"Искам да си хвана гадже с ПР"

[Stareternity]

На мен ПР ми пречи да си намеря приятел с или без ПР. Аз не си и търся, но нали знаете, че ние предварително си знаем какво можем да направим и какво не, само като го чуем. Аз дори и когато се чувствм добре някак си като си помисля да си имам приятел и немога да си го представя. Сигурно защото когато дойде ПР нямах човек до себе си и така си остана. Все гледам да е нещо краткотрайно, несериозно, въобще пълна обърквация. Имам нужда от свобода и мисълта, че някой ще бъде все до мен ме плаши

И аз съм така. Хем изпитвам нужда от близост, хем се ужасявам от факта, че в перспектива примерно 2/3 от деня ми трябва да минават в едно помещение, в едно легло и т.н.

[anonimen_]

И аз съм така (пиша в темата, макар че имам социална фобия, а не ПР).
И от доста години съм така - предпочитам да живея сам, да не се съобразявам с "нея", или по-точно да не се чувствам неловко докато се храним, или при някакви други ежедневни прости неща.
Винаги съм си мечтал за някаква сериозна, но неангажираща връзка - т. е. без да живеем заедно, а само да се виждаме за по 1-2-3 часа на ден примерно. Е, би било хубаво да се събуждам до "нея" понякога, но да сме заедно по цял ден или цяла вечер, малко ме плаши.

[skorpi]

Винаги съм си мечтал за някаква сериозна, но неангажираща връзка

Е, ти изби рибата с тоя оксиморон То всички затва си мечтаят. Хем вълкът сит, хем агнето цяло

[anonimen_]

До едно време - да, така е, на младите им се живее, не искат да се ангажират; но аз съм на 33, това ми е вече начин на живот (да съм сам), така че не е нормално.
От баща ми съм чувал, че е бил саможив на млади години, не е обичал да се съобразява и да живее с други хора (по-точно мисля е искал да каже "да не се чувства неудобно" при някои елементарни неща от ежедневието. Явно и аз съм така.
Между другото, по това време на годината (пролет/лято), ме хваща някаква депресия за около 1-2 месеца, започвам да се чувствам самотен и да се замислям за много неща. От една страна, като чета в нета виждам че има много хора като мен - сами, самотни, и това едва ли не ме успокоява донякъде; от друга страна ме е яд, че няма как хора като нас да се свързват по между си, защото в повечето случаи не смеем да се регистрираме в някой сайт за запознанства с реална снимка, и така пак си оставаме сами. Малко е тъжно, но все пак по темата. 

[User134]

На мен ПР ми пречи да си намеря приятел с или без ПР. Аз не си и търся, но нали знаете, че ние предварително си знаем какво можем да направим и какво не, само като го чуем. Аз дори и когато се чувствм добре някак си като си помисля да си имам приятел и немога да си го представя. Сигурно защото когато дойде ПР нямах човек до себе си и така си остана. Все гледам да е нещо краткотрайно, несериозно, въобще пълна обърквация. Имам нужда от свобода и мисълта, че някой ще бъде все до мен ме плаши

И аз съм така. Хем изпитвам нужда от близост, хем се ужасявам от факта, че в перспектива примерно 2/3 от деня ми трябва да минават в едно помещение, в едно легло и т.н.

И при мен е горе-долу така, но с разликата, че не обичам да си седя вкъщи, а по-скоро получавам атаките вкъщи  Но мен ме притеснява мисълта, когато излезна/заговоря дадено непознато момиче, да не получа паническа атака и да се изложа, както и ред други черногледи мисли... Само понякога получавам паническите атаки, но социофобията ме мъчи повече напоследък, заедно с хипохондрията :/

[skorpi]

но аз съм на 33, това ми е вече начин на живот (да съм сам), така че не е нормално.

Не е до годините, а до навик. Наистина, като свикнеш да си сам, не ти се иска да имаш друг. Аз в началото напирах да си имам някого, ама като мина малко време и се научих да съм сама, сега само като си помисля, че трябва пак да си променям цялото ежедневие и всичко и си викам: "ААААА, неееее" Пък и не мога да си представя някои неща как ще са при сегашното положение. Затова давам напред и после назад, вече предимно назад. Не е от социална фобия, нищо такова не ме притеснява от ежедневните неща, притесняват ме най-вече излизанията Но не само.

