Всички тук имат ли тези проблеми?

[Райна Попгеоргиева]

Нещата са сериозни,а има изход и излекувани,надявам се ,който е по-добре да сподели,какво му е помогнало терапия или хапчетата? Или с повече желание и инат да се превъзмогнат проблемите!

[reni1506]

Лекарствата на мен ми помогнаха в началото,докато се осъзная за какво става въпрос.Като ги спрях,осъзнах че не е решението в тях.Последва малко терапия за доизасняване на ситуацията и сега се боря сама-четене на повече литература,обръщам си  повече внимание и гледам много,много да не обръщам внимание на ПР(в смисъл то си го има,но да не ми е водещото)
Така както го написах май изглежда лесно,но всъщност кошмара е огромен.Все още треперя по улиците,все още не се качвам на автобуси,но като цяло съм много по-добре.Виждам му края,но напредването е доста бавно.Може би,ако продължа с терапия,лечението ще е доста по-бързо,но не мога да рискувам да попадна на някой,с който ще тъпча на едно и също място.

[vesi2003]

Може ли да ми обясните каква терапия упражнявате,сама в къщи или посещавате някого,много ми е интересно,защото съм на АД.,а ми се ще паралелно с това да се подложа и на терапия.

[sheri76]

Аз самата започнах с лекарства, аз не знаех, че това е ПР, едва преди месец, та лекарствата помагат в началото просто да се съвземеш, но после е хубаво да ги спреш по-малко и да се помъчиш живееш без тях. Трудно е, но става...

[dolcetopolina]

Аз пък никога не съм пила хапчета, винаги съм прилагала терапия:
- сутрин ходене по росната трева
- вечер къпане в морето
- четене на литература
- говорене с психолог
- самовнушение
- разходки много
- пиене на мед с мляко (от форума го знам)
...сега когато ми стане зле си пускам диска с разтоварващи упражнения на психиката и така отминава.
Винаги имам със себе си за утеха : деаксинт или валидол, но гледам да не пия много

[Sh3me7]

Не съм фен на лекарствата аз , след като посетих психолог той ми каза по добре без лекарства но все пак ми предписа един Хлорпротиксен също така пиех и деанксит който продължавам да пия всяка сутрин по 1 но не изпитвам особена нужда да го пия чуствам се добре с времето нещата отшумяха излизам си спокойно рядко съм изнервен не съм получавал пристъп от месеци което за мен лично си е голям напредък преди имах по няколко на ден.Чуствам се дота по добре със всеки изминал ден и разбирасе със всяко излизане ходя все по далеч без да се страхувам че нещо ще стане като не се страхувам и то не става рядко се сдухвам със гадни мисли , но когато го правя е когато съм сам ако съм с хора всичко е ок

[Mari]

Нещата са сериозни,а има изход и излекувани,надявам се ,който е по-добре да сподели,какво му е помогнало терапия или хапчетата? Или с повече желание и инат да се превъзмогнат проблемите!

При мен и първия и втория път се получи с воля и много инат. Дано да няма трети път.Да в началото ми изписват лекарства,от които ми е  лошо и ги спирам. Но повярвайте хапчетата не решават проблема! Е, сега един валериан ,валидол или нещо от сорта не е лошо да имаме под ръка и хората бе ПР ги ползват.На нас ни влият много неща,но не можем да се изолираме от света,трябва да се научим да приемаме нещата спокойно и да не се паникьосваме ,само така симптомите си отиват.

[toni_d]

Нещата са сериозни,а има изход и излекувани,надявам се ,който е по-добре да сподели,какво му е помогнало терапия или хапчетата? Или с повече желание и инат да се превъзмогнат проблемите!

При мен и първия и втория път се получи с воля и много инат. Дано да няма трети път.Да в началото ми изписват лекарства,от които ми е  лошо и ги спирам. Но повярвайте хапчетата не решават проблема! Е, сега един валериан ,валидол или нещо от сорта не е лошо да имаме под ръка и хората бе ПР ги ползват.На нас ни влият много неща,но не можем да се изолираме от света,трябва да се научим да приемаме нещата спокойно и да не се паникьосваме ,само така симптомите си отиват.

ти инат имаш много може да го ползваш на воля:)

[Mari]

Това и правя Тони! И съм  благодарна ,че съм с такъв характер .

