evropea.com - форум за паническо разстройство
Май 23, 2022, 05:25:20 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: 1 [2] 3 4 5
  Изпечатай  
Автор Тема: Агорафобия и компенсации  (Прочетена 7442 пъти)
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #15 -: Септември 18, 2010, 05:03:20 »

На мен пределно ми е ясно какво е!!! 2 г. бях с такава фобия.Но на теб и във вас ти е зле . Незнам ...всеки сам си знае какво му е!
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #16 -: Септември 18, 2010, 05:07:42 »

Цитат
.Но на теб и във вас ти е зле .

В нас ми е зле, само ако е по друга здравословна причина. Иначе вкъщи сама си ми е екстра. Може да ми е скучно, тъжно, самотно, или да ми се мотае главата от цикъл, ниско кръвно или от врата, обаче не ме е страх и съм ок. Само да не трябва да излизам някъде.  Wink Тогава вече ми става тревожно.

Да ви кажа аз как отидох на психиатър за първи път. Вече ми се беше случвало един път и тогава се самоизлекувах по незнаен начин без хапчета и психотерапия, от самосебе си. Та  като ми се случи рецидива вече знаех за какво става въпрос и послушно си записах час при един психиатър... взех с мене едно момче, за кураж, дето и то ходило преди във въпросната клиника и мн доволно. Влязох, казах му, че имам паническо разстройство на човека, изредих си симптомите като по учебник, изтълкувах ги и си предписах ципралекс.  Grin Казах му, че тоалетната му е твърде тясна, но се радвам, че има диван, което ми действа успокоително. Така след като анализирах себе си, него и предметите в офиса му, си тръгнах.   Wink
После се изниза една върволица от психиатри, с които се срещах (аз с мъже толкова не се бях виждала в живота си  Cheesy) и все си казвах "нов психиатър, нов късмет". Но никой така и не ми потвърди, че имам ПР. Все измърморваха: "Друго е". Та сега новата ми диагноза е агорафобия и се надявам този път да съм точна. И, разбира се, пак сама си я поставих Grin
« Последна редакция: Септември 19, 2010, 12:31:38 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
i5core
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 17



Профил
« Отговор #17 -: Септември 19, 2010, 09:38:00 »

Това че си поставяш сама диагнози - няма да доведе до нищо хубаво, напротив ще се завъртиш в кръг - и когато си мислиш че се оправяш ще се озовеш пак в началото.
Вземи се стегни и почвай да излизаш по често, макар със страх - направи си стратегии как по бързо можеш да избягаш от дадени ситуации - изгради си свои спасителни "сламки" и тъка лека по лека ще имаш резултат.

При мен това стягане на гърлото ми се случва навсякъде - на работното място, в дома ми , на улицата, когато шофирам - и съм забелязал че това се случва когато най малко очаквам, без никаква логика или алгоритъм.
Последния път ми се случи когато шофирах - бях близо до спешен център и спрях близо до него - постоях в колата около 20-30 минути, през това време имах толкова силна ПА че направо като се сетя и настръхвам, като премина продължих  по пътя си. Това стягане на гърлото, направо ме разбива - и от там ограниченията, избягвам да ходя на такива места където няма лекарски кабинети или спешна помощ, като ми кажат за планина и веднага отказвам, или за язовир с палатки или някъкви преходи тези неща ме плашат, не е от самите места, а че не нямам спасителна сламка - именно медицинска помощ.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #18 -: Септември 19, 2010, 12:58:31 »

Ами явно ти си имаш класическо ПР с ПА. И очевидно в този форум съм единствената с агорафобия в този си вид. Колкото до нея, няма никакво съмнение, че я имам, въпросът е, че според психиатрите (защото аз при такива ходих) нямам ПР. Затова ни е малко трудно да се разберем. Просто на мен ми има едно, на вас друго. Ако има някой като мен, нека да пише. Иначе си говорим на различни езици за различни неща.

