Как казах "Сбогом" на ПР

[Mari]

Точно така е! Дори и да имаш някакъв физически симптом което е съвсем нормално,все пак сме живи хора спреш ли да се страхуваш можеш да се впишеш в графа-излекуван. При нас основно е страхът ,а от там и паниката.Това съм го писала и друг път във форума . И да ви кажа ,че съм оставала възхитена от хора които са със сериозно заболяване или са преживели някаква трагедия и намират сили да се борят и да продължат да живеят пълноценно.Това ми е стимул,защото ние физически сме здрави ,но психически сме по лабилни. Повярвайте,че може да се каже сбогом на ПР,не само довиждане!

ПОЖЕЛАВАМ НА ВСИЧКИ ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА КОЛЕДНИТЕ И НОВОГОДИШНИ ПРАЗНИЦИ !

[didi]

Първият път когато се "запознах"с ПР беше след загуба на много близък човек,рецидива отново след такава загуба.Е питам ви тогава,ако след всяка такава трагедия стигам до този срив,как да кажа"сбогом"на ПР?Колкото и да се опитвам да си казвам,че живота продължава,колкото и да се опитвам да показвам,че не страдам,вътре в мен боли.

[Mari]

Диди,и при мен се отключи точно от това ! И то 2 пъти. Но после и други фактори повлияха и стана една ....чак не ми се пише. Сега съм щастлива ,че всичко е зад гърба ми ,но сама си знам какво ми костваше. Преодолях агорафобията много по бързо отколкото страха си от смъртта(което пак е фобия).Трябва да се програмираш по някакъв начин,аз така направих. Макар да знам колко болезнено е....да загубиш скъп за теб човек. ,за нас живота продължава!

[Шашмагюл]

аз се чудех да се включвам ли по темата,щот се чудех към кои да се бройкам-към излекуваните или към борещите се  когато имам време тези дни,ако въобще имам такова,ще напиша какво най-много ми е помогнало на мене.

[didi]

Не се притеснявай DG аз също незнам в коя графа попадам -от шест месеца отново съм"нормална" ,ще видим докога този път . Чета всичко във форума и трябва да ви споделя,че този път изплувах по бързо и смятам,че голяма заслуга за това имате и вие.Когото бях ударила дъното тук получих и разбиране и подкрепа и съвети от Ари,Димчо,Долчетополина,Меканка,Мари........няма да изброявам всички/някои от тях вече не пишат/Благодаря приятели !Щастлива съм,че ви има.

[mimcho]

Значи е правилно да се каже Излекуван.

Аз се Излекувах!!!, Въпреки че едно псх ми каза временно стабилна за няколко години:)
При мен беше така не исках повече да съм в състояние на паника,да ме е страх и Реших -стига вече!..въпрос на време беше да спра лекарствата.
Имах Страх  и ужас от страха ,който причиняваше всичко.
Желанието за живот както преди помага много-гребете срещу вълните на псх-те и лекарствата и тъжните емоций.

Живота е прекрасен хора:-)Имайте вяра и воля.
Аз бях сама в това преживяване от самото му начало до края.Майка ми ме подкрепяше ,но не можеше винаги да е до мен-живеех в друга страна.

[Student_21]

mimcho, това което споделяш са само някакви общи положения относно ПР. Сподели конкретните методи които си следвала и са те извели на финала. Как се бореше със страха и симптомите, кога те изчезнаха, какво направи за да изчезнат и т.н и т.н

[mimcho]

mimcho, това което споделяш са само някакви общи положения относно ПР. Сподели конкретните методи които си следвала и са те извели на финала. Как се бореше със страха и симптомите, кога те изчезнаха, какво направи за да изчезнат и т.н и т.н

нДам, зная че звучи много общо ,но в крайна сметка това е.Много хора не ме разбираха.не живеех в къщи,ами в друга държава-сама без близки и роднини и истинска топлота.Много трудно.Честно ..,събрах смелост.Навивах се сама.Говорех си-"Не искам да съм така" или "не ми харесва" , защото така беше.Исках всичко да спре и когато търсех помощ и не я намирах ,търсех на друго място-при мене беше конкретно с правенето на програма за спиране на хаповете...Ключов фактор се оказа псх-ито, защото когато отидох с молба да ми спре лекарствата ,защото не мога да ги пия повече тя каза че не съм добре и стабилна ,заради желанието си..и....ми предписа още един депресант-Човечееее ,ядосах се-мнооого се ядосах,защото изобщо не ме чу..после самолет,в къщи, на други психо с молба за програма и 6 месеца спирах постепенно....
относно страха имаше нещо,което не знам как да го обясня - Реших го,казах си го,и спря да му се не види..просто не исках да се случва.
Симптомите на ПР ли? остана лекичко ,докато спирах хаповете тези игличко по ръцете + шума в главата ,който трудно изчезна..друго не помня.
Нямаше метод или система-само желание-това е.

