evropea.com - форум за паническо разстройство
Февруари 17, 2025, 08:01:29 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 10
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 10

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Increase Your Instagram Poll Votes with Our Services
[Паническо разстройство]
Damonpoums
Февруари 16, 2025, 05:40:15

Спонсорирани връзки

Анкета
Въпрос: По кое време на деня получавате панически атаки?
Сутрин след сън - 33 (22%)
Около обяд - 28 (18.7%)
Между 14 и 16 часа - 19 (12.7%)
Между 16 и 20 часа - 49 (32.7%)
През нощта - 21 (14%)
Общ брой гласове: 142

Страници: 1 ... 23 24 [25] 26 27 ... 59
  Изпечатай  
Автор Тема: Паническо разстройство  (Прочетена 211225 пъти)
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #360 -: Август 04, 2010, 09:02:46 »

Ari,ако има проблем при нея няма да може да пие бързо и на големи глътки! Аз съм минала през това,повярвай знам какво е.
Активен
Dimcho
Sr. Member
****

Рейтинг: 3
Неактивен Неактивен

Публикации: 343



Профил
« Отговор #361 -: Август 05, 2010, 01:34:38 »

На мен ми се е случвало да не мога да преглътна, когато съм бил изморен от някакъв тежък физичеси труд, ами бил съм запъхтях, тогава ми е пресъхвала устата  и съм изпитвал неприятно чувство.
Активен
Mari
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 464


" Усмихвай се.Това е безплатна терапия.


Профил
« Отговор #362 -: Август 06, 2010, 07:44:57 »

Охо,Димчо ти се появи! Smiley Казвай как си? Спря ли ривотрила?
Активен
tancheto
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #363 -: Август 19, 2010, 04:29:40 »

Здравейте аз съм нова тук но също като вас съм минала през този ужас,казвам минала защото успях.от 7 месеца не вземам никъкви лекарства а ,когато спрях АД беше най-зле но с 4 посещения при псоголог и две хипнози нещата се нормализираха,постепено всичко утихна. И за Рени1506 наистина и аз така бях но  но всичко отминава. Smiley
Активен
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #364 -: Август 20, 2010, 11:06:37 »

Здравей, Танче, разкажи повече за хипноза, много хора тук се интересуват от нея, но някои изпитват даже страх да я прилагат. Разкажи как беше при теб.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #365 -: Август 20, 2010, 11:18:31 »

В България няма хипнотизатор - психотерапевт, или хипнотерапевт. Има само самозванци. Те нямат и призната организация в България от световните такива. С две думи - вятър работа.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
delicacy
Sr. Member
****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 454



Профил
« Отговор #366 -: Август 20, 2010, 11:40:53 »

А, да ви попитам, повечето методи нямат ли  сугестивен характер и когато той премине отново да се появи страха?
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #367 -: Август 20, 2010, 12:43:23 »

Нито един психотерапевтичен метод няма сугестивен характер. Работата в психодинамика винаги предполага работа с миналият опит, което е обективна реалност. Разглеждат се обективните ситуации, субективните преживяванията които са предизвикали и се търси връзката с актуалното състояние. Така постепенно човек стига до болезнените преживявания, които в миналото е "покрил" и услужливо към себе си "забравил".  Разгръщането им в безопасна терапевтична среда предполага и друг начин с тяхното справяне и преживяване. С това постепенно се прекратява постоянната несъзнавана мярка да останат несъзнавани и страничните ефекти от тази мярка, които се изживяват, като симтоми и правят впечатление на основно страдание.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
tancheto
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #368 -: Август 20, 2010, 04:41:39 »

Какво да ви кажа за хипнозата много ме страхше, но  нищо особено,просто се отпускаш и се пренасяш в далечното минало със хубави спомени.Избираш си един и се концентрираш към заобикалящ те предмет и когато имаш ПА мислиш за този предмет и всичко отшумява.Това беше парвия път.А на втория сеанс предизвикахме ПА и усетих цвета и аромта които го преварнах в нещо приято ,аромат на кафе ,(обичам да пия кафе) Тогава усъзнах ,че няма да умра или полудея .Но най-вече трябва време,а при всеки е различно.
Активен
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #369 -: Август 25, 2010, 10:41:51 »