От една страна, като чета в нета виждам че има много хора като мен - сами, самотни, и това едва ли не ме успокоява донякъде; от друга страна ме е яд, че няма как хора като нас да се свързват по между си, защото в повечето случаи не смеем да се регистрираме в някой сайт за запознанства с реална снимка, и така пак си оставаме сами. Малко е тъжно, но все пак по темата.

А мен ме е яд, че животът е твърде кратък и има много хубаво в него, за да го пропускаме в глупави ограничения при всичките възможности, с които разполагаме потенциално. Това най-много ме измъчва. Както и че не можем да усетим радостта и щастието, когато сме депресирани, че повече плачем, отколкото се смеем. Сайтовете за запознанства не ме притесняват, но не са ми по вкуса. Особено като тръгнат да ти предлагат пари, не е приятно никак   Като цяло не харесвам начина, по който се третират хората като стока или парче месо. Искам някой да вижда в мен повече от това. Ама...

[Stareternity]

А аз се бях записал в сайтове за запознанства - в българските жените?въобще не ме "регистрираха" (просто съм предлагал да станем приятели), все едно съм чумав, а в руските ме засипваха с купища писма, на които не отговарях, защото трябваше да платя такса за VIP membership и поради други причини. Тъй че по отношение на т.н. "запознанства" съм доста скептичен, а и много мога да кажа.

[anonimen_]

skorpi, права си, животът минава доста бързо.
За това че ти предлагат пари в някой сайт, не си мисли, че мъжете не изпитват чувства към жените с които правят секс, когато плащат, няма такова нещо. Тия които не изпитват чувства, пари няма да ти предложат, а ще те придърпат грубо край някоя дискотека и много няма да те питат.
Така че, това че някой ти предлага пари за секс, не значи че няма да се влюби до уши след първите 2-3 срещи.

[skorpi]

И ся кво, поласкана ли трябва да се чувствам?  
С такива, които ме третират като парче месо, не искам да си имам работа. Но хората не са виновни - просто в сайтовете повечето момичета си имат цена и явно това се очаква... да се говори за тарифи. Освен да си направят някаква секция за такива с ПР поне да си знаем кои сме ))  Някой не иска ли да основе сайт за ПР запознанства?

[skorpi]

Макар че и форумите са нещо подобно. Но пък все е някаква алтернатива, нали  

Мда, колкото и да е странно, тук съм попадала на по-нормални, отколкото на други места, които не са специално за "луди"
И все пак си е риск... но ние пък да не би да сме страхливци

Да Ви попитам нещо. Някой от Вас има ли приятел/ка (не гадже, а приятел), който да има същия проблем - ПР?  

Да, и то не един. И от двата пола. В момента даже сред най-близките ми хора са такива с ПР. Извън състоянието си те са много интересни като личности. И ако сексът не е повод за запознанство, то ПР е.

[Stareternity]

Хъ, освен да се наговорим, да си изберем един сайт за запознанства и на точно определена дата да се регистрираме всички там, като ще се разпознаваме по тайна "парола" към профилите, примерно нищо незначещата думичка ПСИ към името... 

[anonimen_]

Хора, депресията е лошо нещо. Тая година сякаш ми е най-тъжно от последните няколко.
Като гледам в един сайт колко съобщения от гейове получавам, явно има доста такива, и като се има впредвид че жените в България били повече от мъжете, интересно защо съм още сам. Дали да не изляза навън малко.

[Stareternity]

А пък мене явно само рускини и украинки ме харесват.

[anonimen_]

Ае, тия много биели, да знаеш. Братовчед ми на млади години работи в Русия, хареса си едно момиче, но майка му не даде и дума да става. Много биели и мъжете си, и тъщите, и пият, пушат... ужас. Не се занимавай.

[Stareternity]

Аз съм тренирал Кунг-фу, би ми било много интересно.