quote]"Не се притеснявай относно паническото разстройство - просто цял живот ще пиеш Ксанакс и всичко ще е наред".[/quote]
Този да не е от моите, че имах такъв един, добре че ми беше поредния, а не първия, че иначе сигурно щях да му повярвам... след дозата, която ми беше изписал, ми казаха, че ако спазя схемата му, ще изпадна в медикаментозна кома... и ако под "всичко ще е наред", има предвид, че ще взимаш завоите на лакти и ще живееш в просъница, мерси от такъв живот.
Иначе нека като нормални хора с незасегната мисловна дейност (не се шегувам
) си дадем сметка, че в психотерапията има 2 страни: терапевт и клиент. Ние се водим клиентите и би трябвало да помислим добре и да проучим дали господинът или госпожата са в час, къде и какво са учили и най-важното - имат ли право да прилагат психотерапия.
Като своя грешка аз отчитам провеждането на психотерапия при психиатри и заклеймих психолозите, особено по-младичките - щом е секси, значи не е добър
, така си мислех. За първи път в живота си преди няколко седмици се докоснах до истинската психотерапия, която съм виждала само по филмите и точно така съм си я представяла винаги. Само ще ви кажа, че е мн по-лесно да си намериш гадже, отколкото добър терапевт
Затова, мислете му и си отваряйте очите и ушите на 6. Не вярвайте на бързите и лесни начини, които ви се предлагат. Работа се иска и то много. Повечето от нас са наслагвали проблемите си с години...
Давам и още един пример: маникюристката, която ми лакира ноктите, учи психология в един от частните ни университети. Тая мацка по цял ден е в Молла да клепа ноктите на мадамите, които пазаруват дрешки и на лекции ходи от дъжд на вятър, да не кажа никак. След няма и 3 години обаче ще нарече себе си "психолог" и животът на някой като нас ще бъде поставен в ръцете й... нарочно я подпитах и останах потресена от незаинтересоваността й и слабите й познания, но смята да практикува. В сравнение с нея аз и вие (сигурна съм!) сме истински енциклопедии! Не е и чувала, че психотерапевтите също трябва да се подлагат на психотерапия, може би не е и чувала за ПР (за което искрено й завиждам). Но какво ще стане утре, когато някой ще й се довери?
Ох, направо мога да напиша статия относно грешките при избора на терапевт, така и така съм тръгнала... още една основна е да се довериш на известно име, само заради името или опита - много е важно той да е добър не в психологията по принцип, а конкретно за ПР. Никого не искам да обиждам, обаче не едно и две известни имена клекват буквално пред подобни проблеми. Грешно също така е да изпадаш в двете крайности - или да командваш терапевта и да се браниш от него по всички възможни начини, държейки контрола през цялото време, или пък обратното - да му се довериш сляпо и да чакаш "да те оправи". И в единия, и в другия случай, психотерапията е обречена на неуспех. Аз дълго време бях по-скоро първото, гледах на терапевта като на авторитет, който трябва да подчиня, но правилната позиция е на партньор и съюзник в процеса.
Друга грешка: бързането! Дълго време си давах зор, сякаш съм на норма и трябва да се вместя в конкретни срокове, то така си беше де, но резултатът не ми хареса. Не може сега и веднага и не може всеки ден и през ден. Трябва да има паузи. Обикновено те се определят от терапевта. Докато не се навлезе в същинската работа, не е мн ясно защо така, но като почнат да се появяват разни "прозрения" между сесиите, нещата почват да се избистрят.
И една много съществена, кардинална и грандиозна грешка е да се прекъсва терапията, когато се "почувстваш зле" - пак от опит ще кажа, че точно това означава, че е успешна. Трябва от самото начало да бъдете готови, че ще ви е зле и то много зле, но нямам предвид физическите симптоми. Просто ще сте сринати емоционално, може да се почуствате отново като деца, сами и беззащитни, може всичките ви системи на сигурност да откажат, да се изправите пред самите себе си и факти от живота ви, които сякаш ще видите за пръв път в нова, коренно различна светлина. Това ще ви уплаши, ужаси, нарани... ще ви се наложи да преживеете неща, които сте искали да забравите. Докосвайки се до това, може да решите, че терапията не ви понася и да я прекратите, но това пак ще поднови старите схеми за справяне, от които искате да се отървете. Така че най-вероятно ще ви се наложи да минете през болката, за да изчезне тя от живота ви.
А най-голямата от всички грешки е да решите, че по вашия случай няма какво повече да се направи, защото вече сте обиколили няколко пишман специалиста. И да спрете да се опитвате. Или пък без през живота си да сте стъпвали на психотерапия, да робувате на предразсъдъците си спрямо нея.
А, да не забравя и въпросът със заплащането - не винаги скъпоструващият терапевт е най-добрият. Добрият терапевт не изпитва нужда да ви говори за биографията си, да ви показва дипломите си, да ви навира в лицето авторитета си. Той просто ще ви даде това, от което имате нужда и за което му плащате. Това, че не се интересува много от симптомите ви, може да ви шокира, но това значи, че наистина ще работите. Не просто ще потушавате последствията от проблемите си. Нали затова сте там? В кабинета му... Не е зле да вярвате и на инстинктите си. Понякога просто не се получава сработването и обикновено се усеща още на първата среща. Ако не ви харесва, не се насилвайте за втора. Рано или късно ще успеете, стига наистина да го искате!
//-->
