Агорафобия и компенсации

[skorpi]

Докато писах нещо, свързано с престоя на открито, ми дойде идеята за тази тема. Тя е насочена към хората с агорафобия, които продължително време изобщо или твърде малко и за кратко излизат от вкъщи. Тук оставяме настрана причините и симптомите, както и лекарствата, и всичко, за което се говори в останалите теми. И искам да обърнем внимание на ограниченията, с които ни се налага да живеем и как се справяме с тях? Говоря за това, че ако не излизам така, както всички други хора или както съм излизала по принцип, означава, че:
- дишам много по-малко въздух (колкото и да е мръсен, все пак е въздух) на открито
- виждам много по-рядко слънце, а то е жизненоважно за здравето ми
- правя много по-малко крачки от необходимите за деня
- ако излизането ми е с кола, на практика все едно не съм излизала, защото отново съм в затворено помещение
- прекарвам по-голямата част от времето си в седнало или легнало положение, между четирите стени
И така, наред с всичко останало, настъпва трайно обездвижване и един доста нездравословен начин на живот. Как може да бъде компенсиран, при положение, че фобията не е преодоляна? Да речем, че е временно, но докато се върнем към нормалния активен начин на живот, какво бихме могли да направим, за да не се влошава общото ни състояние? При мен излизането на балкона или на разходка из района за малко е единственото, което правя засега. През останалото време съм на закрито, в кола или в стая. Парковете и градинките са ми табу, лятото на плажа беше по-лесно, там поне събирах лъчи за по един час, сега и това не мога. Да не говорим, че се губи и навика. Разстоянията ми изглеждат все по-големи, а знам как съм вървяла с часове пеш... предполагам, би могло да се облекчи донякъде положението с прием на витамини, здравословна храна и физически упражнения, но това само отчасти помага.
Споделете своите идеи по темата или опита си в тази посока. Благодаря

П. С. Ще ми бъде изключително интересно и полезно също ако има някой, който е страдал от агорафобия и дълго време е стоял само вкъщи, да разкаже как е преминал отново към обичайния си ритъм, защото дори и фобията да я няма вече, е останал навикът да не излизаш и самото тяло вече е привикнало към такъв режим... особено ако е продължило с месеци, дори с години. Не е лесно да хванеш пътя отведнъж и все едно не е било, нали? Колко време ви трябваше, за да излизате отново и как го постигнахте?

[reni1506]

Браво за темата,ще я следя с интерес!
Аз проблема с движението си го реших с кростренажор.Но по-големия проблем според мен е ,че се губи навика да ходиш по улиците,в навалицата..Честно казано аз се усещам,когато ми се налага да вървя по доста уживена улица,как хората ме изнервят...все едно съм попаднала в рояк с пчели.И гледам по най-бързия начин да се измъкна.Знам,че никой не обича да се блъска в хора,но при мен е особено осезаемо.Става ми чак нереално.
Сега ще ви дам един пример,на който може би ще се смеете  .На село дядо си купи конче.Когато за първи път го изведе на улицата,то беше толкова плашливо...стряскаше се на всеки шум и беше трудно да се укроти.Всеки ден го извеждаше по-малко,докато накрая вече не му правеха впечатление нито фучащите коли,нито звуците.Ами това е - аз се оприличавам на това конче 

[skorpi]

Честно казано аз се усещам,когато ми се налага да вървя по доста уживена улица,как хората ме изнервят...все едно съм попаднала в рояк с пчели

Много добре казано. Същото е и при мен. Нервнича, все едно всички са ми врагове и им се дразня, ако се приближат, сякаш ми навлизат в територията и само аз имам право да се движа по улицата.

