evropea.com - форум за паническо разстройство
Юли 01, 2022, 02:36:23 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1] 2 3 ... 6
  Изпечатай  
Автор Тема: Как казах "Сбогом" на ПР  (Прочетена 13294 пъти)
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« -: Декември 14, 2010, 09:54:44 »

Чудех се как да озаглавя тази тема. Не исках да използвам думата "излекувах" не само заради повторението с една друга тема, но и защото употребата й не е уместна - ПР не е болест, а състояние на психически здрави хора! Едни чувствителни, умни и добри хора, които вместо да преживеят чувствата си, са ги потискали многократно и в различни ситуации, а те тайничко са се трупали, докато се стигне до първата ПА.
А сега по същество: сред всички, които все още се лутаме и търсим края на ПР има такива, които вече са го открили. И понеже са пръснати по другите теми и мненията им може да останат незабелязани, предлагам тук съвсем накратко, точно и ясно да кажат с по няколко изречения по какъв точно начин, за колко време и благодарение на какво са се справили с проблема си.
Моля ви още веднъж да ни го обясните, един по един - да видим колко сте, защото всеобщото мнение е, че малко от нас успяват. Ако прецените, може да се пусне и анкета. Може по-късно да направя такава. Интересува ме какъв е животът ви сега без ПР, какво се промени, страхувате ли се, че ще се върне, какво правите, за да не се случи, как гледате на проблема сега, интересувате ли се от него, защо продължавате да влизате в такива форуми... изобщо разкажете ни за живота без ПР, за да видим и ние към какво точно се стремим.

Благодаря предварително!
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #1 -: Декември 15, 2010, 08:47:16 »

Хубава тема ,Скорпи! Аз вече писах в една пак пусната от теб ,но ще драсна някой ред и тук Wink.

Казах сбогом на ПР благодарение на ината и волята си,не с АД. Отне ми 2 пъти по 2 години понеже направих рецидив след 8 г.Начина за мен беше да спре да ме е страх от симптомите по време на криза и да не се паникьосвам.Живота със или без ПР продължава! Разликата е ,че без ПР си спокоен ,справяш се с проблемите от ежедневието не живееш в очакване и страх от поредна криза и се усмихваш  Smiley като си спомниш какво си преживял Wink. Не се страхувам ,че може да се върне пак,това означава ,че не съм му казала СБОГОМ . Нищо не можеш да направиш за да НЕ се върне пак ,няма имунитет срещу него или се случва или не.От мен зависи може би Huh?. Влизам във форума сутрин докато си пия кафето за да прочета новите мнения и ако мога да дам съвет и да съм полезна на някой .Но не ми е ежедневие както едно време. Wink

Това беше от мен! Приятен ден ви пожелавам Smiley.
Активен
dolcetopolina
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 386



Профил
« Отговор #2 -: Декември 15, 2010, 10:01:57 »

При мен всичко имина на два етапа. Когато се появи преди 16 години много се уплаших. Отне ми цели две години докато се справя, но с инат приятели и общи усилия се справих. Не съм взимала хапчета, но си помогнах с народна медицина и много самовнушение. Тогава живота ми беше по-лесен и не мислех за него нон стоп, и дори си живеех спокойно. Но преди една година когато отново се завърна беше кошмарно. Страха да не получа инфаркт, страха да седя самичка, страха да не си посегна на живота беше ужасен. Паническите атаки ме следваха 24 часа. Отне и ми костваше много да се справя, но пак се справих. Сега не мисля за него, но влизам във форума да чета, защото много хора и много мнения ми помогнаха тук. Сега живота ми е с ПА, но гледам да не обръщам внимание на нищо и да отбягвам кофтите моменти. Да, леко ме е страх да не се върне, но се боря с това. Сега гледам на проблема като на филисофска книга. Много се страхувам от симптомите, но няма начин ще се боря до край. Не съм се отказала от любимите си занимания : спорт, музика, книги, пътуване.
Искам да съм както всички хора около мен и ще бъда!!!
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #3 -: Декември 16, 2010, 08:45:07 »

