"Искам да си хвана гадже с ПР"

[anonimen_]

Ти спаринг партньор ли си търсиш, или гадже да си я гушкаш? Ако е първото, ок, хвани си рускиня.

[delicacy]

Как мислите - една връзка може ли да натовари допълнително психиката на човек, дори и да обича много партньора? Особено за по-отговорните хора, които биха искали да направят партньора си щастлив. От скоро си задавам тези въпроси и си мисля, че за нас, по-чувствителните хора, личния ни живот играе определяща роля върху всичко, което правим в живота.

[kadife]

дали добрият вариант не е точно да бъде човек, който и понятие си няма от подобно разстройство тревожно, за да не развиеш и неговата симптоматика, ако ти я сподели. Точно пък, ако е и някой с живо въображение и описателен, мале.... мале:) Според мен е двуяко, защото винаги, когато вида лекар си казвам, ох - да бе ми той мъж, щях да съм под постоянно наблюдение, но както казва горчивият опит от "Нежна е нощта" на Скот Фицджералд, да се омъжиш за психиаър няма да те направи по-стабилна. От друга страна най-добрите психотерапевти били тези, които са имали въпросното паническо разстройство или подобен вид тревожност. Тогава какво излиза... човекът до теб, ако е природно интелигентен би разбрал състоянието ти в някаква степен и би се опитал да го приеме заедно с теб и да помага, но ако.... му писне. Сещам се за един човек, който каза - От 10 години не живея своят живот, а този на съпругата си и съм женен за нейните страхове, които колкото повече им слугуваме, толкова повече се увеличават. Вероятно няма отговор... вероятно психотерапевтите са в добра професионална позиция, защото пациентите им не умират, но са вечно болни с кратки или по-дълги ремисии и защото въпросните пациенти, в процеса на заболяването разбират, че не бива да товарят близки, роднини, приятели с тази тегоба на соматично страдание. Тогава естественият избор е да си платиш, за да те изслушат и евентуално помогнат, а ти да не чувстваш вина за това, че си натоварил някого. Отплеснах се... само знам, че всичко е на приливи и отливи и вече не става дума дали съм добре или не, а да съм по-малок зле. Затова най-доброто е да откриеш човек, който знае какво ти е, споделил си, той не е избягал - останал е, но не ти дава прекалената слабост да потънеш и те окуражава.

[skorpi]

Затова най-доброто е да откриеш човек, който знае какво ти е, споделил си, той не е избягал - останал е, но не ти дава прекалената слабост да потънеш и те окуражава.

Да, това е по-добрият вариант - да знае, да разбира, да му е казано, отвреме навреме да се говори, но прекалената подкрепа в смисъл на съчувствие е мечешка услуга. Аз само не знам защо си представяте, че да се виждаш с някого с ПР означава денонощно обсъждане на симптоми само или пък да се "заразяваме" взаимно... все пак ние освен че имаме ПР, сме и други неща, които могат да ни събират... Нали не мислите, че двама души с диабет например си говорят само затова и само това ги свързва?
Аз дори вече с доста хора с ПР, които познавам, си говоря за всичко друго, ама не и за проблема, заради който сме се запознали - то си е останало просто повод на нещо, което впоследствие се е превърнало в приятелство, защото сме открили и други неща, които ни свързват и ни е приятно да правим заедно.

[kadife]

Това е така, съгласна съм, не е задължително двама души, които страдат от диабет, примерно, да говорят само за заболяването си. Но не мога и да не отбележа, че тези двама души не биха предприели мерки за създаването на поколение, по понятни за медицината причини. Не се ли отнася това към двама души с тревожни разстройства така, както сапунът към сапунерката Колкото и да е жестоко, човек с  паническо разстройство е жив дявол, той е способен да измисли такива схеми, че да си спести притеснение, страдание или тревожност от непозната обстановка. Ако човекът срещу теб разполага със същия арсенал, тогава дали някога ще стигнете по-далеч от верандата, и то с Валидол в ръка:) Разбира се, тук влагам и чувството си за хумор, но все пак... чувала си за онзи синдром при жените, жени събрани  за по-дълго време на едно место уравняват месечната си менструация. Според мен ние, хората, които сме с по-изострена тревожност сме като "табула раза" за нов симптом, страдание, съмнение и най-доброто за нас е да стоим далеч от неща, които ни центрират върху страданието ни. Това не означава да отказваме приятелство или интимност с хора, които са като нас на всяка цена... но понякога цената излиза твърде скъпа, цената на едно стабилизиране и увереност, които биха били по-възможни, ако знаем, че човекът срещу ни е по-стабилен от нас, с необременена психика и неавтоматичност на реакциите. Само си представи, как стоите и си пречите един друг на интроспекцията и в сюблимния момент запушваш устата му не с целувка, а с ръка и просъскваш - Замълчи, май сърцето ми пропусна удар и нещо се обажда кръвното

