evropea.com - форум за паническо разстройство
Юни 25, 2024, 02:51:46 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 23
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 23

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Някой би ли ме ориентирал
[Общи теми]
Tasman
Юни 22, 2024, 06:03:51

Спонсорирани връзки

Анкета
Въпрос: По кое време на деня получавате панически атаки?
Сутрин след сън - 33 (22%)
Около обяд - 28 (18.7%)
Между 14 и 16 часа - 19 (12.7%)
Между 16 и 20 часа - 49 (32.7%)
През нощта - 21 (14%)
Общ брой гласове: 142

Страници: 1 ... 24 25 [26] 27 28 ... 59
  Изпечатай  
Автор Тема: Паническо разстройство  (Прочетена 204566 пъти)
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #375 -: Август 25, 2010, 05:15:04 »

Звучи чудесно. Прав сте за абсолютно всичко в последния пост. Точно така - депресията е следствие на непълноценността на осъзнатата личност, защото това не е болест, при която губиш разсъдъка си и не знаеш какво се случва. Знаеш прекрасно, не можеш да го контролираш и започваш да й угаждаш и да конструираш ежедневието си изцяло съобразявайки се със състоянието, което е крайно изтощително занимание и коства неимоверни усилия, особено ако си принуден да вършиш нещата, които си правил и преди, само че сега много по-трудно. Но наистина все по-трудно ми е да си представя, че мога да живея без този проблем. Вече дори не си спомням какъв е животът без него.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
grg
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


Профил
« Отговор #376 -: Август 27, 2010, 11:57:51 »

Здравейте,

Реших да пиша във форума, защото преди година и аз бях болен от паническо разстройство.
Всичко започна със сърцебиене, стягане в гърдите, изтръпване на краиниците и чувство на слабост. Постепенно въпросните атаки, започнаха да се проявяват на едни и същи места, където вървях. Например вечер, когато излизам и ходя пеша до центъра, на половината път вече се чувствах зле. По-принцип съм силен човек, със силна воля, но в един момент се разболях от пневмония и това ме затвори за дълго време в къщи, излизах единствено, за да ми бият инжекциите сутрин и вечер. По това време пристъпите ми се усилиха и единственото място където се чувствах добре беше в къщи на леглото. Не ми се правеше нищо, само исках да лежа.
Около месец и половина имах температура от 37.5 - 37.8 градуса. Отслабнах 15 килограма за 4 месеца, това още повече ме притесни. Ходих по какви ли не доктори и всеки ми казваше, че съм здрав физически. Най-накрая отидох на невролог, който ме прати на психиатър и от там ми поставиха диагнозата Паническо разстройство. Предписаха ми Ципралекс и Ксанакс, но най-важното за мен беше, че ми обясниха, че това не е някакъв физически проблем и всичко това е плод на моето съзнание и на начина ми на живот, с две думи не бях болен от някаква неизлечима болест, а просто трябваше да се стегна, да си оправя живота и да започна да излизам отново.
С помоща на лекарствата и самоконтрола от моя страна постепенно започнах да се престрашавам да излизам, ходех на работа, но в продължение на 2-3 месеца, се чувствах не комфортно, когато съм навън или на работа. Не смеех да изляза извън града, а преди много често пътувах на далечни разстояния. През тези няколко месеца ми се случваше, когато съм навън да получавам панически атаки, но си казвах, че това не е физиологичен проблем и започвах да занимавам съзнанието си със странични неща и мисли. След няколко минути проблемът отшумяваше. В този период най-трудното за мен беше, че нямаше с кого да споделя за това, което се случваше с мен, когато се опитвах да кажа нещо от това което чувствам, най-близките ми хора, не ме разбираха и в най-добрия случай казваха нещо състрадателно, а в най-лошия ме гледаха, като че ли съм някакъв ненормален! Това беше най-голямото изпитание за мен в този момент. Другия проблем беше, че не можех да кажа на всичките си приятели какво ми е, а бяха празници и на въпроса, защо не пиеш едно малко се чудех какво да им отговарям, тъй като с ксанакса не може да се пие алкохол. Не им казвах, защото не исках да ме вземат за луд или нещо такова.
В крайна сметка около половин година след като ми сложиха диагнозата спрух да пия ксанакс. Остана само ципралекса. Междувременно се бях престрашил да пътувам, но не сам, ситуацията го налагаше, трябваше да пътувам няколко пъти в чужбина. Това обаче постепенно ми възвърна увереността и започнах да усещам как се излекувам, мисълта ми се проясни и започна да тече както преди. През май ходих на консултация с доктора ми и тя ми каза, да започна да пия по половин таблетка ципралекс на ден. Това се води минимална доза и има повече психологичен ефект, колкото да си мисли човек, че пие някакво лекарство. Сега ми предстои да отида пак при нея и съм сигурен, че ще ми спре и тази доза. Общо взето мина около една година откакто се лекувам, но през юли вече разбрах за себе си, че съм излекуван. Това стана при поредното ми пътуване в чужбина, както винаги си търсех някой за "пазач", но този път не успях да намеря с кого да пътувам, а бях твърдо решен, да отида точно в набелязания ден. Ето защо без много да се замислям станах сутринта запалих колата и тръгнах. Едва след като се върнах се сетих за паническото разстройство и си казах "явно вече съм добре", това ми даде много сила и положителни емоции!
Препоръчвам на всички в този форум, да отидат на лекар и след като разберат, че проблема им не е физиологичен, да предприемат лечение с предписани от специалист лекарства! Да се изправят срещу проблемите и страховете си и да се борят срещу тях! В противен случай рискуват, както бях и аз, да изгубят посоката в живота си и да се затворят между четири стени, било то тухлени или тези на душата ни! Човек винаги може да намери цел в живото си, пътеката по която върви, колкото и трънлива да е трябва да се извърви! Освен това силен е този, който върви по трънлива и трудна пътека, но не се отказва да я извърви до край, а не този който върви по добре отъпкан път!
Пожелавам на всички в този сайт да оздравеят и отнова да видят светлината и красотата в света около нас!
Активен
дидо
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 33

