Виртуалната реалност

[skorpi]

Тук съм от февруари месец миналата година - помня точно кога и защо се регистрирах, но идея си нямах, че ще изпъкна по някакъв начин и в никакъв случай не ми е било поставено като цел... чух различни мнения за себе си - от крайно положителни до свръхнегативни, даже по едно време не знам как, но се озовах в някакви интриги. Те обаче ми показаха ясно колко силно впечатление съм оставила, че да ме обсъждат и коментират, и изобщо да се занимават с мен. Не знаех дали това трябва да ме притеснява или радва... Както и да е. Една част от форумците виждаха в мен човек, от когото да се учат и попиваха всяка моя дума, а за други бях многознайка. Във всички случаи обаче не останах незабелязана. Без да искам си създадох някакъв виртуален образ, който хем съм аз, хем не... да обаче след реалното ми запознанство с някои от хората тук те останаха изумени от несъответствието на представата, която са си създали за skorpi от evropea.com и това, което стоеше срещу тях. Независимо, че се бях сприятелила вече виртуално или пък имахме помежду си вражда, всички казваха горе-долу едно и също - че в действителност съм много по-нежна и лъчезарна, отколкото съм демонстрирала тук. Нямала съм наставнически тон и все неща в моя полза, но последваха и упреците, че като напиша нещо еди как си, хората, които не ме били виждали, щели да го изтълкуват погрешно...
Давам себе си като пример, но това, което ме интересува, всъщност е вие покривате ли се с образите, които сте си създали тук? Такива ли сте и в реалността? Самата аз се замислих това ли съм, което ви показвам? Докъде съм себе си и къде точно започва и свършва skorpi? Коя изобщо съм аз?
Сигурна съм, че имате и някакви впечатления, мнения, подозрения, симпатии или неприязън към някои от хората тук (сега да не вземете да се изпокарате ) Хрумвало ли ви е, че извън форума може да са мноооогоооо различни? Лично аз останах изненадана (приятно, слава богу) от разминаването на собствените ми представи с реалността... но част от мен продължава да живее във виртуалната реалност с виртуалните образи... ами така става, като се лепнеш за компютъра.

Ей такива въпроси си задавам, в неделя вечер
Радвам се, че вече имаме къде да ги обсъдим.

[Student_21]

Моят виртуален образ напълно се припокрива с реалния ми, или поне аз не успявам да видя някаква разлика за момента. Неприязън е силно казано, но има някои юзъри, които ме впечатляват (не винаги положително) с постовете си. Това е toni-d, който честно казано не знам защо е редовен посетител на форума ни, като дори няма ПР. Постовете му в повечето теми са лишени от особен смисъл, но това е друг въпрос. С интерес следя и постовете на нашия психотерапевт t.todorov, който отрича абсолютно всички други методи за справяне, освен този, който следва той самият.

[toni_d]

редовен съм защото ми е интересна тематиката пр,не смятам че трябва да се дискриминира човек според това какво има и какво няма, научих много и сега когато приятел познат или непознат ми каже че има пр и получава па, няма да се отдръпна и да се дистанцирам, а ще му помогна и ще поговоря с него, много хора незнаят за пр и вие  се затваряте в болестта си от срам и хората като разберат  че някой е в това състояние и веднага се отръпват защото им е странно и непознато, но те не са виновни, че не са информирани, едно време хората са демонизирали и визуализирали най-обикновенните настинки а сега дори не се замислят. в едно напреднало общество не е нормално когато някой получи па или има пр всичко около него да го помислят за луд или че е заразно и да се дистанцират от него.всеки който е различен от нас бива заобикалян вместо да бъде разбран и да му се помогне -беден аутист получил па епилептик сакат с недъг пиян дрогиран, всеки извърта глава и е нормално защото незнае/или е негативно информиран от злобни затворени в проблемите си и състоянията си хора/, а хората с проблеми винаги крият от срам голяма черта на българина да не разбере съседа. сега хората се информират интересуват се разбират за много неща от интернет и не се плашат/вместо да не се говори-сексуално съзряване, разочарования депресии и тн/, не крият проблемите си а ги дискутират, вместо да се радвате че човек който не е във вашето състояние иска да се ограмоти и да разбере повече, вие го нападате, криете се щом ви изнася.
едно напреднало общство би се  информирало и образовало  - какво е това пр и па, и хората да не се стряскат, а да реагират нормално и хора като вас да не се чувстват като под карантина изолирани и в срам.да ви разбират, защото човек когато не е разбран се озлобява социално и физически

[skorpi]

toni, похвално е желанието ти да бъдеш сред нас, но ако наистина ни разбираш, знаеш от какво се опасяваме - ще ти го кажа директно - защото не изключваме възможността някой да се подиграва с нас, да си прави гаргара, да гледа сеир или още по-лошо - да има скрити цели, да е някой прикрит психиатър, който иска да си набави лапнишарани или неща от този сорт. Освен това различният в групата винаги се приема по различен начин и се отлъчва от нея - такива са законите на вътрегруповите процеси. Също така всяка група си има лидери, които командват и ръководят масата, и смакчват такива като теб
Какви са личните ти мотиви да си тук е твоя работа, но ние, които имаме този проблем, се дразним на другите, дето го нямат Волно или неволно е така.
Колкото до отношението към различните, немощните, и пр., то си е до човек. Аз например никога (слава богу) не съм била аутист, епилептик и пр., обаче живях с епилептик 2 години и се опитвах да го разбирам максимално, опитвала съм се да разбирам и други неща, които съм нямала - това се нарича "емпатия" - принципно и в университета те учат на нея в първи курс, но нямаш ли я в сърцето си, трудничко ще си я вкараш там. Трябва или да си си такъв по начало, или да преживееш нещо наистина разтърсващо, за да се променят коренно нагласите ти.   Аз съм и двете.

[Mari]

Ехее,Скорпи пак надмина себе си . Това ,че на теб ти е в кръвта да пишеш ти го признавам, а направи впечатление във форума защото по едно време само ти пишеше . Всеки е направил впечатление по някаъв начин тук .Всеки е индивидуален с историята си.

За себе си мога да кажа ,че не се различавам виртуално и реално. Каквато съм в действителст такава съм и тук. Винаги казвам каквото мисля. Веднъж Тони беше ме описал като бабичка която стои по цял ден на компа ,защото нямало кой да ми обърне внимание.   Това не е така . Имам социален живот,приятели,развлечения...и др. Имам ПР но какво от това? Спрях да му робувам и да се съобразявам с него,достатъчно години ми отне от живота тая гад.