Паническо разстройство

[Lil]

Преди 5-6 години бяхме се събрали една компания в заведение. Разговорът така потръгна ,че аз станах център на внимание. Пиех сок, по едно време усетих че не мога да преглътна глътката, изплаших се, станах и побягнах навън.Изплюх глътката и вече не смеех до поема каквото и да е.Лекарите ми даваха успокоителни, когато бях с успокоителни, не се страхувам и хапвам по нещо, но непрекъснато наблюдавах дали няма да ми заседне на гърлото. Искам да добавя, че по време на събирането исках да се представя в дорбра светлина, но точно,когато отпивах от сока, имах усещането, че не съм на на добро ниво. И  се случи спазъма, които ми попречи да преглътна. После разбрах ,че съм получила кардиоспазъм. Когато усетя, че нещо ме стяга на гърлото паничесакта така е готова.Така я карам. :)даже не ми се ходи на ресторанти, кафета и въобще в обществени заведения, за да не ми се случи пак, защото навън страхът ми е по-силен, отколкото вкъще, да речем.

[tonitos1]

така е мила и при мене е така ,даже някой път си викам че това което чувствам аз не го пожелавам на най големия си враг.ти семейнали си имаш ли деца.но най гадното е че никой не ме разбира.и имама чувството че никога няма да се опавя.

[Lil]

Здравей,мила! Аз съм разведена, но имам приятел с когото живея от 4 години. Много ми е трудно, разбрах, че на мъъжете човек не може да разчита, затова и не го занимавам с ПР, защото той моментално ми обяснява колко и на него му е зле. Така че нещата приключват дотук. Разчитам на родителите ми. Те единствени ме разбират.

[tonitos1]

И моят мъж не ме разбира ,аз нямам брак със него но имаме дете той е със 20г по голям от мен и е много интелигентен мъж но пак не ме разбира.Постоянно ми казва  ти какви грижи имаш нямаш ангажименти нито със домакинските разходи нито със кредити защото той си има частна ферма и има много кредити ,и ако аз съм била на неговото място съм щяла да полудея досега съсъ всичкоте му ангажименти които той имал той.При мене е друго аз си имам само една много вярна приятелка която ми е като бърза помощ и на нея мога да разчитам апсолютно за всичко тя е като тебе разведена има си една връзка със семеен мъж но общо взето си е покрай мене.Аз нямам на кого друк да разчитам моята майчица почина преди 3г.във
Гърция на 49г.ние имахме много здрава връзка между майка и дъщеря но като стана таова със нея аз съвсем рухнах.И сега разчитам само на моята приятелка тя е на 40г има син на 18г и така много се разбираме.

[Rado]

Тони,здравей. Аз имам натраплив страх от други неща, но искам да ти изкажа съпричастност в борбата ти.Наистина еважно човек да има до себе си някой, които го разбира в борбата му с тези страшни изживявания.Подкрепям те!

[tonitos1]

Благодаряти за милите думи във този гаден гивот се срещат много малко хора които могат да разберат страданията на другия или поне да им обърнат внимание.Аз още във началото писъх че се радвам много че попаднах във този форум на хора със сродни души.благодаря ти.ти откаде си?

[Rado]

Здрасти, Тони. Трябва да се подкрепяме, защото знаем най-добре проблемите си. Знаем най-добре от какво се нуждаем и как бихме желали другите да се отнасят към нас.Според мен е важно човек да има общност където може да бъде себе си, да бъде такъв какъвто е дълбоко в душата си. Нека си помагаме, защото друг едва ли би ни разбрал така добре, както ние самите един друг.
От София съм, мениджър продажби съм , несемеен, на 29 години,

[riikkardo]

здравейте ! мойта сага започна преди 3 години с кризи предимно след обед но за жалост по това време получих доста стряскаща диагноза карцином на щитовидната и така от близо 2 години нямам час вкойто да се чувствам нормално плюс някоя идруга силна криза през деня ходих по невролози психиатри замазвах положението с хапчета но несе получи та въпроса ми епри вас само на кризи ли се явява пр или целодневно се чувствате замаян с буца в гърлото и тн симптоми като от криза но доста слаби

[tonitos1]

Първо здравей , да точно така се чувствам със буца във гърлото и  топка във стомаха и едно постоянно притеснение и чувство на страх а оттам се предизвиква и тази паника.Моят съвет е да пробваш със ХОМЕОПАТИЯ аз лично ходих на лекар хомеопат и съм много доволна . Вече непия никакви антидепресанти и от това съм много доволна.