ONLY GOD CAN JUDGE ME


Профил Ел. поща
« Отговор #377 -: Август 29, 2010, 10:48:02 »

Здравейте,напоследък често влизам във форума и чета всичко което описвате ми се е случвало,но имате ли чуство че с времето ПР се променя пристъпите стават не толкова страшни физически а по скоро психически........така мисля от 10 години имам ПР.Напоследък живота ми се превърнал в пиене и пристъпи........но като съм пиян ми е добре....лошото е че взимам и хапчета ще видим как ще завърши всичко
Активен
vesi2003
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 313



Профил
« Отговор #378 -: Август 29, 2010, 01:46:17 »

При мен и самите пристъпи от пред и от сега имат разлика,е имам и постоянни,които 11 години си ги влача.Физическите  пристъпи с времето ги преодоявам горе-долу,видях и осъзнах,че от ПР. не се умира,те мъчат.Психическите пристъпи вече са по страшни отразяват ми се зле.
Активен
grg
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 5


Профил
« Отговор #379 -: Август 30, 2010, 11:33:47 »

До Дидо.

Алкохола и лекарствата, които вземаш може да имет много лош ефект върху здравето ти, особенно ако лекарствата са успокоителни. Алкохолът е временно решение, аз също пиех и ми беше добре, но после осъзнах, че пиенето ме вкарва в един нереален свят, един свят без проблеми. Това не е здравословно. За да има щастие трябва да има и нещастие! Нима всеки от нас не се е чувства истински щастлив, когато е преодолял някоя огромна пречка в живота си. А, ако не успеем в нещо или дори ако загубим нещо материално, не бива да се натъжаваме, а да потърсим причината поради която сме загубили или не сме успяли, за да успеем другия път.
По-добре си задай въпроса от къде идват тези атаки, сигурно имаш някакви проблеми, които те измъчват, постарай се да ги преодолееш. Опитай се да накараш мисълта ти, която в момента е настроена негативно и те разболява, да работи за теб, като я превърнеш в позитивно мислене. Помисли си само колко много неща можеш да направиш със силата на позитивната мисъл, щом може отрицателното мислене да те разболява. Трябва да накараш мозъка ти да работи за теб, а не против теб! Успех!
Активен
dnil
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 101


Върнах си живота


Профил
« Отговор #380 -: Септември 01, 2010, 11:57:34 »

Дидо, моля те, не си съсипвай живота. Колкото и клиширано да звучи, пиенето няма да оправи нещата, а напротив! Колкото и години да те е мъчило ПР знай че има изход. Вземи се в ръце - тази фраза и на мен ми я повтаряха и ми идваше да им тегля на всички една майна и да им кажа, че не е толкова лесно колкото си мислят и, че и да искам не мога да се "взема в ръце". Истината е, че можеш и това ти го казва човек "излекуван" от ПР.
Активен