Гложди ме едно въпросче и искам да попитам специалистите във форума - тъй като сега, откакто ходя на работа, симптомите ми ужасно се засилиха, защото при мен не е на "кризи" и "атаки", а си ги има всеки път, щом прекрача прага на дома си или изляза от колата. Това са двете места, на които се чувствам относително сигурна. И се почва още от вратата: сърцебиене, световъртеж, причерняване, не мога да сложа нищо в устата си, а още от предната вечер досреднощ се мятам и се питам ще мога ли да издържа и на следващия ден, гади ми се, нервно ми е, треперя... полагам неимоверни усилия да го прикривам и да си върша работата. Това е всеки ден. Вече 2 седмици, през които съм свалила 3 кг., днес се претеглих. Връщам се като парцал, просто хабя всичката си енергия, а не мога и да я възстановя със сън и храна, защото..........
Цялата съм едно кълбо от нерви и пия всевъзможни лекарства, за да избутвам ден за ден. Ето го и въпросът: това всекидневно преживяване и 8-10 часов стрес как биха се отразили на организма ми? Постоянно ускорен пулс, сърцебиене, цялото това напрежение, болките в стомаха, главоболието, колко мога да издържа да работя на такъв режим? Мога ли да си докарам някоя друга болест така? Аз не вярвам това да е за цял живот, знам, че ще премине, но нямам представа кога и дали дотогава няма да съм си навлякла още неприятности? Надявах се, че в един момент ще претръпна и ще престана да възприемам тези всекидневни ситуации като "опасни", но това все още не се е случило. Моля ви, кажете ми, трябва ли да се притеснявам, че симптомите ще ми навредят? Аз никога не съм ги мислила за опасни или смъртоносни, знам, че не са, и все пак са си един сериозен стрес.
Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #370 -: Август 25, 2010, 11:26:09 »

"Надявах се, че в един момент ще претръпна и ще престана да възприемам тези всекидневни ситуации като "опасни", но това все още не се е случило."

Продължителното подлагане на стрес и най-вече начина, по който психиката мобилизира организма при стрес е много вреден. Тялото е пригодено да издържа в определени моментни ситуации на такова натоварване. Ако това продължи дълго време е естествено тялото да се "разклати" някъде. Обикновено всеки човек си има слабо място, слаба система .... бъбреци, стомах и т.н. Първо тези по-слаби органи започват да реагират на хроничното стресово натоварване. Много вероятно е това да доведе и до реално заболяване. Хипертонията, диабет тип 2, язва, колит, гастрит ... всичко това са болести, които са създадени точно по този начин. Както имаше един анегдот  ... " всички болести са от нерви, само сифилиса е от спокойствие..." .

Заблуда е да се мисли, че начинът на възприемане на света или част от него и свързаната с това реакция на стрес ще отмине някак, някога, от само себе си ... Тази заблуда всъщност помага този механизъм все повече да се срастне и да стане част от характера и личността на човек, до момента в който човек казва "аз съм си такъв, притеснявам се да изляза, притеснявам се да ...., страхувам се да ....", като че ли това е факт, който не може да бъде променен.  Понякога се случва така че външната среда за даден човек до такава степен се променя че той вече не е в "конфликт" с нея както до сега, и не е необходимо да променя собствения си начин на мислене. Това разбира се, са твърде редки случаи, за да се стреми човек да променя средата, а не себе си.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #371 -: Август 25, 2010, 11:40:30 »

Благодаря за отговора. Горе-долу това и очаквах. Все пак се надявам да не се стигне до по-сериозни болести, достатъчни са ми и тези, които вече си ги имам. В момента съм принудена от обстоятелствата да живея по този начин, пък и да си стоя пак вкъщи не е решение, това само ме кара да се чувствам безполезна, виновна и депресирана и отлага нещата във времето, но и ги фиксира още повече. Така че най-вероятно ще предприема и двете. Ще търся дългосрочно решение, като междувременно ще променя средата. Предишният път издържах около 2 години така трепереща на лекции, изпити и работа, плюс приятелските излизания. Накрая промених обстоятелствата в средата, без никаква работа върху личностната промяна и резултатът беше няколко спокойни години.
Г-н Тодоров, при положение, че тревожността ми е постоянна през целия ден, когато съм изложена на "опасностите" и само се движи в скалата от 0 до 10, но не спада под 5 почти никога, значи ли това, че имам ПР или агорафобия и какво ми е всъщност? Кое е по-лошото - моето или атаките, които са отвреме навреме? Омръзна ми да съм в 24часова бойна готовност Undecided
Значи ли всичко гореспоменато, че докато не се справя с тревожността, трябва да избягвам дразнителите, за да мога да си почивам поне малко? - Например да отказвам поканите за кафе и т.н., вместо да се предизвиквам като ги приемам? Защото попаднах на противоречиви мнения и вече тотално се обърках.
« Последна редакция: Август 25, 2010, 11:45:30 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #372 -: Август 25, 2010, 12:28:52 »

" Значи ли всичко гореспоменато, че докато не се справя с тревожността, трябва да избягвам дразнителите, за да мога да си почивам поне малко?"