[Христо Ботев]

Аз започнах като на шега.
Първо се появиха халюцинацийте,след което веднага посетих психиятър.
И се започна една голяма война!
С една много гадна болест.Първоначално бе Остра страхова невроза,но с времето се усложниха нещата,и сега без хапчета не става,защото самовнушението може да бъде много коварно,а при мен всеки път е все едно умирам!
А знам какво е да умреш!
Като бях малък на 10,бях с бронхиялна астма и на една нова година, от един гаден пристъп испаднах в бесъзнание ли,незнам какво но явно не съм дишал около 2-3 минути!
Когато се свестих бях на системи и пътувах за Окръжна болница - Света Ана.....

[Mari]

Ето ,ти знаеш от къде ти е страха от смъртта. Това е така наречената танатофобия. Аз също я имах. Но повярвай от страх и от ПР  никой не е умрял.Самовнушението наистина е голяма работа! Но, то може да работи и в положителна насока. 

[Христо Ботев]

Ето ,ти знаеш от къде ти е страха от смъртта. Това е така наречената танатофобия. Аз също я имах. Но повярвай от страх и от ПР  никой не е умрял.Самовнушението наистина е голяма работа! Но, то може да работи и в положителна насока. 

Да де самовношението може и да има полужителна насока,ама за 7 години лечение,не съм успял да се преборя и нямам идея как ще успея.Щом ми стане лошо,а това се случва всеки ден,всеедно умирам!
Аз знам,че това са пристъпи на паника,пристъпи които са по 60-90 минути и ако някой ме наблюдава от страни,си мисли че знае какво преживявам,но едва ли си има и най - малко понятие за какво става дума.Родителите ми дават пари за хапчета и лекари,но стане ли ми лошо бягат от мен!!!!!!

[Mari]

Как така бягат родителите ти? ???В смисъл страхуват се от кризите ти така ли? Как протича една твоя криза? Това е добре щом сам успяваш да се справяш с паниката. Аз съм имала моменти в които ме е било страх да оставам сама и за минута.А чувството ,че умираш съм го преживяла хиляди пъти.Но, знаеш ли какво ми каза една лекарка? То ако ще умираш ще стане изведнъж,не по няколко пъти на ден и за толкова години. Като се замислиш е права! Вземи прочети някоя книжка на тая тема за да видиш ,че не е толкова страшно.Приеми го,че рано или късно ще се случи. Никой не живее вечно.Примириш ли се с това после ще ти е много по лесно.

[Христо Ботев]

Как така бягат родителите ти? ???В смисъл страхуват се от кризите ти така ли? Как протича една твоя криза? Това е добре щом сам успяваш да се справяш с паниката. Аз съм имала моменти в които ме е било страх да оставам сама и за минута.А чувството ,че умираш съм го преживяла хиляди пъти.Но, знаеш ли какво ми каза една лекарка? То ако ще умираш ще стане изведнъж,не по няколко пъти на ден и за толкова години. Като се замислиш е права! Вземи прочети някоя книжка на тая тема за да видиш ,че не е толкова страшно.Приеми го,че рано или късно ще се случи. Никой не живее вечно.Примириш ли се с това после ще ти е много по лесно.

Ами бягат,ако съм при тях когато ми стане лошо,те веднага си намират работа и излизат от стаята и ме оставят сам,немога да ги разбера!
Всяка една криза отнема от живеца ми,всеки ден давам по малко от живота си,поне аз така го възприемам.А относно че оставам сам и контролирам паниката,няма такова нещо!!!Паниката е толкова силна,че се случва да викам от болката която се получава от стягане на гръдния кош,от притеснение!Немога да приема смърта все още,защото си мисля че ще умра млад,което ме здухва още повече и от един пристъп!!!

[Mari]

На 200% съм сигурна ,че нямаш да умреш от ПР и още повече млад! Виж аз за 13 г. съм жива и здрава.При теб са минали 7 г. Вече трябва да си разбрал,че това не са животозастрашаващи симптоми.Знам какво е паническа криза преживяла съм я хиляди пъти,знам какъв е парализиращия страх от смъртта. Но повярвай винаги има изход. Приеми симптомите и се успокой ,че от тях няма да умреш.Започни като за начало с това.