Паническо разстройство

[dnil]

Тази теория ми е доста странна. Не казвам, че я отричам, но не мога да я разбера. Моята първа ПА, например когато ме приеха за задържане докато бях бременна, умирах от страх да не изгубя бебето. Това какво общо може да има с възрастовите кризи

[t.todorov]

  Тъкмо за това иде реч. Има два вида страх, нормален и невротичен. По принцип страх се използва за усещане, което не е продиктувано от някаква обективна заплаха. Уплах е, когато има обективна ситуация, в която чувството на страх е нещо абсолютно нормално. Другата разлика между нормален и невротичен страх е и неговата интензивност, като при ПР той е равен на ужас. Ситуацията на раждане е стресова за всяка жена и е нормално да е притеснена. Някои обаче са притеснени доста повече от други. Защо това е така, е отговор, на който може да се отговори изследвайки причините. Тук идеята не е какъв е бил факторът отключил ПР, а защо събитието не е било преработено /както би било направено от други, които нямат ... да го кажем придобита предразположеност/ до степен, в която да бъде преодоляно.

[Vuicho Ceco]

Явно всички сме един дол дренки. Аз заради това чудо без малко да си загубя работата. През април постъпих на ново място - престижно, държавно, висока длъжност. Всичко - перфектно. Животът ми - уреден, собствени няколко жилища, мила съпруга, високи доходи, направо приказка ще си каже човек. НО от време на време, вървейки из коридорите на сградата, започна леко да ми се завива свят. Без нищо друго. След това един ден както си седях в една стая при колеги, направо имах чуството, че си отивам, задух, изпотяване, имах чувство, че ми спира сърцето, след това изведнъж пулс 150, направо бях сигурен, че ще мра. Имаме медицинско лице в службата, дойде, пулс, кръвно - всичко наред, ама аз уплашен бегом при джипито. Изписа ми АЛОРА - сироп. Започнах да го пия и известно време - нищо. Но след това като се започна - АД. Особено в службата. А няма причина реално, добър специалист в областта си съм, в перфектни отношения с директора ми, но както влезех в сградата, започвах да трепера, да се потя и да имам чувство, че припадам. Постоянно имах една топка в корема и даже ме бе страх да си поема въздух. И тогава започнах да се явявам на работа само колкото да се чекирам и след това излизах по разни партизански пътечки и се завирах в близкото заведение. Там по цял ден пиех бира и нямах никакви кризи. За мен това бе един вид спасение от терора. Но на няколко пъти ме усетиха, колеги започнаха да говорят и съответно бях привикан на килимчето. Не можех да обясня за атаките, защото, който не го е изпитвал няма да повярва. Отървах се с обяснение за семейни причини и това беше. Опитах се да преодолея страха, но в главата ми само глупости. Желание за нищо нямах. А започнах и да пийвам повечко, защото тогава чувствах някакво успокоение и мислех позитивно. Но всичко това се отразяваше на ефективността ми в работа и в нас. Ходих на кардиолог - екг, ехограф, всичко - няма проблем, аз не вярвам, носих изследванията на мой познат ветеран, светило - няма проблем. И въпреки, че го знам това и постоянно си го набивам в главата, пак от време на време имам кризи. Започна да ме е страх да карам кола, направо развих фобия от задръствания (а в София са много). Сега съм една дълга отпуска и се надявам всичко да се оправи, но както казва един приятел - всичко е в главата.....

[t.todorov]

Много е добре, че свързвате появата на кризите с определен период, или ситуация от живота си. Все пак там е и разковничето. Само че трябва същият този разказ да бъде облечен в много детайли, в които всъщност се крие по-важната информацията. Възникването на първата ПА никога не е случайно и от нищото, колкото и така да се струва на всички. Това, че истинската причина не е видна с "просто" око не означава че липсва. Важно е, какво е било ежедневието ви преди преместването на новата работа, за какво съжалявахте, какво ви радваше, как това се отрази на общуването с вашето семейство, приятели, роднини ... на вас в чисто емоционален план. Казвате, че с директора сте в добри отношения, но на каква цена? Какво се случи в деня на първата ви криза, или няколко дни преди нея.
Всичко това са едни рутиини въпроси, които биха могли да хвърлят малко светлина върху така "неизвестната" причина за първата ПА. Предполага се /по старата поговорка, че където е текло пак ще тече/, че когато в една ситуация има ПА в следващите подобни отново ще има, та дори и при тези които само приличат на нея. Психиката се "научава" да ползва този механизъм и разпространява неговата "успешност" и в други ситуации.
За какво всъщност успяване говоря е доста сложна тема. Имайте предвид че всеки един симптом помага за нещо, което ни убягва. Естествено носи и страдание със себе си. В психотерапевтичен план не толкова причината за симптома е важна, колкото неговия смисъл. Какъв смисъл има симптома? Това е основния терапевтичен въпрос.