П. С. А това "вземи се стегни" ако го чуя още един път тука, направо ще си изтрия регистрацията. Излизам, като ми се налага, с ужас. Това е, което искам да се промени. И със стягане очевидно не става. По-"стегната" от това не мога да бъда.
« Последна редакция: Септември 19, 2010, 01:01:59 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #19 -: Септември 19, 2010, 02:26:20 »

Скорпи, моето състояние е близко до твоето. Аз имам агорафобия и ме беше страх да излизам на вън и да пътувам в МПС. Постепенно я преодолявам, както много пъти споменавах вече, и с помощта на Радостина, която от дълго време не съм засичала във форума и ми липсва. Беше ме страх, че навън мога да получа неприятния симптом на деперсонализация и това ме притесняваше да излизам на вън. Сега вече положението е по-добро, отново изпитвам симптоми на деперсонализация, но много по-слаби и не се боя от тях, както беше в началото.
Активен
portmonnaie
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 21


Профил
« Отговор #20 -: Септември 19, 2010, 02:31:56 »

Tova e edna strahotna tema!!Skorpi, blagodaria ti za neq! Chuvstvam se po absoliutno sushtiq nachin,no s razlikata che imam PR i agorafobia.Pri men sushto ia ima ironiata, che predi bqh mnogo obshtitelna, imashe li praznik,ekskurzia,teatur,diskoteka,izpit,hora,magazini,ulica,ploshtad kakvoto i da e-az bqh tam  Grin A sega, obratno na vsichko si stoia vkushti kato nakazana.Nikoi ne moje da me poznae.Naistina nqma mnogo pliusove da imash agorafobia, no puk moje da si pravish uprajnenia vkushti (na men tova ne mi prechi), pravi si dishaneto na terasata,izlizai poveche vreme na neia, nabliudavai horata,hvashtai slunchiceto dokato go ima!  Smiley Smiley radvai se na jivota dori s agorafobia! Na men lichno mi pomaga, ako nqmam kuraj da izlezna, da si predstavqm situacii, v koito bih poluchila PA ili takiva, kakvito veche sam prejivqla.i v momenta v koito zapochne da mi stava nerealno,polucha surcebiene i t.n. zapochvam da disham dulboko i da se uspokoqvam.Pri men deistva,probvai!:) Mejdu drugoto sred cqloto nerazbirane,koeto sreshtam u drugite hora, tozi sait mnogo me uspokoqva i se chuvstvam po-dobre da znam, che ima I hora, koito me razbirat I chuvstvat sushtoto I ne sam luda.Smiley
Pak se izvinqvam za latinicata.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #21 -: Септември 19, 2010, 05:26:01 »

Цитат
Tova e edna strahotna tema!!Skorpi, blagodaria ti za neq!

Аз благодаря за това изречение, защото вече запознах да се чувствам като извънземна дори тука и да си задавам въпроса дали съм попаднала където трябва. Защото нещата, които изпитвам, и за мен са странни и необясними, и сама не знам откъде са се взели и ми е странно, че ги има, но това е положението. Аз откакто съм така, използвам времето, което имам, за да правя неща, за които преди не ми е оставало време, като не съм се спирала, като например да гледам много филми и да чета. Да си оправя дома, да възкреся някое старо позабравено хоби... да се занимая със себе си. Каня си и много гости. Едва ли не съм си съставила някакъв график, за да си имам компания, но не защото ме е страх да съм сама, а за да не страда толкова социалният ми живот, контактите, приятелствата, те са много важни за мен, особено в момент, в който нямам никой до себе си. За съжаление, адаптирах останалата част от живота си към фобията, обратното ми е по-трудно. Понякога заспивам с надеждата, че на сутринта ще е минало, но не става така. Вярно е, че днес сутринта се разходих напълно спокойно, явно слънцето е помогнало, но всичко е на моменти. Понякога получавам проблясъци (така ги наричам), когато ми се струва крайно нелепо да имам такива страхове и сякаш изчезват. Струва ми се, че са изчезнали, но в даден момент се завръщат отново... гледам ги хората навън и им се чудя мислено как си ходят така спокойно. Опитвам се да си представя (защото честно казано вече не помня) какво е това да отидеш спокойно да изпиеш едно кафе или да си на дискотека... Забравих за безгрижното скитане по магазините и всички нормални човешки (и женски) неща. Канена съм на концерт на един страхотен певец, имам лична специална покана от него и знам, че няма да мога да отида, а много искам, той също се надява да присъствам... толкова неща пропускам... така ме е яд. Как животът си минава покрай мен, а аз го гледам безучастно. Минава си времето и не си спомням кога за последно живях като нормален човек. Не кога съм била за последно на кафе, или в някой магазин, или някъде другаде... а кога бях там без да се страхувам? Без да се чувствам зле... не си спомням чувството.  Undecided
Толкова свикнах да съм така, че вече не знам какво е да бъда нещо друго...
delicacy, радвам се, че се появи отново. Липсваше ми!

