Паническо разстройство

[Шашмагюл]

Кой ти каза, че нямам нужда да чета?! 
Ти в този форум какво търсиш - подкрепа, съчувствие, чешеш си езика или начин да се излекуваш?
На тебе проблема ти най - вероятно е, че се претоварваш с работа и организма си ти връща по този начин за отношението ти към него. Ако имаше повече пари и по - малко нужда да работиш, да видим тогава дали ще имаш ПА?........Пожелавам ти от все сърце да можеш да го провериш това. 
Да ти кажа, аз вместо да се вманиачавам да си меря кръвното, си имам мания - да вися в този форум. Още преди да ми предложиш, посетих друг форум, за кукувци и да ти кажа...... останах очарована.  Просто си нямате и идея за колко добри и интелигентни хора става въпрос, с кофти диагноза.
Така че, мила, тук съм, за да ви ядосам... нарочно.
И защо не ми отговори на въпроса:Какво би казала на човек, който ти се оплаква, че цял ден си е мерил кръвното и е имал страх, че ще умре?Че е ходил до спешното и са му казали, че всичко му е ок?
Би му казала най - вероятно, ако ти нямаше нищо, че всичко е ок, че на всеки се случва да му прехлопа сърцето, че това ще отмине. Да си почива, колкото може и когато може по възможност.. Все такива неща, нали? Да си пие хапчетата за успокоение за известно време и после да се опита и без тях, консултирайки се за това с лекар. Така ли би отговорила?
Обикновено, не сърцебиенето е проблем, проблем са или взаимоотношенията вкъщи, на работа или прекалено многото работа, или не е само ПР, ами е в комбинация с някое друго физическо или психическо заболяване. /Което отново е ефект на взаимоотношенията вкъщи, на работа, прекалено многото работа, недоспиването, но плюс едни по - сериозни въпроси, на които се е търсил отговор/.
Ти може би не разбираш, но аз този форум, въпреки че сто пъти се заричах да не влизам, си го чувствам като място, на което срещам познати, някой път и близки познати, които много искам да разбера как са. И ако прочета, че са добре, както деликаси, се радвам. Ти можеш ли да разбереш това?
 

[ева_д]

DG ....хаххаха разсмя ме от сърце,много се палиш.Не искам да те обиждам,не такава ми е целта,тук не сме за, да се караме,а да си говорим,кой как е.Искам само да ти кажа,че наистина се занимавам с неща,които харесвам и нямам нужда да се бъхтя за насъщния...имам прекрасно семейство и съпруг,който ме подкрепя и обича.Явно ти куцат преположенията за това откъде се появява паническото разстройство....Надявах се тук да намеря сродни души,но в твое лице не го намирам.Ще ти бъда благодарна от все сърце,ако повече не ми пишеш и не ме занимаваш със терзанията си.Поздрави!Ева.

[Шашмагюл]

Хубаво, де, няма да ти пиша.... Ама само да те питам - всичко ти е на шест - семейство, работа и си здрава по изследвания...... и получаваш атаки, така ли? По колко часа на ден работиш, ако не е тайна?
Ако всичко ти е на шест в гореизброените, явно за три години във форума за първи път срещам човек с класическо паническо разстройство. 

Аз, че се паля, паля се, такава ми е зодията, но и когато съм сложила  "" наистина съм се усмихвала.....

Спирам да пиша, да не те притеснявам.....  И да ви развалям бъбренето.

[ева_д]

Ако ми пишеш такива хубави неща,нямам нищо против да си говорим,само не ми се карай ....знам,че всичко зависи от мен,но някак си не мога да се справя....не  искам да хленча....сега на въпросите ти....занимавам се по  колкото часа искам на ден,не съм ограничена....но всичко си имаше причина да започне...почина пет годишното дете на наши много близки приятели....преди 3 години и....сякаш се преобърна света,знам,че това не може да бъде причина,все пак са  ни само приятели,но като че ли това го отключи....не искам да ти досаждам....ако прецениш ми пиши ти как успяваш да се справиш, радвам се,че успяваш и те поздравявам!

[Шашмагюл]

Виж сега, ако ми досаждаше някой, просто нямаше да влизам във форума. 
Ама виждаш ли, пак има причина, за съжаление толкова лоша. Преживяла си това нещо, чувствителна си... Тебе за себе си ли те е страх или за някой друг?
Лично този страх го преживявам с всяко едно боледуване на децата си и няма лек за това. Майки сме.
Само че моята майка е друга. Тя е с по - твърд характер и казва: Защо се панираш, когато се случи нещо подобно... Ще промениш ли нещо като се панираш? По - добре запази спокойствие и направи, каквото трябва за детето...... Обикновено тя е изживявала нашите боледувания или инциденти едва след като страшното отмине. Тогава я й се подуе цялото лице от притеснение, я нещо друго.

