Паническо разстройство

[skorpi]

Когато моят приятел почина, месеци наред не можех да си движа лявата ръка, толкова се бях парализирала от сърдечна болка. Кръвното ми беше критично ниско, свличах се на всяка крачка и ме подпираха от двете страни. За храна и сън не можеше да става и дума. Животът ми просто си отиваше. Лека-полека с времето нещата се понормализираха. Не казвам, че съм добре, но предвид всичко, което ми се случи през миналата година, съм учудващо добре просто! Така е, защото, след като те сполетят нещастията и те съборят, но после станеш, вече си по-силна и ставаш друг човек. Гледаш на света и всичко наоколо с други очи. Така аз се научих да приемам нещата. Тежко ми е, но не до такава степен. Надявам се с времето и при теб да поотшуми най-страшното.
И още нещо: приятелят ми, освен мой мъж, беше и син на майка си. Тя го загуби внезапно и завинаги. Последните й думи към него не са били ласкави и не е знаела, че няма да го види повече. Но тя вместо да се предаде и да оплаква злочестата си съдба, направи и невъзможното (с ръка на сърцето го казвам!), за да ми помогне аз да го преодолея. Когато й казвах, че ще падна, тя ме хващаше и казваше: "Аз ще те вдигна". Ето това ми показа колко голямо е майчиното сърце. Мога само да те посъветвам да се радваш, че синът ти е жив. Бъди благодарна, независимо от проблемите.

[svereto]

..писах във форума за деца с очни проблеми и една майка здраво ме нахока,че проблема не е сина ми ,а самата мен......да зная,че имам проблем със самата себе си.....но нали случилото се с детето ми отключи този проблем.....Аз съм сирак....баща ми е починал когато съм била на една годинка. Съпругът ми също почина и сина ми също е сираче.Да имам приятел,с когото живея на семейни начала,но си мисля,че и той не ме разбира напълно....Знам,че трябва да се преборя със самата себе си,за да бъда предишната засмяна и любяща майка....но не мога....не зная откъде да взема сили,за да го направя.Имах нормално момче на 14 години,красавец според момичетата,които го наобикалят и в един миг всичко се срина.....неговата усмивка изчезна от лицето му....стана доста нервен...да приятели има много..но и той първоначално се предаде....мечтите му рухнаха...щеше да кандидатсва след 7 клас и след случката се отказа...трябваше да замине на лагер на морето от училището и това го сломи...не излизаше цял месец от къщи,но постепенно започна да кара колело ,да се среща с приятелите си.....чувствам,че и него го боли...не физически а психически.А когато седне до мен и започне да ме пита какво представлява изкуствено око и ще може ли да вижда отново...не намирам думи ,за да му отговоря.Иска ми се да заспя и когато се събудя всичко да е било само сън....но за съжаление е самата реалност.Стискам зъби,за да не заплача пред него...имам силни световъртежи....сърцето ми ще изхвърчи...кръвното лети нагоре-надолу...ако 3 часа сън са достатъчни да се наспи и отпочине човек..да ...ама не са. Където и да отида и до магазина за хляб...винаги ,който ме срещне познат и продавачката питат "Как е сина ми" и мен още повече ме боли и се затварям още повече в себе си.....

[grg]

Тази история наистина е много тъжа. Само този, който е преживял нещо подобно може да даде някакъв истински съвет.
Това, че синът ти ослепя с едното око не бива да го спира да излиза с приятели, да ходи на море, да се среща с момичета. И щом са го харесвали преди, ще го харесват и сега. Красотата не е само във външноста! Освен това изкуственото око битрябвало да изглежда като истинско. Единствения проблем, но най-важния и неприятния е, че няма да може да вижда с него. Мисълта ми е следната. За да можеш ти да се излекуваш първо трябва да помогнеш на сина ти да преодолее тази случка и да си възвърне нормалния начин на живот. Макар и да вижда само с едното око той не бива да се отказва от ученето и от мечтите си. Човек трябва да се радва на всеки един ден, който му е отреден на тази земя и да се стреми да постигне колкото се може повече неща, за да може да живее в хармония със себе си. Случилото се може да се приеме и като изпитание за волята и силата на човека да продължи напред въпреки трудностите пред които се е изправил! Според мен трябва да разговаряте със сина ти да му обясниш за изкуственото око, ако има снимки на хора с такива проблеми да му ги покажеш, за да види, че не изглежда лошо. Да му вдъхнеш сили, колкото и да ти е трудно в момента, за да може той да се върне към предишния си живот!
А ти ще оздравееш в момента, в който видиш, че сина ти е отново същия усмихнат младеж.
От все сърце ти пожелавам да успеете!