На село дядо си купи конче.Когато за първи път го изведе на улицата,то беше толкова плашливо...стряскаше се на всеки шум и беше трудно да се укроти.Всеки ден го извеждаше по-малко,докато накрая вече не му правеха впечатление нито фучащите коли,нито звуците.Ами това е - аз се оприличавам на това конче

При мен кучето беше така. Толкова се тръшкаше, приятелят ми казваше, че го е срам така като прави и че от него нищо не става, докато веднъж ни срещна едно момче и каза: "И моята беше същата. Сега не мога да я прибера". Тогава нито той, нито аз повярвахме, че и нашето ще се отвори за света и дори ще иска да играе с останалите. Когато го уверявах, че няма нищо страшно навън, бях в дългогодишна ремисия и почти забравила, че някога съм се чувствала така. То ми припомни и искрено му съчувствах, но все пак знаех, че за да го преодолее, трябва да продължа да го извеждам, докато свикне с обстановката и хората. Така и стана. Сега той се кефи и ходи наперено, а аз треперя Сменихме си ролите.

[i5core]

Агорафобията е много страшна, направо ми стана тъжно. Аз да чукна на дърво нямам такива проблеми дано никога не ми дойдат на главата.
Скорпи я кажи от какво точно теб те е страх като излезеш на вън.

[skorpi]

Скорпи я кажи от какво точно теб те е страх като излезеш на вън.

Че ще припадна и от начина, по който се чувствам... всичко се върти и съм на ръба на припадъка  Дори и нищо да не ми стане, съм скапана и изтощена от цялото треперене, сърцебиене и пр. отвратителни неща. Това е. Кратко и ясно. Важи за всички места, където няма домашна обстановка, или не съм в кола. А иначе много ми се излиза.

[reni1506]

"Скорпи я кажи от какво точно теб те е страх като излезеш на вън."

Позволявам си да отговоря и аз.Първо,когато вървя по улиците ,се чувствам толкова отпаднала,все едно кръвното ми е 0.И основното от което се притеснявам е,че като съм далеч от нас,ще ми стане толкова зле,че няма да мога нито да виждам,нито чувам и няма да мога да се прибера....общо взето ,че ще трябва да търпя ужасни симптоми.Знам че няма да умра,нито ще ми навредят,но това въобще не ме успокоява.Между другото такава ПА(с такива ужасни симптоми) не ме е сполетявала от 1 год.,но това сякаш няма значение-страхът винаги е огромен.

[skorpi]

В общи линии същото чувствам и аз. А пък не можете да си представите колко нелепо ми е точно на мене, че го имам това, защото е в тотален разрез с личността ми. Поне половината си живот съм прекарала на сцена, а останалата по медийни събития и официални срещи, където на всички им се разтреперват гащите, а аз съм оставала спокойна. Както и по изпити, изнасяне на публични речи, доклади и всякакви такива... Изключително съм общителна, социална и живеех на пълни обороти, изобщо не съм се сещала кога ще се прибера и не съм го мислила. Сега сякаш съм вързана с каишка да седя у нас и идея си нямам защо е така. Който ме познава, главата би си отрязал, но не и да предположи, че точно аз имам такъв проблем. Винаги навсякъде съм правила впечатление и съм приковавала вниманието и не само, че не ме е притеснявало, ами и ми е харесвало. Нелепото е, че дори и сега продължава да ми харесва, въпреки че провокира усещанията. Каквото и да правя, винаги съм в центъра и в главната роля. И то за много по-отговорни и трудни неща от това да крачиш по улиците или да стигнеш от точка А до точка Б. Не е ли абсурдно?

[t.todorov]

" ...Сега сякаш съм вързана с каишка да седя у нас и идея си нямам защо е така. "

До къде стигна в терапията си? Аз мисля че тези изказвания показват, че си в началото на пътя, отново. Въпроса, който съдържа и отговора в себе си е: Кога за първи път получих ПА или нещо друго?  и С какво може да се опише моят живот тогава?

[skorpi]

До къде стигна в терапията си?