Който търси - намира!
Който желае - постига!
ludache
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1



Профил WWW Ел. поща
« Отговор #381 -: Септември 06, 2010, 07:48:31 »

Здравейте на всички от форума,имам ПР от 6 месеца вече,опитах всичко,за което се сещате,хапчета не пия вече от близо месец,преди пиех деанксит,ципралекс,ривотрил, сега ходя на когнитивно-поведенческа терапия,ще се радвам да се запозная с вас,Много прегръдки и успехи на всички,които се опитват да обикнат страха си и да заживеят както преди!!! Smiley Smiley Smiley Smiley
Активен
dolcetopolina
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 386



Профил
« Отговор #382 -: Септември 06, 2010, 10:39:48 »

Във всяко нещо може да се намери смисъл. Аз също преди 6 месеца бях затънала толкова много, че не ми пукаше какво ще става, но не е така...живота е такъв какъвто ние искаме. Дидо, бъди сигурен, че така няма да си помогнеш ами напротив ще затънеш още повече. Вдигни гордо глава и се изправи пред проблема и кажи : Аз мога и ще се справя!!!
Активен
дидо
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 33

ONLY GOD CAN JUDGE ME


Профил Ел. поща
« Отговор #383 -: Септември 06, 2010, 12:00:56 »

Благодаря за подкрепата на всички опитвам се да променя по някакъв начин живота си но все стигам до пиенето.Когато пия с приятели и се напия съответно все едно никога не съм имал ПР ако ме видиш никога няма да предположиш че имам такива проблеми винаги съм душата на компанията,но на другия ден хора.........немога да го опиша и въпреки това пак се напивам.Пия ципрелекс от около 2 години в интерес на истината с него се чуствам най добре от всички други лекарства които съм взимал а те не са никак малко за 10г години,мога да ходя по барове на коцерти и т.н все неща които бяха немислими,но почнах да пия както преди да се разболея и сега имам пристъпи основно след пиене може би заради комбинацията алкохол антидепресанти......много ми се забавлява  да излизам с приятели да пия......а после ми е зле омагьосан кръг.Предполагам че си скапвам организма.....незнам какво да направя да се чуствам щаслив без пиене
Активен
toni_d
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 197



Профил Ел. поща
« Отговор #384 -: Септември 06, 2010, 02:27:18 »

Благодаря за подкрепата на всички опитвам се да променя по някакъв начин живота си но все стигам до пиенето.Когато пия с приятели и се напия съответно все едно никога не съм имал ПР ако ме видиш никога няма да предположиш че имам такива проблеми винаги съм душата на компанията,но на другия ден хора.........немога да го опиша и въпреки това пак се напивам.Пия ципрелекс от около 2 години в интерес на истината с него се чуствам най добре от всички други лекарства които съм взимал а те не са никак малко за 10г години,мога да ходя по барове на коцерти и т.н все неща които бяха немислими,но почнах да пия както преди да се разболея и сега имам пристъпи основно след пиене може би заради комбинацията алкохол антидепресанти......много ми се забавлява  да излизам с приятели да пия......а после ми е зле омагьосан кръг.Предполагам че си скапвам организма.....незнам какво да направя да се чуствам щаслив без пиене
забавлявай се с приятели без да пиеш много(умерено) и ще излезеш от кръга на нещастието
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #385 -: Септември 06, 2010, 05:56:32 »

Дидо, АД плюс алкохол не е добре... знаеш го. Те действат на едни и същи центрове в мозъка, но това си е живо друсане. Разбирам те напълно за причините, но въпреки това ти сам осъзнаваш, че така няма да стане. Ще те удари рано или късно някъде другаде. Затова потърси помощ - говори с някой специалист в център за работа със зависимости например. Нека те посъветват.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
sheri76
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 28



Профил
« Отговор #386 -: Септември 06, 2010, 08:32:12 »

Дидо недей скапва живота си.
И аз съм го правила това, не е никак добре.
Просто не знаеш на какво си способен, не знаеш какъв капацитет притежаваш, и колко си силен, не само че можеш да се справиш с ПР, но и с още много неща в живота си, ПРОСТО ГО НАПРАВИ това е.
Активен
svereto
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 7