Трудно ми е да ви отговоря. Първо думата "справя" не ми допада. Това означава, че по някакъв начин искате да я преборите тревожността, да я победите, изиграете .... Това по принцип е безмислено. Тревожността носи послание, което трябва да прочетете по правилен начин. Приемете че това е "писмо до поискване". Докато не го прочетете то няма да се махне. Няма и как да се борите с него. Да се правите, че го няма също е наивно до степен, че не можете да убедите себе си /макар понякога в опитите си да успявате да убеждавате околните/.  
Да се променя средата е почти невъзможно. Това просто не е по силите на който и да е. Аз имах предвид в предният пост за щастлива случайност, която промени средата. Да се разчита на това обаче не може.

Няма как да ви кажа кое е по-лошо: дали ПР или агорафобията. Просто ако са самостоятелни те носят различни послания, те са "различни писма" от типа до поискване. От опит знам, че ако се задълбочи агорафобията е най-инвалидизираща. Трябва да се прави разлика обаче между агорафобия, която поради страх от ПА се появява и е по-скоро избягваща определени места, които се свързват с предишни ПА и агорафобията без връзка с ПР.
Все пак ПР е винаги свързано с внезапни, непридвидими ПА, които освен пъстрата телесна симптоматика се съпътстват със силен страх от смъртта, или от припадане или от спиране на сърце /конкретно/.
За вас, или за вашият психотерапевт не е нужно диагнозата да е точна и ясна. Това задължително условие в медицината и в психиатрията, някак не е толкова задължително в психологията и психотерапията. Това е така, защото лечението не е основано на симптома, а "ядката" на неврозата е много по-надълбоко под симптоматичните "фойерверки". Всеки човек в тоя смисъл трябва да си има  уникална диагноза, което е немислимо. За това и няма как да се дават съвети на парче, защото от човек с ПР до друг човек с ПР няма нищо общо. Психотерапевта с всеки свой клиент се сблъсква с нещо, което му е за първи път. Няма две еднакви личности. Няма и две еднакви терапии.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
skorpi
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1629



Профил
« Отговор #373 -: Август 25, 2010, 04:15:12 »

И кога е инвалидизираща? В случаи като моя ли? И когато е крайно напреднала, има ли път обратно? Да разбереш какво иска от теб тревожността и да спре да я има аз приемам за справяне с нея. Да се правя, че я няма ми се налага, за да не бъда поставена в условия на тотална изолация. Тогава не знам дали ще има връщане. Но щом нещо се е появило, значи трябва да има начин и да изчезне.
« Последна редакция: Август 25, 2010, 04:17:08 от skorpi » Активен

Животът не е чакане бурята да отмине, той е да се научиш да танцуваш под дъжда!
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #374 -: Август 25, 2010, 04:52:35 »

Да разбира се, че има начин. Агорафобията е инвалидизираща, когато човек наруши собствения си ритъм на живот и не може да извърши нормални за другите действия - ходене на работа, контакт с други хора. Неговата агорафобия започва да става центъра, около който се върти всичко в неговото поведение. Човек започва да не може да покрие разходите си например, изпада в депресия, което е обяснимо, тъй като губи сериозни контакти с обекти ... Изобщо нещата са сложни. Стряскащ е и факта, че от хората с тревожности малко над 20% работят адекватно с проблема си. Останалите страдат от нещо напълно лечимо, но ...
Естествено, освен липсващата психологична култура, която в България никога не е била на ниво, слагаме и несъзнаваното "саботиране" на всеки само-опит за справяне и кръгът е почти затворен ... уж. Така тежкото преживяване е още по-тежко, а "неразрешимия" конфликт още по-неразрешим. Започва да се възприема една принципно психологична, концептуална проблематика, като неизлечима болест. Нито е болест, нито неизлечима. Това е един от многото психологични проблеми характерни за хората. Това че симптомите са по очевидни, плашещи и т.н. не прави самия проблем нерешим, напротив. Колкото по-големи са "фоерверките" толкова по-лесно се забелязва от къде излизат.


Активен

http://ttodorov.alle.bg
Страници: 1 ... 23 24 [25] 26 27 ... 59
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1