82 разглеждания на темата и само 2 отговора Huh?!
Активен
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #4 -: Декември 16, 2010, 03:35:04 »

Има и други излекувани, но мненията им са разпръснати из различните теми във форума. /визирам "dnil", "Saturn", "gotin28" и др.
Активен
dnil
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 101


Върнах си живота


Профил
« Отговор #5 -: Декември 16, 2010, 05:49:16 »

Ето ме, тук съм? Чак сега видях темата и веднага бързам да пиша. Ще се опитам възможно най-сбито да разкажа как се преборих с ПР и няма да ви занимавам с частта как го получих и какви симптоми съм имала, защото мнгого добре ги познавате.
Та така...В мига, в който разбрах, че това, което изпитвам е паническо разтройство си записах час за психотерапевт. Ходих няколко пъти, човека ми обясни подробно какво представлява ПР и подходите за справяне. Започнах с опитите за приемане на страха, лека полека, в началото без никакъв успех, след няколко пъти с малък успех и така малко по малко добих уверност. Под приемане на страха имам в предвид когато тръгне да ме завладява ПА, сядах на стол, отпусках се, затварях си очите, започвах да дишам диафрагмено и да си повтарям, че въобще не ме е страх от атаката. Очаквах я като нещо хубаво. Опитвах се да излъжа мозъка си, че предстои нещо прекрасно, усмихвах се докато ПА ме задушаваше и си повтарях, че нищо няма да ми стане. Това беше само едно от нещата. Започнах да чета книги за позитивното мислене, как да бъда здрава със силата на мисълта и т.н. Започнах да ходя на йога, започнах да чета и книги свързани с медитацията и започнах да медитирам в къщи. Нищо не се получаваше в началото, но аз не спирах. Казах си, че дори и да не стане по този начин поне няма да ми навреди. И в един момент започнах да осъзнавам, че ПА се разреждат, стават все по слаби и по слаби, докато в един момент спряха. Спрях да ходя на психоаналитик, защото човека просто нямаше какво повече да ми каже. Няколко месеца се чувствах много добре и изведнъж покрай напрежението по организацията на кръщенето на сина ми ТРЯС, с пълна сила ПА се върнаха, по-силни от всякога. Изпаднах и в дълбока депресия, животът ми беше изгубил смисъл. Предадох се. Няма да изпадам в подробности. Реших да отида на психиатър. Предписа ми ципралекс. За 2 седмици се почувствах нов човек, депресията лека полека започна да отшумява и намерих нови сили с които да продължа да се боря. Станах двойно по-силна и си казах, че повече никога няма да се предам колкото и време да ми отнеме. След още 2 месеца бях възвърнала предишното си ниво - без ПА, но с ужасна апатия и другите му там... Тогава си спомних, че именно тук се бях предала, бях спряла да се боря. И тогава надъхана продължих. Правех всичко, което ме караше да чувствам замаяност, апатия, сърцебиене и тревожност, изправях се със страховете си очи в очи. Изкарах така още няколко месеца без видима промяна, но не спрях. Изведнъж осъзнах, че лека полека като, че ли всичко това започна да отшумява. Някак си от самосебе си престанах да мисля за състоянието в което до скоро бях и хоп....след още няколко месеца нямаше и помен от ПР. Имаше дни в които се чувствах прекрасно и после...бум! Настъпваше ПА с нея и отчаянието и после всичко наново докато не се научих да не се отчайвам и да бъда постоянна. В момента в който го направих и всичко си дойде на мястото:) Всичко е въпрос на време. Още със събуждането си сутрин започнах да подреждам деня си по начина по който искам да премине. Това включва всички любими за мен неща. започнах да правя каквото си поискам и това, което не ми харесваше просто го игнорирах. Докато стана, измия зъбите си, облека се и докато пия кафето си непрекъснато повтарях, че ме очаква един прекрасен ден. Затварях очи за 10 минути и се абстрахирах от АБСОЛЮТНО всякакви мисли. Представях си единствено собствения си образ - щастлив (една усмивка) - един вид медитация. Като настъпеше вечер (болното ми време) си припомнях любимите неща, паля цигара, сипвам си чаша вино и отново затварям очи с усмивка и си повтарям колко добре се чувствам. В началото не се получаваше. ПА изчезваше за секунди и после отново нахлуваше, отново започвах да мисля, не се отказвах и не си казах, че това няма да ми помогне. Бях твърда...Отне ми часове в повтаряне колко добре се чувствам, в началото без успех, но след много упоритост накрая просто се почувствах добре и ПА просто не се появи. После много плавно спрях ципралекса, придружен с всичките неприятни симтоми на спирането.
Целият този процес, който описвам трая общо 2 години. Има и други неща, които правех – бях отишла и на ирисова диагностика където ми потвърдиха страхова невроза, пих някакви билки в продължение на няколко месеца, започнах да си правя масажи – най-обикновени с идеята, че стимулират имунната система (колкото и глупаво да звучи). Просто исках да правя колкото се може повече неща за да си помогна. И успях!
Най-голямото щастие в моя живот бе когато осъзнах, че съм се "излекувала" от ПА
Сега, след като знам какъв може да е живота (преди и след ПР) се радвам и на най-малките неща. Колкото и глупаво да звучи съм благодарна, че преминах през всичко това за да оценя живота, да се радвам и на най-малките неща  и да съм щастлива всеки ден!
Активен

