Паническо разстройство

[Mari]

Охо,сега  пък съм инспектор . Скорпи пак се изказа . Никой не гоня,всички са добре дошли.Вратата  на ЕВРОПЕЯ-форум е отворена за хора с проблеми като нашите.

Персифедрон,пиши си спокойно.Тук така или иначе никой не те познава. Понякога да пишеш е по лесно отколкото да го кажеш на някой.

[дидо]

Случва ли ви се да усетиш как паниката идва като вълна от страх и неможеш да направиш нищо няма къде да се скриеш,говоря в буквалния смисъл всичко в мен започва да набира скорост и имам чуството че ще се пръсна.....това е най ужасното ми състояние и най плашештото всичко друго просто бледнее

[reni1506]

Да разбира се.Чувстваш се като в капан и искаш да избягаш където и да е,само за да спрат симптомите.Това състояние е напълно обяснимо с процесите,които се случват в организма(чела съм ги,но не мога да ги обясня).Тогава няма разум,няма разсъждение.За това точно тогава трябва да вземем решение,че бягането в момента не е спасение,а трябва запазване на самообладание и изчакване на симптомите да намалеят(което със сигурност става след няколко минути).Лично аз малко пъти съм успявала да устоя,но като успееш удоволствието е огромно.

[toni_d]

Охо,сега  пък съм инспектор . Скорпи пак се изказа . Никой не гоня,всички са добре дошли.Вратата  на ЕВРОПЕЯ-форум е отворена за хора с проблеми като нашите.

Персифедрон,пиши си спокойно.Тук така или иначе никой не те познава. Понякога да пишеш е по лесно отколкото да го кажеш на някой.

хората плашат с теб,
иначе аз имам горчив опит от лошият ти характер, преживях тежко изгонването ми от форума, мислих че сте ми приятели особено теб мари разочарова ме и ме предаде

[skorpi]

хората плашат с теб,
иначе аз имам горчив опит от лошият ти характер, преживях тежко изгонването ми от форума, мислих че сте ми приятели особено теб мари разочарова ме и ме предаде

Я, стига сте се връзвали Големи мъже ше ми се плашат тука от една жена, срамота! Кой на кого може да забрани да участва във форума? Освен администратора, друг не може да ви изгони. А Мари че е тежък характер, тежък е. И аз съм. Много сме така. И какво от това? Закачаме си се от време на време и това е. Много се вживявате, като че ли животът ми зависи от тоя форум.

[Mari]

"хората плашат с теб,"

Ах, сладура ми той. И теб ли изплаших? .Спокойно си пишете. Аз излизам от форума като излекувана.Само ще ви навестявам от време на време .

[Христо Ботев]

Случва ли ви се да усетиш как паниката идва като вълна от страх и неможеш да направиш нищо няма къде да се скриеш,говоря в буквалния смисъл всичко в мен започва да набира скорост и имам чуството че ще се пръсна.....това е най ужасното ми състояние и най плашештото всичко друго просто бледнее

А ако има някой който те гледа от страни и все пак е поне малко запознат,със това което ти се случва,само те гледа и нищо не прави!
Повечето "НОРМАЛНИ ХОРА" странят от хора като нас,понеже си мислят най често,че сме "ЛУДИ" или сме "НАРКОМАНИ".....Което е много тъжно!
Уви на мен съм би били по 3 инжекций Диазепам на ден,в период който бях много зле,и когато Диазепама те дрогира,защото точно това прави,ти си разкашкан и едвам движиш.
А когато нямаш с какво да се успокоиш,някакъв медикамент,понеже си далеч от вкъщи,точно тези пристапи те карат да приличаш на "НАРКОМАН"............
Извинете че пиша такива неща,но искам да ви отворя очите за някои неща,ако мога и надявам,се че някой ще отвори мойте!   