До под кривата круша, прекратих я. В момента съм без терапия, нито медикаментозна, нито каквато и да била друга. Просто се опитвам да оцелея, живеейки сама, без близки в града, в който съм. Ходя на работа и се прибирам, това е. И едвам го правя. Имам някакъв план, който ако успея да реализирам, ще мога да си обърна внимание. Защото направя ли го, животът ми може да се промени коренно. Както написах в началото на темата, приемаме, че положението е временно. И моля да обсъдим докато тези ограничения продължават да съществуват, как да се справя с гореспоменатите проблеми, за да възстановя по някакъв начин и да укрепя здравето си? Защото човек като не е добре, и с, и без ПР, пак си му е кофти. Не съм пуснала темата, за да будя съжаление, а за да си помогнем взаимно и да помислим как да процедираме. Не искам някой да седи и да реве с мене. А да стане така, че да нямаме поводи да плачем повече

Кога за първи път получих ПА или нещо друго?  и С какво може да се опише моят живот тогава?

На този въпрос не знам какво да отговоря, мн пъти съм казвала, че не знам дали съм имала ПА изобщо, камо ли да помня първия път... животът ми винаги е бил пълен с някакви драми, обаче преди не ме беше страх да излизам, въпреки тях. После какво ми стана, не знам.

http://www.evropea.com/agoraphobia.html
Това, което е описано тук, се отнася напълно до мен и мн добре описва състоянието ми. Ако аз го бях написала, щеше да звучи приблизително по същия начин.
Ще цитирам и частта, която е най-точна:
"В поведението на агорафобиците се появява нов модел и ново мислене "какво би станало, ако …". Така разсъждава страдащия, когато взима решение да направи нещо или не.
Докато в един момент агорафобикът решава, че най-сигурното място на света е неговия дом и той се превръща в доброволен затворник." - Точно така обмислям всяко едно свое действие, дори и действията на другите, цялата ми реалност е пречупена през този модел на мислене и поведение. Това налага всекидневно премисляне на всяко нещо, даже понякога няколко дни предварително го обмислям, за да намеря начин да се измъкна. В главата си имам безброй варианти - откъде ще мина, по кое време, какво ще предприема, ако се наложи да се прибера, проучвам обстановка, хора, всичко от до. Така преценявам "опасността" и съответно решавам колко точно да се тревожа
На покана за излизане отговорът, разбира се, е "не", облечен във фразата: "Не мога да кажа отсега, но ако мога, ще дойда" или "Нищо не обещавам"... за да не будя подозрение, все пак. Иска се много акъл, за да внасяш разнообразие във всичките си версии защо не можеш да отидеш някъде И е доста уморително.   Не само че трябва да живееш с куп ограничения, с които нон стоп да се съобразяваш и да се лишаваш от много неща, които другите могат и правят, ами се налага и да придобиеш солидни актьорски умения и да се превърнеш в изпечен лъжец...
Това, надявам се, внесе известна яснота относно спецификата на състоянието ми, макар че целта на темата беше друга.

[bebe]

Влезе ли веднъж в главата,няма отърване и ПР и ПА и др .Фобиите си са след тях за съжаление  Има и ремисии,но всичко пак се връща,не може да го изтрием като писано с молив и отгоре да играе гумата,не става,но всичко е временно даже и ние 

[i5core]

Ако сте близо до болница или спешен център не се ли чувствате по добре ?

[skorpi]

Влезе ли веднъж в главата,няма отърване и ПР и ПА и др .Фобиите си са след тях за съжаление  Има и ремисии,но всичко пак се връща,не може да го изтрием като писано с молив и отгоре да играе гумата,не става,но всичко е временно даже и ние 

Не съм съгласна с това. Първо, както казах, след като ми мина първия път, ми излезе от главата и още как. Изобщо не съм мислила за преди - както като те тръшне вирус, ти е кофти, но като ти мине и си ок, не си мислиш как те е бил тръшнал преди 1 година... нали така? Съвсем бях забравила, че изобщо има такова нещо. Не съм съгласна и че фобиите са след ПР и ПА, тъй като очевидно аз нямам ПР и ПА, а само агорафобия.
Колкото до това, че всичко се връща, и то не е задължително. Познавам достатъчно хора, които са минали през агорафобия и им е минало завинаги. Защо пък да не съм от тях?