п.с. пак пояснявам, преекспонирам, за да се усмихне този, който го чете, а да не скочи и да помисли за групово самоубийство

[skorpi]

Схванах хумора ти, и аз обичам да се шегувам на тая тема, но ако трябва да съм сериозна все пак, лично за себе си не смятам, че другите, които нямат ПР, са по-стабилни от която и да било гледна точка, дори напротив. Хората с ПР първо са свикнали да им е зле и да се справят, дори понякога компенсаторно развиват умения и успяват много повече от други, на които нищо им няма. Не виждам никакъв проблем за потомство. Така или иначе повечето народ е с някакви отклонения, било то здравословни или каквито и да е - ако се водим от тая логика, никой никога не бива да ражда. До преди малко стоях на маса с 6 човека, всеки от които си разказаха диагнозите и се наоплакваха кой какъв инфаркт получил, какво гръбначно изкривяване имал, какви лекарства пиел. Тези хора нямат ПР. За сметка на това аз не казах нищо. Изкарах си целия ден на жегите, излязох, като беше най-топло, почти през цялото време ми се моткаше главата, но само аз си го знаех. Всичко друго наоколо се беше заоплаквало. А пък аз съм свикнала да си търпя и да игнорирам усещанията. Тъй че не знам кой е за предпочитане. Бих избрала някого, с когото мога да говоря на един език, без да му гледам медицинския картон. Като ти е сродна душа, останалото е без значение, ставате един отбор и толкова. Когато някой понечи да ме целува, ако го харесвам, със сигурност сърцето ми подскача, коленете ми омекват и всичко се завърта, получавам велика деперсонализация, в стил "Too good to e true" , но това не ме притеснява. Радва ме, че има кой да ме разтуптява... значи съм жива. И млада И мога да обичам, дори да ме е страх. А може би точно от това най-много ме е страх...

[Stareternity]

kadife, извинявай за мнителността, но интуицията ми подсказва (може и да ме лъже, знам ли), че това, което би ти дало криле да полетиш над опасенията и горчивината, е дланта на човек, поел твоята ръка, когато взорът ти е зареян в безкрая на фиордите на Норвегия, когато в слуха ти отекват привечерните песни на Амазонка... Дори и след това да е готов да те последва в дълбините на водопадите Игуасу. Макар че последното не е нужно. Пак ще остане много за съзерцание, много за преживяване...

[kadife]

... скорпи,  разсмя ме...като ме целуват... може и да не съм млада, стига зъбите ми още да са на място!!! В смисъл да съм запомнила поне къде съм ги оставила
 Права си за всичко, съгласна съм с написаното и си мисля, че светът е така многообразен и цветен, че не може да има само няколко цвята а цяла купчина, от които се образуват още повече и пак, и още.

[kadife]

kadife, извинявай за мнителността, но интуицията ми подсказва (може и да ме лъже, знам ли), че това, което би ти дало криле да полетиш над опасенията и горчивината, е дланта на човек, поел твоята ръка, когато взорът ти е зареян в безкрая на фиордите на Норвегия, когато в слуха ти отекват привечерните песни на Амазонка... Дори и след това да е готов да те последва в дълбините на водопадите Игуасу. Макар че последното не е нужно. Пак ще остане много за съзерцание, много за преживяване...

