evropea.com - форум за паническо разстройство
Май 26, 2020, 09:32:42 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 5
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 5

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама


Спонсорирани връзки

Страници: [1] 2
  Изпечатай  
Автор Тема: ПРИ КАКВИ СИТУАЦИИ ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО МИ ПРЕЧИ НАЙ-МНОГО?  (Прочетена 3037 пъти)
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« -: Ноември 12, 2010, 10:45:35 »

Отварям тази тема, защото си правя равносметка, кога ми е било най-трудно и при какви обстоятелства ПР ми пречеше най-много.
Като си направя преценка - смятам че ПР ми пречеше най-много в усещането ми за самостоятелност в живота. Споделете  къде най-много ПР ви е засегнало?
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #1 -: Ноември 12, 2010, 11:43:44 »

Ами явно пак аз ще си кажа първа. Поради естеството на моя проблем, са засегнати всички или почти всички аспекти от живота и ежедневието ми. Най-много като че ли ме пречи на това, че не смея нищо да планирам относно бъдещето си... в личен, в професионален и всякакъв план, защото се чувствам в задънена улица и съзнанието, че съм непълноценна ме скапва Sad Каквато и възможност да ми се появи, аз я отхвърлям, знаейки, че не мога да си я позволя. Избирам само безобидните, неангажиращи неща, отлагам по-мащабните.
Като цяло, нагодила съм всичко и всички към ситуацията, но това не значи, че не ми е гадно. Най-мъчно ми е, когато другите отиват на кино/театър/излет или каквото е там, а аз не мога да го направя, или ако го направя, през цялото време ще ме яде вътрешното напрежение и очакването...
Така че пречи ми на всичко: на работата, на личния живот, на приятелските отношения... на елементарното ежедневие. Прави ме човек, живеещ с ограничения, с присъда с неизвестен срок... затворник на собствените си мисли. Това само по себе си е достатъчно, за да ми пречи - с една мисъл лягам и с нея си ставам вече от доста време. Пречи ми да осъществя неща, които бих направила още сега и веднага. Пречи ми да си върна самочувствието на нормален човек. Отнема ми свободата. Кара ме да се чувствам второ качество, да смятам, че заслужавам по-малко от живота, че едва ли не трябва да се радвам на всеки, който ми е подхвърлил трохи от обичта и вниманието си.
Разбира се, помогна и за осъзнаването на някои важни неща, промяна на светогледа и пр., имаше и продължава да има своите плюсове, но не е ли така с всичко, което ни се случва?  Все пак успея ли да си върна живота, бих му се наслаждавала както никога досега...  Wink
« Последна редакция: Ноември 12, 2010, 11:45:19 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
dani29
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 67


Профил Ел. поща
« Отговор #2 -: Ноември 12, 2010, 03:30:14 »

при мен при всяка  ситуация дори и да е положителна  ПР ми пречи по точно ме побърква.Хората се радват да излязат някъде а аз се ужасявам.Скорпи мисля че ти писа че дори в сънищата си не забравяш за ПР но при мен все още не е така и единственото ми удоволствие е да сънувам защото там съм добре и правя неща които мечтая да правя когато съм будна.Добре че ви има да чета когато ми е зле и това ме успокоява дава ми кураж че не съм единствена защото хората около мен не могат да разберат какво изживявам например вчера ми беше много тежко не издържах и се оплаках на съпруга си а той ми заяви че се глезя.До скоро
Активен
дидо
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 33

ONLY GOD CAN JUDGE ME


Профил Ел. поща
« Отговор #3 -: Ноември 12, 2010, 07:13:29 »

това е истината винаги си зависим неможеш да направиш хиляди неща защото умираш от страх......това нашето не е живот Angry Embarrassed
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #4 -: Ноември 13, 2010, 05:58:10 »

Живот е ,Дидо! Не се оставяйте тая гад да ви съсипе живота.Не се съпротивлявайте ,оставете я да минава и заминава.Знам че е адски трудно,но не е невъзможно.Не се адаптирайте с капризите на ПР,а обратно нека то се съобразява с вас.

А сега по темата!
ПР ми пречеше на всичко!В буквалния смисъл.Ей,затова го мразех най много! Не можех да се примиря,повярвайте.Затова отстъпи то не аз! Wink
Активен
dani29
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 67


Профил Ел. поща
« Отговор #5 -: Ноември 14, 2010, 04:09:06 »

Ох Мари като ви чета е лесно но как да не отстъпя когато трябва да изляза дори и на 20 м от къщи започвам да треперя краката ми са като гумени сърцето ми е в гърлото залитам от силен световъртеж и имам усещане че всеки момент ще припадна.Всичко което сте писали съм препрочитала но защо не се получава?
Активен
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #6 -: Ноември 15, 2010, 10:33:57 »

Искам да споделя, че установих, че има градация на страха. Един страх е по-мощен от друг и може да го заглуши. Какво имам пред вид? Ако имаме страх от деперсонализация, като го преодолеем, то изчезва и страхът от замайването или някакъв друг страх, например стряскане, поне при мен бе така. Според мен върхът на пирамидата от страховете, това са агарофобията и клаустрофобията. Те са най-трудно преодолими. Даже четох някъде, че специалистите ги приемат като един общ страх- страх от това,че не можеш да се измъкнеш от нещо, каквото и да било то.
Затова  човек ако преодолее тези страхове, преодолява всички останали. Вие как мислите?
Активен
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #7 -: Ноември 15, 2010, 05:28:26 »