[grg]

Благодаря за подкрепата на всички опитвам се да променя по някакъв начин живота си но все стигам до пиенето.Когато пия с приятели и се напия съответно все едно никога не съм имал ПР ако ме видиш никога няма да предположиш че имам такива проблеми винаги съм душата на компанията,но на другия ден хора.........немога да го опиша и въпреки това пак се напивам.Пия ципрелекс от около 2 години в интерес на истината с него се чуствам най добре от всички други лекарства които съм взимал а те не са никак малко за 10г години,мога да ходя по барове на коцерти и т.н все неща които бяха немислими,но почнах да пия както преди да се разболея и сега имам пристъпи основно след пиене може би заради комбинацията алкохол антидепресанти......много ми се забавлява  да излизам с приятели да пия......а после ми е зле омагьосан кръг.Предполагам че си скапвам организма.....незнам какво да направя да се чуствам щаслив без пиене

Дидо, аз също пия Ципралекс и алкохол, това не е проблем, естествено, ако не прекаляваш с алкохола. В листовката пише, че алкохола не влияе на действието на Ципралекса.Говорил съм и с лекар. Проблем е ако приемаш успокоителни като ксанакс например! Тогава става ефекта с надрусването!
При тебе, а и при мене, проблемът е на следващия ден. Ако си прекалил с алкохола се чувстваш гадно, пулсът ти е ускорен и т.н. Аз лично този проблем го реших по следния начин: пия по-малко и НИКОГА не смесвам спиртни напитки с бира. Също така се стремя да пия по-качествен алкохол, да няма домашни ракии и ментета . Това е моя съвет по-малко алкохол и по-рядко, и никаква бира!

[дидо]

Здравейте,опитвам се да не пия почнах пак да тренирам между другото качих много килограми от АД незнам при вас как е?Психиятърката ми каза че с алкохол и ципрелекс както е при мен в случая няма да се отровя просто прецаквам ефекта на хапчето....правих си изследвания тези дни всичко е ок.като на спортист каза доктора.....но въпреки всичко осъзнавам факта че е проблем.

[vesi2003]

Казват че когато се взима алкохол с АД. ефекта намалява или не действа.Във времето аз също качих килограми,които не мога да сваля,смятам че се пълнее от повечето.Дори и да спазвам режим на хранене пак не става нищо.По темата за изследванията аз съм правила,когата не ми е било добре и резултатите са били перфектни.На мен ми е лошо,а показателите са добри,странно.

[svereto]

Някой пил ли е золофт в комбинация с ривотрил....Пия ги вече 16 дни и не виждам да има кой знае какво подобрение....само където пред деня ми се спи ,а през наща съм будна и спа по 2-3 часа....

[Mari]

Не съм пила золофт,но знам,че действа след месец.Една приятелка дълго време пи точно такава комбинация,и се чувсваше добре.Сутрин пиеше золофта ,а вечер ривотрила.Незнам ти как ги пиеш? Нормално е в началото да е така ,нали имат стр. ефекти.