Профил
« Отговор #387 -: Септември 07, 2010, 10:28:08 »

Здравейте виртуални приятели! Ето ме и мен ,жена на 36 години с паническо разстройство от 9 години,което почти бях приодоляла до 15 юни 2010год.Преди 6 години почина съпруга ми при катастрофа и тогава си казах ,че трябва да бъда силна ,да живея за сина си,запознах се с друг мъж и близо 4 години живея с него и детето си на семейни начала.Той обича сина ми като собствено дете,но в това не е проблема......На датата,която написах по рано простреляха сина ми,който е на 14 години с въздушна пушка в лявото око...просто така както си еседял на една беседка,без да е виновен.Оперираха го и извадиха съчмата....Един месец тичах като кон ,нищо не усещах от паническото разстройство но при един контролен преглед доцентката каза ,че той никога няма да може да вижда с лявото око и по нататък ще му поставят нещо като протеза...Тогава се предадох вече един месец и половина съм като парцал...когато погледна детето си сърцето ми се разкъсва на хиляди парченца,когато поставям капки в окото му през 2 часа ръката ми изтръпва...ходих няколко пъти на психиатри..за две седмици ми смениха два антидепресанта,че имах непоносимост към тях....даваха ми преспивателно...но сутрин се събуждах с много високо кръвно и ускорен пулс....имам силно изразени вегетативни симптоми....лекарят казва ,че преработвам психотравмата с детето си...не можех да хапна нито залък главата ми ме стяга като в менгеме,като легна не мога да се отпусна ,а цялото ми тяло пулсира....От 10 дни ми назначиха Золофт и ривотрил...първо няколко дни по четвъртинка от золофта,а ривотрила четвъртинка сутрин,на обяд и вечер от 2 мг.Мога да кажа,че ката че ли малко се поуспокоих....тялото ми не пулсира,на стягането в главата ,,,сърцебиенето не е под 85-100 удара,кръвното ми ту е ниско ,ту високо..започнах вечер да вдигам и температура 37,1...много се питеснявам,защото преди да ми оперират жлъчката имах завишени чернодробни показатели....правих миналата седмица кръвни изледвания и всичко беше в норма....и кръвна картина и чернодробни показатели...заедно с тези лекарства приемам и бизогама за кръвното и пулса....да не говорим за световъртежите ,които имам от години....краката ми стават като гумени и лицето ми гори.....Незнам дали някога ще мога да се оправя от това състояние...не мога да приема случилото се със сина ми...но имама чувството ,че никой не ме разбира аз какво чувствам....боли болката е огромна....искам да бъда най-добрата майка за сина си...живота си давам,той да може да вижда отново,окото си давам ,ако може да му го присадят....немога да се се преборя със самата себе си....Помогнете ми приятели с добра дума,с мъдър съвет.Благодаря Ви!
Активен
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #388 -: Септември 08, 2010, 09:48:21 »

Мила, svereto! Ти си преживяла драматични неща, съчувствам ти. Като човек преживял тежки моменти, мога да кажа, че болката лека-полека се трансформира в друго чувство, чувство  на мобилизация и възможност нещата да бъдат погледнати от страни малко по-спокойно. Но това се получава във времето, а сега на теб ти изглежда всичко безнадежно и очайващо. Затова бих ти вдъхнала сила и кураж, за да изживееш този момент! Бъди смела и не се очавай, не падай духом. Споделяй с нас нещата, който те тревожат, споделеното подрежда мислите и така човек намира по-лесно решение! Прегръщам те!
Активен
dnil
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 101


Върнах си живота


Профил
« Отговор #389 -: Септември 08, 2010, 10:11:31 »

svereto, докато четях поста ти очите ми се изпълниха със сълзи. Като майка, напълно те разбирам. Болката сигурно е огромна. Та кой родител ще запази спокойствие и състояние на духа в такъв момент? - Никой! Ти реагираш съвсем адекватно на ситуацията. За съжаление такъв е живота и подобни неща се случват. Никой не е "застрахован" и няма как да предотвратим подобни инциденти.
delicacy е много права, че времето лекува. Единственото, което ти трябва сега е време. Ще видиш, че сърцето ти лека полека отново ще събере пърченцата си. Бъди сигурна!
Активен

Който търси - намира!
Който желае - постига!
Страници: 1 ... 24 25 [26] 27 28 ... 59
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1