Страховете и симптомите постоянно се въртят и заместват един с друг.
Активен
Bella
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 29



Профил
« Отговор #8 -: Ноември 17, 2010, 09:49:18 »

Мен този страх от припадане, от загуба на съзнание и от умиране ме е обзел до такава степен, че на моменти ми е странно как има хора които са нормални. Това състояние ми пречи във всичко - от сутринта отваряйки очи до вечерта докато заспя, защото само докато спя намирам спокойствие. През времето в което съм сама някак си се справям, но на работа ми е най-трудно, защото трябва да стоя пред компютъра като закована 8 часа. Мъчно ми е понякога как не мога да се зарадвам, когато приятелят ми иска да ме изненада с вечеря навън или красив week-end, защото в мен е ужасът - ако припадна или умра. А толкова много искам да се променя, но е трудно. Борбата с мен самата е най-трудна.
Днес ще съм сама цял ден в къщи и съм решила да направя нещо за себе си. Четох преди малко постовете на Скорпи и Мари и се вдъхнових. Взех един тефтер, написах си няколко хубави цитата от една книга, които искам да виждам всеки път като го отворя и си написах график на деня - час по час, като имам три основни цели които трябва да постигна. Така реших всеки ден да пиша в този тефтер и да си давам кураж. Разбира се това е поредният ми опит който правя да се справя, но мечтая всеки ден за края на това състояние и не искам да се отказвам. Разбира се дори и сега докато пиша усещам как корените на косата ми настръхват, но си казвам, че не е от лудости, а сигурно ми расте коса и ще стане по-хубава.
Така довечера ще видим какъв резултат ще постигна  Smiley

Поздрави на всички ви! Бъдете здрави и силни!
Активен

Животът е като огледало - ако му се усмихнем и той ще ни отвърне със същото!
Нека се опитаме заедно!
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #9 -: Ноември 17, 2010, 02:29:22 »

Бела, интересно, че ти пък ме вдъхнови мен - мн добре описваш всичко, което важи и за моя случай. Точно същите неща си ги казвам и аз. Иначе хубаво си решила да направиш, обаче, мила, трябва постоянство, това е най-трудното. Като почнеш с нещо, караш открай до край, иначе ефект няма или е минимален. Аз обаче за което се заинатих и го направих, после си брах и плодовете... не днес цял ден, а всеки ден, всяка минута. И дори и ако ти мине, профилактика и пак профилактика. На ума, на тялото и на духа... винаги. Визуализирай колкото можеш приятни неща, аз като се бях заинатила с визуализациите и голяма част от тях ми се сбъднаха после. Само трябва да се повтарят достатъчно пъти, мозъкът свиква така, както го научиш ти. Не спирам да си повтарям нещо, което един човек тука ми каза: "Никога не е късно нещата да се променят". И след 2 и след 5, и след 105 години с ПР.  Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #10 -: Ноември 17, 2010, 04:33:01 »

Белла,няма да се отказваш да се бориш в никакъв случай. Излизай не се страхувай,никой не е умрял от ПР. Аз преди умирах и припадах по цял ден все това ми беше в главата,но не се е случило нито едното нито другото. Бях писала веднъж ще го напиша пак. От всичко друго може да умрем ,но няма да е от ПР. Ето виж за 13 г. не съм припаднала нито веднъж дори при кръвно 60/30,а щом ти пиша значи съм жива Wink. Смело напред ,не му се давай на П. Wink
Активен
iren
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #11 -: Ноември 18, 2010, 04:44:36 »

здравейте, аз съм съвсем прясно регистрирана в този форум, но ви чета от доста време.Истината е ,че ПР ми пречи ужасно много във всичко, което правя и най-вече в работата ми.Не мога да проумея как може един ден да се чувствам прекрасно,а на следващия да ми е ужасно зле.Понякога се отчайвам ужасно много и влизайки тук виждам,че има много силни момичета,които ми дават кураж да продължавам да се опитвам да преодолявам гадните ПА.Благодаря ви!   
Активен
Student_21
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 199


Профил Ел. поща
« Отговор #12 -: Ноември 20, 2010, 04:54:22 »

ПР ми пречи в абсолютно всички ситуации.
Активен
butterfly
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 64


Профил Ел. поща
« Отговор #13 -: Декември 06, 2010, 02:58:49 »

Здравейте ..
Адски трудно е да говоря за страховете си може би по лесно е да ги преживявам..с една дума просто не мога да живея нормално смислено
Активен
Outsense
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 8



Профил
« Отговор #14 -: Декември 09, 2010, 04:17:57 »

Всички ситуации, които един "нормален" човек би сметнал за неутрални или приятни. Пътуване с градски транспорт, пазаруване, оставане сама (у дома, или в работата), срещи с приятели, ходене на кино/театър/концерт... А така ми се живее!
Малките неща, които преди ми носеха удоволствие, сега приемам за страхоотни постижения... И какво остава за по-"големите"?
Активен

How can a woman be expected to be happy with a man who insists on treating her as if she were a perfectly normal human being.
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1