Паническо разстройство

[Neli_princesss]

Svereto,аз също като теб често уринирам,а пулса,почти винаги ми е 90,даже и 110,аз си мисля,че е от постоянния ни страх,напрежение,а и от цигарите,аз пуша.Не се тревожи 

[svereto]

Аз също съм пушачка и от случката със сина ми значително увеличих броя на изпушените цигари

[Neli_princesss]

еми от цигарите пулса ти е ускурен,много здраве на теб и синът ти и упоритост

[svereto]

Днес ходих при псито,който ми намекна културно,че по-добре да и платя отколкото с направление от личната...чакахме 4 часа със сина ми в поликлиниката,защото беше лудница пък и сина е с червено гърло,температура и хрема....а псито ми увеличи дозата на золофта половин таблетка сутрин и четвъртинка на обяд и махна сутрешната четвъртинка ривотрил.Каза ми да си отида на кардиолог за кръвното и пулса...а пред кабинета на кардиолога чакаха 20 човека и не успях да вляза,а с псито ще се видим след месец...

[Персифедрон]

Здравейте!
Нов съм тук, затова пиша в темата, която ми се струва най-обща и най-подходяща за представяне.

Страховете ми обаче никак не са новост: още в най-ранна детска възраст се зародиха за пръв път симптомите. Другаде бях чел, че не е типично това състояние да се проявява в толкова начален стадий на живота, но съвсем отчетливо си спомням, че изпитвах истински ужас както от слизането по стълби, така и от приближаването до прозорец, макар и с висок парапет.

Тогава бях на 5-6 годинки. Сега съм на 23. През всичките тези години фобиите ми са отминавали за известно време, но винаги са се завръщали с различна интензивност.
Страхът от височини беше водещ в ранния пубертет, но постепенно се нароиха и други - да не ме нападне и убие нещо на улицата, даже и в дома ми. Станах доста изобретателен в намирането на причини да избягвам определени места, защото паническите атаки неизменно се повтарят там, където е имало вече прецедент.

Например: преди известно време влязох в метрото (по-рано често го използвах и нищо ми нямаше), но този път внезапно се появиха обичайните усещания (стягане в прасците и бедрата, сърцебиене, виене на свят, изпотяване, изобщо абсолютна паника и очакване на инфаркт). Бях си въобразил, че ще падна пред влакчето - съзнавах, че е пълен абсурд, но в такива моменти логиката няма никакво влияние върху тялото ми. Опитах отново - още по-зле. Оттогава избягвам този танспорт.

Всъщност напоследък избягвам изобщо да излизам от вкъщи...като че ли толкова тежко не е било досега. Оразява ми се на много неща - аз от няколко години се занимавам с изкуство, получавал съм доста ласкави отзиви (тук се самоизчетках, но ако не беше това, просто наистина наистина нямаше да имам никаква опора). В последно време съм обсебен от толкова много натрапчиви страхове, че не мога да се съсредоточа, да творя, нищо...

Изглежда доволно съм закъснял с търсенето на професионална намеса. Затова извинете и за дължината на мнението - нещо като репетиция за пред психиатъра е.

[skorpi]

Здравей и добре дошъл във форума, аз вече си го имам като мой дом и затова като домакин те посрещам първа
От представянето ти виждам някои общи неща със себе си - и при мен от малка ги имаше тези страхове, но сам разбираш, че тогава е нямало как да знам дали са нещо нормално или не. Просто избягвах "застрашаващите" ме неща и всичко беше наред.
Но ти и аз сме пример за това как фобиите постепенно се наслагват и разрастват, докато се стигне до финала - агорафобията, когато вече единственото сигурно място е домът ти (или още няколко места) - при мен в движение сигурност ми дава само леката кола. С никакъв друг транспорт не се чувствам ок. Едни от най-страшните ми преживявания са били именно в метрото (по което съдя, че и ти си от София). На мен ми е буквално под носа и въпреки това не си позволявам да вляза в него, а преди не излизах. Имаше един период от няколко години, в които просто го замествах с наземен транспорт и нещата си вървяха, а когато бях в ремисия, отново се возех в него както преди. Сега отново съм с фобия в активна фаза и се движа единствено с кола или пеша на кратки разстояния. Ако искаш в темата за агорафобията, която отворих, можем да си поговорим за това. А че си творческа личност едва ли е изненада за някого, само един чувствителен човек с различен поглед за света може да твори... аз също съм с творческа професия и душа. Както и много други в нашето състояние.
Позволявам си да ти дам и един съвет: ако ще ходиш на специалист, предпочитай психолог-психотерапевт и то изрично такъв, който работи с тревожни разстройства (защото тези, които практикуват общо, не са особено наясно със състоянието ни, малко са го поназубрили, но идея си нямат какво преживяваме). Психиатрите работят основно с лекарства и много по-малко залагат на терапията, а тя е основна. Всяко друго решение е временно. Надявам се с нещо да съм ти била полезна. 

