"Искам да си хвана гадже с ПР"

[Vetero]

delicacy,

O.K. разбра ме правилно...и аз разбрах отговора ти.Благодаря за уточнението ти.Беше нужно и на място.

Ти говориш за нормалните полово свързани житейски съображения като цяло.И си права - много от мъжете с по-тежки и генерализирани форми на тревожни разстройства се инвалидизират социално по един или друг начин и стават върло неподходящи като осигурители на социална стабилност в най-общ смисъл.
Много от алкохолиците от мъжки пол,особено започнали в по млада възраст,са един от най-ярките примери за гореспоменатото социално пропадане.

Сериозните форми на ПР,поради много социално обусловени причини, довеждат мъжете до категориите "неудачник" или "мухльо" в най-различните им по-вид и тежест изяви.
Впрочем,интересно защо не съм чувал изразите "мухла" или "неудачница"...факт!
Просто на жените в социален контекст се гледа по друг начин и те не се състезават в тези категории...Ако "успеят" в живота е допълнителен плюс,но ако са около дъното на социалната стълба,това рядко или никак не им отнема сериозен и значим брой точки в очите на мъжете.
Хе-хе...Дори понякога успехът носи минуси в този смисъл.

Мъжете с тежки ПР хич не са за завиждане!
...не че на жените им е по-леко,но тях поне не ги декласира така категорично социалната "месомелачка".

Добре поне,че някои от нас сме се научили добре да се преструваме...та обикновено не ни личи отстрани ПР-то.
Иначе околните,и мъже и жени,бърже ни пращат в "трета глуха" и ни "е...т майката"...с извинение.

Номерът е да не ти личи,независимо как се чувстваш отвътре...но и това преструване,отгоре на всичко друго,струва още повече нерви!

Как да не се напиеш терапевтично!Ей така,за отпускане!
 

Ха наздраве!
 

[t.todorov]

" Добре поне,че някои от нас сме се научили добре да се преструваме...та обикновено не ни личи отстрани ПР-то..."

Не някои, а почти всички
Какво ли е страшното на това да си с ПР и да ти личи? Каокво означава останалите да разберат за ПА? Защо ли за пред хората са така прилежно скрити и овладяни?
Хубави въпроси.

[butterfly]

Не някои, а почти всички
Какво ли е страшното на това да си с ПР и да ти личи? Каокво означава останалите да разберат за ПА? Защо ли за пред хората са така прилежно скрити и овладяни?
Хубави въпроси.
[/quote]

страх има винаги и за всяко нещо!Относно страха да ти личи и х хората да разберат ... едва ли те ще разберат че имаш паническа атака по скоро ще си помислят че ти е зле ниско кръвно или нещо около прилошаването но едва ли ще са наясно с конкретнвата ситуация.. а лично за мен страха идва от срама че си различен че си друг и може да останеш грешно разбран. Това друг да знае за състоянието ти е все едно да се съблечеш гол.. няма как да стане

[Vetero]

"...все едно да се съблечеш гол.. няма как да стане..."

Хе-хе-хе!

Сещам се за нудистите...как си ходят голи пред всички и не им пука!
Интересен факт за размисъл,а Бътерфлай?

Поздрави!

[Vetero]

" Добре поне,че някои от нас сме се научили добре да се преструваме...та обикновено не ни личи отстрани ПР-то..."

Не някои, а почти всички
Какво ли е страшното на това да си с ПР и да ти личи? Каокво означава останалите да разберат за ПА? Защо ли за пред хората са така прилежно скрити и овладяни?
Хубави въпроси.

Да-а-а,непознати ми приятелю!
 
Наистина хубави въпроси...

Защо хората крият разни неща от другите хора...ПР в случая.
Отговори за възможни причини мога да ти предложа веднага няколко варианта,но ще ти избера за начало една от безбройните причини,която има много сериозна тежест на практика.

А именно безкрайно ТЪПА...и безкрайно практически ЕФЕКТИВНА!!!
Просто е императивна като валяк за болшинството членове на социума.

Ето я и нея:
ЗАЩОТО ТАКА Е ПРИЕТО
(или "Защото така правят всички" в леко изменена редакция)

Гаранция,че няма да се зарадваш на такъв отговор...но с гаранция ще се съгласиш,че е страхотен мотиватор за ежедневния ни Маскарад...за какво ли не...в случая за ПР и подобните му състояния.
 

Поздрави!

П.С.Все пак хубав отгово,нали?

[t.todorov]

А, какво ли би се променило ако хората, обкръжението и приятелите разберат?
"ЗАЩОТО ТАКА Е ПРИЕТО"
Как човек за себе си знае, какво ще бъде прието и какво не? Кога го е разбрал? Кой го е учил на "хубавите" трябва и на "лошите" - не трябва? За някои тези норми са едни, а за други различни. Какво прави човек, когато иска едно, но "трябва" да направи друго? Как преживява това да загърби искам, заради "трябва"? С какво запълва празнотата между едното и другото?