[neuznavaemata_85]

Здравейте!Четях пасивно,но реших да се регистрирам.Имам ПР,сега го осъзнавам,след като доста години се винях,че съм болна от друго.Получих първата"криза"на 18г.сега съм на 26 и имам втора.Страхувам се от лошите си помисли,при мен проблемът е във визуализацията на "високи"сгради .Когато остана сама атаката е голяма,чак тръгвам към приятелят ми да ме успокои.Когато не мисля за това после си въобразявам както други казват,че е"маска"  .Понякога започвам да мисля,че ще се оправя,ще изляза от това състояние,но после пак ме завладява.Студентка съм и съм мн.притеснена да не би да опропастя живота си.Мн.пъти плаках,обвинявах се,въобразявам си,че нямам нормалните реакции сред хората.На психолог не съм ходила.Живея в малък град,няма места за много забавления,дори за спорт няма:(.Започнах работа,но пробно.Когато бях там атаката беше силна в началото,след това се успокоявах.Но сега пак не работя .Мн.се страхувам.Не мога да спя,да се концентрирам понякога....Така,че съм в началото и не знам какво да направя просто

[vili72]

Страх ме е да отида при родителите си Моля ви кажете ми нормално ли е Немога сама да превазмогна този ужасен страх а те живеат само на 10км Сега само като пиша за това усещам че ПА ме връхлита със обичайното сърцебиене и треперене а така искам да отида там защото това е бащиния ми дом и хората които най много ме обичат са там Откакто чета този форум разбрах че много хора като мен изпитват този страх от едно или друго но защо аз се страхувам да съм близо до хората които обичам защо когато получавам по силна ПА се старая да бъда по далече от децата и съпруга си Някой има ли такива усещания Пишеше моля ви въпреки че с годините се научих да се справям с ПА и никои да не ме разбира


















 

[Ari]

Може би не искаш да показваш слабост пред тях или пък не искаш да ги плашиш, vili72.Не очакваш да те разберат, затова и не търсиш подкрепа, там е някъде причината.

[vili72]

Аз наистина не показвам пред тях че имам проблем защото преди 16-17г когато получих една от първите страшни ПА бях при тях.Тогава незнаехме какво е.Те веднага ме отведоха на Бърза помощ и с една дума беше ужасно.Неискам да си спомням за тези моменти защото след това се започна ходене по мъките.Получавах ПА ходехме по лекари бях зле и така един омагьосан кръг от който неможех да изляза много години.Сега горе долу се справям другите усещания само стова че като отида при тях и ще получа ПА дори няколко за кратко време немога да се справя.Но сега като чета във форума мисля да тръгна напред ида преодолея и този ужас без лекарства а само с мисълта че и много други хора като мен се страхуват всеки по своему.Но вярвам че всеки може да се справи с ПА по свои начин въпреки че сега като пиша ми много зле но ще мине и тази ПА.

[dnil]

Много се разводни темата. Идеята беше хората казали Сбогом на ПР да опишат начините, по които са се справили.

[skorpi]

Много се разводни темата. Идеята беше хората казали Сбогом на ПР да опишат начините, по които са се справили.

Благодаря! Хайде, има ли още "излекувани"? Помогнете на останалите!!!

[sadbuttrue]

Моето "спасение" се казва ципралекс. След като организмът ми не може да произвежда сам достъчно серотонин, аз му го набавям по този начин. И се чувствам добре. Има още нещо важно. Най-добре може да бъде обяснено с този цитат, моля прочетете го, ако желаете
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.


После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:

"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

И така изводът е ясен И също така, в тази връзка ще ви споделя и нещо, което ми каза моят психотерапевт- колкото по-пълен е животът ни, толкова по-леко ни се отразява загубата на нещо от него. Не допускайте животът ви да се върти около едно единствено нещо. Търсете си нови и  нови хобита, които наистина ви доставят удоволствие. Аз лично не можах да го направя преди да започна да пия АД, но това не означава, че трябва да е така!
Нека всички да си пожелаем успех Надявам се всичко да е наред с мен, с нас и с всички, имащи този проблем.
Сърдечни Поздрави!