Иначе и аз така винаги съм била в училище на първия чин, винаги съм четяла на класа най-отпред изтъпанчена, все съм взимала главните роли в пиески, откривала съм учебната година, носила съм знамето, рецитирала стихчета пред цялото даскало, после концерти по пиано в читалището, откривах ги и ги закривах, в балета винаги най-отпред и в центъра, показвах на другите, учех начинаещите, по ресторанти са ме изкарвали да пея дори като съм била само гост. В компания винаги съм била в центъра. Все аз говоря, танцувам или каквото и да правя, съм привличала вниманието. В университета по същия начин. На упражнения водех, всички преподаватели ме обичаха, защото ги отменях. Все съм била за пример във всичко. Завърших с пълно 6 от 1 до 12-ти клас включително по всички предмети. Навсякъде съм била номер 1. То се вижда и по форума и не ми е било цел. Просто съм такава. И във връзките си съм била водещата. Дори и когато съм болна, пак всичко се върти около мен, макар тогава да не ми харесва. Обаче заострям вниманието. Не мога да се сливам с тълпата. Нито преносно, нито буквално. Не знам дали това трябва да ме радва в преносния смисъл, но в буквалния ми носи много негативи и ми усложнява излишно живота. Пак мога да съм в центъра, но без агорафобия. Въпросът е как.

« Последна редакция: Септември 19, 2010, 06:19:15 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #22 -: Септември 19, 2010, 09:52:04 »

Браво бе,Скорпи.Ти си нашата г-ца ПЕРФЕКТНА във форума.Приеми моите адмирации.
Аз не съм стояла на първия чин,не съм била на сцена,не съм преподавала ,не мога да пея,освен в колата и в банята,абе въобще не мога да се меря с теб! Аз съм лудетина. И затова победих агорафобията.Но... имам приятели,излизам където си искам,отгледах дъщеря си,подържам дома  и себе си в перфектен вид,с мъжете също съм била лидер.Абе, живея си нормален живот!(да не изброявам всичко подробно)

Защо държиш да си вечно в центъра? Знаеш ли ,че един от симптомите на БАР е -мания за величие? От това което прочетох незнам дали не страдаш от това!
« Последна редакция: Септември 19, 2010, 10:05:57 от Mari » Активен
bebe
Гост
« Отговор #23 -: Септември 19, 2010, 10:23:33 »

Цитат
Tova e edna strahotna tema!!Skorpi, blagodaria ti za neq!

