина, че съм жива, а още по-виновна ще съм, ако ми е добре, да не говорим пък да съм щастлива... Една година е малък срок за преживяване на травма, която остава за цял живот. Въпреки всичко смятам, че се справям повече от добре, даже прекалено добре. Може би точно страхът ми попречи да се разпадна напълно. Проблемът е, че аз нито изстрадах нещата докрай, нито ги превъзмогнах, останах някъде по средата в нещо неизживяно. Затова не излизам. Но ще изляза... въпросът е кога.