Чудесна, гъвкава и цветна интуция притежавате, чест и почитания:) Дори и с моята ръчица, бедро или мигла в ръката на най-смел човек с паническо, без или друго разстройство... отдавна изгубих приключенски дух, но за сметка на това извършвам всички тези неща, които сте описал само на ум и то винаги съм в дълга черна рокля, с много изрязан гръб и дълбока цепка на бедрото. Мъжът е висок и смугъл, а ръцете му бързи и силни. Извън контекста на боливудското описание, дори далеч и холивудските прийоми за неземно щастие в рамката на 2 часа филмово време... бих казала, е те това не съществува

Зная, че за да се справя със страховете си, трябва да намеря опора в себе си, а не извън мен - по понятни причини. Аз ще се обичам цял живот, че и ще се търпя... няма начин

[Stareternity]

"...холивудските прийоми за неземно щастие..."
Ха-ха, малко ще ти е трудничко с черната рокля в джунглата освен ако не се виждаш на палубата на осветена яхта - тогава действително нещата намирисват на фантазия. А иначе, задай си въпроса какво ти пречи, какво те спира? Парите ли? Е, да, едва ли е много евтино, но не мисля, че това е непреодолимо препятствие, пък и в края на краищата няма всяка година да ходиш до Венецуела или Бразилия, я. Важното е, щом ти е кеф - прави си го; дето се вика, за какво живеем, само да страдаме ли?! 

[skorpi]

Мъжът е висок и смугъл, а ръцете му бързи и силни.

Що пък бързи? Бързата работа срам за майстора

[kadife]

"...холивудските прийоми за неземно щастие..."
Ха-ха, малко ще ти е трудничко с черната рокля в джунглата освен ако не се виждаш на палубата на осветена яхта - тогава действително нещата намирисват на фантазия. А иначе, задай си въпроса какво ти пречи, какво те спира? Парите ли? Е, да, едва ли е много евтино, но не мисля, че това е непреодолимо препятствие, пък и в края на краищата няма всяка година да ходиш до Венецуела или Бразилия, я. Важното е, щом ти е кеф - прави си го; дето се вика, за какво живеем, само да страдаме ли?! 

Не ме спират парите, а това, че ще ми стане зле в неподходящ момент. Добре де, хайде да не съм с дълга черна рокля и да няма осветена яхта, дори да няма и неосветена - в джунглата съм, няма покритие на телефони, няма на километри жива душа и спешен център... извинявай, но ако ми стане зле-това, че до мен ще има висок смугъл мъж, който по рецепта на скорпи няма да е ЧАК толкова бърз в ръцете:)), какво ме топли... не ме топли, не ме и изстудява - единственото, което ме сразява е собственият ми панически страх, че не владея тялото си и че  сега най-сетне ще се развие нещо ужасно в него като болест, която години наред ми е давала симптоматика, маскирана зад паническото разстройство.
Всички очакват от нас да сме нормални, да се впишем в усреднен модел за човешко поведение... в днешни времена е срамно да си грозен, дебел, болен, безработен - това не са етапи от живота през, които хората преминават, а стигма, че си дефектен. Поне аз се чувствам така, затова отивам да сгъна черната  си секси рокля акуратно в гардероба и да почакам... следващата тревога в тялото, което не живее, просто очаква Утре да е по-така

[Stareternity]

"...няма покритие на телефони, няма на километри жива душа и спешен център..."
Е, то там е и разковничето, де. Поне ще знаеш, че ако  е "дошло време"  , какво по-добро от това "да стане" пред водопадите Игуасу. И май си права - още по-красиво ще е с черна рокля. Поне човек ако ще "пука" - да е красиво, като орел! Понякога си мисля - какъв по-благороден и възвишен край за един мъж от това да е начело на конна атака, с извадена сабя в ръка. А ако и в двата случая се окаже, че все още сме между живите - има и остров Бали, има и Серенгети, има и Венеция, има и парашути, и алпинизъм...
А по отношение на високия смугъл мъж - какво да правим ние, "с гайдите", да заврънкаме импресариото на Анджелина Джоли да й предаде, че я каним на околосветски круиз, за желание без Брад Пит?!

[skorpi]

извинявай, но ако ми стане зле-това, че до мен ще има висок смугъл мъж, който по рецепта на скорпи няма да е ЧАК толкова бърз в ръцете:)),

Дори да не е висок и смугъл, ако знае кво да прави с ръцете, няма проблеми Т. е. ако може да те изцели с тях, и като по чудо всичко да ти мине - верно е, че пак няма да можеш да се контролираш, ама няма и да искаш

[track]