Паническо разстройство

[Ema]

Мая,

Разбирам те напълно!

Мая и Явора едно и също ли е? 

[Мая]

Защо ми задаваш такива въпроси....смяташ че си открила нещо и се крия от някого?!
Аз съм му поставила задача отдавна на хпжон да разбере коя съм, ама като му куца интуицията.....ако все още не си го информирала, кажи му.
Но вече това няма нищо общо коя съм със заглавието на темата.!!! Мая ли съм Явора ли съм нищо не променя. До колкото знам и ти не се казваш Ема, аз поне се казвам Мая.
Айде сега и в пулс бг, почнете да вършите глупости...............ако там ме наречете Мая с нищо няма да промени съдържанието.

[Ema]

Попаднах на една хубава мИсъл в нета.

"Благословен да бъде онзи, който няма какво да каже и въпреки това мълчи!"

[Мая]

Нещо не става на лични съобщения та за това тук.

Искам да помоля админа да изтрие последните три мнения от тази тема и последното ми мнение в темата "Споделям че".                                        

Тъй като потребителя Ema е редактирала не просто правописна, пунктуационна грешка или някакво  леко доуточняване,  ами е редактирала ключов момент в мнението си което обезсмисля всичко след това, ...................а пък и изобщо няма нищо в трите мнения по темата.  Редактирала си е глупоста която беше сътворила че ме е хванала в крачка на лъжа и измама.  

[Мая]

.

[Silvito]

Здравейте, аз съм на 29 год., жена и от 3 години съм така! В началото се започна с едни леки бодежи, на които не обръщах мн. внимание. Обаче напрегнатата работа, задълженията вкъщи, дете и всичкият стрес явно бяха благоприятна среда за да се задълбочат нещата! После започнаха не само бодежи, но и стягания, започна да ми изтръпва ченето, направих нервна криза, мъжът ми тогава извика дори бърза помощ! Отидох на кардиолог, каза ми че нямам нищо и ми изписа магнезий, на 3-тия ден след като го пих направих тахикардия - 140 удара, ужас просто и ги спрях! Сещате се сами, че за тези 3 год. съм изчела какво ли не, имала съм моменти в които съм била толова зле, че исках и работа да напусна! И така реших да отида един ден на психиятър! Прегледаха ме, изписаха ми лекарства и ги започнах, в продължение на почти 1 год. бях добре! След това обаче, д-ра ми намали дозата и постепенно спря лекарствата не ги пия от 1 год. и половина! През тези год. все страх, неможе да излезеш да се веселиш, гости вече неискам да идват в нас, на палатки не ми се ходи, т. е. страх ме е да не започне това стягане и бодежи и да не би да ми стане нещо! По принцип съм мн. весел човек, обичам да излизам да хапвам да пийна понякога да разпусна с хубава музика, обаче това ми пречи... отврат! Имах периоди в които като вървя по улицата и само гледам никролозите, кой на колко год. е починал и ако прочета или чуя за инфаркт, абе не мога да го опиша, от къде ни дойде бе хра това чудо... Лек от типа на лекарство явно няма, поне аз за толкова време не съм чула, а хората с такива проблеми стават все повече, антидепресанта - май не е добре да солзва дълго... Има и нещо друго, освен мъжа ми в нас, аз не споделям с никого за този проблем, все да не занимавам хората с глупости... Оказва се обаче, че колкото повече не споделяте, толкова повече нараства проблема в самите вас, защото е само ваш! За това говорете за това, макар, че аз още немога, е сега за първи път го правя, макар че съм чела доста форуми:)Имам и дразнители на работа, единия от които не спира да се оплаква от живота и само охка и пушка и все за сърцето се държи, преструвка голяма, а всички хвърчат около нея, но то е така, а ние мълчим и стискаме зъби... Извинявайте за дългия пост и благодаря на тези, които са го прочели! Ще се радвам тук да си пишем, имаме какво да си кажем:)Живи и здрави всички:)

[dnil]

Здравей Силвито,

Това все едно аз съм го писала преди 1,5г. Едно към едно. Изход има и той е психотерапия. Споделянето във форуми няма да ти реши проблема. Казвам го от опит.

Желая ти успех

[viaraivolia]

zdraveite mislia 4e 6te pomogna s niakolko statiii koito vseki moje da nameri v internet,no za men opisvat mnigoi ne6ta i davat otgovori na mnogo vaprosi.moiata svekarva i svekar postoiano piat hap4eta i tvardiat 4e sa depresirani,hodiat po psihiatri,no tam im e gre6kata,pri psihiatri se vodiat hora koito neosaznavat 4e sa za tam.kogato oseti 4ovek 4e ima nujda ot pomo6t triabva da otide pri psiholog.moiata svekarva zapo4naha da hodiat po psihiatri,koito gi tap4at s lekarstva,koito nere6avat problema, a vodiat do jestoki posledici kato strani4en efekt(napregnatost,otpadnalost i t.n.)i te prodaljavat da si vnu6avat 4e ne im e dobre,no neznaiat ot kakvo.svekito tvardi, 4e psihiatarkata i kazala 4e se preomariala fizi4eski,az govorih s psiholog,koito mi kaza s golemi bukvi PSIHIKA SE LEKUVA S FIZIKA,s deistvie,a bezdeistvieto vredi.ot statiiite,koiato 6te poso4a,stava iasno,4e vsi4ko e na4in na mislene,v sledsvie ot vatre6ni strahove i 4e ne e tolkova stra6no i vsi4ko se opravia,prosto triabva deistvie i cel koiato da ti otnema vnimanieto.dano pomogna na pove4ko hora da se spraviat sas svoeto 4uvstvo,4e poludiavat,kakto e kazala edna psihiatarka na moia priatelka,kogato oti6la pri neia i kazala mislia,4e poludiavam,psihiatarkata i otgovorila " 6tom go misli6 zna4i ne e taka,lud 4ovek ne misli,4e e lud,za6toto ne go osaznava". uspeh

