Страхът от телесните симптоми

[Neli_princesss]

О етo стана вече браво на мен ..........Аз да ви се похваля,сношти бях на  купон и замалко да ме хване паниката но за щтастие нее ,kоето рядко се случва.......
и като се отпуснах стана тя каквато стана............до зори

[дидо]

Повечето от вас пишат за това как им се вие свя,причернява им пред очите,ускорения пулс естествено.При мен обаче отдавна не е това проблема аз веднъж писах че имам чуството че болеста градира като се пребориш с някой симптом се появява нещо друго...сега понякога се чуствам сякаш нещо иска да излезе от мен тръгва като вълна и имам чуството че ще експлодирам.....и страх силен брутален че ще изперкам че ще излезна навън и ще почна да крещя и да се държа като луд.Немога да спя когато знам че съм сам в апартамента то така или иначе трудно заспивам.Става ми лошо от високо даже понякога докато гледам филм и кадрите са такива как примерно някой скача от високо и лети надолу ми става сякаш аз съм на негово място.....немислимо е да се кача на самолет..когато се притеснявам за нешо или се вълнувам се разтрепервам и ми става лошо като п...... не е истина направо

[Mari]

Дидо,аз също съм сама .Така се научих да се справям и с трудностите на живота и с ПР.Събуждала съм се с кризи,заспивала съм с тях и посред нощ съм имала.В началото е така, искаш да избягаш! Но от какво и къде? ОТ СЕБЕ СИ НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЯГАШ! Бъди сигурен ,че няма да излезеш навън,а дори и да излезеш няма да се развикаш. Ох,до болка ми е познато всичко.През всички симптоми съм минала.Намери някакъв начин за справяне сам за себе си...не ме питай какъв защото и аз не го знам!

[t.todorov]

Начина за справяне е широко известен. Какво ли е това, което ви кара да се държите все едно, че няма известен начин за справяне с ПР, след като има такъв от близо 100г. и действа винаги. Този отговор, би бил много важен за разбирането на тази проблематика.

[delicacy]

Може би отговорът се крие във факта, че хора като нас са свикнали да се справят с всичко сами. Така сме били възпитавани, да не разчитаме на другите и затова търсим по-рядко помощ, поне за повечето от нас е така.

[Sh3me7]

мен ме притеснява по скоро изтръпването на краиниците и ускорения пулс той най-вече имаше дни в който съм го мерел постоянно което само по себе си е отвратително след много четене и ходене по доктори се установи че сърцето ми е здраво и следователно няма от както да се притеснявам мога да си имам ускорен пулс със дни даже месеци без това да окаже някакъв здравословен проблем,имам проблем когато се возя в кола и се притесня ръцете ми изтръпват езика също става ми топло почвам да се потя абе общо взето неприятна работа облива ме е едно притеснение , и разбирасе около 3-4-5 минутки след като сляза е така все едно изобщо не съм се возил :Д.Другото което е незнам как е при останалите хора с ПР но при мен пулса си е постоянно в горната граница много рядко съм абсолютно спокоен за да падне под 76 обикновенно е 80 до към 90.И винаги се чуствам някак леко притеснен отвътре но ако трябва да сравня притеснението сега и притеснението преди няколко месеца когато пулса ми беше 100-110 почти постоянно , сега нещата са много по добре което от части ме прави ЩАСЛИВ 

[Neli_princesss]

И на   мен ми изтръпвват ръцете,дори ми се сковават пръстите,винаги съм си мислела дали не е удар,колкото и да звучи смешно за някои хора.Особенно когато пътувам и започвам да се задушавам,до кога ще е така незнам..................ужасяващо.

[dnil]

дидо, много си прав. Точно така е. Когато "свикнеш" с даден симптом, се появява друг и т.н.... За твое успокоение ще кажа, че фазата в която си ти в момента беше моята последна и оттогава всичко е наред:)

[skorpi]

Когато "свикнеш" с даден симптом, се появява друг и т.н....

