Паническо разстройство

[poopo]

Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!


Доктор Първанов е доктора при който аз ходя, и за който ти говорех, че работи с най-новите методи  за борба с ПР. Попаднала си на точното място.Бъди сигурна че това е краят на мъките ти.Успех.

[ru]

Poopo, благодаря ти за хубавите, окуражителни думи, както и за пожеланията! Ще се радвам, ако имаш време да ми разкажеш малко по-подробно за какво става въпрос. Аз почетох малко по темата и някои неща не са ми ясни, което мисля, че е нормално, все пак не съм специалист. Не можах да разбера кое е общото и различното между НЛП, краткосрочна терапия и хипноза и всъщност какво ги свързва? Това на практика едно и също ли е или има някакви малки разлики? Извинявай за объркания въпрос, но в главата ми вече е пълна каша, пък и ПР през годините ме направи доста мнителна. Можеш да ми пишеш на лични, ако прецениш, че ще отекчим другите участници във форума. Лично аз смятам, че това, което имаш да кажеш ще бъде от полза за всички ни.

[Boyana]

Poopo, здравей! И аз ще се радвам да науча повече, както Ru. Явно трябва да търсим по-активно лечение, затова Ru, не се притеснявай и аз днес съм като теб - търся  в мрежата информация, вместо да се отдам на празнуване наистина в книгата за гости имаше иформация за д-р Първанов, но ми се ще да разбера повече за него. Поздрави

[rositta1102]

Здравей, Boyаna! Аз от скоро ходя на терапии и не съм напреднала особедно. Иначе се опитвам да владея нещата. Има моменти когато се чувствам страхотно, но има и такива когато се срива света. Аз съм с ПР от дете и никога не успях да свикна или поне да приема страшните кризи. По някога имам големи надежди че ще се оправя, но има и дни дори седмици когато не ми се живее дори.  Но въпреки всичко преживяно се опитвам да не губя надежда, най-вече сега когато имам и бебе и заради него ще направя всечко по силите си, за да се излекувам.

[Boyana]

Росита, съчувствам ти и те разбирам! Да ти е живо и здраво бебчето!
Четох някъде,че в детска възраст паническото разсторйство се отключвало след някакъв силен стрес или инцидент и след като човек осъзнае това, страхът му намалявал. При теб имало ли е нещо такова като дете?

[rositta1102]

Бояна здравей, ами при мен нещата стоят така: бях много малка когато започна всичко-сърцебиене , страх, ужас ,паника. Това продължаваше години наред,  и в един момент когато бях на около 17 г всичко спря
- живеех си като напълно здрав човек- дишах свободно, без страх и буца в гърлото. Този прекрасен период продължи около 4-5 г, след което при един преживян стрес всичко се отключи и започна от начало.  И така до днес - вече 4 г  търся спасение. В момента не вземам никакви лекарства,  стискам зъби и се справям и без тях, но стрха от криза е винаги на щрек.  Надявам се много, че с терапйите ще се пооправя роне малко.  При мен се разви и страха да излизам,  затворих се съвсем, в къщи се чувствам най- спокойна.

[tonitos1]

Здравейте на всички които са членове на този пекрасен форум.Искам да ви питам имали някои които като мене да има симптомите които аз изспитвам,или аз съм най лудата.Първо ме е страх вече да карам кола сама,Второ ме е страх да се храня сама защото имам чувството че все нещо ми засяда в гърлото, И трето стах ме е да пътувам на далечни разстояния говоря за извънгратско пътуване.Такива са моите страхове,моля ако има някои със моите симптоми нека да ми пише.Предварително благодаря.

[ru]

  Здрасти, Тони! Аз съм една от тези, които имат подобни симптоми и съм сигурна, че има много други. Не се тревожи, в смисъл нищо ново, това са част от симптомите на гадното ПР, а те са доста, както знаеш предполагам. От колко време си с ПР, чак сега ли получи тези оплаквания? Междудругото виждаш, че има хора, които не могат да напуснат дома си ( и аз бях от тях), пък какво остава за извънградско пътуване.