[svereto]

Mari ,золофта го пия сутрин по половин таблетка,а ривотрила сутрин,след обяд и вечер по четвъртинка от 2 мг. В понеделник съм на психо и ще видим как ще промени дозите лекарката.....През деня хем съм замаяна и постоянно ми се спи,а доста често чевствам напрежение и пулса винаги ми е висок.....кръвното ту е ниско,ту леко повишено,а такива топли вълни ме обливат,че домочадието се сърди защо отварям прозорците....ама на мен ми е топло .Незнам кога ще почват да действат тези лекартсва чувсвам се като парцал,неспособна за нищо....има дни когато ми се пикае през 15 минути.Много се притеснявам,защото преди да си оперирам жлъчката имах много високи чернодробни показатели без хепатит....гастрото каза,че били от лекарствата,който съм пила за жлъчните кризи. Правих си кръвни изледвания,когато за 2 седмици психото ми изписа Лароксин и Хлорпротиксен ,който не ми понасяше и повръщах от лекарсвата...после замени антидепресанта с Есопрекс и геродорм за сън и пак същата работа...Тогава кръвните изследвания бяха в норма ...Смених лекаря и тя ми каза,че тези лекарства са силни за мен и организма не ми ги понася....тогава ми назначи золофта 4 дни по четвъртинка сутрин,4 дни по четвъртинка сутрин и на обяд и след това по половин таблетка сутрин.А ривотрила беше първоначална четвъртинка сутрин и половин таблетка вечер от 2 мг....но по нийна преценка ,защото се чувствах напрегната раздели вечерната доза на четвъртинка след обяд кам 15 часа.....Незнам преди 9 години когато получих първото паническо разстройство минах през какви ли не изледвания илекарства...спаси ме волята след ката почина съпруга ми се мобилизирах сама и си казах,че трябва да съм силна да се боря и живея за сина си.....ама сега се предадох и незная как ще изляза от това състояние...

[bebe]

Имала си и ще имаш оплаквания и то сериозни! При това ,което се е случило,за ,което съжалявам ,защото всеки е имал нещо подобно  :'(Аз мисля,че ривотрила идва в повече и затова си отпусната,сама си го нагласи така,че щом осетиш напрягане тогава пий.И при мен е така ,ако го пия и ми е отпуснато,намалям дозата,или прескачам,не е нужно да се тъпчем ,той не лекува ,а претъпява тревожността и ни прави заспали УСПЕХ

[skorpi]

ама сега се предадох и незная как ще изляза от това състояние...

Пак ще излезеш, но няма да е веднага и не с вълшебно хапче... Ще се справите. Казах ти, радвай се, че синът ти е жив. Хората живеят с най-различни проблеми и не се предават. Нали си наясно, че тези неща не стават просто така? Не сме родени, за да ни е хубаво, а за да се учим и да се променяме. Казвам ти го и от позицията на човек, който е с изключително сериозно късогледство и др съпътстващи очни проблеми и с риск за отлепяне на ретината... на практика без лещите си не мога да правя абсолютно нищо, даже се блъскам в стените. Мислила съм си, че ако хората не бяха изобретили лещите и очилата, нямаше да мога да направя и една крачка. Не се отчайвай

[Neli_princesss]

и аз сажалям SVERE...искренно пожелававам на теб и семеиството ти здраве...........

[Neli_princesss]

как си SHERI76???

[Mari]

Svereto,нормално е в началото на АД да се чувстваш зле,няма да ти пиша аз какво преживях преди няколко месеца.Но определено ривотрила ти идва в повече,този от 2 мг. е доста по силен от 0.5.Говори с пси ,за дозата.

[svereto]

Незнам какво ми действа в повече.....ривотрила ли или ми е малка дозата...утре съм при псито.....ама това сърцебиене хич не спира.....все едно сърцето ми ще изхвърчи и в гърдите ми пърхат пеперуди.....Вие момичета и момчета имали ли сте симптоми .....като много ама много често уриниране и толкова висок пулс....не пада под 90 удара...почвам да си мисля,че ми има нещо на сърцето.....а за пулса и кръвното личната ми изписа бизогама от 5 мг. по една таблетка сутрин,ама май не помага