[didkata]

Привет на всички,аэ съм на 17 години и имам симптоми на паническо растройство. Преди около 3 месеца една вечер почуствах силен эадух и сърцебиене,исплаших се много истръпнаха ми ръцете и краката. Иэвикахме линейка прегледаха ме и на другия ден отидох на лекар. До ден днешен съм по лекари,всички видове иследвания направих и нищо не ми откриха...Сега последно бях на невролог и ми каэа паническо растройство...каэа че се лекува но бавно...пия някакви хомеопатични АЛОРА но не помагат много...Моля ви дайте някакъв съвет лекаря каэа че нямя нужда от други иследвания...Страхувам се ужасно много и трудно се успокоявам...криэите продължават макар и по рядко но е ужасно по цял ден това ме тормоэи 

[ivvv]

zdraveite,az imam pani4esko raztroistvi i lekar mi izpisa zoloft.na men mi podeistva no namalqva apetita za seks  i ggi sprqh.imam priqtel ot mn vreme i nemoga da prodalja da gi piq

[dara77]

Някои от антидепресантите имат такова свойство да намаляват либидото. Лекарите могат да понижат доза, за да премахнат тоя ефект или да сменят антидепресанта.

[ru]

Здравейте момичета и момчета! За първи път се решавам да пиша във форум, досега само четях. Аз съм с тази диагноза повече от 15 години, дано това да не обезсърчи тези то вас, които от скоро се борят с нея. Дълги години се лутах от лекар на лекар, но безуспешно. Незнам дали попадах на псевдоспециалисти или просто лош късмет. Пила съм лекарства, но без ефект и си ги спирах сама постепенно. От време на време имах подобрение, но явно само временно. Преди няколко години,тъкмо когато си мислех ,че съм по-добре нещата рязко се влошиха и оттогава не мога все още да намеря подходящото лечение. Отначало опитах с хомеопатия, на която бях една година без резултат. Много разчитах, че тя ще ми помогне, защото бях изчела доста по темата, пък и е за предпочитане пред тежката дрога, която изписват в подобни случаи. За съжаление при мен не се получи и се отказах.  Това не означава, че на друг не би помогнала. Всичко е много индивидуално. Борбата с тази болест е много трудна, защото оставаш изцяло неразбран от околните. Желая на всички кураж и успех! Не се предавайте и вярвайте!

[didkata]

Моля ви раэкажете по-подробно эа вашите симптоми,ужасно много се страхувам. Наистина ли няма никакъв шанс да се иэлекувам ПИШЕТЕ ПЛС 

[ru]

Здравей, Дидка! Изчетох това, което си писала. Ти си още много мъничка, а и явно си в началото на заболяването и затова си толкова изплашена. Не се страхувай! И аз бях почти колкото теб, когато започна всичко, но като се замисля, доста време преди това съм имала индикации, че нещо не е наред, просто не съм ги разбирала. Съжалявам, явно си ме разбрала погрешно. Не съм искала да кажа, че това заболяване не се лекува, а че при мен до сега не се е случило. Познавам хора с подобни симптоми, които пиейки си лекарствата се чувстават добре и си живеят  нормално. Надявам се и при теб да се намери подходящото лечение. Умишлено няма да ти опиша симптомите, които имам, защото те са доста повече от твоите и се страхувам да не ти внуша неволно допълнителни усещания.  За да те окуража ще ти кажа, че шанса да се излекуваш при теб нараства от това, че заболяването е открито още в началото и ти е поставена точната диагноза. Това има голямо значение. При мен точно това не се случи  и години наред ме размотаваха. Колкото и смешно да звучи , накрая аз сама открих от какво съм болна, защото не спирах да търся начин да си помогна и непрекъснато четях и се интересувах. По-късно диагнозата, която сама си поставих, беше потвърдена от специалист , беше ми назначено лечение, но не мога да приемам лекарствата. Не мога да ти дам съвет как да се бориш с болестта, всеки намира начина сам за себе си. Мога да ти кажа само не се предавай и вярвай, че ще оздравееш! Желая ти успех и хубав ден!