[rositta1102]

Здравейте и мен!  И аз се чувствам  абсолютно като вас- сърцебиене,  вечната буца в гърлото, страх да излизам, страх да пътувам, страх от нова криза.  Всичко това е ужасно!!!  

[dnil]

Здравейте. Ще ви разкажа накратко за моите панически атаки.
Всичко започна когато бях 7-8 месец от бременността. Тогава дори неосъзнавах какво е това. Будех се посреднощ и започвах да се задушавам. Мислех, че е от големия корем, който притиска диафрагмата. Но лошото дойде още първата нощ след като родих. Започвах изведнъж да се изпотявам, да ми треперят ръцете, да се задушавам, имах чувството, че ще умра всеки момент. всичко ми беше като на филм. Не знаех въобще на кой свят се намирам. И така всяка нощ. След като се прибрах вкъщи 2 седмици нямах нищо и после отново се започна. Мислех вече предсмъртни писма да пиша...Реално осъзнавах, че мога да дишам и въпреки това в мига в който пристъпа идваше аз казвах на съпруга ми" Ето, пак се задушавам. Ще припадна, ще умра.."Ставах и започвах да обикалям апартамента скубейки косата си. После започвах да рева и да си мисля, че съм за лудницата. Съвсем наскоро прочетох доста неща за ПА и ПР и доста се успокоих. Пристъпите не са отминали, но вече не са всяка вечер. Мина 3 месеца от раждането, но все още ми е много зле. Не искам все още да ходя на специалист. Искам да се опитам САМА.

[tin4e]

Здравей dnil !И аз имам твоя проблем със задушаването и то от доста време....Ходих даже на ендокринолог и си направих нужните изследвания (за всеки случай,да не би да е от там проблема),но всичко си е на психична основа ПА или ПР и аз незнам вече...Беше ми поотшумял,даже си мислех,че съм забравила вече какво е,но не би...на скоро пак се почна..Установих,че се появява основно след по-сериозен стрес или нещо което те е натоварило психически.Имам обаче напредък,че вече не изпадам в паника,когато ме задушава,а успявам да се самоуспокоя постепенно...Стигнах до там,че сама мога да си предизвикам задушаването и сама да си го премахна.Все пак не виждам нищо лошо да се консултираш със специалист и най-вече терапия ще ти бъде от полза...Преди всичко трябва да осъзнаеш,че нищо няма да ти се случи,нито ще умреш,нито ще се задушиш или полудееш...Преди време и аз си мислех така,но тогава нямаше такава информация и нямаше,кой да ми обясни за какво става въпрос...
Желая ти успех и пиши,ако има промени...ще се радвам...

[dnil]

тинче, благодаря за отговора. Проблема е, че аз осъзнавам, че няма да умра преди да получа пристъп. В мига, в който получа пристъпа отново знам, че няма да умра, но сякаш тялото ми казва обратното. Уф не мога да го обясня.

[tin4e]

Не е и нужно да обясняваш,то при всеки като го обхване паниката и всичко което знаеш и разбираш сякаш за миг си изпарява...разбирам те чудесно и ако намериш лек за себе си пиши ми...

[rache]

Здравейте!За съжаление и аз съм една от вас!С ПР съм от 8г.Историята ми започна като при повечето от вас- внезапно,изненадващо и ужасно плашещо!От този ден вече не съм същата!Лекувала съм се със сероксат и ривотрил.Два пъти съм намалявала и спирала медикаментите и честно казано никога не съм била в дълга ремисия.В момента отново пия сероксат, но в минимална доза.Искам да вярвам и вярвам,че това "чудовище" има край,иска ми се да ви кажа:"Момичета и момчета,открих лек за нашия проблем!",но за съжаление все още не съм му намерила " цаката" ;)Регистрирах се във форума с намерението да помагам,доколкото мога.Дано заедно успеем да победим страховете си и гадните симптоми!

[Boyana]

Здравей, Rache! Наистина всички ние тук имаме сходни проблеми и тези проблеми донякъде ни карат да  ориентираме живота си спрямо тях. Тъжно е, но ще продължим борбата и съм убедена,че ще се справим! Кажи ми, моля те, сега като пиеш лекарства получаваш ли пак ПА или лекарствата ги потушават?Поздрави!