"Искам да си хвана гадже с ПР"

[skorpi]

Освен да напиша обява на един картон и да застана в центъра на града: "Търся гадже като мене".  

Мне, и тука е достатъчно, ама не знам дали ще намериш това, което искаш.  

Аз смятам да си напиша: "Пия Стрезам, за да мога да стоя насред центъра и се нуждая от масаж"

[Dimcho]

След дълбок размисъл стигнах до извода, че не е добре да имаме гаджета с ПР. Защо? Защото всеки  от нас се нуждае от подкрепа и то силна, а когато и двамата се нацелим не във форма, тогава бързо ще се почувстваме разочаровани един от друг и неудовлетворени, а това ще съсипе връзката и интимния живота.  Затова по-добре да имаме гаджета без ПР.

[Alice]

След дълбок размисъл стигнах до извода, че не е добре да имаме гаджета с ПР. Защо? Защото всеки  от нас се нуждае от подкрепа и то силна, а когато и двамата се нацелим не във форма, тогава бързо ще се почувстваме разочаровани един от друг и неудовлетворени, а това ще съсипе връзката и интимния живота.  Затова по-добре да имаме гаджета без ПР.

Да,съгласна съм!...но пък само човек,който знае "за какво става въпрос" може да те разбере истински...поне аз така си мисля.Като ми се отдаде възможност това ще е последното което ще гледам 

[zany]

Здравейте,
Сражавайки се със щекотливото чувство за срам, реших да публикувам тук един апел.
Спокойствие и само спокойствие, това няма да бъде някаква бомбастична обява, просто реших да потърся сродни хора.
И така, може да се каже, че съм напълно здрав, победих ПР, не пия лекарства, студенствувам в друг град (Благоевград, специалност Психология), промених живота си тотално.
Ако някой има нужда от съвет, подкрепа, благоразположение и прочие, да ми пише.
Не търся момиче, просто защото от вида ми, то ще получи ПА.
Но все пак, който има нуждаеща нужда, да пише.
Хайде, и до нови публикации.

[Alice]

Ники, ако нямаш нищо против да те наричам по име,
С какво чувство за срам се сражаваш, преодолял си ПР (ако наистина е така) , а това изключва всякакво чувство за срам, даже напротив - трябва да си много горд от себе си !
Относно спокойствието не знам при другите как е но при мен идва отвън - няма такова нещо като "Айде днес ще съм спокойна" , то ако имаше, нямаше да има ПР според мен...
"Промених живота си тотално" - я, къде бил ключът за палатката 
"Не търся момиче, просто защото от вида ми, то ще получи ПА. " - е стига де, т'ва пък от къде ти хрумна !?    Я, по - самоуверено!  (ама и аз как нареждам    )
Браво за психологията, поздравявам те и аз имам амбиции в тази област, но ще видим 

[zany]

Благодаря,
Радвам се, че сте разбрали криворазбраното ми чувство за хумор.
Ала уви, имам не ниска, а реална самооценка.
Ще се радвам на pen приятелството, а защо ли не на реалното такова.
Ало, от Благоевград (или от Банско), тук ли сте...
Сериозно, аз съм рамото, на което можете... да се посмеете.
Защото черногледия ПР хумор, за съжаление, е останал на повечето.

[данаил]

отскоро съм в този форум може би два дена но се чувствам по-добре вече само от факта че не съм сам и че ви има ВАС.замислих се че би било хубаво ако можехме да се събираме заедно в една голяма стая и да си говорим нещо като клуб на п.а.но за съжаление няма как да стане кои знае от какви градове в цялата страна сме а и ако ни е страх и да пътуваме както установих за себе си и аз вече.

[ddiddi]

Аз искам да Ви споделя, че на мен ПР ми пречи да започна връзка. Не че неискам, просто нещо ме спира. Дори когато симптомите на заболяването ми са притъпени почти до 100 %, защото съм имала и такива дни, пак немога да се обвържа. Нормалното човешко състояние ми казва, че вече съм на 27 години и искам мъж до себе си, но се страхувам. Искам да Ви попитам винаги ли ще е така, винаги ли ще бягам от мъжете, който ме ухажват? Тези дни прекарвам много време в скайп, където си общувам с един мъж и ми е приятно. Не сме се виждали на живо, запознахме се във файсбук...но... Моля Ви споделете дали и на Вас ПР Ви пречи и в тази насока и дали сте допуснали някого до себе си или не!

[мишо]

здравей DDIDDI незнам откога си така но в един момент всичко ще премини
ако правиш подходящото лечение
и аз си мислех че ПР ще ми пречи на връзките но успявам да се справям
дори имах приятелка която така и неразбра за проблема ми
аз съм на медикаменти и ту се подобрявам ту се влошавам
но съм сигуренн че всичко ще отмине защото при мен е рецидив отпреди години
просто тогава се почувствах добре и насобствена глава спрях лекарствата
както и да е
мисля че когато почнеш да общуваш с някой човек първо го прецини що за характер е и после ако прециниш че е добър човек и мислиш че ще те разбере започни да му казваш за проблема леко без да влизаш в подробности още в началото
просто намеквания и леки споделяния тогава ще си проличи що за човек е и дали ще те разбере
и ако той държи на теб и наистина иска да сте заедно гарантирам че ще те разбере ще ти влезе в положението ти ще усмисли ситуацията и ако е този доъбр човек да е до теб и да те обича ти гарантирам че той ще успее да те измъкне от този шибан ад
но много внимавай и внимателно изпитвай човека бъди умна и нескачай на сляпо
това е което може да ти каже един пън който се връща от път през който така го раздруса ПА че направо ми се видя пътя тесен и в момента съм на едно ривотрилче
но са чувствам добре