Аз благодаря за това изречение, защото вече запознах да се чувствам като извънземна дори тука и да си задавам въпроса дали съм попаднала където трябва. Защото нещата, които изпитвам, и за мен са странни и необясними, и сама не знам откъде са се взели и ми е странно, че ги има, но това е положението. Аз откакто съм така, използвам времето, което имам, за да правя неща, за които преди не ми е оставало време, като не съм се спирала, като например да гледам много филми и да чета. Да си оправя дома, да възкреся някое старо позабравено хоби... да се занимая със себе си. Каня си и много гости. Едва ли не съм си съставила някакъв график, за да си имам компания, но не защото ме е страх да съм сама, а за да не страда толкова социалният ми живот, контактите, приятелствата, те са много важни за мен, особено в момент, в който нямам никой до себе си. За съжаление, адаптирах останалата част от живота си към фобията, обратното ми е по-трудно. Понякога заспивам с надеждата, че на сутринта ще е минало, но не става така. Вярно е, че днес сутринта се разходих напълно спокойно, явно слънцето е помогнало, но всичко е на моменти. Понякога получавам проблясъци (така ги наричам), когато ми се струва крайно нелепо да имам такива страхове и сякаш изчезват. Струва ми се, че са изчезнали, но в даден момент се завръщат отново... гледам ги хората навън и им се чудя мислено как си ходят така спокойно. Опитвам се да си представя (защото честно казано вече не помня) какво е това да отидеш спокойно да изпиеш едно кафе или да си на дискотека... Забравих за безгрижното скитане по магазините и всички нормални човешки (и женски) неща. Канена съм на концерт на един страхотен певец, имам лична специална покана от него и знам, че няма да мога да отида, а много искам, той също се надява да присъствам... толкова неща пропускам... така ме е яд. Как животът си минава покрай мен, а аз го гледам безучастно. Минава си времето и не си спомням кога за последно живях като нормален човек. Не кога съм била за последно на кафе, или в някой магазин, или някъде другаде... а кога бях там без да се страхувам? Без да се чувствам зле... не си спомням чувството.  Undecided
Толкова свикнах да съм така, че вече не знам какво е да бъда нещо друго...
delicacy, радвам се, че се появи отново. Липсваше ми!

Иначе и аз така винаги съм била в училище на първия чин, винаги съм четяла на класа най-отпред изтъпанчена, все съм взимала главните роли в пиески, откривала съм учебната година, носила съм знамето, рецитирала стихчета пред цялото даскало, после концерти по пиано в читалището, откривах ги и ги закривах, в балета винаги най-отпред и в центъра, показвах на другите, учех начинаещите, по ресторанти са ме изкарвали да пея дори като съм била само гост. В компания винаги съм била в центъра. Все аз говоря, танцувам или каквото и да правя, съм привличала вниманието. В университета по същия начин. На упражнения водех, всички преподаватели ме обичаха, защото ги отменях. Все съм била за пример във всичко. Завърших с пълно 6 от 1 до 12-ти клас включително по всички предмети. Навсякъде съм била номер 1. То се вижда и по форума и не ми е било цел. Просто съм такава. И във връзките си съм била водещата. Дори и когато съм болна, пак всичко се върти около мен, макар тогава да не ми харесва. Обаче заострям вниманието. Не мога да се сливам с тълпата. Нито преносно, нито буквално. Не знам дали това трябва да ме радва в преносния смисъл, но в буквалния ми носи много негативи и ми усложнява излишно живота. Пак мога да съм в центъра, но без агорафобия. Въпросът е как.


Е,това да ме хванат за гърлото,няма да го напиша!!!! Първо ще си изгубя времето,второ -това си е цяла автобиография! Между другото може и приятел да те хареса с тия качества и таланти и заварката е готова.....Може и да оздравееш и на концерт да отидеш,но ме гризе любопитството,кой е той....Да не би да е ЕНРИКЕ,ако е той и аз искам и ако  може и мене да оправиш,ще бъда благодарна Grin Grin -за концерта...
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #24 -: Септември 19, 2010, 11:11:36 »

Цитат
Браво бе,Скорпи.Ти си нашата г-ца ПЕРФЕКТНА във форума.Приеми моите адмирации.

Или такава е трябвало да бъда, за да компенсирам това, което се е случвало вкъщи, в детството, между родителите ми... знам ли? Не съм можела да поправя това, което не ми харесва, но съм си налагала свръхсамоконтрол...  Или техните очаквания са били винаги да съм такава, това си е голям товар, непосилен за който и да е нормален човек. И, Мари, това е само едната страна на медала. Може би съм имала и продължавам да имам своя тъмна страна, която отказвам да приема и да покажа на другите? А да боледувам е единственият приемлив начин да покажа слабостта си???

Цитат
Знаеш ли ,че един от симптомите на БАР е -мания за величие? От това което прочетох незнам дали не страдаш от това!

