Паническо разстройство

[t.todorov]

Наистина, някои емоционални "храни" са "трудносмилаеми".

[didi]

Загубих мама  :'(Животът ми отново се преобръща....Много ми е тежко....Опитвам се да бъда силна,но незнам докога.Страх ме е ПА да не се завърнат отново.................

[Ari]

Диди, моите най-искрени съболязнования! Това е един от най-тежките моменти в живота на хората. Болката никога не отминава, но хората казват, че човек се научава да живее с нея. Силата на болката  няма да ти позволи да изпитваш ПА.Ням да се завърне ПР, мозъкът сега е зает с болката. Бъди силна!

[didi]

Ари благодаря ти за подкрепата.Объркана съм,просто немога да повярвам че нея вече я няма.Някак си е нереално.Немога да мисля и разсъждавам нормално,постоянно плача......и май ще  имам нужда да говоря с някой стига да мога да вкарам мислите си в ред

[skorpi]

Диди, някъде тука във форума бях написала за етапите на скръбта, през които се преминава. Аз ги минах няколко пъти, понякога пак ми се завъртат... ако искаш, ще видя къде точно беше, ако може с нещо да ти помогне. Обикновено ПР не се появява веднага, а след като се отърсиш от шока, ако изобщо се появи. Просто преди това мозъкът ти е зает с етапите, за които става дума. Колко време ще продължат е индивидуално. На мен ми помагаше това да мисля, че има и друг свят, че това тук е временно. Както и ходенето на църква. Не знам, ти ще си намериш кое да те успокои. Но не си потискай емоциите, изживявай си ги. Така по-бързо ще премине най-тежката част. 

[Ioan]

 Диди, съжалявам за загубата Ви! Надявам се да бъдете силна и да нямате ПА!

 Иска ми да Ви попитам, дами, по време на ПА, имали ли сте изтръпване или болка само в лявата, или в дясната страна на тялото. Аз почти постоянно имам болка в ляво, която ме кара да се плаша за сърцето, но тъй като ме боли почти целия гръб отляво, както и задника, започвам да се успокоявам, поне до следващата ПА .
 Не знам защо кризите сякаш се подновяват, дали е от променливото време, то ми влияе много, по принцип. От три месеца съм на Феварин, след 50-тия ден допреди седмица почти нямах кризи, сега пак всичко е кошмар.
 Желая на всички пълно оздравяване!

[Ari]

Ioan, тези болки в лявата и дясната страна са често срещано явление при доста от нас, но те са по-скоро невралгични отколкото нещо сериозно.

Диди, спокойно можеш да споделяш болката си, така тежестта от огромната загуба ще бъде приета малко по-леко от съзнанието.

[didi]

Благодаря ви за подкрепата преятели.Скорпи,намерих фазите на скръбта.При мен тази първа фаза е нещо по различно,не точно"защо това се случва точно на мен",а по-скоро"защо се случи това подяволите".Освен това има моменти /много чести /когато си мисля че това въобще не се е случило,че е плод на някакво мое болно въображение,че е кошмар и като се събудя всичко ще бъде наред.
Ари,искам и имам нужда да говоря да говоря и то много и за мама като цяло/какво сме преживели,какви хубави моменти сме имали......./и за загубата, и за болката,и за празнотата......,но не искам да натоварвам никой с това и постоянно водя един вътрешен диалог със самата себе си....и тогава плача.........плача до изтощение.....докато сълзите свършат...


 

[skorpi]

Благодаря ви за подкрепата преятели.Скорпи,намерих фазите на скръбта.При мен тази първа фаза е нещо по различно,не точно"защо това се случва точно на мен",а по-скоро"защо се случи това подяволите".Освен това има моменти /много чести /когато си мисля че това въобще не се е случило,че е плод на някакво мое болно въображение,че е кошмар и като се събудя всичко ще бъде наред.

Отрицание - на първата фаза си, а това "По дяволите" е напиращият гняв - втора фаза. Фазите са важни не за друго, а просто да знаеш, че това, което се случва с теб в момента, е нормално и естествено, да не се плашиш, че полудяваш. Така реагира здравата психика. А за фазите аз имах предвид не толкова общата информация за тях... а по-скоро това: http://strahove.evropea.com/index.php?topic=504.msg7284;topicseen#msg7284
Прочети дългия ми пост - давам ти го, защото ми се иска тогава да имаше кой да ми каже ето това, вместо да ми говори обичайните глупости. Надявам се да откриеш в него нещо, което да ти помогне...

[didi]

Благодаря,Скорпи.Прочетох поста ти и сигурно ще го прочета поне още няколко пъти.Преди единадесет години загубих сестра си,незнам през какви фази минах,но се сдобих с ПР,а и все още немога да приема че я няма-говоря за нея сякаш е все още сред нас.......и сега мама.....незнам как ще се справя.Притеснявам се и за татко......Въобще пълна каша...

[skorpi]

Диди, точно заради това ти обърнах внимание на фазите - важно е да не заседнеш в някоя от тях - например в отрицанието, както явно е станало със сестра ти... аз също заради отрицанието получих ПР. Елиминирането на онази част от действителността, която е твърде болезнена, за да я приемем, може и да ни спестява болката за момента, но ражда другите симптоми - нали все някъде трябва да избие... Понякога човек реагира странно хладнокръвно не защото не му пука, а защото твърде много му пука... тези, които изразяваха силно страданието си и се тръшкаха, са добре, аз обаче съм заседнала.. Но всичко е индивидуално, при теб може да не стане така. Сега е каша, нормално е. С времето ще се поизбистри. Мисли за себе си. 

[didi]

Скорпи,аз за пред близките си се правя на мъж,че приемам кръговрата на живота за нещо нормално......но когато остана сама/а това е почти целия ден/ се сривам и немога да мисля за нищо друго.Може би трябва да подновя старото си хоби-цветята ,те ми действаха добре,но май още не съм готова.

[t.todorov]

Най-важното в този момент е дадете воля на скръбта си, гнева си и изобщо чувствата си. Поплачете, дори и пред някой. Силните хора не бягат от емоциите си, каквито и да са те, а ги изразяват. Бъдете силна и посмейте да се покажете пред света като скърбящ човек. Всъщност това е ролята и на траура, да извади човек от ситуацията на социална желателност и да легитимира неговата скръб.

[skorpi]

Знам, че това е първото нещо, което ти идва да направиш - да избягаш и от фактите, и от чувствата ти, и от болката, и от теб самата най-вече. Това показно за пред другите не е в твоя полза. Така си бавиш справянето. Прави каквото ти се прави, когато си готова. Запуши си ушите за всички доброжелатели, които ще ти надуят главата със съвети и мъдрости. Колкото и тъпо да ти звучи, това е моментът да бъдеш егоист. todorov е прав, показвай, че си зле, не се прави на герой, не гледай "философски" - гледай, като обикновен човек, който изпитва обикновена, нормална, здравословна дори болка. Не стискай зъби, не се стягай, не се взимай в ръце. Разпадни се, а после като си готова, събери се и продължи напред.... Наистина много ми се иска да имаше кой да ми го каже...

[didi]

Скорпи ,неискам да плача пред близките си за да не ги травмирам и тях,а и ако го направя ще започнат да ме прегръщат ....утешават......обръщат прекалено много внимание......и тогава наистина ще се разпадна и може да немога да се събера отново......Чувствам се изгубена в мъката си и незнам кога и дали въобще ще намеря отново пътя към себе си....Объркана съм