Агорафобия и компенсации

[bebe]

Успех,МАРИ! :-*Първото място е твое,защо надушвам серевнование,тука сме равни всички и това ни свързва,форума не е наш,а на други,които печелят от такива като нас Кой прост ,кой грозен,кой умен и красив,но всички сме в кюпа.....

[skorpi]

Мари, а като излезе резултатът, какво следва Надявам се да получиш отговорите, които търсиш и най-вече, след като знаеш точно какво се случва, да знаеш и какво да направиш, за да го промениш. Защото иначе само да го констатират е безполезно. После се надяваме да ни разкажеш по-подробно.

bebe,

Кой прост ,кой грозен,кой умен и красив,но всички сме в кюпа.....

Няма такива работи, всички сме хубави тука

[Mari]

След като излезнат резултатите ,веднага те пращат при невролог да ги разчете и ако има проблем започва лечение.Вчера така ми казаха.

[Mari]

Успех,МАРИ! :-*Първото място е твое,защо надушвам серевнование,тука сме равни всички и това ни свързва,форума не е наш,а на други,които печелят от такива като нас Кой прост ,кой грозен,кой умен и красив,но всички сме в кюпа.....

Абе ,за какво съревнование ми говориш и за какво първо място? Не се имам за нещо повече от вас! Същата съм .13 г. се боря.И няма да се предам. Ти ако си се отказала
аз не съм.Но поне не настройвай и другите на тази вълна ,че няма изход и всичко е свършило.Винаги има светлина в тунела!  Имам чувство ,че някой ако дръпне с една
крачка напред и се започва една злоба едно оплюване. Защо е това?

[skorpi]

Но поне не настройвай и другите на тази вълна ,че няма изход и всичко е свършило.

Който е мотивиран, няма да се повлияе от това и пак ще си гони успеха. Освен ако не иска да му е кофти до края на живота. Направи ли го, значи точно това иска.

Имам чувство ,че някой ако дръпне с една
крачка напред и се започва една злоба едно оплюване. Защо е това?

Вторични ползи. Подсъзнателно не искаме да се оправим, защото някъде вътре в нас е скрита определена изгода. А ако вземеш все пак да успееш да се оправиш, много ти пука има ли злоба и оплюване?! Какво значение има? Ти ще си СВОБОДНА. 

[bebe]

Успех,МАРИ! :-*Първото място е твое,защо надушвам серевнование,тука сме равни всички и това ни свързва,форума не е наш,а на други,които печелят от такива като нас Кой прост ,кой грозен,кой умен и красив,но всички сме в кюпа.....

Абе ,за какво съревнование ми говориш и за какво първо място? Не се имам за нещо повече от вас! Същата съм .13 г. се боря.И няма да се предам. Ти ако си се отказала
аз не съм.Но поне не настройвай и другите на тази вълна ,че няма изход и всичко е свършило.Винаги има светлина в тунела!  Имам чувство ,че някой ако дръпне с една
крачка напред и се започва една злоба едно оплюване. Защо е това?

Ей,миличка,на таблото за постове сте ВИЕ-първи ,за това говоря,не се засягай Ти злобата къде е видя,а оплюването? Не ми дърпай езика....няма за какво да злобея а и никой не е перфектен

[skorpi]

Хайде, като сме първи, да продължа в същия дух да съм първа, да не вземе Мари да ме измести

За времето, прекарано в агорафобия, преосмислих доста някои неща (в което намирам и смисъла на състоянието си), направих си равносметка и стигнах до следните изводи: Животът е такъв, какъвто ние изберем да бъде. Ако внасяме в него само горчилка, събуждаме се с негативните мисли, цял ден се ядосваме за дреболии, нервничим, недоволстваме от мръсотията, от държавата, от хората, мразим всичко и всички наоколо и вечер отново си легнем мрачни, това и ще получаваме в отговор. Ако очакваме да ни се случват лоши неща и виждаме света през черна завеса, той ще е такъв за нас. Ако имаме очи за доброто и красивото, ще го намираме дори там, където е невидимо за другите. Негативните обстоятелства ни носят най-големите уроци. Те ни помагат да израстваме, макар да е болезнено и трудно. Но не и негативно настроените хора: те с енергията си ни дърпат назад, разбира се, ако им го позволим. Аз вече много старателно селектирам хората, с които общувам, не им позволявам да ме вкарват отново в мрака. Аз съм тук и сега и мога да избера дали да рева и да се тръшкам, или да си пусна хубава музика и да си сипя една лимонада. Мога да реша дали да бъда жертва или човек, който се стреми към промяна и оценява дори лошите неща, които са му помогнали по пътя към духовното израстване. И ако съм избрала да бъда черногледа и пасивен наблюдател на собствения си живот, не мога да очаквам друго в отговор. Изобщо не мисля, че съдбата е отредила на някого да има фобия, или ПР. Не сме наказани. Никой не ни мрази. Напротив. Просто имаме върху какво да работим.

[Mari]

Айде,бебе дърпам те за езика! Излей всичко тук, напиши го! Така  ще ти олекне!
  А Скорпи ,ти до мен...на стартовата линия!