[simeon]

Zdraveite izvinete 4e pi6a na latinica no nqma dr na4in ... tuk pone razbirate pove4e ot men i iskam da popitam za6ty po cql den s tendenciq za uveli4avane me boli v oblasta na surceto i mngo silno lqvata ruka i pleshkata .. prosto nz ko da pravq ve4e kaje te molq vi napravo se poburkvam neznam da li utreshniq den 6te sam jiv ili ne6ty nqma da mi se slu4i sega .. za6toto az sam v tva sastoqnie postoqnno :X kajete normalno li e opasno li e.. hodih na kardiolog predi 1 mesec gore dolu no ne6tata se vloshiha nito moga spokoino da iskaram praznicite i moite voob6te dni .. molq pomognete ispadnal sam v dupka i nz na kade otivam voob6te :X:X

[skorpi]

simeone, в ПР има хубави и лоши моменти, спадове и възход, така както с всичко др в живота. Искам да кажа, че каквото и да чувстваш то е временно... ех, да имаше кой да ми го каже преди една година - всъщност, имаше ама не вярвах. Трябваше сама да си троша главата. Ще си жив утрешния ден по всяка вероятност, а и да не си, нищо не можеш да направиш, не зависи от теб. Не се страхувай. Не е опасно. Колкото и да си мислиш, че е краят, не е.
Това, което описваш с ръката и болката в сърдечната област, беше стартът на моето ПР, тогава пих лекарства за кратко, които поне това облекчиха, но пък ми сваляха драстично кръвното и ме правеха ужасно сънлива. Има обаче и такива, които облекчават симптомите без да имат такива странични ефекти (Глог, валериан, мента, Валидол, Седатиф, Есберикум - жълт кантарион)... на мен най-добре ми действаше чай от коприва, пиех го предимно вечер, преди да заспя. В момента нищо не пия, защото не чувствам нужда. Преджапай най-тежкия период и ще е по-лесно нататък. Кураж

[Kotkata]

Zdraveite!Amo moje da se kaje godina i neshto stradam ot tova systoqnie!Ne se chuvstvam pulnocenna!Proloshava mi,povdiga mi se,treperqt mi krakata,syrcebiene,zadushavam se,parene v glavata i kakvo li ne oshte!Neshto ujasno!Hodih pri lichnata tq me preprati na psihqtyr!Pogovorihme si kaza 4e e na stresova osnova malko po spokoino da ne se valnuvam,da izbqgvam emociite i t.n.!Izpisa mi Lenuxin!I sega zapo4nah tepurva da go piq!Kato ima efekt 6te pisha!Kaza che e lechimo i che mnogo hora go poluchavat!I trqbva da se borish ti !Sled kato spresh hab4etata ve4e vodish ti parada!Zavisi vsi4ko ot tebe!Da ne se poddavash na tova systoqnie pak!Ima lek!Dano i pri men ne spoluchu i pri vsi4ki koito go poluchavat!:) Uspeh na vsi4ki ..i se pazete po malko nervi i po malko stres!

[edm]

Просто искам да си излея душата. От 6 години съм с ПР, от които около 4-4,5 пиех лекарства, от година не пия.На 27 години съм. Ето какво мога да споделя:

- Антидепресантите подтискат, те не лекуват, никога повече не мисля да пия хапчета, които да подтискат положителните и отрицателните ми емоции.
- ПР не се появява от нищото, естествено в емоционален и физиологичен план някои хора са предразположени НО ПР Е СЛЕДСТВИЕ НА КРИЗА НА АЗА, ТОВА СЪСТОЯНИЕ ПОКАЗВА, ЧЕ ЧОВЕК НЕ ПРАВИ ТОВА КОЕТО ИСКА, НЕ ЖИВЕЕ ЖИВОТА СИ ТАКА КАКТО ГО ЧУСТВА, НЕ СЕ ДОВЕРЯВА НА СВЕТА..
- Мисля, че това състояние е път, който трябва да измина за да стигна до себе си и когато го преодолея няма да има нищо, което да ме събори, нищо, защото аз ще съм минала през най-лошото.