[Saturn]

Здравейте!
Аз преодолях ПР си. Бях толкова зле, че не можех дфа си покажа носа навън без придружител. Този кошмар е зад гърба ми, благодарение на един много добър доктор и прекрасен човек, чието име не мога да спомена тук в нета.
ПР не е болест и не се лекува с лекарства!!! Голяма грешка е да се взимат лекарства при ПР- лекарствата само хронифицират нещата. Не се лъжете по лекарствата.

[Student_21]

Браво, Saturn. Сподели как точно се излекува, какво направи, че иначе много мистериозно звучи.

[gotin28]

здравеите на всички.и аз бях като вас с тези ужасни симптоми.една година се мъчих с тях обикалях по лекари питах и разпитвах относно състоянието ми но никои не ми помогна.пих какви ли не лекарства от които се чувствах още по зле.един ден реших да ги спра и да пробвах нещо съвсем различно.започнах да се поставям в ситуации които преди ме плашеха и ме докарваха до ПА .сега вече се излекувах напълно и съм много добре.искам да ви кажа че на първо време трябва да повярвате че сте напълно здрави и ви няма нищо.аз например като се замислех преди за нещо лошо и ми ставаше зле.старая се да мисля само за работа и семеиството.игнорирам всички лоши мисли.всички вие можете да го постигнете.не се предаваите.оставям скаипа си-bezstra6en ще се радвам ако мога да помогна на някои.успех на всички

[butterfly]

усещам се все едно съм увряла и не живея в реален свят постоянно сънувам кошмари не излизам от нас все едно не съществувам и с всеки ден ставам много по зле

[Saturn]

Какво направих ли? Първо, отказах да взема лекарства от гп-то, знаех някак интуитивно, че няма да ми помогнат. Второ, знаех, че ще ми мине рано или късно и имах амбицията и вярата това да стане - да не губиш духа си! Трето, знаех, че не мога да го наяравя сама, и потърсих някой, който да ми бъде ръководна светлина, ходих при психотерапевт, специализиран в ПР - един от най-добрите в България. След 3-4 месеца, вече не само че нищо ми няма, а съм по-стабилен и спокоен човек отпреди да получа ПР.
Няма нищо случайно. ПР е просто резултат. То идва, за да научим ние нещо. Не се предавайте. Бъдете спокойни. И се изправяйте срещу страховете си- търсете ги, а не бягайте от тях Първо, трябва да се разбие омагъосаният кръг на мисли и телесна реакция. Второ, трябва си технологично време, за да се нагоги тялото и ума към новото положение. Трето, на мен лично ми помогна психотерапевтът,  да се справя за 3 месеца, а не години, ако трябваше сама да се боря. И знайте едно- това не е болест, напълно здрави сте

[Saturn]

И още нещо  -ПА е реакция "борба или бягство". За да я "победиш", не трябва нито да бягаш, нито да се бориш. Борбата е от друго естество.

[delicacy]

Според мен невинаги причините за ПР трябва да се търсят в детството или поне, не при всички хора. Едно кошмарно преживяване може да е предизвикало ПР и то да не е било в детството, а в по нататъшния живот на човека. Затова, според мен   всеки страдащ трябва да започва оттук, да се опита да си припомни дали не е преживял някое стресиращо събитие. И нито за миг не трябва да се колебае, ако има такова стресиращо събитие, че то е предизвикало ПР. Така си мисля.

[t.todorov]

Със сигурност е добре да се направи внимателна разлика между понятията причина и повод. Както казвате вие, много често има стресиращо преживяване, което отключва ПР. Това е поводът. А причините са далеч назад в детството най-често, или в първата възрастова криза, или във втората, като се има предвид, че първата е от 2-4г. а втората от 4-7г. Тогава се зараждат причините. За да има човек ПР трябва да
се срещнат причини и повод, за да се развие. Нещо като семенце, което само при определени условия може да стане някакво растение.
Терапевтично се тръгва винаги от повода, или какво в актуалната ситуация е подействало "благоприятно" на "семенцето" да се развие в "растение" и как се е появило това семенце.
Самото подробно анализиране на първата криза или ПА, на ситуацията в която е бил човек непосредствено преди нея, дава информация за причините от миналото, които се изследват в следващият етап.