А защо е така според вас? Защото сигналната лампичка свети, за да предприемем мерки. Обаче какви мерки предприемаме ние? Търсим как да потушим симптомите, като се натъпчем с лекарства, като ги пием, мислим, че сме успели, обаче при първото спиране разбираме, че е само заблуда. Появява се нов симптом и понеже е непознат, хукваме да се изследваме да видим откъде се е взел. Резултатът отново е търсене на временно решение, което ще замъгли съзнанието ни, вместо да го проясни. А колко по-лесно щеше да бъде, ако вместо да се борим срещу себе си, можехме да надникнем и да видим какво става...

[Student_21]

Използвам темата за да ви попитам дали имате следния симптом: Аз го наричам "разстройство на адаптацията" и "автоматични негативни мисли"- например при всяка смяна на обстановката, реагирате на новата промяна със силен страх. Представете си, че сега сте на компютъра. След малко обаче трябва да си лягате. Преди да сте си легнали, изпитвате силен страх от лягането. Лягате си, адаптирате се и виждате, че няма нищо страшно, после изпитвате силен страх от това, че вече сте буден и трябва да излезете навън. Излизате навън, адаптирате се отново бързо, после пък ви е страх да се приберете у дома. Общо-взето адаптацията в повечето случаи е бърза, но психиката реагира на всяка промяна на атмосферата около вас със силен страх.

[Mari]

Както и да го наречеш,това си е чисто П.Изпитвала съм го! Само при мисълта да изляза,или да свърша каквато и да е  дейност ме е било страх и ми е ставало зле.Случвало ми се е само като разбера,че ще имаме гости да изпадам  в паника,но след като дойдат всичко е наред. За радост това остана в миналото . Сигурна съм ,че ще се справиш и с това!

[bebe]

Добро,утро на всички! Всички тези симптоми са и мои и на MARI и на STUDENT21 Изпитвах паника от почти всяка ситуация и хората около мен ми се чудеха,но аз си знаех само как изтърпявах С времето се свиква ,защото знаеш,че това са симптомите на ПР,не че сега сме добре

[entso]

   Здравйте, аз съм с ПР от 14г. През този период съм минал през какви ли не състояния. Всички физически симптоми, за които говорите са ми познати в различните периоди е бил водещ различен симптом. Лошото при нас е че в един момент става едно огромно объркване кое от какво е кое е причината и кое е следствито. Имам предвид, че обикновено неразположение, което изпитва всеки човек без ПР ние вече го отдаваме на нашия проблем. Освен това лекарствата тушират един симптом и причиняват друг. Абе аз постояно се чудих защо примерно ме боли глава защото не съм се наспал, защото ми е високо кръвното заради даден антидепресант, зарзди повишена тревожност и т.н. Сложно е...
    Човек се научава някак си да живее с проблема. Аз примерно въпреки всичко като се замисля така си завърших училище, така си изкарах и висшето и сега си работя. От две години насам ме мъчи дереализацията. Повечето физически симтоми като сърцебиене, болки в тялото, топка в гърлото останаха на заден план. Сега е чувството за нереалност все едно всичко се случва насън и нямаш контрол над себе си оттам паниката и паническа атака.
    И за да не звуча толкова трагично ще ви кажа, че колкото и да ми е трудно, колкото и да се мъча вътрешно, колкото и да се ограничавам заради състоянието си живея доста нормален живот и хората ме познават като нормален човек, на който могат да разчитат.

[bebe]

За съжаление и на нас ни е познато и състоянието и сомптомите Мъчим си се и се надяваме,че идин ден всичко ще е зад гърба ни,но се влачим и мрънкаме,ама ние си знаем,само ние-тука Поне си приличаме по това -онова и си се разбираме,защото си вярваме и знаем какво чувстваме Лек ден на всички ,ПРИЯТЕЛИ

[Neli_princesss]

Даааам много си права тук bebe........ :-*всички тук във форума сме с еднакви симптоми и всеки по някакъв начин се опитва да свиква с това.И всеки иска да се чувства добре)но не става въобще лесно......цунки