Понякога плача с часове, когато получавам атака започвам механично да плача, това ми помага , забравям за симптомите! Понякога съм гневна и мразя всичко и всички и се питам по 1000 пъти - защо аз, защо аз, защо аз...

Детството и семейството имат огромно значение. До толкова до колкото АЗ през моята душа съм ги изживяла и съм ги почуствала. Далече съм от мисълта, че с всички действия или думи родителите ми са искали да ми навредят. Майка ми е много властна жена, от малка ме е страх от нея.
Тя е груба и използва много груби думи - не помня много от детството си но помня, че винаги ме е било страх от нея. Почти всеки ден си повтарям, че никога няма да постъпя така с децата си, никога няма да правя това, което тя е правила. Дано не се превърна в НЕЯ, ДАНО! Тя знае как да ме придизвика, как да извади всичко най-лошо от мен, правеше го когато бях на 10-12 години, прави го и сега. Бутоните които натиска са все едни и същи - казва ми, че съм мързелива, че съм едно нищо, подиграва се с моето състояние, използва каквато власт може върху мен и накрая успява - докарва ме до истерия и паническа атака. Толкова много искам да дойде ден, когато думите и да не ме нараняват. Не я мразя , предполагам го прави защото тя самата има проблем. Но искам думите и да не ме нараняват и да не пазя спомени за пътите, когато ме е обиждала, удряла или наранявала. В нея има толкова злоба и гняв към мен, към света... Мисля, че заради този страх винаги съм се стремяла да се доказвам и съм се развивала повече и повече. Но всичко това не е редно, просто не е редно...

Най-голямата ми мечта е да намеря човек, който да ме обича такава каквато съм - без да ми се налага да слагам маски и да имам (осинивя) деца на които да дам най-доброто от себе си. И никога да не ги наранявам, никога! Отвратена съм от този комерсиален свят, движен от суета. Гнили от вътре и нагласени от вън хора. Искам да се науча да живея скромно, да съдя зеленчуци и да готвя домашна храна. Да правя съдове от глина и да пътувам. Ако това е пътят по който трябва да мина за да реализирам своите мечти, ОК готова съм да се боря с панически атаки и каквото още живота ми предложи.

РАЗБЕРЕТЕ КОИ СТЕ И КАКВО ИСКАТЕ! РАЗБЕРЕТЕ КАКВО ВИ НАРАНЯВА! РАЗБЕРЕТЕ КОЕ ДАВА СПОКОЙСТВИЕ НА ДУШАТА ВИ!

П.С. Написаното е хаотично, но идва от душата ми. Вярвам, че съм минала повече от половината път. Където и да сте по пътя си, може да разчитате на мен!

[simeon]

edm haresa mi mnogo tvoq post za6toto v nego ima mnogo istina i edno e vqrno PR ne idva na koito si pojelae to prosto stava realnost ot na6iq na4in na jivot ... po vid po mnogo drugi pokazate li  tuk nie horata v foruma sme  razlichni no tuk idva momenta da kaja che tolkovo mnogo si prelichame che chak ne si go i predstavqm .. vsichki sa minali prez kakvi li ne prepqdstviq i neugodi no ne samo tova ... neijivqni mechti i kolkoto i da ne razbirame neshtata do krai nie ne jiveem jivota koito samo jeelaem ot vatre v sami te nas ... i tova ne stava kogato se poqvi PR a to prosto ni e sapatsvalo do negovata poqva oshte ot nachaloto PR e izrazat na nasheto neshtastie i mnogo se radvam che ima tuk hora koito sa razbrali tova i veche sa predprie li adekvatni merki za po dobar jivot .. moje bi az nqmam smelosta da zastana lice v lice s tozi problem i za tova zadabochavam no me radvat horata s hus i nadejda che vs 6te se naredi i ako naistina go vqrvat ot surce to neizbejno 6te stane moje bi ne dnes , utre no 6te stane tuk obache trqbva neizbejno da si promenim navicite na jivot tka che da sme udoboletvoreeni ot samiq jivot .. togava vsi4ko shte se naredi no putq za nqkoi e dulag za nqkoi po kratak . vajnoto e uspeha i stremeja na gore  .. az vi pojelavam na vsichki poglednete za moment zaobikalqshtata vi deistvitelnost i ako tq ne pravi tka che da uspqvate napravetee usilie i smachkaite tozi problem na dushata !!!! JELAQ VI USPEHH!!!! 