Който търси - намира!
Който желае - постига!
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #6 -: Декември 17, 2010, 07:20:02 »

Благодаря на всички, които отговориха, но знам, че има още и се надявам да се включат. Сега ще си споделя впечатленията до момента, ако не възразявате. Първо, прави ми впечатление, че при повечето нещата са на приливи и отливи, с периоди на пълно или частично затишие и последващи рецидиви, включително при тези, които в момента твърдят, смятат и вярват, че са "излекувани". Имаше време, в което и аз вярвах в това, но Пр просто се беше скрило или приело друга форма. Именно това ме амбицира този път да търся по-трайно решение.
Под "справяне" обаче разбирам окончателно и напълно премахване на състоянието и съпътстващите го симптоми. Това че остава някакъв лек световъртеж, който да напомня от време на време за проблема на мен ми говори, че тлее до следващия рецидив, при който ще избухне с нова сила. Което означава, че нещата са леко замаскирани, но не и решени докрай. Някъде нещо по трасето се губи.
Общото, което откривам при всички справили се, е постепенното, но сигурно освобождаване от негативните емоции, потискани в миналото, като гняв, агресия, вина и пр., промяна в светогледа и мисленето, както и в себевъзприемането - с акцент върху приемането - такъв, какъвто си.
В такъв случай методите, които се използват, са без особено значение, защото целта е една и съща, само пътищата, по които се минава, са различни. Затова и всеки я е постигнал по различен начин, за различно време и с различни средства. Лично на мен изброеното от dnil ми помогна изключително при справянето с депресията ми, и отчасти на агорафобията. В сравнение с миналата година по това време, сега съм много по-добре, а страхът (по скалата от 0 до 10) от 10 е паднал на 4-5. Физическите симптоми или са много слаби, или изцяло липсват. Обаче корените си стоят. Все още се опитвам да ги премахна трайно и завинаги. Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
didi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 144


Профил
« Отговор #7 -: Декември 17, 2010, 11:05:42 »

Здравейте и от мен.Впечатленията на skorpi са правилни за рецидива след известен период.Както чета при всеки е различен две :пет:осем години dolcetopolina води класацията с внушителните шестнадесет Grin,а аз съм със скромните девет Cool.В момента съм отново на финалната права-от пет месеца се чувствам отлично.Измъквала съм, се в момента го правя и ако се наложи пак ще го правя.Така че /не ме упреквайте за прямотата/аз лично не вярвам някой да е казал"сбогом"на ПР,а по скоро"довиждане".А сега да не останете с впечатлението,че съм черногледа  ;)предлагам някой да пусне тема от сорта как се забавлявате или какви глезотийки си позволявате/фризьор,маникюр....шопинг/ Grin Kiss
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #8 -: Декември 18, 2010, 09:56:30 »