[sladkymeche]

Здравейте и от мен,нова съм във форума,но това продължава от 5 години.Пих в началото серопрам и ривотрил в продължение на 2 години и след това забременях.Спрях хапчетата внезапно.Не получих синдром на отнемането.Днес 3 години по-късно рецидива ми се връща с пълна сила.Сега вдигам кръвно само като помисля че може да имам.И го вдигам от порядъка на 150/100.Замаяна ми е главата,нямам желание за нищо,изтръпва ми цялото тяло,губя апетит,боли ме от ляво сърцето.Втълпих си,че просто имам няколко дни живот.Обръщам голямо внимание на детето си,направо го обсебвам за да може да ме помни когато умра.Представям си как ме пускат в гроба с ковчега,как всички плачат.Как детенцето ми ще пита "Къде е мама".Незнам...Сега пия ривотрил три пъти по четвъртинка и лароксин сутрин по едно.За кръвното пия корвитол сутрин и вечер по половинка.Пия ги вече втори ден а никаква полза няма.Пишете ми на вас така ли ви се случва.Някой има ли като моите симптоми.Не искам да остана сама в нас,защото ще умра и това е. Помогнете ми

[delicacy]

Здравей, миличка, това, което изпитваш ми е минало и на мен през главата. Знай, че няма да умреш, това е симптом на ПР. Сърцебиенето, прескачането на сърцето и други подобни симптоми са част от ПР.
Повишаване на кръвното също е нормално, то е вседствие на мислите, които минават през главата ти. Днес е и пълнолуние, то силно изостря чувствителността ни, така че пълнолунието спомага да се чувстваш в безнадежно състояние. Обещавам ти, че след ден - два ще се чувстваш по добре.Ривотрил от 5 мг ли е пиеш?

[sladkymeche]

Здравей,благодаря ти за бързия отговор.Да пия ривотрил от 0,5.Само да попитам според теб не е ли твърде малко да пия по четвъртинка сутрин,обед и вечер.Моята психиатърка ми каза да отида чак след две седмици за корекций

[Шашмагюл]

Спри да си мислиш за смъртта. Особено затова как детето ти ще пита за теб ако те няма. Нищо друго няма да направиш, освен да се панираш. Ако има нещо да става, обикновено няма начин да го предотвратиш. Довери се на организма си, че си здрава, че нищо ти няма и се концентрирай върху детето. Ако е до към 3-4 годинки, това, че го обсебваш никак не му пречи, те даже в този период, а и после до към 7-8 годишни обичат присъствието на майките си.
Концентрирай се върху задълженията си по възможност.

[delicacy]

Не е малко. Това е схемата за пиене на ривотрил при остро състояние на ПР.
Не се притеснявай, ривотрилът ще започне да те успокоява и кръвното ще спадне.Тези симптоми са реакция на силния страх, които изпитваш в момента. Те нямат органичен произход, следователно животът ти не е застрашен. Като се натрупат лекарствата ще се поуспокоиш и кръвното ще спадне. Трябва да знаеш, че кръвното е в пряка зависимост от честотат на пулса, например като започнеш да се притесняваш и сърцето започва да бие по-бързо, оттам и кръвното наляга започва да се повишава. Така че, стои си на хладно днес, пий си лекарствата и утре вече ще бъде по-добре. Още нещо трябва да знаеш - в първите дни на приемане на антидепресант е възможно да се засилят симптомите на тревожност, докато организмът се адаптира към лекарството, след това нещата се регулират. Тази адаптация може да продължи около десетина дни.

[sladkymeche]

DG малкия е на 3 години.Вечер му правя закуската за сутринта за да има какво да му даде баща му ако на мен ми се случи нещо през ноща.Трудно заспивам и цяла вечер се стряскам за да съм сигурна,че съм жива и мога да дишам.Не искам да правя нищо в къщи.Всичко съм оставила на пройзвола,разхвърлено е ,но нямам желание за нищичко.Абсолютно нищо.Не е мързел,просто апатия.
delicacy точно имам чувството,че симптомите ми се изясниха повече след приема на АД ,Страх ме е да не направя някоя глупост,че вече имам едно рязане на вени от тази депресия.Дано по-бързо да се адаптирам.Честно казано ме е страх и от себе си

[delicacy]

sladkymeche , възможно е точно АД да ти изостря състоянието, затова и ривотрилът е 3 пъти на ден, за да омекотява симптомите. Опитай да се успокоиш, ако не успееш, свържи се с лекаря ти и му опиши състоянието си.
Но ти гарантирам, че нищо лошо няма да ти се случи.