[dolcetopolina]

Да, и аз започнах да пуша наскоро от една случка...когато не пуша съм спокойна, но когато запаля цигара веднага ми става лошо...но и аз си мисля глупости де, как ще ми стане лошо от цигарите, хихихи...за това пуша когато има някой в нас и тогава не ми става лошо, хахаха

[Mari]

Хайде Скорпи,ти сииииииии! Ето ти гадже с ПР.И двамата сте сродни души.Творчески личности,и  сте от София.Какво по хубаво от това?

А сега сериозно към новия ни" колега" с ПР.Всички сме с фобии. При някой активни при други вече не.Но ето сам виждаш,че отминават ,после нещо ги отключва и пак  се появяват.
Не си закъснял за професионална намеса.Никога не е късно,по важното е да потърсиш  и да се излекуваш. Успех от мен .

[skorpi]

Хайде Скорпи,ти сииииииии!  Ето ти гадже с ПР.И двамата сте сродни души.Творчески личности,и  сте от София.Какво по хубаво от това?

Браво, вече почнахте и да ме сватосвате, тука да не е форум за запознанства, бре
Ще уплашите човека преди да е дошъл, от вратата за краката. Чакай да се поопознаем малко, да си споделим за фобиите, страховете, пък тогава може да качва метрото и да пристига
И кажете една-две добри думи за мен, така де, сама ли да се хваля, после Мари пак да каже, че страдам от мания за величие

[Персифедрон]

Благодаря за посрещането и за вдъхновяващите думи, които споделяте!
Интересно, но като че ли "ние" (все още ми е странно да се почувствам приобщен към група от хора със сходен проблем, но скоро ще свикна) понякога сме доста добри в това да утешаваме и да помагаме на другите. Може би защото така успокояваме и самите себе си...
И аз ще се опитам да помогна с нещичко
Що се отнася до дилемата към какво професионално лице да се обърна: ако ще е психолог/психотерапевт, държа да е доста над нивото на приказките в обичайната self-help литература, която бълва от книжарници и сергии.
От друга страна, не бих се хвърлил през глава и към медикаментозно лечение преди да съм изчерпал всичко останало.

[vesi2003]

Персифедрон,от какво ти е странно,че си в този форум(форум като форум).Сигурна съм че всички от нас,ако ни видиш на живо,няма да предположиш че ни има нещо,изглеждаме прекрасно.Тук споделяме,обменяме информация за ПР. и така.Ако човек ме погледне,никога няма да каже че ми има нещо,нормален човек,работещ,усмихнат,но само аз си знам състоянието в което съм.

[Mari]

Представяш ли си ,Веси какво си мислят за нас .Не ,че ми пука,но явно ни възприемат по различно. Знам ли? А си много права ,че въобще не ни личи.

Персифедрон,спокойно ние сме си съвсем нормални тук във тоя форум. Просто сме по чувствителни ,и някой преживявания са ни изкарали извън релси,но ще влезем пак в коловоза. А Ти щом си с ПР си един от нас.

[skorpi]

А Ти щом си с ПР си един от нас.

А ако не си, инспектор Мари веднага ще разбере и ще те изгони

[Персифедрон]

Не съм свикнал да споделям и да разговарям директно по този въпрос с други, които изпитват същото. Затова на мен лично ми е странно, поне в началото, това имах предвид
Иначе естествено, че нямам предрасъдъци, още по-малко към хора, които всъщност доста добре разбирам какво изпитват.
И е ясно, че няма как да те регистрират по излъчването и външния вид просто така на секундата. Макар че на човек и такива неща му се въртят из главата понякога. Чувстваш се изключително прозрачен.

[skorpi]

Макар че на човек и такива неща му се въртят из главата понякога. Чувстваш се изключително прозрачен.

Дори хората да забележат нещо странно в поведението, няма да се усетят и да разберат какво точно става. Това само ти си го знаеш