И за да не звуча толкова трагично ще ви кажа, че колкото и да ми е трудно, колкото и да се мъча вътрешно, колкото и да се ограничавам заради състоянието си живея доста нормален живот и хората ме познават като нормален човек, на който могат да разчитат.
Да знаеш, че повечето хора тук сме така и добре си играем ролята, все пак репетираме всеки ден... някои от най-близките ми приятели не знаят точно какво става, както и народът около мен в моментите, когато съм най-зле, не разбира, че е така, освен ако изрично не спомена. Но пак не биха навързали нещата... не и ако не са го изпитали. Въпреки всичко, дори и насила да водиш "нормален" живот, вътрешните ограничения ни пречат да се почувстваме свободни.