[portmonnaie]

Знаете ли какво, мисля, че въпреки че сме малко по-чувствителни от другите хора, ние сме много по-оптимистично настроени, готови и решени за промяна! Само така, момичета и момчета!!   Продължаваме пък каквото ще да става! Другите нека затъват с негативните си емоции щом така са избрали и за тях света е лош.

[Персифедрон]

Ще се включа и аз:
Забелязал съм, че когато се намирам в друг град/ чужда държава, агорафобията чувствително намалява. Обяснявам и го  с две неща -  основното е, че когато човек се намира на ново място, на което все още нищо травмиращо не му се е случило, е по-малко вероятно да получи пристъп.
Другото е може би културно обосновано - свикнали сме да приемаме, че малките градчета, както и т.нар. "бели страни", които съм обитавал за по малко (мразя го този ксенофобски израз, но както и да е, за запада иде реч), са уж някак по-спокойни и безопасни.
Още нещо ми се случва, когато се намирам в далечно от дома място: ставам трескав (по-скоро в положителния смисъл), хиперактивен, почти не спя и не се храня, но се чувствам кипящ от енергия.
Застоя ли се обаче някъде, страховете се завръщат, с тях и депресията.
Така че не знам това с подновяването на обстановката доколко реално помага, но ако ви се върти нещо подобно - споделете.

[skorpi]

Радвам се, че се включи. Ето ти и още една причина към изброените: за да си стигнал до ПР и агорафобия, най-вероятно наоколо имаш някакви дразнители, които активират симптомите и им дават поле за изява в определени моменти в живота ти, при определени обстоятелства. Затова при промяна в обстоятелствата може да изчезнат или да намалеят оплакванията. Може години наред да живееш "излекуван" в чужбина и завръщайки се, да получиш с нова сила старите оплаквания. Това показва, че нещо (някой) тук ги активира... Иначе всичко, което си изброил, е вярно. Смяната на обстановката би могла да помогне. При мен беше крайно наложително, но не заради фобията, а по други причини. Прекарах 8 месеца в друг град, преди да се върна отново да живея сама, пак в същата обстановка. Но където и да си, от себе си не можеш да избягаш...

[reni1506]

"Но където и да си, от себе си не можеш да избягаш... "

Това много ми хареса.Не трябва външните фактори да определят вътрешното ни равновесие.То е дело само и единствено на нас самите.

[Mari]

Mari -"В началото е така, искаш да избягаш! Но от какво и къде? ОТ СЕБЕ СИ НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЯГАШ! "


Skorpi- Но където и да си, от себе си не можеш да избягаш...


Е ,скорпи започнахме да се повтаряме .

[skorpi]

Така сме първенците, борим се за финала  
Поне знаем каква е наградата

Между другото, днес се сетих за още една съществена разлика между мен и класически страдащият от ПР индивид  При мен нещата се случват по следния начин: освен, че агорафобията ми е перманентна, не само тя ми създава проблеми. По-скоро тръгвам по обратния път - от другите проблеми към нея. Давам и пример: да кажем най-общо, че все нещо ми има. Или ме боли корем (от цикъл), или съм болна от грип, или съм с цистит, или имам някакви други оплаквания, несвързани с фобията (в смисъл доказано несвързани, защото като ида на лекар, не ми казват, че всичко ми е наред, а ми посочват какво точно не е наред за момента), или си влача някоя бактериална инфекция, или съм се контузила... абе няма ден, в който да съм ОК. И все чакам блажения момент, в който ще съм по-добре, за да изляза и да направя еди какво си. Само дето като видя, че този момент така и не идва, започвам да се влача както мога с оплакванията си. Това доста ме уморява. Ето например днес ми се засилиха тези неща, дето ги виждам пред очите - проверих на какво се дължат на очен преглед и се оказа, че и там си има проблем (не си го измислям!). Обясни ми лекарката от какво са ми мътнините пред очите, обаче евентуално само с операция се оправят. Или с прием на специални витамини, които в момента взимам. Така - слагаме това в кошницата с болестите. Прибавяме към него ниското кръвно, причерняването, болките в корема, заглъхналите уши, нестабилната походка, тези боклуци, които ми плават пред очите и даже и със затворени очи пак ги виждам вече, да сложим и една тревожност (другото няма да го изреждам, че отиде мястото във форума...) и какво се получава? Една пълна каша. Мога с цялата тази каша да изляза на разходка, както направих днес, опитвайки се едно по едно да игнорирам всяко от неприятните усещания, и да речем, не ме е страх, спокойна съм. Обаче пак не ми е добре.  Горе-долу така стоят нещата.
Ако пък случайно някога доживея ден, в който да нямам оплаквания (което е едно на милион), тогава просто си ми е ок и нямам никакви притеснения, няма причина, защото като не ми е лошо, всичко си е наред.

[Mari]

"Така сме първенците, борим се за финала,
Поне знаем каква е наградата !

Аз съм на финала ,скъпа.От доста време не съм имала кризи,излизам,всичко вече е както преди.

А награда за ПР ,ооо не мерси .Това чудовище ми отрови живота.Не му искам нито наградите,нито първенството!