[delicacy]

Моята теория за страхът ни да не показваме, че имаме ПА, е желанието ни да изглеждаме в очите на другите съвършени. Всъщност ние  и за миг не можем да допуснем, че другите могат да разберат, че при нас може да съществува някакъв "дефект". Това е водещото  и при създаването на връзки - ние сме претенциозни и към себе си, и към човека до нас. Крайният ни перфекционизъм и желанието за съвършенство не могат да позволят на останалите дори да си помислят, че нещо ни има, което намалява нашата стойност. Това е моето мнение, защо упорито крием проблемите си. Затова крием и наличието на ПР, а не само защото могат да ни помислят, че може да не сме наред.

[t.todorov]

Да, но какво кара човек да има нужда да е съвършен? Какво би спечелил от това ако другите го смятат за перфектен?

[delicacy]

За да бъде уникален, единствен и неповторим. По този начин ще спечели или по-точно, ще заслужи обичта на своите родители и на хората около себе си. Ще го оценят, ще му гарантират вечна обич, ще му се възхищават, ще го обожават, ще му предоставят вечност, а вечността спасява от смъртта. Това вероятно е водещото. Любов, сигурност, вечност.

[t.todorov]

Вечната обич ... как звучи само. Т.е. ако е перфектен ще накара другите да го обичат вечно. И понеже това е просто утопия, какво се случва по пътя за спечелване на вечната обич и признателност?

[skorpi]

Леле, 2 дни ме няма само, а как сте ми овършали темата  
Хммм, много теми за размисъл сте дали... delicacy, каква е тая вечна обич, няма нищо вечно на тоя свят, аз вече и на временна не се надявам, но не спирам да си я искам, де, човек съм все пак
Искам да кажа, че vetero е мн прав за това, че жената с ПР изглежда супер привлекателна в очите на нестрадащите от ПР мъже, дори и те да не знаят за проблема й, усещат по някакъв начин, че нещо в нея е различно. И да, инстинктивно се втурват да помагат и да предлагат закрила (пък и да намажат нещо друго покрай това - нали се сещате, че жената с ПР много не подбира, защото не се знае кой ще я иска шантава , та възможности не бива да се изпускат).
В моя случай - агорафобията, е добре човекът до мен ако има ПР, да е по-добре, в смисъл не аз да се грижа за него, а по-скоро обратното. И да няма той проблем с излизането, за да ме извежда навън и поне той да е спокоен, че ако вземем да затреперим заедно, кой кого ще спасява не е мн ясно Е, за мен остава разбирането ако нещо не му е добре на човека някой път, да вляза в положение (ама като съм чувствителна, може и да не вляза - двама чувствителни на едно място никак не е лесно!)
Такаа... пак искам да се върна на мъжа-закрилник. Откакто съм с ПР, аз си промених вкуса за мъже, като започнах да харесвам по-едри, големи, силни, здрави, бееееееееее яки мъжаги, които първо могат да ме носят, ако припадна (щото и това си го мисля, хахах) и второ, по-надеждни ми се струват някак си. Друго си е да ти ударят една здрава прегръдка! Това ме кара мен да се чувствам едновременно малка и защитена. Обръщам внимание и на заниманията им - добре е да имат власт (дали ще са мн пари, или висок пост, или някаква рискова, отговорна професия... важното е ВЛАСТТА.) Тогава аз съм по-малко властна и характерът ми леееекичко се пречупва. Чувствам, че имам силен съюзник. Не че при повечето жени не е така, просто аз започнах да забелязвам тази си промяна от година насам. И мисля, че най-вече се дължи на ПР.

[Vetero]

Скорпи-и-и!

Замирисваш ми на терапия с "мъж-хапче"!
 

[skorpi]

Скорпи-и-и!

Замирисваш ми на терапия с "мъж-хапче"!

Че аз отдавна на това мириша, ама който надушил, надушил
Ама нали знаеш, хапчетата, за да действат, трябва да се сменят от време на време... нова година, нов късмет!

[Vetero]

 
Скорпи!

Попрочетох ти критериите за Хапчетата от мъжки пол...и установявам,че не се класирам по основните показатели,което,може би парадоксално в случая,вместо да ме засегне,някак даже повече ме радва!
 
Защо ли?
Защото,във връзка с тената за ПР,много повече предпочитам да се възприемаме не като ролево ограничени Мъже или Жени,а равнопоставено просто като Човеци!
   

Между другото мисля,че и мъжете,които често сменят партньорките си,го правят по подобни причини ...и жените ставате за Хапчета!
))))))))))))))))))

[Vetero]

Не знам за Тодоров подробности,но той определено ми "мирише" на професионалист!!!

Пихолог,психотерапевт или нещо от сорта!
Познах ли???

Много тарикатски,без да дава мнение,прикарва с въпросите си другите да достигнат мислейки до неговите изводи!!!

Комплименти,за което!

Като техника е супер в сравнение с директния опит за налагане на мнение отвън наготово!