[ddiddi]

Мишо, здравей! Много ти благодаря, че се отзова и ми даваш ценни съвети. Аз получих ПР преди осем години за пръв път. И аз незнам как се измъкнах от онзи тесен път за който говориш, толкова тесен, че живота ми се обърна и оттогава е една ежедневна борба. После бях няколко години добре, но така и не се осмелих да започна сериозна връзка. Все си казвах, че има време, докато бум и не ми се стовари рецидив на ПР. Кошмар за втори път, но отмина. От почти година пия Ципралекс и се чувствам добре от него. Излизанията, срещите с приятели, купоните- всичко това се върна в живота ми, а много ми липсваше особено като агорафобията ме беше превзела. Само една крачка ми остана и тя е да бъда с някого. Незнам дали някога ще се справя, защото знам, че сега на 27 ми е много по- трудно да имам приятел, отколкото когато бях на 18 години и имах. И пак много ти благодаря, знам, че не съм единствена, но защо ни се случва.....?!

[kadife]

Аз искам да Ви споделя, че на мен ПР ми пречи да започна връзка. Не че неискам, просто нещо ме спира. Дори когато симптомите на заболяването ми са притъпени почти до 100 %, защото съм имала и такива дни, пак немога да се обвържа. Нормалното човешко състояние ми казва, че вече съм на 27 години и искам мъж до себе си, но се страхувам. Искам да Ви попитам винаги ли ще е така, винаги ли ще бягам от мъжете, който ме ухажват? Тези дни прекарвам много време в скайп, където си общувам с един мъж и ми е приятно. Не сме се виждали на живо, запознахме се във файсбук...но... Моля Ви споделете дали и на Вас ПР Ви пречи и в тази насока и дали сте допуснали някого до себе си или не!

   Да, винаги ще е така, но това не означава, че няма да срещнеш човек, все пак, заради когото да поискаш да промениш тези страхове... Просто внимавай, когато този човек се появи, защото единственото по-гадно от това да не се доверяваш на никого в проблема си и да не  допускаш мъже  до себе си, е когато решиш, че си открила този човек... дадеш му всичко, на което е способна уморената ти от страданието душа и после той реши, че "уви, не е готов за сериозна връзка, защото си прекалена отговорност за него - и в емоционален, и в здравословен план".

[skorpi]

Да, винаги ще е така, но това не означава, че няма да срещнеш човек, все пак, заради когото да поискаш да промениш тези страхове...

Мъдрото Кадифенце

[Student_21]

Понякога дори намирането на "любовта на живота" е достатъчна предпоставка за затихване на ПР, а в конкретни случаи - за изчезването му. Разбира се, всичко зависи от конкретната фактическа обстановка.

[kadife]

  " Понякога дори намирането на "любовта на живота" е достатъчна предпоставка за затихване на ПР, а в конкретни случаи - за изчезването му. Разбира се, всичко зависи от конкретната фактическа обстановка"

  Ще кажа само това - докато правим грешката да търсим средства за справяне с ПР извън нас самите, няма отвърване. Категорична съм. Никоя любов и никой не може да свърши работата вместо нас. Опитах...  и повярвайте, не става! Не определяйте степента си на кондиция чрез други хора, било то и обекти на любовта, защото ако и когато изчезнат - пропадането ви е в кърпа вързано.

  Не вярвам в любовта и това е ужасно... не вярвах особено и преди, при все романтичната си натура, но сега... никога повече няма да й се доверя, никога! Всичко е интереси, независимо от какво естество - дали емоционални или материални. И колкото по-бързо осъзнаем, че единствената ценност на този свят са душите ни и несъвършените ни тела са обикновени приемници, толкова повече време ще имаме да сме щастливи.

  Любовта, като че ли биваше четири вида, ако си спомняте - ерос, сторге, филиа  и агапе (нещо ми се върти и за прагма, но съм позабравила вече как бе точно) Ерос е чувствената любов... в която не вярвам вече, Сторге е семейната любов... и в нея не вярвам вече, Филиа е приятелската любов, в която все още вярвам, но се моля Господ да не ми дава повод да проверявам и Агапе е Божествената любов... в която вярвам с убеждението си на светло същество, което вярва, че има Добро, което ни направлява.

  В този смисъл на любовите... дори през любовта човек преминава сам, камо ли през паническото разстройство


  Скорпи, споделям топлата ти енергия и жизнерадостност, поздрави от мен)

[ddiddi]

Много Ви благоадря за споделените мнения. Помогнахте ми и се замислих върху себе си, любовта и ПР. Истината е , че откакто имам ПР влюбването, тези хубави чувства не съм ги допускала до себе си. Но неискам вече да е така. Дано всички успеем!!!