[rori]

Здравейте на всички-търся съвет от вас защото всички имаме този жесток проблем и всеки търси  решение-аз лично нямам подкрепа от близките си и само вие може да ме разберете.Имам ПА от около три години-отказах да пия лекарства-известно време бях добре но кошмарът се върна.Проблемът е в това че се налага да посетя зъболекар и само при мисълта че трябва да стоя с отворена уста известно време .....имам чувството че няма да мога да дишам и ще умра на стола.При последното ми посещение симптомите ме застигнаха точно на зъболекарския стол -ръцете и краката ми бяха втвърдени буквално не дишах от ужас Моля за помощ..

[vesi2003]

Rori,здравей!Попадала съм в същото положение при зъболекаря,но не знам как,сигурно съм се подтискала да не се изложа и всичко е минавало,след като изляза от кабинета.Тогава още не бях чела нищо от форума,но сега съм изчела доста работи от тук,и смятам,че имам ефект върху състоянието ми.Благодарна съмна хората,които пишат тук,защото извлякох ценни съвети за справянето с ПР.,а то се убедих зависи само от нас и нашето мислене.Отиди спокойно на зъболекар,не мили,че ще ти стане нещо,но дори да се прояви някой симптом на зъболекарския стол не мисли за него,а се опитай да мислиш за нещо позитивно и те ще отшумят.

[edm]

Симеон, много добре обобщаваш проблема - проблем на душата! Защото когато ни боли глава пием хапче, а когато ни боли душата пием антидепресанти и т.н. Никой обаче не лекува причините - и за болките в главата и за болките в душата. Не разбирам защо нямаш смелост да се изправиш пред проблема и защо се задоволяваш с мисълта, че проблема се задълбочава? Нашите мисли се материализират, най-добре това знаят хората с ПР. Мозъкът не различава истинската опасност от тази в нашата глава. Т.е. да нямаш смелост и да се примиряваш са само реалности създадени в твоя свят. Истината е друга, убедена съм! Кризите са път по който АЗ-а израства, а паническите атаки са подарък, това е моята философия...Разбирайки добре какво е ПР ти си изминал поне половината път, няма как да се върнеш назад и на финала ще си като мен - няма да има какво да те събори!

[skorpi]

Кризите са път по който АЗ-а израства, а паническите атаки са подарък, това е моята философия...

Чудесно! Айде, сега на всички по един новогодишен подарък - край на ПР. Щото ако "кризите" са подарък, аз не ща подаръци тая година

П. С. Разбирам какво имаш предвид, и се шегувам И принципно си права.

[mimcho]

Просто искам да си излея душата. От 6 години съм с ПР, от които около 4-4,5 пиех лекарства, от година не пия.На 27 години съм.


------------------------------------------------------------------------

И аз спрях лекарствата,вземах ги около 1,5г и малко повече.Честно казано не зная как си издържала толкова дълго време .Мен ме повалиха много ХАПЧЕТАТА,дори им свикнах/да не използвам друга дума/..после пак се родих-така бяха притъпили всичко в ума и тялото ми-нямам [/b]спомени от този пероид-НИКАКВИ/липсват ми спомени за повече от година-това правят хапчетата,аз взимах много ми бяха дали/..и най-много ме стегна страха от неразбирането на хората и нежеланието да ми се случва атака ,отново...и спряха-тези големите и острите,където съм парализирана и не мога да мърдам..и по-малките спряха.. всичко спря.....
....остана обаче много гняв у мене и сега с това се боря...

[rori]

Благодаря за разбирането vesi2003