А виж как се хвана на поста ми.  Тъкмо се вайках за едно много хубаво момче, с което се запознах и което, както писах е с кофти диагноза..... Цял ден не мога да преживея факта, че хора с богата душевност накрая ги праска нещо сериозно.... Ще ме извиниш за езика, но съм възмутена.

[Шашмагюл]

А най - лошото е, че психиатрите поставят еднаква диагноза на хора, имащи едни и същи симптоми по съвсем различни причини.
Не ми се влиза в подробности, но медицината е гола вода понякога.

[ева_д]

Така е,за съжаление...жалко за момчето.И моята майка е така,но аз явно съм с "кекави" нерви.Страх ме е за детето ми,макар,че вече е голяма...за мен също,минават ми черни мисли през главата.Както казваш майки сме....и си мислех,че обеленото коляно е страшно...сега излиза и си има компания...прекрасни деца са,нооооо аз пак я мисля,няма как.Ти страхуваш ли се за себе си?Когато получаваш атаки обхваща ли те неистов ужас ,че нещо лошо ще ти се случи?Когато отмине даже ми е смешно,защо се страхувам толкова за живота си,ако нещо стане,не мога да го променя....Пиеш ли хапчета?

[Шашмагюл]

Аз не съм с ПР. Дълго е за обяснение. Първия път, когато направих криза, психиатърката ми каза, че било страхова психоза. А то май - нямало такова понятие?Или било една от разновидностите на ПР? Г-н тодоров да каже. Та трябваше да й давам по 40 лв всеки месец. А не виждах с какво ми помага. Нито пък ми изясни нещо относно диагнозата ми. Зарадва ме, че трябвало да пия хапчетата поне една година. Аз понеже съм противник, а видях, че се оправих и намерих този форум, решила, че е само ПР.... Реших, че щом има един да се е излекувал, мога и аз.
Да, ама не. Диагнозата ми е по - сериозна, но.. Пак четох, че имало хора, които се справили. Съвсем отговорно, макар Тодоров да ме нарече безотговорна веднъж  , съм решила да се справя без хапчета.
Проблемът е, че нямаме пари. Ако имахме, нямаше да ми се върти в главата сега - дали да запиша магистратура Психология, или компютърни технологии, как да събера пари и .... разни такива. Въобще, ако бях реализирана в работата, трета криза не бих направила. Само че нямаме пари и аз очаквам до няколко години пак нещо такова.

[Шашмагюл]

Сега сигурно ще си и отговориш на въпроса: "Защо пък тази кикимора виси тук?
Тествам, да видя, дали пък няма да помогна на някого. 
Аз за собствената си смърт не се страхувам. Или има прераждане, или просто престава да те има... Във всички случаи не си струва да се тревожиш. Но иначе за другите ме е страх. Но в крайна сметка съм на мнение, че не можеш да живееш под похлупак. Много ме е страх за децата, но съм готова да ги пускам навсякъде. Мен майка ми ме е спирала от много неща, от съображения за сигурност. Виждаш ли какъв е ефекта? И в кой форум съм в момента?

[ева_д]

Оххххх,скапаните пари....съжалявам....но пък ако запишеш магистратура ше имаш повече шанс да се реализираш.Знаеш ли....приятелки са ми казвали,че когато пожелая на някого искренно нещо ,се сбъдвало...така  че....пожелавам ти искренно да се реализираш в най-скоро време ,да си имаш достатъчно пари и трета атака никога да  не получаваш.И браво за това,че не пиеш хапчета...

[ева_д]

хахаххахах нищо ти няма....опазила те е,мен като ме пускаха....виж в кой форум пиша....

[Шашмагюл]

Благодаря!:) Дано, макар да е доста невероятно да се случи.
..... Ще пиша утре, че мъжът ми се прибра, а има алергия към този форум.

[ева_д]

 

[Шашмагюл]

Ха-ха, човека излезе за малко и аз пак съм тук.....
Сега, да не искаш да ми кажеш, че всичко ти е ок, само дето си паника и си не на друго, а на антидепресанти?
Ако е така, заслужаваш голям бой, да знаеш! 
 

[Шашмагюл]

На тебе ти трябва психолог, не психиатър. Състоянието ти трябва да премине в рамките на шест месеца. Просто ти трябва някой, който да ти каже как да действаш и мислиш, когато се появи ПА. Щом парите не са ти проблем, хващай някой добър психолог за ушите и да се оправяш, чу ли!