Хайде, честита ми нова диагноза Grin
Не бе, просто бях зубър Grin Grin Grin Но самочувствието ми е доста ниско напоследък, само изброих факти, но аз не ги смятам за нещо хубаво - напротив. Да не говорим, че всичко си говори за висока тревожност още от рано-рано, но не е имало кой да ми обърне внимание тогава (да ме заведе на специалист имам предвид)... Сега съм твърде плаха и неуверена, за да имам мания за величие (да не говорим, че такова чудо в психиатрията изобщо няма - на нас психото ни пишеше двойка в мига, в който чуеше "мания за...") Иначе неадекватната самооценка и мегаломанията по принцип са симптом на шизофрения.  Wink Но да не се отклоняваме, да се върнем на агорафобията, моля! И не ми оспорвайте диагнозите, тука мн психиатри имало Wink

bebe, това с Енрике много ме разсмя Cheesy Аз съм му върла фенка, но нямам честта да го познавам лично. Иначе можеше и да ми излекува фобията с някоя песен Smiley))
Доста по-скромен роден певец ме покани на участие... някой ден като се оправя, ще ида. Дотогава може и да е станал световноизвестен Cheesy
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #25 -: Септември 20, 2010, 08:22:11 »


Е ,ти пък как сама си поставяш диагнози? Huh? То отстрани се вижда най добре ,нали знаеш Wink.

"да не говорим, че такова чудо в психиатрията изобщо няма - на нас психото ни пишеше двойка "-
Тези нарушения в някои случаи се изразяват в повишаване на настроението, увеличена енергия и активност (мания, хипомания), а в други- в понижаване на настроението, намалена енергия и активност (депресия).
Кажи на псито да си пише двойка! Grin
Активен
bebe
Гост
« Отговор #26 -: Септември 20, 2010, 08:50:28 »

Добро,утро! Тука е като изповедалня Wink Grin,освен проблемите с ПР,ПА и др,вече се пише и за семейни и лични проблеми,няма лошо,така му олеква на човек! Че,кой няма проблеми? Те са навсякъде и в къщи и в службата.....Трудно се живее,но още по-трудно е за младите! Спорна седмица на всички и ако ви е хубаво ходете,излизайте,веселете се ,другото е задължение Grin Grin
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #27 -: Септември 20, 2010, 10:40:05 »

Добро да е.  Ами тук може да пишем за всичко.Такова е състоянието ни.Нали личните и семейни проблеми ни докараха ПР и ПА! Кой каквото му е на душата да си пише !
« Последна редакция: Септември 20, 2010, 12:51:38 от Mari » Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #28 -: Септември 20, 2010, 01:10:12 »

Мари ме е изпреварила с отговора. И аз това щях да кажа. Нещата са свързани, никога нищо не става от самосебе си.
bebe, стига ни дели на млади и стари, на всеки му е трудно. Ако се приемахме такива, каквито сме, може би никога нямаше да сме в плен на фобиите. Това са собствените ни ограничения... Те ни показват, че нещо не е както трябва да бъде. И тогава няма значение на колко години си... Та аз ще продължавам да работя върху справянето с моя проблем, при това усилено, като правя някои значими промени в живота си и ще видим какво ще стане натам. А дотогава ще я карам както мога. Wink
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
bebe
Гост
« Отговор #29 -: Септември 20, 2010, 01:34:56 »

Мари ме е изпреварила с отговора. И аз това щях да кажа. Нещата са свързани, никога нищо не става от самосебе си.
bebe, стига ни дели на млади и стари, на всеки му е трудно. Ако се приемахме такива, каквито сме, може би никога нямаше да сме в плен на фобиите. Това са собствените ни ограничения... Те ни показват, че нещо не е както трябва да бъде. И тогава няма значение на колко години си... Та аз ще продължавам да работя върху справянето с моя проблем, при това усилено, като правя някои значими промени в живота си и ще видим какво ще стане натам. А дотогава ще я карам както мога. Wink
Аз не се боря,защото не мисля а да оцелея ДНЕС! За теб пътя е дълъг.семейство,деца ,работа...Аз си изпълних мойте задължения,давам път на ВАС Wink
Активен
Страници: 1 [2] 3 4 5
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1