Ако сте близо до болница или спешен център не се ли чувствате по добре ?

За какво ми е болница, дори и вътре в нея да съм, пак не ми е спокойно. Нали не съм у нас? Следователно не ми е ок. Как точно лекарите ще ме отърват от симптомите, като ми се появят - не могат. Нито ще треперят вместо мен, нито ще прогледнат, като ми причернее, нито ще им се повие свят, докато си почина. Няма с какво да ми бъдат полезни. Защото аз нито умирам, нито се нуждая от медицинска помощ. Просто не ми е добре. Агорафобия, не ПР. Поне до този извод достигнах. Никой ли не иска да пише конкретно по зададената тема?

[bebe]

Влезе ли веднъж в главата,няма отърване и ПР и ПА и др .Фобиите си са след тях за съжаление  Има и ремисии,но всичко пак се връща,не може да го изтрием като писано с молив и отгоре да играе гумата,не става,но всичко е временно даже и ние 

Не съм съгласна с това. Първо, както казах, след като ми мина първия път, ми излезе от главата и още как. Изобщо не съм мислила за преди - както като те тръшне вирус, ти е кофти, но като ти мине и си ок, не си мислиш как те е бил тръшнал преди 1 година... нали така? Съвсем бях забравила, че изобщо има такова нещо. Не съм съгласна и че фобиите са след ПР и ПА, тъй като очевидно аз нямам ПР и ПА, а само агорафобия.
Колкото до това, че всичко се връща, и то не е задължително. Познавам достатъчно хора, които са минали през агорафобия и им е минало завинаги. Защо пък да не съм от тях?

Ако сте близо до болница или спешен център не се ли чувствате по добре ?

За какво ми е болница, дори и вътре в нея да съм, пак не ми е спокойно. Нали не съм у нас? Следователно не ми е ок. Как точно лекарите ще ме отърват от симптомите, като ми се появят - не могат. Нито ще треперят вместо мен, нито ще прогледнат, като ми причернее, нито ще им се повие свят, докато си почина. Няма с какво да ми бъдат полезни. Защото аз нито умирам, нито се нуждая от медицинска помощ. Просто не ми е добре. Агорафобия, не ПР. Поне до този извод достигнах. Никой ли не иска да пише конкретно по зададената тема?

на
Нали не се повтаря,какво си забравила не разбрах?Фобията не е ли страх? И като излезеш,какво усещаш страх и паника.Май пак стигнахме до едно и също 

[Mari]

 "нямам ПР и ПА, а само агорафобия."

Скорпи,ти си странен случай! Не може да имаш само агорафобия.ПР ги провокира тия фобии.Като направих рецидива ,около  месец само   като чуя за излизане ми прилошаваше,но аз не се отказах,лошо не лошо излизах.Така бързо го преодолях.А първият път ми костваше 2 години затвор и то доброволен.
След като те е страх да излизаш значи имаш и ПР и ПА.

[skorpi]

Скорпи,ти си странен случай! Не може да имаш само агорафобия.ПР ги провокира тия фобии.

След като те е страх да излизаш значи имаш и ПР и ПА.

ААА, не е така, грешиш, фобията може да си съществува като напълно самостоятелна, питай господата психолози тука. Тодор и Орлин, права ли съм?

И понеже е редно да се позовавам на независими източници, не само на частни мнения:

Агорафобия (от гръцки: ??, площад и ??, страх) е вид тревожно разстройство - фобия, страх, изпитван при преминаване през големи открити пространства.[1] Това състояние може да се придружава или не от пристъпи на паника. - за справка Уикипедия.