Цитат
Предлагам някой да пусне тема от сорта как се забавлявате или какви глезотийки си позволявате/фризьор,маникюр....шопинг/ 

Пусни такава ако искаш в Общия форум Wink

П. С. Истински справили се има, но са единици. Има ги! Cheesy
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
didi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 144


Профил
« Отговор #9 -: Декември 18, 2010, 11:01:21 »

Ако някой е изкарал тридесет години без рецидив признавам го. Grin Grin Grin
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #10 -: Декември 18, 2010, 11:10:25 »

Е, ти пък, ние повечето тука сме на по 20  Grin
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
didi
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 144


Профил
« Отговор #11 -: Декември 18, 2010, 12:14:54 »

Е сори аз съм на 49  Shocked,но нещо немога да ги приема Huh?...щото съм готина Grin Grin Grin
Активен
dnil
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 101


Върнах си живота


Профил
« Отговор #12 -: Декември 18, 2010, 02:22:32 »

Има такива хора. Майка ми, например. Имала е ПР като е била колкото мен (периода м-у 20-30). И после край. Сега е на 50 години и никога не е имала рецидив. Аз също знам, че няма да имам и наистина няма да имам. Ако постоянно си мислите, че не сте се оправили напълно - ами няма да се оправите.
Какво значи окончателно и напълно премахване на състоянието? Преди ПР не ви ли се е виело свят понякога (когато ви падне кръвното например), не сте ли получавали сърцебиене (когато се изплашите за нещо). Тези симптоми са съвсем нормални реакции на тялото в дадени ситуации. Това, че ви се случват след "излекуването" не значи, че симптомите още "тлеят", а значи, че сме човешки същества (разбира се когато се случват в ситуации, в които е нормално да случват). Аз лично съм била на приливи и отливи в процеса на оправяне. Сега нямам такова нещо. Говорите за страх по някаква десетобална скала - е, моят страх е 0. Ако ми се завие свят, не го свързвам с ПР, а с кръвното ми, което е 90/60.
Съжалявам ако съм рязка, но се опитвам да докажа, че "сбогом" има.
Активен

Който търси - намира!
Който желае - постига!
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #13 -: Декември 18, 2010, 02:47:25 »

И при мен вече няма виене на свят. Преди, по време на кризите, изпитвах постоянно виене на свят, сега изчезна. Вече не чувствам и умора, и нещо много интересно, когато съм на вън не си повтарям постоянно, че може да ми стане лошо. Преди само в това мислех, не виждах и не забелязвах никой, освен собствените си вътрешни усещания. Това с времето изчезва, защото организмът, както свиква да се страхува, явно така отново се научава и да не се страхува. Всичко се случва с много "тренировки", но и с времето. Хора, трябва време, явно колкото дълги години и месеци сме се вкарвали в разни тревоги, също толкова дълго време ни е необходимо, за да се върнем зад борда. Може би 1-2 години са необходими, за да се поосъзнаеш и да почувстваш отново увереност в силите си.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #14 -: Декември 18, 2010, 03:47:09 »

dnil, аз специално имам предвид когато физическите симптоми не са свързани и ние самите не ги свързваме с ПР и като ни се случат, не мислим, че е от тях. Разбира се, че съм имала неразположения преди, и в бъдеще ще имам, въпросът е, че когато нямаш ПР, те нито се дължат на него, нито ги усилваш десетократно от собствения си страх. Така че под "справяне" аз разбирам да живееш без мисълта за прилошаване, причерняване, припадане и всички съпътстващи симптомите страхове. Тогава и да има някакви неразположения, те минават и заминават, както при всички останали хора без ПР.
delicacy, явно и ти си от справящите се. Поздравления!
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Страници: [1] 2 3 ... 6
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1